Хоя карноза

Восъчно цвете или восъче – с това име е известно красивото и оригинално растение Хоя карноза. Наричат го още порцеланово цвете. Естественият ареал на този растителен вид са тропическите области на Азия и Австралия, но най- често се среща в островите на Меланезия. Намерено е още в началото на 19-ти век от Томас Хой- оттук и научното му название, посветено на неговия откривател.

Томас Хой бил бивш градинар в имението Сион хауз, графство Нортъмбърланд, който се посветил на изучаването на декоративни растения. Обходил Индия, той дълги години работил в Китай и проучил много от местните видове. Най- ефектните пренесъл в Европа. Едно от тях е Восъчното цвете /Хоя карноза/.
Восъчното цвете е много красиво и оригинално пълзящо растение. То развива много стъбла, снабдени с кукички /адвентивни корени/, с които се закрепва по стени, подпори и решетки. Когато нямата подпора, стъблата грациозно падат. Листата са много красиви, месести и твърди, с хубав зелен цвят и силен блясък. Но най- интересното в него са цветовете. Те са звездовидни, не много едри, блестящи, с восъчна консистенция. Имат нежна бледорозова или розова багра и приятен аромат. В центъра на всяко цветче се откроява букетче от пурпурни тичинки и ги прави по- ефектни. Цветчетата са събрани в чадърести съцветия, които красиво изпъкват върху зелената маса на листата.
В Европа восъчното цвете се отглежда преди всичко за украса на жилището. Известно е като не много взискателно растение. Дори при малки грижи, то се развива добре и цъфти редовно. Изисква светли места, но не бива да е изложено на преки слънчеви лъчи. Задоволява се и с разсеяна светлина, но тогава цъфтежът е оскъден.
По отношение на температурата растението също не е много взискателно. Лете, по време на усилената вегетация, изисква 20- 22 градуса, за да се развива правилно и да цъфти обилно. През зимата му е необходима значително по- ниска температура 10- 15 градуса. Тази ниска зимна температура е нужна, защото тогава се залагат цветните пъпки. Презимувалите на топло растения имат оскъден брой цветове или не цъфтят.
Хоята обича лека и пропусклива почва, без съсържание на варовик. Най- подходяща за развитие е почвената смес от равни обемни части ерикова пръст и листовка. Към нея е желателно да се поставят малко торф и счукани дървени въглища. Прехвърлянето в нови саксии не е необходимо всяка година. Това се прави, само когато съдът стане много малък. Особеност на восъчното цвете е, че залага и образува цветни пъпки на едно и също място. Ето защо при прехвърлянето трябва да се внимава да не се пречупят дръжките на прецъфтелите цветове- това ще осуети цъфтежа през следващото лято. Прехвърлянето може да става през целия вегетативен период, но не и когато вече са се появили цветните пъпки. Те са много крехки, лесно се отронват и има опасност растението да се осакати.
Предпоставка за доброто развитие на цветето е редовното му и правилно поливане. През летния сезон, когато вегетацията е усилена, то трябва да се полива обилно. През този период /от март до септември/ е желателно и да се подхранва с торови разтвори един път в месеца. През зимата поливките се намаляват и се правят през определен период от време, чиято продължителност зависи от температурата и влагата на въздуха в помещението. Обилното поливане и торене през този сезон води до загиване на корените и стъблата. При подхранване на растенията трябва да се спазва следното важно условие: торовият разтвор не бива да се внася направо върху сухата почва в саксията. Предварително се прави поливка с чиста вода и след това се прибавя хранителния разтвор. За да цъфти хоята по- рано, поливането трябва да се намали веднага, щом се появят цветните пъпки.
Размножаването на восъчното цвете става по вегетативен начин- чрез резници и чрез отводи – и е осъществимо през цялата година. Вкореняването на резници е доста тудно в условията на жилището и не винаги е успешно. Затова за прдпочитане е размножаване чрез отводи. Този начин е винаги сполучлив. Необходимо е само да се постави клонка в почвена смес, без да се отделя от майчиното растение. Така престоява, докато образува добре развити корени. Тогава младото растение се отделя от майчиното. Ранното разделяне е нежелателно.
Восъчното цвете се отглежда лесно. При минимални грижи то се равива добре и показва цялата си красота. Чистите линии на неговите листа и цветовете хармонират със съвременната домашна мебел. В жилището то внася оригиналност и уют.