Избрана Орхидея
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Избрано Растение
Далия (Гергина)

За растението: Родината на Далията /Гергината/ е Мексико. В Европа започва да се отглежда през 18 век. Създадени са много хибриди. Цъфти и през лятото и през есента. Може да израсте до 2 м  на височина. Начин на отглеждане: Подходяща температура за отглеждане - 15 - 20 градуса и вирее на различни почви. Засадете Далията /Гергината/ на място, което поне половината от деня да е огряно от слънцето - източно изложение е най-добре, а и силата на слънчевите  лъчи до обяд  не е толкова изразена. Когато растението достигне на височина 30 см , отрежете високо стръковете, за да може да се получат разклонения. Премахнете и пъпките, като това ще доведе до уголемяване на цветовете. Премахвайте винаги увехналите цветове. Подпирайте стъблата, когото достигнат определена височина, защото цветовете са много тежки и може да ги прекършят. Светлина: Далията /Гергината/ е светлолюбиво растение, но директните слънчеви лъчи са вредни за цветовете и. Поливане: Далията/гергината/ понася обилно поливане, дори е необходимо да се опръскват листата и от време на време. Пресаждане: Размножаването е чрез грудки през пролетта. Още първите слани я поразяват. Всеки, който ще е отглежда трябва да знае, че за да се радва на прекрасните й багри и форми през лятото, трябва да извади грудките и да ги съхрани до пролетта. За целта, стъблата се изрязват на  10 см. над повърхността. Коренищата се подкопават и грудките се изваждат, без да се наранят. Почистени от почвата е добре да се  потопят за кратко време във фунгицид, за да се  предпазят от развитие на гъбни болести. След това остатъците от стъблата се изрязват до 1-2 см. и грудките се оставят на сухо и прохладно място за през зимата. Влажността на въздуха в помещението трябва да е нормална, тъй като ако въздухът е прекалено влажен грудките ще развият плесени, ако пък е с малка влажност, те могат да загинат. Грудките не трябва да се поставят в помещения, където съхраняваме плодове и зеленчуци. Допълнителна информация: В раздел "Любопитно" ще откриете информация защо това растение е известно с две имена.

далия
Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале
Избрано растение
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Епипремнум

За растението: Епипремнумът е бързо растящо, пълзящо растение, много подходящо за отглеждане в домашни условия. Листата са под формата на сърце в различни окраски - в бяло или жълто зелено до златисто. Покрити са с восък и това ги прави издръжливи на различни атмосферни влияния. Родината е Соломоновите  острови. Начин на отглеждане: Температурата не трябва да пада под 10 градуса. Като общо изисква места с топъл и влажен въздух и много вода през лятото. Пулверизирайте го с вода. Ако се издължи доста, премахнете връхчетата/оголените филизи/през пролетта, за да може да се разклони. Светлина: Добре е да го поставите на светли места, за да не се загубят окраските на листата му, но не му понася директното слънце. Поливане: Епипремнумът се нуждае от често поливане през лятото. Не оставяйте почвата да изсъхва. Пресаждане: Размножава се чрез резници напролет. Поставете ги във вода, докато пуснат корени, след това засадете. Растението бързо се захваща.  

Епипремнум
Каладиум

За растението: Каладиумът е тревисто, декоративно растение. Листата са широки, пищно оцветени - зелени с бели и червени петна по горната част, червени със зелени краища и бели със зелени краища. Цъфти през пролетта и лятото, като цветчетата са малки, събрани в съцветия. Родина са му Антилските острови, Бразилия и  Южна Африка. В домашни условия може да достигне до 30-40 см височина. Начин на отглеждане: Каладиумът вирее добре на топли места. От значение е влажността на въздуха. През зимата - от  ноември до февруари - растението трябва да се остави в покой, т.е рядко поливане и умерена температура - 20 градуса. След като го пресадите напролет Каладиумът започва бързо да расте и да създава буйна корона от листа. Не пръскайте листата с вода и не ги бършете с влажна кърпа. Светлина: Каладиумът е светлолюбиво растение, но не понася директната слънчева светлина. Поливане: Използвайте престояла вода за поливане, като през лятото - количеството е обилно, докато зимата почти не се полива. Пресаждане: Размножаване чрез семена или издънки/грудки/. През пролетта се появяват нови издънки. Пресадете ги в нова саксия и е поставете на място с много светлина, но не директна и топлина на въздуха около 24 градуса.

каладиум
Избрано растение
Мадагаскарски жасмин / Стефанотис

За растението: Мадагаскарският жасмин  е  нежно и красиво растение. Представлява красив увивен храст с тънки и дълги до  3- 4 м. стъбла. Неговите листа са елипсовидни, блестящи, кожести. Цветовете са ефектни, многобройни, восъчнобели, събрани в съцветие и имат силен и специфичен аромат. Цъфтежът на жасминът е от месец Юли до месец Септември. Начин на отглеждане: През зимата изисква температура 16 – 26 градуса,  а през летния сезон 19 – 39 градуса. Растението не е особено взискателно. Спокойно може да бъде отглеждано в стайни условия като декоративно. Светлина: Мадагаскарският жасмин е светлолюбиво растение. Поливане : През лятото изисква честа поливка , а през зимния му покой – по-малко вода. Пресаждане: Размножава се с резници, поставени през м.февруари в смес от  пясък и торф. През март се поставя на място - влажно и защитено от слънце, докато се вкорени. След време се премества в друга почвена смес -  пясък, листовка и чимовка. Всяка пролет растението задължително се пресажда и реже ниско, така  че да остане основата на клонките , които са цъфтели предишната година. С безспорните си декоративни качества жасминът има славата на едно от най-красивите саксийни растения в дома

стефанотис
Ирис /Перуника/

За растението: Ирисът е кръстен на древногръцката богиня Ирида, която е била посланик на боговете и е слизала при хората на земята по дъга /ирис/. Ирисът е известен още и с името "Градинска перуника" и у нас се отглеждат основно сортове от вида Ирис германика /Iris germanica/. Листата са синьо-зелени и във формата на меч. Използват се  за аранжировки, декорации и букети. Цветовете са в различни окраски и нюанси на лилаво, синьо, кремаво и бяло. Родина са и Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка. Начин на отглеждане: Ирисите се разделят на две основни групи - ризомни/коренови/ и луковични. Когато ги засаждате оставяйте разстояние между тях -  от 25 до 30 см.  От значение за отглеждането им е влажността на почвата, т.е. ако е много висока, то корените загниват и растението умира. Подходяща е песъчлива почва. Цъфтят в края на пролетта и началото на лятото. Ирисите се берат преди да са напълно разцъфтели, защото листата са им нежни и се пречупват лесно. С ирисите от луковичната група се изграждат алпинеуми. Светлина: Ирисите са светлолюбиви растения и ако са насадени на сянка те не цъфтят, а само вегетират. Изберете открито място, което в следобедните часове да е полусенчесто, защото ярките лъчи на слънцето ще навредяват на окраската на ириса. Поливане: Нормално поливане, което преминава в обилно през горещите и сухи месеци. Пресаждане: Ирисите от ризомната група - размножават  се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа. Ирисите от луковичната група - размножават се чрез луковици на 4-5 години.  

ирис /перуника/
Случаен кактус
Лобивия
Лобивия

За растението: Лобивията е кактус с кръгла или продълговата форма, с много гъсти финни или дебели бодли. Родина са и планините в  Боливия и Аржентина. Цветовете са в бяло, жълто или червено и издържат само един ден, а ако е топло - до няколко часа. Начин на отглеждане: Този кактус е лесен за отглеждане. Характерно за почвата е голям процент примес на пясък. Издържа на температури до 5 градуса през зимата. Светлина: Лобивията понася всякаква светлина. Поливане: През зимата кактусът е в покой и затова поливането е веднъж месечно. В началото на пролетта се започва със зачестяване на поливането, като през топлите месеци е веднъж седмично. Пресаждане: Ако е необходимо на две - три години. Размножаването е чрез семена или издънки  

лобивия
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Случайна палма
Нолина

За растението: Нолината е известна с многото си имена -  наричат е “дървото на пътешественика”, защото не е нужно да се полива много често; името и в превод от латински е  “слонски крак” , заради бутилкообразния  ствол или "конска опашка”- защото листата и растат по този начин . Известна е и под името “бебе палма”, защото при домашни условия расте много бавно и едва достига един метър. В естествена среда може да израсте до 10 метра. Родината и е Мексико. Начин на отглеждане: Нолината е невероятно и непретенциозно за отглеждане растение. Може да се отглежда в прохладни помещения до 10 градуса през зимата , за лятото - до 20 градуса. Светлина: Вирее на светли и слънчеви места, но може и на шарена сянка. Добрата светлина спомага за образуването на буйна  и гъста листна маса. Поливане: Палмата се пръска и полива с престояла вода. Количеството вода за поливане зависи от температурата на въздуха, а именно - поливайте през цялата година нормално, на 5 - 6 дни , за да не съхнат връхчетата на листата. Пресаждане: Обикновено възрастните растения се пресаждат на 5 години в плитки съдове, докато младите може да се пресаждат на 2- 3 години. Към почвата трябва да е добавен задължително пясък за добър дренаж.  

нолина
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
Случайно Сукулентно
Гастерия

За растението: Гастерия са семейство сукулентни растения, типични за южна Африка и са роднини на Алое и Хавортия. Известно е още като кравешки език, тъй като листата му го наподобяват. Латинското му име - Гастерия - означава стомах и се отнася до формата на розовите му или зелено-жълти цветчета. Повечето гастерии растат във формата на розета и нямат централно стебло. Листата са обикновено покрити с бели точки. Често ще намерите гастерията да се продава без специално име на вида й. Това се случва, понеже тя лесно се поддава на генетична манипулация, макар в семейството да са класифицирани 50 отделни вида. Лесно се гледат навън, но и на закрито, при по-студен климат. Начин на отглеждане: Отглежда се във водопропусклива, песъчлива почва. Добър почвен микс е 1 част органичен тор, 1 част нормална почва и 2 части едър пясък. В най-горната част на саксията можете да поставите по-едри камъчета или чакъл. Гастерията предпочита температури над 8 градуса и не е издръжлива на замръз. Ако се гледа в градината е добре зимата да се покрие или да се внесе вкъщи. Светлина: Гастерията се отглежда на светла сянка, предпазваща я от директна слънчева светлина и топлина. Тя е най-толерантна към сянката от останалите сукулентни растения. Ако се отглежда в дома, поставете я на прозорец, получаващ ярка светлина но не интензивна топлина. Поливане: Полива се през цялата година. Изчакайте почвата да изсъхне, преди следващото поливане. Гастерията гние, ако е прекомерно поливана. Пресаждане: Пресаждайте гастерията на всеки 3 или 4 години. Внимателно я извадете от саксията, изтръсквайки от растението старата почва и я поставете в нова, свежа почвена смес. Отстранете издънките или ги поставете в отделни саксии. Гастерията се рамножава, като се режат листата. Изрезките трябва да включват и базовата част на листото. След това, те се поставят във влажна почва. Почвата трябва да се поддържа влажна, докато не се появят корени, а след това се полива само, когато почвата изсъхне. Допълнителна информация: Внимавайте за поява на черни петънца. Това са фунгуси, които поразяват растение държани в прекалено влажна почва. Ако гледате гастерията си на ярка светлина и с минимално напояване, листата й могат да развият червени тонове.

гастерия
Еониум

За растението: В групата на Еониум попадат около 35 вида сукулентни, субтропични растения от семейство Crassulaceae. Името им идва от древногръцки и означава 'нестареещ'. Докато повечето са типични обитатели на Канарските острови, някои растения се срещат в Мадейра, Мароко и източна Африка. На снимката виждате Аеониум Абореум, известно още като 'Черна роза'. Начин на отглеждане: В домашни условия растението се отглежда в топъл глинен съд с размер не по-голям от нужния. Имайте предвид, че размерът на еониума варира между 5 и 15см.  Растението се чувства най-добре на температура между 10 и 25 градуса. Не бива да се гледа навън, ако температурите падат под 5 градуса и няма да понесе замръз. Почвата му не трябва да задържа вода. Можете да използвате почва за кактуси или да направите микс от едър пясък, перлит и пемза в съотношение 1:1:1. Светлина: Поставете растението на светло и слънчево място вкъщи. Можете да извадите еониумът навън, стига нощните температури да не падат под 5 градуса, като отново трябва да бъде поставен на място, пряко огрявано от слънцето. Поливане: Еониумът се полива оскъдно през зимата, тъй като тогава е в латентен период. Тогава той изиксва много малко вода и се полива само, колкото да се поддържа влажна почвата му. От март до началото на юни еониумът започва да расте и тогава изисква поливане веднъж седмично. В най-горещите летни месеци поливайте 2 пъти седмично, а от Септември нататък - отново веднъж седмично до настъпването на зимата. Пресаждане: Пресажда се през пролетта с помощта на стволови и листни резници. Оставете рязания край да изсъхне първо, след това го поставете във влажна почвена смес на индиректна слънчева светлина, докато не започне да расте. Полива се по-често през това време, но не прекалено, понеже започва да гние. Нека почвата бъде винаги влажна, но не прекалено. Някой представили на еониум могат да бъдат размножавани само от семена. Допълнителна информация: Еониумът може да се наторява с течен тор веднъж месечно от май до август. Погрижете се еониумът да бъде недостъпен за домашни любимци. Макар и рядко, части от растението могат да бъдат токсични за тях.

еониум