Избрана Орхидея
Orchids0008Dendrobium-KW
Дендробиум

За растението: Дендробиумът е сред най-често срещаните орхидеи. В природата той расте върху други растения. Произхожда от  Югоизточна Азия и Хималаите. Орхидеята може да цъфти  с множество прекрасни бели с  обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център, а така също и  лилави, розови, дори и зелени цветове. Цъфтежът  на този вид орхидея наподобява на цветчета в букет и има дълги съцветия (те изглеждат добре дори и след месеци). Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Орхидеята запазва зеленината си през цялата година и цветовете се появяват върху новите стъбла. Начин на отглеждане: Дендробиумът е лесна за отглеждане орхидея, особено за начинаещи цветари. Температурата през нощта може да е около 15-16 градуса , а през деня - около 25-30 градуса, т.е. нужно е разликата между тези температури да е 10 градуса. Когато температурата е под 10 градуса може да опадат листата или да загубите орхидеята. Торенето трябва да се прави редовно през активния период, но през зимата не  трябва да се извършва, тъй като растението е в покой и не се полива. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи трябва да е 1/2 от указаното на опаковката. Не е необходимо да подпирате орхидеята. Светлина: Дендробиумът обичат много светлина през всички сезони, но трябва да го предпазите от директно слънце, тъй като листата може да се  "опърлят". Поставете го на най-светлото място в дома дори и през зимата, за да могат да се развият цветоносните стъбла. Поливане:  Никакво поливане от средата на ноември до февруари. Когато се образуват пъпки започнете да поливате, но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спрете да поливате и оставете растението да почине до пролетта. Понякога Дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа, но това не означава че е буден – НЕ ПОЛИВАЙТЕ !!! Започнете да поливате и торите,  едва когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ – през пролетта. През периода на активно растене поливайте по 2 пъти на седмица до ноември. Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Пресаждане: Размножаването  е неприложимо в домашни условия. Но трябва да знаете , че Дендробиумът обича да му е тясно, затова не го слагайте в големи саксии.    

дендробиум
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Избрано Растение
Anemone
Анемоне

За растението: В миналото, подаряването на АНЕМОНЕ означавало „раздяла”, „напускане”. Съществуват над 100 вида анемонии. Произхожда и е разпространено в Европа, Кавказ, Мала Азия, Китай, Америка, Япония и т.н. Анемонията е нискостеблено едногодишно растение, което се характеризира с много издънки. Листата растат около стъблото и корена, образуват леко гнезденце около цветовете. Цветовете са събрани във венче с различни багри – бели, розови, червени, сини, пурпурни, жълти и др., и тичинкова част, леко издадена над цветните листчета и оцветена винаги в различен от тях цвят. Анемонето цъфти различно – някои видове през пролетта, други през лятото и есента. Светлина: Расте на полусянка или сянка. Пресаждане: Размножава се чрез семена или издънки, които се разсаждат през  есента. Почвата е най-добре да е смес от равни части градинска пръст, оборска тор и пясък. Може да се ползва и готова смес, която намираме в специализираните магазини за цветя.

анемоне
Морски панкрациум
Морски панкрациум

МОРСКИ ПАНКРАЦИУМ Pancratium maritimum L.     Морският панкрациум, или както народът го нарича пясъчна лилия, пясъчен крем, морски крин.   Род  Pancratium  със своите двадесет вида расте из Средиземноморието, на Канарските острови, в Тропична Африка и Азия. У нас се среща в крайбрежните пясъци по Южното Черноморие, в местността „Каваците” южно от Созопол по плажната ивица. Морският панкрациум е едро луковично растение. Луковиците му са заровени на голяма дълбочина (половин метър) в пясъците, а над тях могат да се видят едрите му дебели надземни цветоносни стръкове, излизащи от средата на 5-6 приосновни листа. Те са доста дълги (понякога по половин метър), с линейна форма и успоредно жилкуване, не по-широки от 3 см. Синкавозеленият им цвят се дължи на восъчния налеп по тях. Такъв налеп има и по цветоносния стрък, който достига и надминава половин метър височина и завършва със сенниковидно съцветие. В основата му има два едри срещуположни присъцветни листа, които обхващат неразвитото още съцветие. След разтварянето от пазвите им се извисяват едри бели цветове. Броят им рядко надвишава десет. Околоцветникът им е фуниевиден, с дълбоко разцепени шест дяла. В основата на околоцветната тръбица има шест двузъби листчета, които образуват малка коронка. Цялата цветна тръбица е осеяна с надлъжни зеленкави жилки. Шест едри тичинки се подават от отвора на цвета и увисват на дълги дръжки през прорезите на фуниевидните цветове. След прецъфтяването долният завръз образува едра разпуклива кутийка с много семена.   Красивите цветове на пясъчния крем са ароматни по време на цъфтежа, който е през юли-август.   Морският панкрациум расте при определени почвени условия и затова може да бъде култивиран из крайбрежните цветни площи и озеленените места. По този начин ще се избегне засаждането на екзотични, вместо на наши изчезващи видове. Пясъчният крем дава живот на нагорещената пясъчна ивица и омайва с чудния си вид и аромат.  

морска лилия, морски панкрациум
Избрано растение
aechmea
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
vriesia
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Starr_070906-8679_Asparagus_densiflorus
Аспарагус

За растението: Аспарагусът е висящо растение, известен е още и като "декоративната аспержа" . На височина може да достигне до 1.5 метра. Листата му са видоизменени в клонки, наричат се филокладии с дължина до 3 см, събрани на снопчета от 3 до 6 броя. В естествен вид се среща в Източна и Южна Африка. Начин на отглеждане: Аспарагусът е ефектно и лесно за отглеждане растение, без проблем се приспособява към различни условия. Той не понася високите температури, като през зимата издържа дори и до 12 градуса.  Светлина: Растението обича полу-сенчести места със свеж въздух. Поливане: Използвайте престояла вода за поливане, т.е. със стайна температура. Растението не трябва да се засушава.  През зимата разредете поливането. Пресаждане: Размножаването е възможно чрез семена или чрез разделяне на корена. Пресажда се на 4 години. Допълнителна информация: Клонките на Аспарагусът се използват за украса към букетите. Известно е, че растението унищожава инфекциите във въздуха. Препоръчително е в стая с болни от грип да се поставят 2 - 3 саксии с Аспарагус или Папрат.      

аспарагус
Geranium_E19
Здравец

ЗДРАВЕЦ              G. macrorrhizum   Здравецът е едно от най-популярните растения у нас. Има монго видове: Geranium asphodeloides – бърдунож здравец, G. rotundifolium – кръглолист, G. sanguineum – кървавочервен здравец. Познатият ни обикновен е G. macrorrhizum. Той е многогодишно тревисто растение със скъсени, разклонени в основата, окосмени стъбла. Мощно коренище, а листата са срещуположни, насочени, длановидни, с аромат.   Цветчето е просто, с по 5 чашелистчета и венчелистчета и 10 тичинки.   Расте по гористи местности, поляни, каменисти места. Не е претенциозен, но предпочита влажни и сенчести места. Размножава се основно чрез разделяне на коренището рано пролетта или наесен. Може да се правят коренови и стъблени резници. Прихваща се лесно и не се налага специално вкореняване.   Използва се основно за зацветяване на северни тераси, скални кътове, сенчести дворове. &…

здравец
Избрано растение
Стрептикарпус
Стрептокарпус

СТРЕПТОКАРПУС Streptocarpus   Цъфтящо стайно растение. Дивите форми са от Южна Африка, тропическите гори на Азия и Мадагаскар. По селекцията на това непретенциозно растение е работено много. S.rexii е най-масово разпространение заради големята приспособимост на вида към домашни условия. Листата са ланцентни, удължени, релефни, зелени, а при някои форми с лилав оттенък от долната страна. Развиват се в розетка. Цветовете  са в бяло, розово, червено, виолетово, с по-тъмно оченце в центъра. Разположени са по няколко в съцветие. S.drandis, S.wenlandii са много интересни, защото имат само по един голям лист през целия си живот. Тези два вида са взискателни към въздушната влага. Растението се размножава чрез разделяне на розетките пролетно време или чрез листни резници. Разделянето е бърз и лесен способ. Новите растения са добре развити и започват да цъфтят по-скоро. За получаване на повече растения или ако няма новообразували се розетки се вкореняват листни резници. Използват се листа от външната част на розетката. Ако не са големи, се слагат за вкореняване цели във вода или смес от перлит и пясък. Големите листа се нарязват на трапецовидни парчета с част от централната жилка и се слагат в субстрат за вкореняване (аналогично се вкоренява царската бегония). Резниците се покриват под стъкло или полиетилен, а температурата е 20-22 градуса. Засаждат се след като се появят новите растения от мястото на вкореняване. Използва се лек хранителен субстрат от торф и пясък.   Растението е почти  с непрекъснат цъфтеж. Държи се на светло, но защитено от пряко слънце място. През зимата може и да е на по-хладно място – до 10-12 градуса, като се полива рядко! Лятото се полива и тори редовно, а ако няма цветове, растението се къпе или оросява. Следи се редовно за неприятели – акари и листни въшки. …

стрептокарпус
STEPHANOTIS
Мадагаскарски жасмин / Стефанотис

За растението: Мадагаскарският жасмин  е  нежно и красиво растение. Представлява красив увивен храст с тънки и дълги до  3- 4 м. стъбла. Неговите листа са елипсовидни, блестящи, кожести. Цветовете са ефектни, многобройни, восъчнобели, събрани в съцветие и имат силен и специфичен аромат. Цъфтежът на жасминът е от месец Юли до месец Септември. Начин на отглеждане: През зимата изисква температура 16 – 26 градуса,  а през летния сезон 19 – 39 градуса. Растението не е особено взискателно. Спокойно може да бъде отглеждано в стайни условия като декоративно. Светлина: Мадагаскарският жасмин е светлолюбиво растение. Поливане : През лятото изисква честа поливка , а през зимния му покой – по-малко вода. Пресаждане: Размножава се с резници, поставени през м.февруари в смес от  пясък и торф. През март се поставя на място - влажно и защитено от слънце, докато се вкорени. След време се премества в друга почвена смес -  пясък, листовка и чимовка. Всяка пролет растението задължително се пресажда и реже ниско, така  че да остане основата на клонките , които са цъфтели предишната година. С безспорните си декоративни качества жасминът има славата на едно от най-красивите саксийни растения в дома

стефанотис
Случаен кактус
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Астрофитум
Астрофитум (звезден кактус)

За растението:  Често срещан вид кактус в дома и сред колекционерите. Името му произлиза от латинския език и се превежда като растение и звезда. Родината му е Мексико и Южен Тексас. Расте на места със силна светлина и сух климат. Издържа на подобни условия без проблем. Някои от видовете впечатляват с много големи и дълги бодли , а при доста от тях те не се забелязват изобщо. Има красиви и силно наситени цветове Начин на отглеждане: Отглеждането на Астрофитума е лесно и не изисква особени грижи. Почвата е със силен дренаж (специфична за почти всички кактуси). Най-подходяща е глинеста почва с високо съдържание на калций. желателно е да не се местят често в различни саксии. Светлина: Астофилумът има нужда от много светлина и свеж въздух, както всички свои родственици Поливане: Умерено и рядко поливане е най-подходящо за този вид кактус. През зимата преустановете поливката и го оставете да почива на сухо място с температура 13 - 15 градуса През лятото търпят умерена поливка без да се прекалява с влажността на почвата, а зимата се оставят да почиват в сухи помещения със средна температура около 13 - 15 градуса. Пресаждане: Този вид кактус се развива само от семена, които поникват за отрицателно време.  

астрофитум
Случайна палма
Starr_080117-2236_Chamaedorea_cataractarum
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
phoenixrupicola_icon
Ховея

За растението: Ховеята спада към групата палми, които се отглеждат лесно в домашни условия. Тя е изящна и красива, със своите тънки, дълги листа, извити във всички посоки. Родината и е остров Лорд-Хау, откъдето идва и името и. Начин на отглеждане: Палмата изисква минимални грижи за отглеждане и е издръжлива към условията,  при които е поставена. Мястото и може да бъде навсякъде в къщата. Проверявайте за вредители - акари и листни въшки. Ако има такива ги премахвайте с влажна кърпа или подходящи препарати. Светлина: Ховеята е непретенциозно растение и относно светлината - може да вирее и на слънчеви места, и на сянка. Единствено биха и навредили преките слънчеви лъчи около обяд. Поливане: Използва се мека, престояла вода за поливането на палмата. През лятото се нуждае от обилно поливане, а през есента и зимата - значително трябва да го намалите. Добре е през топлите месеци да опръсквате растението с вода, може да го измиете под течаща стрия или да триете листата с влажна кърпа - по този начин ще допринесете за създаване на по-добра въздушна влажност около палмата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. При пресаждане може да засадите няколко млади растения в една саксия. Старите растения се пресаждат обикновено на 2 - 3 години, но може и да не го правите, а само да подмените горния слой на почвата с нов.  

ховея
Случайно Сукулентно
Green_plant_with_white_spots
Хавортия

За растението: Хавортията е малко, сукулентно растение, типично за южната част на Африка. Подобно на алоето, хавортията е член на подсемейство Asphodeloideae, затова тя прилича на миниатюрно Алое с изключение на цветовете на листата и, характеризиращи външния й вид. Като размер, растението е между 4 и 20 см високо, макар някои видове да достигат 40 см. Повечето видове имат твърди, жилави листа, обикновено тъмно зелени на цвят, докато други са с по-меки, полупрозрачни листа, пред които слънчевата светлина може да достигне до по-вътрешните фотосинтезиращи тъкани. Цветовете им са малки, бели и много сходни, дори между различните видове хавортия, но листата показват значителни разлики дори в рамките на един и същи вид. На снимката по-горе виждате представител на Хавортия Аттенуата. Начин на отглеждане: Хавортията е светлолюбиво, вечнозелено растение. Предпочита температури над 10 градуса, което я прави подходяща за градинско цвете през пролетта и лятото. Важно е да бъде изложена на пряка слънчева светлина. Отглежда се в суха почва, смес от пясък, глинеста почва, торфен мъх в пропорции 2:1:1. Саксията и не трябва да бъде по-голяма от нужното, като е за предпочитане да не задържа вода, тъй като хавортията е сухолюбиво растение. Хавортията расте отлично при средна влажност на въздуха. Светлина: Пряка слънчева светлина. Най-добре да сложите саксията на прозорец, целодневно огряван от слънцето. Ако отглеждате хавортията си в градината, намерете отново подобно място. Поливане: Не се нуждае от често поливане. Веднъж на всеки 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди следващото поливане. Пулверизирането не е задължително. Пресаждане: Размножава се чрез семена или с пресаждане на издънки.   Допълнителна информация: Не се нуждае от богата на хранителни вещества почва, така че наторяване веднъж годишно е напълно достатъчно. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

хавортия
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Зебрина

За растението: Зебрината е сукулентно растение, което пълзи около първоначалната си локация и по този начин прави гъста земна покривка. Известно още като "Пълзящият евреин", това растение е типично за крайбрежието на Мексико, като през 70те години се превръща в едно от най-популярните градински растения в САЩ. Има атрактивни листа със зебрени шарки, откъдето носи и името си. Начин на отглеждане: Зебрината се отглежда в градината при по-топли условия или вкъщи във висящи саксии. При отглеждане навън трябва да се има предвид, че тя няма да преживее замръзването, но пък ще осигури чудесен цветен килим в градината ви.  В домашни условия трябва да бъде гледана на не по-малко от 12 градуса. Предпочита богата, органична почва. Дори, когато са отглеждани при идеални условия, засадените зебрини стават прекалено дълги с времето. Решението е да изрежете дългите израстъци и да ги пресадите. За разлика от повечето растения, зебрината няма веднага да пусне нови стебла на мястото на отрязаните. Вместо това, голите стебла ще останат така дълго време. Светлина: Зебрината толерира всички видове светлина, но предпочита светла сянка или полусянка. Поливане: Зебрината изиксва постоянна влага на почвата, което е и основното изискване при отглеждането и. Поливайте растението със половин до 1 чаша вода ежедневно, в зависимост от неговия размер. Пресаждане: Зебрината рядко цъфти или възпроизвежда семена, затова пък е лесна за пресаждане. Просто отрежете стръкче от стеблото и пресадете отрязаната част в богата на хранителни вещества почва. В случай, че се полива добре, през първите две седмици, отрязъците поставени в органична почва, ще развият корени. Не забравяйте да поставите новите растения на сенчесто място. Допълнителна информация: В югозападно Мексико зебрината се използва като студен билков чай, наричан Матали. Китайците пък я използват като лубрикант. Може да предизвика дразнене на кожата при постоянен контакт с растението.

зебрина