Избрана Орхидея
Дендробиум

За растението: Дендробиумът е сред най-често срещаните орхидеи. В природата той расте върху други растения. Произхожда от  Югоизточна Азия и Хималаите. Орхидеята може да цъфти  с множество прекрасни бели с  обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център, а така също и  лилави, розови, дори и зелени цветове. Цъфтежът  на този вид орхидея наподобява на цветчета в букет и има дълги съцветия (те изглеждат добре дори и след месеци). Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Орхидеята запазва зеленината си през цялата година и цветовете се появяват върху новите стъбла. Начин на отглеждане: Дендробиумът е лесна за отглеждане орхидея, особено за начинаещи цветари. Температурата през нощта може да е около 15-16 градуса , а през деня - около 25-30 градуса, т.е. нужно е разликата между тези температури да е 10 градуса. Когато температурата е под 10 градуса може да опадат листата или да загубите орхидеята. Торенето трябва да се прави редовно през активния период, но през зимата не  трябва да се извършва, тъй като растението е в покой и не се полива. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи трябва да е 1/2 от указаното на опаковката. Не е необходимо да подпирате орхидеята. Светлина: Дендробиумът обичат много светлина през всички сезони, но трябва да го предпазите от директно слънце, тъй като листата може да се  "опърлят". Поставете го на най-светлото място в дома дори и през зимата, за да могат да се развият цветоносните стъбла. Поливане:  Никакво поливане от средата на ноември до февруари. Когато се образуват пъпки започнете да поливате, но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спрете да поливате и оставете растението да почине до пролетта. Понякога Дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа, но това не означава че е буден – НЕ ПОЛИВАЙТЕ !!! Започнете да поливате и торите,  едва когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ – през пролетта. През периода на активно растене поливайте по 2 пъти на седмица до ноември. Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Пресаждане: Размножаването  е неприложимо в домашни условия. Но трябва да знаете , че Дендробиумът обича да му е тясно, затова не го слагайте в големи саксии.    

дендробиум
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Избрано Растение
Блатно кокиче

Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.

блатно кокиче, блатно кокиче билка, блатно кокиче лекарство, кокиче
Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале
Избрано растение
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Лимон

За растението: Лимонът в България се отглежда освен като декоративно дърво, а  и като плодоносно дърво. Листата са твърди, кожести, светлозелени на цвят. Цъфти с нежнобели и ароматни цветове. Родина са и Индия и Индокитай. Начин на отглеждане: Може да го поставете до прозорците на стаята, дори и северни, важно е да има светлина.  От голямо значение за добрия растеж на лимонът е да има богата почва и допълнително подхранване с естествени и изкуствени торове, смесени с вода. През топлите месеци пулверизирайте с вода листата или ги почиствайте с влажна кърпа - създавате допълнителна влажност. Светлина: Лимонът е светлолюбиво растение, а ако е в градината - намерете място с шарена сянка. Поливане: Зависи от много неща - големина на саксията, съдържание на почвата, температурата и влажността на въздуха. Но трябва да знаете , че през лятото - поливането е често, а през зимата - по-рядко. Водата да е престояла, стайна и да достигне долния слой на саксията, т.е. трябва да видите вода в чинийката. Пресаждане: Размножаването е чрез семена, които може да се поставят в почвата, веднага след като сте ги отстранили от плода. До един месец те ще покълнат. В този случай растението ще дава плодове едва след около осем години,  но пък иначе ще имате постоянно зелено дърво у дома. Може да се размножи и чрез листен резник, който се поставя в почвата, покрива се с буркан и се оставя на топло място. След около месец растението ще се е вкоренило и може да го пресадите в подходящ съд. Допълнителна информация:  Известно е, че в помещения с лимоново растение,  въздухът е много свеж, приятен, дори стерилен, т.е. не се размножават болестотворни организми. Това се дължи на аромата, на етеричните масла, които се изпускат от листата и цветовете на лимона.    

лимон
Банан

Бананът е декоративно растение с големи листа. Родината е Африка. Той създава тропическа атмосфера в къщата. Расте бързо и на втората година може да даде плодове. Начин на отглеждане: Идеално място за отглеждане на Банана е това с много светлина, защитено от вятър, като през лятото може да го изнесете  на балкона или в градината. Развива се добре при температура 25 - 30 градуса , а през зимата температурата не трябва да е по-ниска от 12 градуса. Необходима е и висока влажност на въздуха. Светлина: Растението е светлолюбиво. Поливане: През лятото го поливайте много - сутрин рано или вечер след залез, а през зимата - ограничете поливането, но почвата не трябва да засъхва. Не пръскайте с вода листата на Банана , защото може да ги изгорите, особено ако растението е навън и има директно слънце огряване. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. Поставете ги на дълбочина до 2.5 см в съд с влажна и наторена почва на топло и слънчево място. Времето за поникване може да е за няколко месеца. Пресаждането е чрез грудки, като разстоянието между тях да е голямо - 8 до 10 см, а почвата влажна.    

банан
Избрано растение
Агапантус (декоративна лилия)

За растението: Агапантус - цветето на любовта, в превод от гръцки.  За негова родина се счита Южна Африка. Начин на отглеждане: То расте твърде  бързо и затова за отглеждане са подходящи само млади растения. Цветовете  му са бели или сини във формата на камбанки. Светлина: Агапантусът  обича светлината и топлината. Но през зимния сезон трябва да се остави на студено място - при температура около 1 - 3 градуса, за да може да цъфти през  следващата година.  Ако до него недостига достатъчна светлина, то може да бъде нападнато от листни въшки. Поливане: Растението е водо-любиво, но трябва да имате предвид, че трябва да го поливате, само когато почвата му е напълно изсъхнала. Пресаждане: Агапантусът се пресажда от  февруари до април в градинска пръст, която е примесена с много глина. Но размножаването му не е лесно, то се извършва  чрез разделяне.

агапантус, агапантус /декоративна лилия/, декоративна лилия
Мимулус
Мимулус

МИМУЛУС Mimulus sp. Родителските форми са от Северна и Южна Америка. Създадените хибриди ни радват  с голямо разнообразие. Багрите на цветовете са от бяло, жълто, розово, пурпурно, жълто-оранжеви или розови (те са студоустойчиви форми и издържат първите слаби слани). Едрината на цветовете е различна  и зависи от сортовата особеност. Предлага се и пъстролистни форми.   Растението се отглежда основно като едногодишно и в зависимост от времето  на засяване цъфти от март-април до трета слана. Презимуване не се налага, защото се образуват много семена, растението може да се размножи  и вегетативно с резници (практикува се при размножаване на ценни сортове или за по-ранен цъфтеж). Семената се засяват в чист субстрат без да се покрива с почва. Слага се найлон или стъкло. Полива се с пулверизатор до поникването. При температура от 20-22 градуса поникват за една седмица. Пикират се единично в саксийки или по няколко във висяща  кошница. Засаждат се в обогатен субстрат  за балконски цветя. Поливат се умерено като не се допуска засушаване. Торят се всяка седмица, за да се гарантира обилен цъфтеж. Редовно се почистват прецъфтелите връхчета. Напада се от брашнеста мъна и листни въшки.  Растението е подходящо за сенчести места на балкони или в комбинация с други сенколюбиви градински видове.

мимулус
Случаен кактус
Лобивия
Лобивия

За растението: Лобивията е кактус с кръгла или продълговата форма, с много гъсти финни или дебели бодли. Родина са и планините в  Боливия и Аржентина. Цветовете са в бяло, жълто или червено и издържат само един ден, а ако е топло - до няколко часа. Начин на отглеждане: Този кактус е лесен за отглеждане. Характерно за почвата е голям процент примес на пясък. Издържа на температури до 5 градуса през зимата. Светлина: Лобивията понася всякаква светлина. Поливане: През зимата кактусът е в покой и затова поливането е веднъж месечно. В началото на пролетта се започва със зачестяване на поливането, като през топлите месеци е веднъж седмично. Пресаждане: Ако е необходимо на две - три години. Размножаването е чрез семена или издънки  

лобивия
Алое
Алое

За растението: Растението спада към голям род многогодишни растения, известни с над 180 подвида. Негова родина е Южна Америка. Среща се на територията на целия свят Начин на отглеждане: Алоето е растение, което обича топлината и светлината . Отглежда се спокойно в саксия, с подходяща почва, с умерено поливане и силен източник на светлина. Светлина: Изключително светло-любиво растение. Алоето трябва да е поставено на място с много светлина или шарена сянка. Лятото то трябва да е изнесено навън - в градината или балкона и поставено на място с обилна светлина (за предпочитане) или на място със светлина през по-голямата част от деня. Поливане: Поливката на Алоето е умерена. Почвата не трябва да се пресушава за голям период от време, но не трябва да прекалявате с поливката, защото рискувате загниване на определена част от кореновата система на растението. Лятото поливайте умерено, а през Зимата поливайте рядко, като избягвайте прекомерно пресушаване на почвите. Пресаждане: Алоето се размножава чрез семена и горните части на растението. Горните филизи се оставят да засъхнат за период от 2 до 3 седмици, след което се поставят в почва с глинен характер. Не се полива през първоначалния период от 10 -15 дни, след появата на коренова система се полива умерено, а след добиване на устойчив вид може да бъде присадено в саксия с хубав дренаж, с почва и пясък. Допълнителна информация: Едно от най-често срещаните растения във всеки дом, офис или жилищен блок. Алоето е известно със своите лечебни свойства. Освен в медицината, то се използва и в текстилната индустрия. Известно е сред хората с много имена - Растение - чудо, Горски лечител, Чудо на природата...

алое
Случайна палма
Вашингтония

За растението: Вашингтония - палмата, която е наречена на първия президент на САЩ - Джордж Вашингтон. Родина са и  Аризона и Калифорния. Палмата има големи, ветрилообразни и бодливи листа. Начин на отглеждане: Палмата може да се отглежда в домашни условия, в помещения с нормална температура, а през зимата даже и на прохладни места. Расте бързо. Характерно за листата и е, че старите  увисват, а не окапват и по това ще разберете, кога трябва да ги премахнете. Почиствайте ги от прах и често ги опръсквайте с вода. Светлина: Не обича директното слънчево огряване. Поливане: Водата за поливане трябва да е престояла. През топлите летни месеци поливайте по - често, но ако времето захладнее, поливайте по малко. През зимата - значително ограничете водата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена, които може да ги натопите предварително в топла вода. През пролетта се пресаждат  млади палми, а старите палми - само ако корените са им извън съда. При пресаждането е необходимо  да поставите палмата в почва на същата дълбочина, в която е  била преди пресаждането , в противен случай палмата ще загине. Ако съда е голям и палмата стара, необходимо е само да смените горния  слой на почвата.  

вашингтония
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Случайно Сукулентно
Ешеверия

За растението: Растителната група на Ешеверията покрива над 150 различни вида, отглеждани както навън, така и вкъщи. Ешевериите растат във формата на розета от листа, която е и типична за тях. Те са сукулентни растения, които съхраняват вода и хранителни вещества в листата си и по този начин могат да оцелеят в условия на суша. Като повечето сукулентни, те се нуждаят от минимални грижи, за да се развиват и растат добре. Начин на отглеждане: Ешевериите обичат суха почва. Почва за кактуси е подходяща за отглеждането им. Можете също да смесите песъчлива с нормална почва в равни части. Нормалният им размер е между 5 и 10 сантиметра. Домашната ешеверия обича температури на 13-14 градуса през есента и зимата, и над 18 градуса през пролетта и лятото. Ешевериите, отглеждани в градината са малко по-устойчиви, като някои от тях могат да преживеят дори замръзване. При всички положения ешевериите, отглеждани навън, губят най-долната част от листата си през зимата, когато температурите паднат под 5 градуса. Това, освен че разваля компактния им външен вид, създава предпоставки за развитие на фунгуси в почвата, от които растението може да заболее на пролет. Светлина: Поставете ешеверията на място, което получава сутрин светлина, а следобед е на сянка. Много видове ешеверия толерират целодневна сянка. В домашни условия е най-добре да поставите саксията на място, получаващо ярка индиректна светлина. Поливане: Поливайте растението, когато горните 3-4 сантиметра от него са сухи през пролетта, лятото и есента. Осигурете достатъчно вода, за навлажняване на почвата, но избягвайте преполиване. Ешевериите не понасят много вода в почвата. Не поставяйте чинийка с вода под саксията. През зимата растенията изпадат в латентно състояние и се нуждаят от толкова вода, колкото да не изсъхне почвата им. Някои ешеверии не толерират пулверизиране. Поливайте само почвата им и избягвайте да мокрите листата. Пресаждане: Ешеверията ражда издънки или малки растения. Като ги изрежете от растението-майка, се сдобивате с нови ешеверии. Можете да пресадите растението и като отрежете негово листо през пролетта или лятото. Листото трябва да бъде оставено да изсъхне за 24 ч, за да спре сълзенето на соковете. След това, поставете листото в саксия с влажна почва. Не слагайте чинийка под саксията, защото при ешевериите е по-вероятно да изгният при прекомерна влага. Допълнителна информация: Можете да торите ешеверията на всеки 2 седмици от пролетта до есента с течен тор, като сместа трябва да бъде разредена на половина.

ешеверия
Адромисхус

За растението: Адромисхус е род от най-малко 28 вида сукуленти растения, чиято родина е южна Африка. Растат в скалисти местности и са отлични растения за домашно отглеждане. Отличават се с атрактивни яркооцветени листенца, но изискват много светлина, за да се оцветят. На сянка повечето видове развиват зеленикави отенъци. Начин на отглеждане: Адромисхусите са относително малки растения със зеленикаво стебло и розовеещи или червеникави венчета, които произвеждат достатъчно нектар, за да са застрашени от фунгусна инфекция, особено в края на активния им сезон. За да предпазят растението, много градинари изрязват цветчето. Много видове андромисхус виреят чудесно във всякакъв вид почва, която не задържа вода. Издържат на по-студени температури, стига да са над нула градуса и самите растения да бъдат сухи. През зимата трябва да се избягва намокряне на листата. Светлина: Предпочита се директна ярка светлина. Поливане: Като представител на сукулентите растения, адромисхусът се нуждае от много малко вода. Полива се веднъж на 1-2 седмици, като общото правило е, че почвата трябва да бъде оставена да изсъхне. Преполиването води до загниване на корена. През зимата изпадат в латентно състояние и тогава поливането трябва да бъде по-рядко. Пресаждане: Много видове могат да бъдат размножени от едно единствено листче, като листчето трябва да бъде поставено така в саксията, че края на стеблото му едва да докосва почвата. Други видове сами отделят своите листчета и макар всяко листче да формира ново растение, може да е голямо предизвикателство да отгледате от него голям екземпляр. Допълнителна информация: Добре е да предпазвате адрмисхусите от листни въшки и винарки с инсектицид.

адромисхус