Избрана Орхидея
Dtps. Long Pride Mermaid
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Orchidacea_Cymbidium
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Избрано Растение
Leucojum_aestivum02
Блатно кокиче

Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.

блатно кокиче, блатно кокиче билка, блатно кокиче лекарство, кокиче
Tulip Garden 2011
Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале
Избрано растение
3373223193_4195223b6f_b
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
vriesia
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Geranium_E19
Здравец

ЗДРАВЕЦ              G. macrorrhizum   Здравецът е едно от най-популярните растения у нас. Има монго видове: Geranium asphodeloides – бърдунож здравец, G. rotundifolium – кръглолист, G. sanguineum – кървавочервен здравец. Познатият ни обикновен е G. macrorrhizum. Той е многогодишно тревисто растение със скъсени, разклонени в основата, окосмени стъбла. Мощно коренище, а листата са срещуположни, насочени, длановидни, с аромат.   Цветчето е просто, с по 5 чашелистчета и венчелистчета и 10 тичинки.   Расте по гористи местности, поляни, каменисти места. Не е претенциозен, но предпочита влажни и сенчести места. Размножава се основно чрез разделяне на коренището рано пролетта или наесен. Може да се правят коренови и стъблени резници. Прихваща се лесно и не се налага специално вкореняване.   Използва се основно за зацветяване на северни тераси, скални кътове, сенчести дворове. &…

здравец
Coleus Flower Plant
Колеус (Копривка)

У нас колеусът (копривка) се отглежда като стайно и като градинско растение (на открито е едногодишно, защото замръзва). Декоративния ефект на растението идва от листата. Разнообразието от сортове е голямо. Багрите са ярки, преливащи се. Има и вариетети с дребни и много дълбоко нарязани листа. Ценните растения се рзмножават само вегетативно с резници. Те се вземат по всяко време. Вкореняват се на топло при температура 18- 22 градуса в смес от торф и перлит. Вкореняват се лесно и само в съд с вода. За производство на разсад за открито резници се взимат напролет от презимували майчини растения. Вкореняват се направо в саксийки 7-9 номер. Постепенно се закаляват за по- неблагоприятните условия на открито. Ако не се търси определен декоративен ефект от специални сортове може да се засеят семена. Те имат добра кълняемост, но не възпроизвеждат родителските форми, а се рзпадат. Многообразието е голямо. Засяват се в торф или торф и перлит при 20- 22 градуса. Поникват за около 10 дни. Пикират се еднократно в саксийки преди да се изнесат. Важно мероприятие при отглеждането на копривката е пензировката- премахване на връхчетата. Така се образуват ниски, разклонени и добре облистени растения. Растенията са подходящи за цветни фигури или самостоятелно като цветни петна в зеленината. В дома озеленяват светли помещения. Не са капризни, а внасят много настроение в дома.

coleus, koleus, копривка
Избрано растение
Anemone
Анемония

За растението: Анемонията /съсънка/ произхожда от Югоизточна Европа и Мала Азия. Тя се среща под различни видове - цъфнали в гъсти групи от сини цветове в селските дворове или на туфи от бели цветове по краищата на поляните.  Има анемонии за средната или задната част на цветния бордюр и други, а други , съвсем различни, за алпинеума или за поляна с дървета. Не съществува - „типична“ анемония – цветовете и са звез­довидни или куповидни, листата – насечени или просто нарязани, цъфтежът може да е през пролетта, лятото или есента, а под почвената повърхност може да има грудки, ризоми или фиброзни корени. Въпреки своето многообразие видовете и сортовете се разделят на три групи  - маргаритоцветни , макоцветни и японски анемонии. Маргаритоцветните анемонии са подходящи за отглеждане в градината -сини, бели и розови цветове, макоцветните - използват се при аранжирането на букети -  бели, розови, червени, бледолилави или сини цветове, японските - за оформяне на цветни бордюри - бели и розови цветове. Начин на отглеждане:  Обича винаги лека влага, а по време на израстването е нужно да се натори само два пъти. Зимата се прибира на студено и тъмно място, но не е мразовито растение. Светлина: Анемонията  обича слънчеви или полусенчести места. Поливане: Почвата да е винаги леко влажна. Тъй като луковиците започват развитието си веднага след засаждане, трябва да се полеят обилно. По време на зимуването е необходимо да се поддържа слаба влажност на почвата. Когато растението поникне е необходимо  умерено поливане, но почвата трябва да е постоянно влажна. Пресаждане: Размножават се чрез грудки, ризоми или фиброзни корени. За  маргаритоцветните анемонии - засадете ризомите или грудките на около 5 см дълбочина през 10 см през септември; за макоцветните -  накиснете грудките за една нощ преди засаждане -засадете ги през 10 см с острата част нагоре на дълбочина 5 см, засадете през септември, за да цъфнат през март – април или през март – април, за да цъфнат през юни – септември; за японските -  те са бордюрни многогодишни и цъфтят между август и октомври. Допълнителна информация: Всички части на анемониите са отровни.  

анемония
Сакъзче
Сакъзче

САКЪЗЧЕ            Pelargonium peltatum   В природата е храстче с месести щитовидни листа. Стъблото е ръбесто, леко овласено. Цветовете са прости, с розово-червена багра. Произхожда от Южна Африка.   В резултат на ускорената селекция днес има много различни по багра и кичестост форми. Има и пъстролистни форми.   Растение за слънце и полусянка. Прави красиви каскади от цветове, особено простоцветните (алпийски сакъзчета).   Основен способ за рамножаване е с резници. Начупват се или се отрязват под коленце, с дължина 6-7 см. Засаждат се в торф или торф и перлит. При 22-25 градуса са готови за около месец. Засаждат се в богата почва, а в сандъче се засаждат 3 до 5 растения.   Поливат се умерено, като преполиването маже да е фатално. Признак за това преполиване са вкорковените петна от долната страна на листата. Изрязват се в кафяви грапавини по листата.   Подхранва се с тор за цъфтящи. Редовно се почистват от жълти листа, за да няма загниване и плесени. Защитават се от листни въшки, акари и белокрилки. Най-често боледуват от сиво гниене (появява се основно по цветовете и те не отварят).   Най-нетипичен представител е P. …

pelargonium peltatum, сакъзче
Случаен кактус
Столетник (Агаве Американа)
Столетник

За растението: Столетникът е вечнозелено растение, често използвано   за украса в учреждения, домове, офиси. Хората го оприличават на друг кактус - алое вера.  Но той е много по-голям със своите дебели, месести, дълги и назъбени листа, завърщващи в краищата с опасни бодли. Някои са с жълти или кремавобели ивици, или с такива ленти по ръба на листата.  Родината е Мексико. Начин на отглеждане: Столетникът е непретенциозно растение. Единствено създава проблем през зимата, защото изисква големи пространства и температура в помещението около 5 градус, а и трябва да се съобразяваме с острите бодли на листата. Ако остане вътре през лятото желателно е да го опръсквате често с вода. Проверявайте за вредители, и ако има такива ги отстранявайте с подходящи препарати. Светлина: Столетникът е слънце-любиво растение, може да вирее и вътре и на вън, под преките слънчеви лъчи.  Поливане: През лято - поливайте често, а през зимата - почти не се полива. Пресаждане: Правете го, само ако се налага или на всеки четири години. Размножаването е чрез семена или странични издънки от старото растение. Издънките се оставят известно време , за да изсъхнат и след това се засаждат.    

столетник
Лобивия
Лобивия

За растението: Лобивията е кактус с кръгла или продълговата форма, с много гъсти финни или дебели бодли. Родина са и планините в  Боливия и Аржентина. Цветовете са в бяло, жълто или червено и издържат само един ден, а ако е топло - до няколко часа. Начин на отглеждане: Този кактус е лесен за отглеждане. Характерно за почвата е голям процент примес на пясък. Издържа на температури до 5 градуса през зимата. Светлина: Лобивията понася всякаква светлина. Поливане: През зимата кактусът е в покой и затова поливането е веднъж месечно. В началото на пролетта се започва със зачестяване на поливането, като през топлите месеци е веднъж седмично. Пресаждане: Ако е необходимо на две - три години. Размножаването е чрез семена или издънки  

лобивия
Случайна палма
phoenixrupicola_icon
Ховея

За растението: Ховеята спада към групата палми, които се отглеждат лесно в домашни условия. Тя е изящна и красива, със своите тънки, дълги листа, извити във всички посоки. Родината и е остров Лорд-Хау, откъдето идва и името и. Начин на отглеждане: Палмата изисква минимални грижи за отглеждане и е издръжлива към условията,  при които е поставена. Мястото и може да бъде навсякъде в къщата. Проверявайте за вредители - акари и листни въшки. Ако има такива ги премахвайте с влажна кърпа или подходящи препарати. Светлина: Ховеята е непретенциозно растение и относно светлината - може да вирее и на слънчеви места, и на сянка. Единствено биха и навредили преките слънчеви лъчи около обяд. Поливане: Използва се мека, престояла вода за поливането на палмата. През лятото се нуждае от обилно поливане, а през есента и зимата - значително трябва да го намалите. Добре е през топлите месеци да опръсквате растението с вода, може да го измиете под течаща стрия или да триете листата с влажна кърпа - по този начин ще допринесете за създаване на по-добра въздушна влажност около палмата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. При пресаждане може да засадите няколко млади растения в една саксия. Старите растения се пресаждат обикновено на 2 - 3 години, но може и да не го правите, а само да подмените горния слой на почвата с нов.  

ховея
sgfdhdgbsdf
Нолина

За растението: Нолината е известна с многото си имена -  наричат е “дървото на пътешественика”, защото не е нужно да се полива много често; името и в превод от латински е  “слонски крак” , заради бутилкообразния  ствол или "конска опашка”- защото листата и растат по този начин . Известна е и под името “бебе палма”, защото при домашни условия расте много бавно и едва достига един метър. В естествена среда може да израсте до 10 метра. Родината и е Мексико. Начин на отглеждане: Нолината е невероятно и непретенциозно за отглеждане растение. Може да се отглежда в прохладни помещения до 10 градуса през зимата , за лятото - до 20 градуса. Светлина: Вирее на светли и слънчеви места, но може и на шарена сянка. Добрата светлина спомага за образуването на буйна  и гъста листна маса. Поливане: Палмата се пръска и полива с престояла вода. Количеството вода за поливане зависи от температурата на въздуха, а именно - поливайте през цялата година нормално, на 5 - 6 дни , за да не съхнат връхчетата на листата. Пресаждане: Обикновено възрастните растения се пресаждат на 5 години в плитки съдове, докато младите може да се пресаждат на 2- 3 години. Към почвата трябва да е добавен задължително пясък за добър дренаж.  

нолина
Случайно Сукулентно
Gasteria 020
Гастерия

За растението: Гастерия са семейство сукулентни растения, типични за южна Африка и са роднини на Алое и Хавортия. Известно е още като кравешки език, тъй като листата му го наподобяват. Латинското му име - Гастерия - означава стомах и се отнася до формата на розовите му или зелено-жълти цветчета. Повечето гастерии растат във формата на розета и нямат централно стебло. Листата са обикновено покрити с бели точки. Често ще намерите гастерията да се продава без специално име на вида й. Това се случва, понеже тя лесно се поддава на генетична манипулация, макар в семейството да са класифицирани 50 отделни вида. Лесно се гледат навън, но и на закрито, при по-студен климат. Начин на отглеждане: Отглежда се във водопропусклива, песъчлива почва. Добър почвен микс е 1 част органичен тор, 1 част нормална почва и 2 части едър пясък. В най-горната част на саксията можете да поставите по-едри камъчета или чакъл. Гастерията предпочита температури над 8 градуса и не е издръжлива на замръз. Ако се гледа в градината е добре зимата да се покрие или да се внесе вкъщи. Светлина: Гастерията се отглежда на светла сянка, предпазваща я от директна слънчева светлина и топлина. Тя е най-толерантна към сянката от останалите сукулентни растения. Ако се отглежда в дома, поставете я на прозорец, получаващ ярка светлина но не интензивна топлина. Поливане: Полива се през цялата година. Изчакайте почвата да изсъхне, преди следващото поливане. Гастерията гние, ако е прекомерно поливана. Пресаждане: Пресаждайте гастерията на всеки 3 или 4 години. Внимателно я извадете от саксията, изтръсквайки от растението старата почва и я поставете в нова, свежа почвена смес. Отстранете издънките или ги поставете в отделни саксии. Гастерията се рамножава, като се режат листата. Изрезките трябва да включват и базовата част на листото. След това, те се поставят във влажна почва. Почвата трябва да се поддържа влажна, докато не се появят корени, а след това се полива само, когато почвата изсъхне. Допълнителна информация: Внимавайте за поява на черни петънца. Това са фунгуси, които поразяват растение държани в прекалено влажна почва. Ако гледате гастерията си на ярка светлина и с минимално напояване, листата й могат да развият червени тонове.

гастерия
il_fullxfull.378192900_f8m9
Сенецио ровелеанус

За растението: Сенецио ровелеанус , често наричано "перлен низ", е сукулентно растение от семейство Сложноцветни, което произлиза от югозападна Африка. Израства с дълги стебла, като образува сферични листа, наподобяващи грозде. Цветовете му са бледи и незабележими. Култивира се в закрити пространства, като декоративно растение за висящи саксии. Месестите му листа са отровни и не бива да се консумират. Сенециото е вечнозелено растение, което може да достигне 60-90 см височина. Начин на отглеждане: Тъй като произлиза от Африка, Сенецио предпочита топла стайна обстановка, но общото правило е да не бъде оставяно на температура под 8-10 градуса, при средна влажност на въздуха. За почва можете да използвате смес от пясък, глина, торфен мъх и грахов чакъл в отношение 2:1:1:1. Саксията не трябва да бъде по-голяма от нужната, за да се побере растението, като важно е тя да не задържа вода. Достатъчно е да бъде наторявано веднъж или 2 пъти годишно, тъй като се нуждае от малко хранителни добавки. Светлина: Предпочита студена, непряка слънчева светлина и частична сянка. Подходящо е да го поставите на място, където получава малко светлина, близо до прозорец с източно или западно изложение. Поливане: Не се нуждае от често поливане, веднъж на 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди поливането. Пулверизиране не е нужно. Пресаждане: Младите стебла се режат и се пресаждат. Допълнителна информация: Вредители по Сенецио ровелеанус са листни въшки и акари. Често страда от фунгуси и загниване на стеблото, особено при обилно напояване.

сенецио ровелеанус