Избрана Орхидея
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Dtps. Long Pride Mermaid
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Избрано Растение
Narcis 2 20-12-2010
Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис
Anemone
Анемоне

За растението: В миналото, подаряването на АНЕМОНЕ означавало „раздяла”, „напускане”. Съществуват над 100 вида анемонии. Произхожда и е разпространено в Европа, Кавказ, Мала Азия, Китай, Америка, Япония и т.н. Анемонията е нискостеблено едногодишно растение, което се характеризира с много издънки. Листата растат около стъблото и корена, образуват леко гнезденце около цветовете. Цветовете са събрани във венче с различни багри – бели, розови, червени, сини, пурпурни, жълти и др., и тичинкова част, леко издадена над цветните листчета и оцветена винаги в различен от тях цвят. Анемонето цъфти различно – някои видове през пролетта, други през лятото и есента. Светлина: Расте на полусянка или сянка. Пресаждане: Размножава се чрез семена или издънки, които се разсаждат през  есента. Почвата е най-добре да е смес от равни части градинска пръст, оборска тор и пясък. Може да се ползва и готова смес, която намираме в специализираните магазини за цветя.

анемоне
Избрано растение
3373223193_4195223b6f_b
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
vriesia
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
1036
Сансевиера

За растението: Сансевиерата (Sanseviera), също известна като змийско растение, е идеална за хора, които нямат време да полагат особени грижи за растенията си. Тя е здраво и издръжливо растение, изключително толерантно към слаба светлина и лоши почвени условия. Високите и листа са здрави и заострени. Оцветена е в тъмнозелено, бледозелено, жълто. Начин на отглеждане: Сансевиерата обича глинесто-песъчлива почва, която не задържа вода. Глинените саксии са най-подходящи за отглеждането и, тъй като са тежки и балансират тежестта на самото растение. Това е много важно, понеже сансевиерата е известна с това, че може да счупи саксия с растежа си. Добавяйте 1-2 см почва в саксията всеки път, когато сансевиерата израсте 5-6 см. Можете да я торите веднъж месечно с 1/2 храна за кактуси с ниски нива на нитрогени. Режете листата и само ако падат. Не се опитвайте да ги поставите обратно, а отрежете самото листо до ниво почва. Светлина: Поставете сансевиерата си на топло място вкъщи. Тя е светлолюбиво и топлолюбиво растение, което предпочита температура между 10 и 25 градуса. Въпреки че предпочита ярка индиректна светлина, тя със сигурност ще толерира и много слабо осветяване, ако е поставена в такива условия. Поливане: На пролет поливайте сансевиерата не повече от веднъж или два пъти седмично. Прекомерното поливане ще я предразположи към гниене. Позволете й да изсъхне напълно между поливанията. През зимните месеци поливайте не повече от 2-3 пъти за целия период. Растението само ще ви каже от колко вода се нуждае. Листата му ще се сбръчкат и увиснат, ако му липсва достатъчно вода. При повтарящи се условия на продължителна суша, могат да се увредят корените на растението. Ако е преполято, листата му ще омекнат и ще станат мазни. Пресаждане: Пресаждайте растението ежегодно в един размер по-голяма саксия. Допълнителна информация: Сансевиерата има заострени краища на листата си. Поставете я на място, където няма опасност някой да се нарани. Не ги изрязвайте, това ще увреди растението.

сансевиера
Coleus Flower Plant
Колеус (Копривка)

У нас колеусът (копривка) се отглежда като стайно и като градинско растение (на открито е едногодишно, защото замръзва). Декоративния ефект на растението идва от листата. Разнообразието от сортове е голямо. Багрите са ярки, преливащи се. Има и вариетети с дребни и много дълбоко нарязани листа. Ценните растения се рзмножават само вегетативно с резници. Те се вземат по всяко време. Вкореняват се на топло при температура 18- 22 градуса в смес от торф и перлит. Вкореняват се лесно и само в съд с вода. За производство на разсад за открито резници се взимат напролет от презимували майчини растения. Вкореняват се направо в саксийки 7-9 номер. Постепенно се закаляват за по- неблагоприятните условия на открито. Ако не се търси определен декоративен ефект от специални сортове може да се засеят семена. Те имат добра кълняемост, но не възпроизвеждат родителските форми, а се рзпадат. Многообразието е голямо. Засяват се в торф или торф и перлит при 20- 22 градуса. Поникват за около 10 дни. Пикират се еднократно в саксийки преди да се изнесат. Важно мероприятие при отглеждането на копривката е пензировката- премахване на връхчетата. Така се образуват ниски, разклонени и добре облистени растения. Растенията са подходящи за цветни фигури или самостоятелно като цветни петна в зеленината. В дома озеленяват светли помещения. Не са капризни, а внасят много настроение в дома.

coleus, koleus, копривка
Избрано растение
Anemone
Анемония

За растението: Анемонията /съсънка/ произхожда от Югоизточна Европа и Мала Азия. Тя се среща под различни видове - цъфнали в гъсти групи от сини цветове в селските дворове или на туфи от бели цветове по краищата на поляните.  Има анемонии за средната или задната част на цветния бордюр и други, а други , съвсем различни, за алпинеума или за поляна с дървета. Не съществува - „типична“ анемония – цветовете и са звез­довидни или куповидни, листата – насечени или просто нарязани, цъфтежът може да е през пролетта, лятото или есента, а под почвената повърхност може да има грудки, ризоми или фиброзни корени. Въпреки своето многообразие видовете и сортовете се разделят на три групи  - маргаритоцветни , макоцветни и японски анемонии. Маргаритоцветните анемонии са подходящи за отглеждане в градината -сини, бели и розови цветове, макоцветните - използват се при аранжирането на букети -  бели, розови, червени, бледолилави или сини цветове, японските - за оформяне на цветни бордюри - бели и розови цветове. Начин на отглеждане:  Обича винаги лека влага, а по време на израстването е нужно да се натори само два пъти. Зимата се прибира на студено и тъмно място, но не е мразовито растение. Светлина: Анемонията  обича слънчеви или полусенчести места. Поливане: Почвата да е винаги леко влажна. Тъй като луковиците започват развитието си веднага след засаждане, трябва да се полеят обилно. По време на зимуването е необходимо да се поддържа слаба влажност на почвата. Когато растението поникне е необходимо  умерено поливане, но почвата трябва да е постоянно влажна. Пресаждане: Размножават се чрез грудки, ризоми или фиброзни корени. За  маргаритоцветните анемонии - засадете ризомите или грудките на около 5 см дълбочина през 10 см през септември; за макоцветните -  накиснете грудките за една нощ преди засаждане -засадете ги през 10 см с острата част нагоре на дълбочина 5 см, засадете през септември, за да цъфнат през март – април или през март – април, за да цъфнат през юни – септември; за японските -  те са бордюрни многогодишни и цъфтят между август и октомври. Допълнителна информация: Всички части на анемониите са отровни.  

анемония
Мимулус
Мимулус

МИМУЛУС Mimulus sp. Родителските форми са от Северна и Южна Америка. Създадените хибриди ни радват  с голямо разнообразие. Багрите на цветовете са от бяло, жълто, розово, пурпурно, жълто-оранжеви или розови (те са студоустойчиви форми и издържат първите слаби слани). Едрината на цветовете е различна  и зависи от сортовата особеност. Предлага се и пъстролистни форми.   Растението се отглежда основно като едногодишно и в зависимост от времето  на засяване цъфти от март-април до трета слана. Презимуване не се налага, защото се образуват много семена, растението може да се размножи  и вегетативно с резници (практикува се при размножаване на ценни сортове или за по-ранен цъфтеж). Семената се засяват в чист субстрат без да се покрива с почва. Слага се найлон или стъкло. Полива се с пулверизатор до поникването. При температура от 20-22 градуса поникват за една седмица. Пикират се единично в саксийки или по няколко във висяща  кошница. Засаждат се в обогатен субстрат  за балконски цветя. Поливат се умерено като не се допуска засушаване. Торят се всяка седмица, за да се гарантира обилен цъфтеж. Редовно се почистват прецъфтелите връхчета. Напада се от брашнеста мъна и листни въшки.  Растението е подходящо за сенчести места на балкони или в комбинация с други сенколюбиви градински видове.

мимулус
Случаен кактус
Великденче
Коледниче

За растението: Коледничето /Коледният кактус/ е особено красиво и впечатляващо растение със своите цветове - от чисто бели  до кремави, от ярко червени  до виолетови, жълти, розови, оранжево-червени. Името му идва от времето през което цъфти - декември,  когато се празнува Коледа. Родината е Източна Бразилия. Начин на отглеждане: Подходяща температура през лятото - до 22 - 25 градуса. През периода септември - началото на ноември оставете Коледничето при температура около 16 градуса. А от края на ноември до януари, когато започва да се подготвя за цъфтеж - го преместете в по-топли помещения - до 20 градуса. Проверявайте често за вредители - въшки, ако има такива, измийте Коледничето със сапунена вода. Светлина: Коледничето е светлолюбиво растение, но го пазете от директните слънчеви лъчи. Подходящи места - тези с източно  или западно изложение. Поливане: Водата трябва да е със стайна температура. През лятото - умерено поливане, а от септември до декември - често - тогава се залагат цветовете, но избягвайте задържането на влага в почвата. След като прецъфти,  добре е да се намали поливането до минимум. Прeсаждане: Размножаването е чрез резници, които трябва да се поставят във вода , за да пуснат корени.  Може да се използват и  крайници, по които са избили коренчета. Подходящо време …

великденче
Опунтия овата
Опунтия

За растението: Опунтията е кактус, който освен  бодли има и така наречените глохиди - много малки бодливи власинки с кукички, които се забиват в кожата. Затова , когато го пресаждате или размножавате - слагайте ръкавици. Родината на Опунтията е Мексико. Кактусът цъфти през лятото - юли - август с жълти и червени цветове. Начин на отглеждане: Подходящи места - тези с южно изложение, като през лятото може да го изнесете на терасата.  През зимата издържа на температура до 5 градуса. Светлина: Вирее добре на много слънчеви места. Поливане: През лятото - умерено, а през зимата - намалява се до минимум. Пресаждане: Размножаването е чрез откършени части от кактуса, които се оставят за около две седмици извън почва - да засъхнат и след това  се засаждат.

опунтия
Случайна палма
Areca-Palm
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
Cycas New Leaves Coming From the Center
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Случайно Сукулентно
MP_-_Echeveria_elegans
Ешеверия

За растението: Растителната група на Ешеверията покрива над 150 различни вида, отглеждани както навън, така и вкъщи. Ешевериите растат във формата на розета от листа, която е и типична за тях. Те са сукулентни растения, които съхраняват вода и хранителни вещества в листата си и по този начин могат да оцелеят в условия на суша. Като повечето сукулентни, те се нуждаят от минимални грижи, за да се развиват и растат добре. Начин на отглеждане: Ешевериите обичат суха почва. Почва за кактуси е подходяща за отглеждането им. Можете също да смесите песъчлива с нормална почва в равни части. Нормалният им размер е между 5 и 10 сантиметра. Домашната ешеверия обича температури на 13-14 градуса през есента и зимата, и над 18 градуса през пролетта и лятото. Ешевериите, отглеждани в градината са малко по-устойчиви, като някои от тях могат да преживеят дори замръзване. При всички положения ешевериите, отглеждани навън, губят най-долната част от листата си през зимата, когато температурите паднат под 5 градуса. Това, освен че разваля компактния им външен вид, създава предпоставки за развитие на фунгуси в почвата, от които растението може да заболее на пролет. Светлина: Поставете ешеверията на място, което получава сутрин светлина, а следобед е на сянка. Много видове ешеверия толерират целодневна сянка. В домашни условия е най-добре да поставите саксията на място, получаващо ярка индиректна светлина. Поливане: Поливайте растението, когато горните 3-4 сантиметра от него са сухи през пролетта, лятото и есента. Осигурете достатъчно вода, за навлажняване на почвата, но избягвайте преполиване. Ешевериите не понасят много вода в почвата. Не поставяйте чинийка с вода под саксията. През зимата растенията изпадат в латентно състояние и се нуждаят от толкова вода, колкото да не изсъхне почвата им. Някои ешеверии не толерират пулверизиране. Поливайте само почвата им и избягвайте да мокрите листата. Пресаждане: Ешеверията ражда издънки или малки растения. Като ги изрежете от растението-майка, се сдобивате с нови ешеверии. Можете да пресадите растението и като отрежете негово листо през пролетта или лятото. Листото трябва да бъде оставено да изсъхне за 24 ч, за да спре сълзенето на соковете. След това, поставете листото в саксия с влажна почва. Не слагайте чинийка под саксията, защото при ешевериите е по-вероятно да изгният при прекомерна влага. Допълнителна информация: Можете да торите ешеверията на всеки 2 седмици от пролетта до есента с течен тор, като сместа трябва да бъде разредена на половина.

ешеверия
Gasteria 020
Гастерия

За растението: Гастерия са семейство сукулентни растения, типични за южна Африка и са роднини на Алое и Хавортия. Известно е още като кравешки език, тъй като листата му го наподобяват. Латинското му име - Гастерия - означава стомах и се отнася до формата на розовите му или зелено-жълти цветчета. Повечето гастерии растат във формата на розета и нямат централно стебло. Листата са обикновено покрити с бели точки. Често ще намерите гастерията да се продава без специално име на вида й. Това се случва, понеже тя лесно се поддава на генетична манипулация, макар в семейството да са класифицирани 50 отделни вида. Лесно се гледат навън, но и на закрито, при по-студен климат. Начин на отглеждане: Отглежда се във водопропусклива, песъчлива почва. Добър почвен микс е 1 част органичен тор, 1 част нормална почва и 2 части едър пясък. В най-горната част на саксията можете да поставите по-едри камъчета или чакъл. Гастерията предпочита температури над 8 градуса и не е издръжлива на замръз. Ако се гледа в градината е добре зимата да се покрие или да се внесе вкъщи. Светлина: Гастерията се отглежда на светла сянка, предпазваща я от директна слънчева светлина и топлина. Тя е най-толерантна към сянката от останалите сукулентни растения. Ако се отглежда в дома, поставете я на прозорец, получаващ ярка светлина но не интензивна топлина. Поливане: Полива се през цялата година. Изчакайте почвата да изсъхне, преди следващото поливане. Гастерията гние, ако е прекомерно поливана. Пресаждане: Пресаждайте гастерията на всеки 3 или 4 години. Внимателно я извадете от саксията, изтръсквайки от растението старата почва и я поставете в нова, свежа почвена смес. Отстранете издънките или ги поставете в отделни саксии. Гастерията се рамножава, като се режат листата. Изрезките трябва да включват и базовата част на листото. След това, те се поставят във влажна почва. Почвата трябва да се поддържа влажна, докато не се появят корени, а след това се полива само, когато почвата изсъхне. Допълнителна информация: Внимавайте за поява на черни петънца. Това са фунгуси, които поразяват растение държани в прекалено влажна почва. Ако гледате гастерията си на ярка светлина и с минимално напояване, листата й могат да развият червени тонове.

гастерия