Избрана Орхидея
Онцидиум

За растението: Онцидиумът се  нарича още "танцуваща дама". Цветчетата му  са малки и разноцветни, и са около 50 и повече на едно съцветие. Обагрени са в  жълти, лилави, червени, розови  и бели нюанси, с пищни и контрастни  очертания. Те са много ароматни. Начин на отглеждане: Подходящото място за отглеждане на Онцидиума вкъщи е източния или западен прозорец. През деня температурата да е  23 - 26 градуса, а през нощта - 15 градуса. Светлина: Онцидиумът се нуждае от ярка разсеяна светлина, но никога силна и пряка, тъй като тя може да изгори листата. Директното сутрешно и късното следобедно слънце е най- добре да огрява орхидеята. Ако листата започнат да жълтеят, преместете саксията на полу-сенчесто място. Поливане:  Поливайте, когато субстратът е почти изсъхнал. Поливайте на 5-7 дни, като това зависи от останалите условия на средата и състоянието на растението. Онцидиумите харесват вода с ниско минерално съдържание. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Онцидиумът образува бързо голям брой корени. Затова трябва да се уцели моментът за пресаждане, т.е. след прецъфтяване, веднага след като започне новият растеж, но преди нежните крайчета на новите корени да започнат да се чупят. Добрият дренаж при новопосадените растения е от голямо значение. За целта в саксията трябва задължително да има мъх и  борови кори. Пресажда се на всеки 1-2 години, когато се развали субстрата или растението надрасте саксията. При пресаждането се изрязват загнилите корени, раните се посипват с канела или стрити дървени въглища. Пресажда се в сух субстрат и не се полива няколко дни.      

онцидиум
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Избрано Растение
Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис
Фрезия

За растението: Фрезията е известна като "южноафриканската принцеса", защото родина са и високите плата на Кейптаун, Южна Африка. Тя е наречена на немския ботаник и лекар Фридрих Фрезе. Тя е невероятно красиво, ароматно и кичесто растение. Стъблото и е  дълго 10-40 cm, слабо разклонено с малко листа, крехко и на върха му се образуват ароматни цветове, който наподобяват фунии. Цветовете са с различни окраски и нюанси на бяло, жълто, оранжево, червено, лилаво. Начин на отглеждане: Фрезията е капризно за отглеждане в домашни условия растение. Тя е градинско цвете, но може да се отглежда и в оранжерии. Подходяща почва е тази от смес на торф и пясък, лека и пропусклива. Светлина: Фрезия е изключително капризна към светлината. Подходящи помещения - полусветли, проветриви. Ако се отглежда в градината - изберете полусенчести места, да не е изложена на преките слънчеви лъчи. Поливане:  Нормално поливане. Пресаждане: Размножаването е чрез луковици и вегетативно. Засаждайте луковиците през месец май, най-добре в сандъчета.  

фрезия
Избрано растение
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Аспарагус

За растението: Аспарагусът е висящо растение, известен е още и като "декоративната аспержа" . На височина може да достигне до 1.5 метра. Листата му са видоизменени в клонки, наричат се филокладии с дължина до 3 см, събрани на снопчета от 3 до 6 броя. В естествен вид се среща в Източна и Южна Африка. Начин на отглеждане: Аспарагусът е ефектно и лесно за отглеждане растение, без проблем се приспособява към различни условия. Той не понася високите температури, като през зимата издържа дори и до 12 градуса.  Светлина: Растението обича полу-сенчести места със свеж въздух. Поливане: Използвайте престояла вода за поливане, т.е. със стайна температура. Растението не трябва да се засушава.  През зимата разредете поливането. Пресаждане: Размножаването е възможно чрез семена или чрез разделяне на корена. Пресажда се на 4 години. Допълнителна информация: Клонките на Аспарагусът се използват за украса към букетите. Известно е, че растението унищожава инфекциите във въздуха. Препоръчително е в стая с болни от грип да се поставят 2 - 3 саксии с Аспарагус или Папрат.      

аспарагус
Бергения

ЗЕЛЧЕ Bergenia cordifolia   Зелчето е отдавна известно и популярно растение у нас. То е спечелило тази популярност благодарение на своята невзискателност и способността му да оцелява,  както при по-хладни условия в планините, така и при по-топлите места в равнините. Растението има особен  външен вид, дължащ се основно на розетъчната му структура, както и на едрите му месести листа, които имат значително декоративно въздействие , особено при по-едри групи. Най-ефектната част на растението са неговите цветове. То цъфти много рано напролет с цветове в бяло, розово или червено. Като декоративен се отглежда не само видът Bergenia cordifolia от Монголия и Сибир, но и видът Bergenia ciliate от Хималаите, Bergenia crassifolia от Сибир и Bergenia purpurascens от Китай. Разбира се, тези видове не се отглеждат в България, но масово се внасят техни хибриди. Видът е изключително приятен за използване на слабо засенчени места, където тревата се развива сравнително зле. Там зелчето може да създаде добър растителен покров на почвата, като декоративният ефект се засилва допълнително от цъфтежа. То масово се използва в различни цветни композиции и групи. Възможно е и използването му в скални групи, но трябва да се има предвид, че ако е изложено на пряко слънце, трябва да се полива по…

аспарагус
Избрано растение
Алстромерия

За растението: Алстромерията  е красиво многогодишно растение, чиято родина е Южна Америка. Цветето много си прилича с орхидеята и лилиума и е известно още с името "Перуански лилиум". Познати са около 70 вида. Обикновено в България са разпространени алстромериите с розови цветове. Най-много алстромерията се използва за рязан цвят и издържа във ваза около 3 седмици, но водата трябва да се сменя редовно. Начин на отглеждане:  Алстромерията вирее в добре отцеждаща се почва, с повече пясък. Киселинноста на почвата трябва да е около 6,5. Добавката на минерални торове е задължителна. Засаждането трябва да е при температура на въздуха около 20 градуса. Най - добре вирее в оранжерия. Светлина: Изисква се обилна слънчева светлина, но не пряка. Може да вирее и на полусенчести места. Поливане: Изисква нормално поливане. Пресаждане:  Размножава се  чрез делене на корените през юли и септември, когато растението прецъфти. Храстът се изкопава, като коренището се разделя с нож. Всяка част трябва да има около 10 пъпки, от които се развиват новите растения. Препоръчва се след разделянето корените да се дезинфекцират, преди да се посадят.      

алтромерия
Мушкато /Пеларгониум/

За растението: Мушкатото е чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора. Почти няма къща, където то да е традиционното лятно цвете. Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. В превод от  гръцки език думата pelargos означава щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Начин на отглеждане:  Мушкатото е лесно за отглеждане и  с успех вирее навсякъде, дори понася сухия въздух. Предпочитано е  заради едрите си цветове от бяло до тъмно червено и лилаво. Освен в саксията или съда, в който е засадено, мушкатото може да презимува и извън него. След есента, растението се изважда от пръстта, почиства се от заболели и сухи цветя и се поставя в сухо и хладно  помещение / например мазето /, където прекарва зимата. Напролет растенията се засаждат в саксиите, наторяват се, като пръстта се обогатява с приготвена от нас или закупена от цветарските магазини почвена пръст. При нападане на цветята от вредители, веднага напръскайте с необходимите препарати, набавени също от цветарските магазини или ветеринарните аптеки. Светлина:Мушкатото вирее на светли, полусенчести и дори на северни изложения. Поливане: Препоръчва се умерено поливане, защото обилното поливане води до намаляване на  цъфтежа. Пресаждане:  Лесно се отглежда от резник или семе. Допълнителна информация: Ако мушкатото боледува :  Жълтеещи долни листа – ако листата са жизнени, или съхнат само краищата им, причината е недостига на влага. Ако пък са вяли или загниват , има излишък на влага. Почернели краища на листата - прекалено ниска температура. Оголени стъбла и опадали долни листа – недостатъчна светлина, мушкатото е светлолюбиво растение. Плесен по листата - преовлажняване на почвата. Проветрявайте помещението и намалете поливането. Липса на цветове – ако растението изглежда здраво, вероятна причина е прекалено топлият въздух в помещението през зимата.

мушкато
Случаен кактус
Столетник (Агаве Американа)
Столетник

За растението: Столетникът е вечнозелено растение, често използвано   за украса в учреждения, домове, офиси. Хората го оприличават на друг кактус - алое вера.  Но той е много по-голям със своите дебели, месести, дълги и назъбени листа, завърщващи в краищата с опасни бодли. Някои са с жълти или кремавобели ивици, или с такива ленти по ръба на листата.  Родината е Мексико. Начин на отглеждане: Столетникът е непретенциозно растение. Единствено създава проблем през зимата, защото изисква големи пространства и температура в помещението около 5 градус, а и трябва да се съобразяваме с острите бодли на листата. Ако остане вътре през лятото желателно е да го опръсквате често с вода. Проверявайте за вредители, и ако има такива ги отстранявайте с подходящи препарати. Светлина: Столетникът е слънце-любиво растение, може да вирее и вътре и на вън, под преките слънчеви лъчи.  Поливане: През лято - поливайте често, а през зимата - почти не се полива. Пресаждане: Правете го, само ако се налага или на всеки четири години. Размножаването е чрез семена или странични издънки от старото растение. Издънките се оставят известно време , за да изсъхнат и след това се засаждат.    

столетник
Лобивия
Лобивия

За растението: Лобивията е кактус с кръгла или продълговата форма, с много гъсти финни или дебели бодли. Родина са и планините в  Боливия и Аржентина. Цветовете са в бяло, жълто или червено и издържат само един ден, а ако е топло - до няколко часа. Начин на отглеждане: Този кактус е лесен за отглеждане. Характерно за почвата е голям процент примес на пясък. Издържа на температури до 5 градуса през зимата. Светлина: Лобивията понася всякаква светлина. Поливане: През зимата кактусът е в покой и затова поливането е веднъж месечно. В началото на пролетта се започва със зачестяване на поливането, като през топлите месеци е веднъж седмично. Пресаждане: Ако е необходимо на две - три години. Размножаването е чрез семена или издънки  

лобивия
Случайна палма
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
Случайно Сукулентно
Гастерия

За растението: Гастерия са семейство сукулентни растения, типични за южна Африка и са роднини на Алое и Хавортия. Известно е още като кравешки език, тъй като листата му го наподобяват. Латинското му име - Гастерия - означава стомах и се отнася до формата на розовите му или зелено-жълти цветчета. Повечето гастерии растат във формата на розета и нямат централно стебло. Листата са обикновено покрити с бели точки. Често ще намерите гастерията да се продава без специално име на вида й. Това се случва, понеже тя лесно се поддава на генетична манипулация, макар в семейството да са класифицирани 50 отделни вида. Лесно се гледат навън, но и на закрито, при по-студен климат. Начин на отглеждане: Отглежда се във водопропусклива, песъчлива почва. Добър почвен микс е 1 част органичен тор, 1 част нормална почва и 2 части едър пясък. В най-горната част на саксията можете да поставите по-едри камъчета или чакъл. Гастерията предпочита температури над 8 градуса и не е издръжлива на замръз. Ако се гледа в градината е добре зимата да се покрие или да се внесе вкъщи. Светлина: Гастерията се отглежда на светла сянка, предпазваща я от директна слънчева светлина и топлина. Тя е най-толерантна към сянката от останалите сукулентни растения. Ако се отглежда в дома, поставете я на прозорец, получаващ ярка светлина но не интензивна топлина. Поливане: Полива се през цялата година. Изчакайте почвата да изсъхне, преди следващото поливане. Гастерията гние, ако е прекомерно поливана. Пресаждане: Пресаждайте гастерията на всеки 3 или 4 години. Внимателно я извадете от саксията, изтръсквайки от растението старата почва и я поставете в нова, свежа почвена смес. Отстранете издънките или ги поставете в отделни саксии. Гастерията се рамножава, като се режат листата. Изрезките трябва да включват и базовата част на листото. След това, те се поставят във влажна почва. Почвата трябва да се поддържа влажна, докато не се появят корени, а след това се полива само, когато почвата изсъхне. Допълнителна информация: Внимавайте за поява на черни петънца. Това са фунгуси, които поразяват растение държани в прекалено влажна почва. Ако гледате гастерията си на ярка светлина и с минимално напояване, листата й могат да развият червени тонове.

гастерия
Еониум

За растението: В групата на Еониум попадат около 35 вида сукулентни, субтропични растения от семейство Crassulaceae. Името им идва от древногръцки и означава 'нестареещ'. Докато повечето са типични обитатели на Канарските острови, някои растения се срещат в Мадейра, Мароко и източна Африка. На снимката виждате Аеониум Абореум, известно още като 'Черна роза'. Начин на отглеждане: В домашни условия растението се отглежда в топъл глинен съд с размер не по-голям от нужния. Имайте предвид, че размерът на еониума варира между 5 и 15см.  Растението се чувства най-добре на температура между 10 и 25 градуса. Не бива да се гледа навън, ако температурите падат под 5 градуса и няма да понесе замръз. Почвата му не трябва да задържа вода. Можете да използвате почва за кактуси или да направите микс от едър пясък, перлит и пемза в съотношение 1:1:1. Светлина: Поставете растението на светло и слънчево място вкъщи. Можете да извадите еониумът навън, стига нощните температури да не падат под 5 градуса, като отново трябва да бъде поставен на място, пряко огрявано от слънцето. Поливане: Еониумът се полива оскъдно през зимата, тъй като тогава е в латентен период. Тогава той изиксва много малко вода и се полива само, колкото да се поддържа влажна почвата му. От март до началото на юни еониумът започва да расте и тогава изисква поливане веднъж седмично. В най-горещите летни месеци поливайте 2 пъти седмично, а от Септември нататък - отново веднъж седмично до настъпването на зимата. Пресаждане: Пресажда се през пролетта с помощта на стволови и листни резници. Оставете рязания край да изсъхне първо, след това го поставете във влажна почвена смес на индиректна слънчева светлина, докато не започне да расте. Полива се по-често през това време, но не прекалено, понеже започва да гние. Нека почвата бъде винаги влажна, но не прекалено. Някой представили на еониум могат да бъдат размножавани само от семена. Допълнителна информация: Еониумът може да се наторява с течен тор веднъж месечно от май до август. Погрижете се еониумът да бъде недостъпен за домашни любимци. Макар и рядко, части от растението могат да бъдат токсични за тях.

еониум