Избрана Орхидея
Orchids0008Dendrobium-KW
Дендробиум

За растението: Дендробиумът е сред най-често срещаните орхидеи. В природата той расте върху други растения. Произхожда от  Югоизточна Азия и Хималаите. Орхидеята може да цъфти  с множество прекрасни бели с  обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център, а така също и  лилави, розови, дори и зелени цветове. Цъфтежът  на този вид орхидея наподобява на цветчета в букет и има дълги съцветия (те изглеждат добре дори и след месеци). Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Орхидеята запазва зеленината си през цялата година и цветовете се появяват върху новите стъбла. Начин на отглеждане: Дендробиумът е лесна за отглеждане орхидея, особено за начинаещи цветари. Температурата през нощта може да е около 15-16 градуса , а през деня - около 25-30 градуса, т.е. нужно е разликата между тези температури да е 10 градуса. Когато температурата е под 10 градуса може да опадат листата или да загубите орхидеята. Торенето трябва да се прави редовно през активния период, но през зимата не  трябва да се извършва, тъй като растението е в покой и не се полива. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи трябва да е 1/2 от указаното на опаковката. Не е необходимо да подпирате орхидеята. Светлина: Дендробиумът обичат много светлина през всички сезони, но трябва да го предпазите от директно слънце, тъй като листата може да се  "опърлят". Поставете го на най-светлото място в дома дори и през зимата, за да могат да се развият цветоносните стъбла. Поливане:  Никакво поливане от средата на ноември до февруари. Когато се образуват пъпки започнете да поливате, но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спрете да поливате и оставете растението да почине до пролетта. Понякога Дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа, но това не означава че е буден – НЕ ПОЛИВАЙТЕ !!! Започнете да поливате и торите,  едва когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ – през пролетта. През периода на активно растене поливайте по 2 пъти на седмица до ноември. Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Пресаждане: Размножаването  е неприложимо в домашни условия. Но трябва да знаете , че Дендробиумът обича да му е тясно, затова не го слагайте в големи саксии.    

дендробиум
Dtps. Long Pride Mermaid
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Избрано Растение
Dalieda_de_San_Francisco_-_Dahlia_Bellini_01
Далия (Гергина)

За растението: Родината на Далията /Гергината/ е Мексико. В Европа започва да се отглежда през 18 век. Създадени са много хибриди. Цъфти и през лятото и през есента. Може да израсте до 2 м  на височина. Начин на отглеждане: Подходяща температура за отглеждане - 15 - 20 градуса и вирее на различни почви. Засадете Далията /Гергината/ на място, което поне половината от деня да е огряно от слънцето - източно изложение е най-добре, а и силата на слънчевите  лъчи до обяд  не е толкова изразена. Когато растението достигне на височина 30 см , отрежете високо стръковете, за да може да се получат разклонения. Премахнете и пъпките, като това ще доведе до уголемяване на цветовете. Премахвайте винаги увехналите цветове. Подпирайте стъблата, когото достигнат определена височина, защото цветовете са много тежки и може да ги прекършят. Светлина: Далията /Гергината/ е светлолюбиво растение, но директните слънчеви лъчи са вредни за цветовете и. Поливане: Далията/гергината/ понася обилно поливане, дори е необходимо да се опръскват листата и от време на време. Пресаждане: Размножаването е чрез грудки през пролетта. Още първите слани я поразяват. Всеки, който ще е отглежда трябва да знае, че за да се радва на прекрасните й багри и форми през лятото, трябва да извади грудките и да ги съхрани до пролетта. За целта, стъблата се изрязват на  10 см. над повърхността. Коренищата се подкопават и грудките се изваждат, без да се наранят. Почистени от почвата е добре да се  потопят за кратко време във фунгицид, за да се  предпазят от развитие на гъбни болести. След това остатъците от стъблата се изрязват до 1-2 см. и грудките се оставят на сухо и прохладно място за през зимата. Влажността на въздуха в помещението трябва да е нормална, тъй като ако въздухът е прекалено влажен грудките ще развият плесени, ако пък е с малка влажност, те могат да загинат. Грудките не трябва да се поставят в помещения, където съхраняваме плодове и зеленчуци. Допълнителна информация: В раздел "Любопитно" ще откриете информация защо това растение е известно с две имена.

далия
Морски панкрациум
Морски панкрациум

МОРСКИ ПАНКРАЦИУМ Pancratium maritimum L.     Морският панкрациум, или както народът го нарича пясъчна лилия, пясъчен крем, морски крин.   Род  Pancratium  със своите двадесет вида расте из Средиземноморието, на Канарските острови, в Тропична Африка и Азия. У нас се среща в крайбрежните пясъци по Южното Черноморие, в местността „Каваците” южно от Созопол по плажната ивица. Морският панкрациум е едро луковично растение. Луковиците му са заровени на голяма дълбочина (половин метър) в пясъците, а над тях могат да се видят едрите му дебели надземни цветоносни стръкове, излизащи от средата на 5-6 приосновни листа. Те са доста дълги (понякога по половин метър), с линейна форма и успоредно жилкуване, не по-широки от 3 см. Синкавозеленият им цвят се дължи на восъчния налеп по тях. Такъв налеп има и по цветоносния стрък, който достига и надминава половин метър височина и завършва със сенниковидно съцветие. В основата му има два едри срещуположни присъцветни листа, които обхващат неразвитото още съцветие. След разтварянето от пазвите им се извисяват едри бели цветове. Броят им рядко надвишава десет. Околоцветникът им е фуниевиден, с дълбоко разцепени шест дяла. В основата на околоцветната тръбица има шест двузъби листчета, които образуват малка коронка. Цялата цветна тръбица е осеяна с надлъжни зеленкави жилки. Шест едри тичинки се подават от отвора на цвета и увисват на дълги дръжки през прорезите на фуниевидните цветове. След прецъфтяването долният завръз образува едра разпуклива кутийка с много семена.   Красивите цветове на пясъчния крем са ароматни по време на цъфтежа, който е през юли-август.   Морският панкрациум расте при определени почвени условия и затова може да бъде култивиран из крайбрежните цветни площи и озеленените места. По този начин ще се избегне засаждането на екзотични, вместо на наши изчезващи видове. Пясъчният крем дава живот на нагорещената пясъчна ивица и омайва с чудния си вид и аромат.  

морска лилия, морски панкрациум
Избрано растение
3373223193_4195223b6f_b
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
vriesia
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
15-singc3b4nio-singonium
Сингониум

За растението: Сингониумът  в естествения си вид е лиана. Родина са му Мексико и Панама. Листата са във формата на стрели или копия, докато на възрастните растения вече се променят и приличат на тези на палмите. Известно е още под името " цветето на щастието" , докато в Америка му казват - "American evergreen". Начин на отглеждане: Сингониумът вирее добре при нормални температури, но през зимата не трябва да са под 14-15 градуса. През топлите месеци го опръсквайте с вода, за да създадете повече влажност около него. Понякога се налага да подпирате стъблото му с пръчка,  за да е изправено. Светлина: Подходящите места са тези с много светлина, а ако е в градината - на шарена сянка. Директните слънчеви лъчи влияят зле на окраската на листата му. Поливане: През лятото растението се нуждае от много вода, докато през  зимата - ограничете количеството. Но поливайте , когато почвата е леко изсъхнала, а не напълно. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждане е необходимо на около две години, правете го през пролетта.

сингониум
8_3_philodendron
Филодендрон

За растението: Във влажните гори на тропическа Америка се среща растение с големи  листа, с нарязана петура. Това е „Монстера делисиоза” или филодендрон. Начин на отглеждане: Стъблото е вдървеняло, разделено на възли, от който излиза по един лист с дълга дръжка. От всеки възел излизат и въздушни корени, дълги до 1 м. По-старите растения плододават при специални условия, в ботаническите градини. Светлина: Филодендронът е красиво стайно растение. Развива се добре при обилно осветление и не понася преки слънчеви лъчи. Поливане: Изисква редовно, но умерено поливане. Предпочита лека, хранителна смес  - равни части от градинска пръст, листовка, оборска тор и пясък. Пресаждане: Размножаването става чрез издънки или резници, като колкото коленца има, толкова нови растения ще има. Вкореняването става за 30 – 40 дни. След това младите растения се посаждат в саксии с почвена смеска.

филодендрон
Избрано растение
327_01
Рилска иглика

РИЛСКА ИГЛИКА, БОЖЕСТВЕНА ИГЛИКА Primula deorum  L.   Род Primula с неговите 300 вида е един от най-големите от семейство Primulaceae. У нас е представен с осем вида. Родовото име е умалителна форма от латинската дума primus – първи и се отнася до свойството на повечето иглики да цъфтят през пролетта. Това име се среща в ботаническата литература още през XIV век. В повечето романски и славянски езици то е получило транскрипция. У нас родът е известен с името иглика.   За рилската иглика е съобщено за пръв път от сръбския ботаник Йосиф Панчич в 1883 г, но погрешно като P. integrifolia. Няколко години по-късно грешката била открита от първият български ботаник, проф. Ст. Георгиев, който я нарекъл P. bulgarica, но малко преди да излезе от печат публикацията му, бил изпреварен от чешкия ботаник Йосиф Веленовски, който нарекъл чудно красивата, растяща в Рила,  иглика …

рилска иглика
Flammendes_Käthchen_-_Kalanchoe_blossfeldiana
Каланхое

За растението: Името на Каланхоето идва от китайски. В Европа е известно като "дървото на Гьоте" , защото той е открил неговите лечебни свойства. Родина са му Мадагаскар, Китай, тропическите области в Южна Африка и Южна Америка,  Югоизточна Азия, остров Ява. Най-често отглеждано в домашни условия е Kalanchoe blossfeldiana, поради целогодишния цъфтеж. Цветовете са в различни окраски - бяло, жълто , оранжево, червено, розово. Листата са големи, месести, зелени, а стъблото с годините се вдървява. Достига на височина 30 - 40 см, но има видове - до 1 метър. Начин на отглеждане: Каланхоето е лесно за отглеждане растение и създава уют в студените месеци със своите красиви и кичести цветове. Подходяща температура - 15 - 20 градуса  и много светлина, за да цъфти обилно. Цъфти през зимата и рано на пролет.  След прецъфтяване, цветовете се отрязват и може да поставите Каланхоето на хладно и полутъмно място за около 30 дни, почти без поливане. След този период отново го поставете на старото му място и го подготвяте отново за цъфтеж. За да се стимулира разклоняването и образуването на цветоноси   - може да подрежете връхчетата му октомври или февруари. По този начин намалявате височината, но увеличавате обема му. Светлина: Каланхоето е светлолюбиво растение. Подходящо място - южен или западен прозорец, особено през зимата. Поливане: Умерено поливане. Може да издържи дълго време да не се полива, но това не означава, че трябва да се полива рядко. Ако почвата е много влажна продължително време - това не е полезно за корените и стъблото - това довежда до загниването им. Не трябва да се опръскват листата на Каланхоето през зимните месеци, а само през горещите летни месеци.   Пресаждане: Размножава се чрез резници или семена. Резниците трябва да са сухи преди да се насадят в почвата. Семената се посяват края на февруари или март в топли помещения, за да покълнат. Подходящ сезон за пресаждане - пролетта.     &…

Каланхое
Случаен кактус
Алое
Алое

За растението: Растението спада към голям род многогодишни растения, известни с над 180 подвида. Негова родина е Южна Америка. Среща се на територията на целия свят Начин на отглеждане: Алоето е растение, което обича топлината и светлината . Отглежда се спокойно в саксия, с подходяща почва, с умерено поливане и силен източник на светлина. Светлина: Изключително светло-любиво растение. Алоето трябва да е поставено на място с много светлина или шарена сянка. Лятото то трябва да е изнесено навън - в градината или балкона и поставено на място с обилна светлина (за предпочитане) или на място със светлина през по-голямата част от деня. Поливане: Поливката на Алоето е умерена. Почвата не трябва да се пресушава за голям период от време, но не трябва да прекалявате с поливката, защото рискувате загниване на определена част от кореновата система на растението. Лятото поливайте умерено, а през Зимата поливайте рядко, като избягвайте прекомерно пресушаване на почвите. Пресаждане: Алоето се размножава чрез семена и горните части на растението. Горните филизи се оставят да засъхнат за период от 2 до 3 седмици, след което се поставят в почва с глинен характер. Не се полива през първоначалния период от 10 -15 дни, след появата на коренова система се полива умерено, а след добиване на устойчив вид може да бъде присадено в саксия с хубав дренаж, с почва и пясък. Допълнителна информация: Едно от най-често срещаните растения във всеки дом, офис или жилищен блок. Алоето е известно със своите лечебни свойства. Освен в медицината, то се използва и в текстилната индустрия. Известно е сред хората с много имена - Растение - чудо, Горски лечител, Чудо на природата...

алое
Трънен венец
Трънен венец (Исусов венец)

За растението: Исусовият венец e многогодишен вечнозелен храст, с твърди бодли  по стъблото. Може да достигне до 2 метра височина. На върховете на филизите израстват зелени листа и цветове в жълти, оранжеви или алени цветове. Родината е о-в Мадагаскар. Оприличават го на кактусите, заради бодлите, но не е такъв. Говори се, че е пренесен  в Близкия изток в древността и е послужил за Трънения венец на Исус - от там и името му. Начин на отглеждане: През лятото може да изнесете растението навън, на терасата, но да има шарена сянка. През зимата издържа дори до 10 градуса. Светлина: Исусовия венец е светло-любиво растение. Ако липсва светлина , той не цъфти. Не го излагайте директно на слънцето.  Поливане: През лятото - поливайте много, докато през зимата - го оставете почти сух, не се полива, пролетта и есента -поливането да е умерено. Показател е почвата - при изсъхнал горен слой на почвата поливайте. Пресаждане:  Размножава се чрез резници. Не се засаждат веднага, а се оставят да изсъхнат. Пресаждайте пролетта, като използвате по-голяма саксия.

трънен венец
Случайна палма
Areca-Palm
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
Cycas New Leaves Coming From the Center
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Случайно Сукулентно
Adromischus 022
Адромисхус

За растението: Адромисхус е род от най-малко 28 вида сукуленти растения, чиято родина е южна Африка. Растат в скалисти местности и са отлични растения за домашно отглеждане. Отличават се с атрактивни яркооцветени листенца, но изискват много светлина, за да се оцветят. На сянка повечето видове развиват зеленикави отенъци. Начин на отглеждане: Адромисхусите са относително малки растения със зеленикаво стебло и розовеещи или червеникави венчета, които произвеждат достатъчно нектар, за да са застрашени от фунгусна инфекция, особено в края на активния им сезон. За да предпазят растението, много градинари изрязват цветчето. Много видове андромисхус виреят чудесно във всякакъв вид почва, която не задържа вода. Издържат на по-студени температури, стига да са над нула градуса и самите растения да бъдат сухи. През зимата трябва да се избягва намокряне на листата. Светлина: Предпочита се директна ярка светлина. Поливане: Като представител на сукулентите растения, адромисхусът се нуждае от много малко вода. Полива се веднъж на 1-2 седмици, като общото правило е, че почвата трябва да бъде оставена да изсъхне. Преполиването води до загниване на корена. През зимата изпадат в латентно състояние и тогава поливането трябва да бъде по-рядко. Пресаждане: Много видове могат да бъдат размножени от едно единствено листче, като листчето трябва да бъде поставено така в саксията, че края на стеблото му едва да докосва почвата. Други видове сами отделят своите листчета и макар всяко листче да формира ново растение, може да е голямо предизвикателство да отгледате от него голям екземпляр. Допълнителна информация: Добре е да предпазвате адрмисхусите от листни въшки и винарки с инсектицид.

адромисхус
KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA
Семпервивум (Дебелец, Бабин квас)

За растението: Дебелецът се среща в природата в доста широк ареал - от Мароко до Иран, през планините на Иберия, Алпите, Карпатите, Балканите, Турция и Армения, в североизточните части на Сахара и в Кавказките планини. Способността им да съхраняват вода в листата си им позволява да живеят на скалисти, огрявани от слънцето местности в планината. Дебелецът има субтропичен произход, като голяма част от останалите, типични за южна Европа, растения. Името му произхожда от латинското Semper - винаги и vivus - живея. Нарича се така, защото това многогодишно растение запазва зеления цвят на листата си през зимата и е много устойчиво на трудни условия на растеж. Обикновено достига до 8см височина. Начин на отглеждане: Семпервивумът не е труден за отглеждане, заради издръжливата си натура. Подходящ е както за домашно, така и за градинско цвете, макар да предпочита температури над 6-7 градуса. Расте много добре в сухи условия и песъчливо-камениста почва, но обича директна слънчева светлина. За почва можете да използвате смес от пясък, глинеста почва и торфен мъх в пропорции 2:1:1. Като домашно растение, можете да го отглеждате дори в малко по-дълбоки чинийки, понеже корените му са много къси. Светлина: Обича пряка слънчева светлина, но и частична сянка. Добре е да се постави на място, огрявано от слънцето в определена част от деня, например източен или западен прозорец. Поливане: Полива се рядко - веднъж на 3-4 седмици е напълно достатъчно. Пулверизирането не е задължително. Добре е саксията, в която се гледа да не задържа вода, защото Дебелецът е сухолюбиво растение, а и обратното води до загниване на стеблото. Пресаждане: Лесно се пресажда пролетно време. Размножава се чрез издънки или семе. Новите розети могат да се пресадят в плитка саксия с песъчлива почва. Обикновено цъфти след няколко години растеж. След цъфтежа растението умира, като оставя след себе си много издънки. Допълнителна информация:  Наторяване повече от веднъж годишно не е необходимо, тъй като растението няма нужда от много хранителни вещества. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

семпервивум (дебелец)