Избрана Орхидея
Онцидиум

За растението: Онцидиумът се  нарича още "танцуваща дама". Цветчетата му  са малки и разноцветни, и са около 50 и повече на едно съцветие. Обагрени са в  жълти, лилави, червени, розови  и бели нюанси, с пищни и контрастни  очертания. Те са много ароматни. Начин на отглеждане: Подходящото място за отглеждане на Онцидиума вкъщи е източния или западен прозорец. През деня температурата да е  23 - 26 градуса, а през нощта - 15 градуса. Светлина: Онцидиумът се нуждае от ярка разсеяна светлина, но никога силна и пряка, тъй като тя може да изгори листата. Директното сутрешно и късното следобедно слънце е най- добре да огрява орхидеята. Ако листата започнат да жълтеят, преместете саксията на полу-сенчесто място. Поливане:  Поливайте, когато субстратът е почти изсъхнал. Поливайте на 5-7 дни, като това зависи от останалите условия на средата и състоянието на растението. Онцидиумите харесват вода с ниско минерално съдържание. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Онцидиумът образува бързо голям брой корени. Затова трябва да се уцели моментът за пресаждане, т.е. след прецъфтяване, веднага след като започне новият растеж, но преди нежните крайчета на новите корени да започнат да се чупят. Добрият дренаж при новопосадените растения е от голямо значение. За целта в саксията трябва задължително да има мъх и  борови кори. Пресажда се на всеки 1-2 години, когато се развали субстрата или растението надрасте саксията. При пресаждането се изрязват загнилите корени, раните се посипват с канела или стрити дървени въглища. Пресажда се в сух субстрат и не се полива няколко дни.      

онцидиум
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Избрано Растение
Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис
ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР

ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР Crocus chrysanthus Herb. Рано напролет, когато се стопят последните снегове и топлината на слънчевите лъчи разбуди предвестниците-ранобудници, из храсталаците и по тревистите места зажълтяват златистоцветните минзухари.   Crocus chrysanthus се различава от другите видове минзухари по люспите  на грудко-луковицата, разпадащи се в основата си на пръстеновидни дялове (видов белег, по който се различава от близкия жълтоцъфтящ Crocus aureus – златист минзухар; при него основата на кафявите обвивни люспи на грудко-луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна). От грудко-луковицата напролет се образуват 5-8 теснолинейни листа с ясно изразен широк среден ръб – кил, чийто краища  са късо ресничести. Сред листата се подават 1-3 цвята, които в началото заедно с листата са обвити с два ципести листа. Те достигат основата на цвета. Разперените околоцветни листчета са златистожълти, а в по-редки случаи могат да бъдат бледожълти до бели. Сред тях се открояват три тичинки с жълти прашници и дръжки. Малко над прашниците се издигат три оранжевочервени близалца. Плодникът е с долен завръз, разположен между листата, близо до почвата. &…

Минзухар
Избрано растение
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Арабис

     Многогодишно тревисто растение, което през пролетта цъфти обилно, като се покрива с дребни, но разположени нагъсто бели и розови цветове. В България се култивират няколко вида арабис, а в природата ни се срещат и няколко диворастящи вида, които в чужбина се култивират като декоративни. Всички видове арабис имат почти сходни изисквания към условията на отглеждане и се нападат от едни и същи болести и  неприятели.   За да бъдат здрави и жизнени растенията, да се развиват добре и да цъфтят обилно, те изискват слънчево място и добре дренирани почви. Арабисът е невзискателен към почвен вид, като се развива много добре дори и на бедни почви.   Напада се сравнително рядко от болести. Чест проблем е бялата ръжда, която се появява в края на пролетта при повишаване на температурата. Болестта влошава значително външния вид на растенията, като причинява жълти петна по листата и по-рядко по стъблата. При единични нападнати растения се препоръчва изрязването и  унищожаването на нападнатите части или цялата надземна част на растението. При масово нападение може да третирате растенията с един от следните фунгициди – Анвил, Байлетон, Беномил, Байкор, Систан, Тилт, Фоликур и др.   Друг чесо срещан проблем е гниенето, което атакува  коренищата, когато арабисът се отглежда на по-тежки почви, които често се преовлажняват. Борбата с гниенето се състои в отглеждането на арабиса върху добре дренирани почви. Арабисът често се напада  и от някои неприятели. Характерна за него е арабисовата мушица, която причинява деформации и окапване на цветните пъпки. Борба се провежда само при силно нападение, което значително намалява декоративния ефект на растението. Използват се и системни инсектициди. Друг чест проблем са листните въшки.

арабис
Маранта

За растението: Марантата е наречена на венецианския медик Бартоломео Маранта, живял през XVIIIв. Красота и придават широките , овални листа, които са нашарени с червеникави или бели жилки във формата на рибена кост. Срещат се и такива видове, на които листата са с кафяви петна. Цъфтят с малки бели цветчета на лилави петна от края на пролетта до началото на лятото - април, май, юни. Родината е Бразилия. Начин на отглеждане: Марантата вирее добре в топли и с висока влажност помещения. Подходящи са по-широки саксии за отглеждането и. Проверявайте за вредители - акари и ги премахвайте чрез подходящи препарати. Светлина: Растението е светлолюбиво, но директната светлина пречи на окраската на листата му. Интересна е реакцията на листата в зависимост от светлината - на светло те заемат хоризонтално положение - розетката се отваря, а на тъмно листата се вдигат нагоре и розетката се затваря. Поливане: Водата за поливане трябва да е престояла, като през лятото - по-често поливане, а през зимата по-рядко или когато вече почвата е засъхнала. Опръсквайте с вода листата, особено през горещите месеци. Пресаждане: Може да се размножава чрез издънки от старото растение, които поставяте във вода и след като пуснат корени ги засаждате. Пресаждайте го, само ако саксията стане прекалено малка за растението.

маранта
Избрано растение
Акалифа (Сополко)

За растението: Акалифата е декоративен храст, който достига височина от 0.90 м до 2.40 м. Родината му е Нова Гвинея и Индонезия. Храстът има много разновидности. Интерес представляват пухкавите съцветия, които са висящи и приличат  на котешки опашки. Храстът цъфти от май до октомври в пурпурни или бели окраски. Начин на отглеждане: При отглеждане  навън, почвата трябва да е богата и  влажна. Ако се отглежда в помещение се изисква висока влажност на въздуха, но ако не се осигури, листата започнат да съхнат. Торенето се осъществява на всеки две седмици. Почиствайте постоянно увехналите цветове , за да бъде по-обилен цъфтежа. Светлина: Необходима му е много светлина, но не трябва да бъде пряка. Поливане: Растението трябва да се полива обилно, но не и през зимата, като редовно трябва и да се пулверизира. Пресаждане: Акалифата се размножава през пролетта чрез семена или резници , които са с дължина 10-13 см и се засаждат  в пясъчно-торфена смес.  

акалифа, сополанко
Карамфил

Карамфилът е едно от  най-ценните, широко разпространени цветя. Красивите му ароматни цветове с разнообразни багри и изящни дръжки са подходяща украса в градините, дворовете и парковете. Отглежда се и за отрязан цвят. За цветно оформяне на зелените площи се използват многогодишните видове карамфил, които имат компактна туфа, устойчивост на студове и са с дребни цветове: алпийски карамфил, китайски карамфил, самакитка и др. Тези видове се размножават чрез семена, които се засяват през юни-юли, а растенията се разсаждат на постоянно място през есента. За производство на отрязан цвят най-подходящи са сортовете Гренадин и Шабо. Сортовете Гренадин са студоустойчиви. Цъфтят еднократно, през юни, на втората година след засяването. Цветовете им са средно едри / 3-5 см./, кичести, с дълги около 60 см. дръжки. Семената се засяват през април-май, а растенията се засаждат на постоянно място в края на юни на разстояние 20/40 см. Сортовете Шабо имат по-едри / 5-6 см./  и кичести цветове, които са с по-здрави цветоносни дръжки. Те цъфтят непрекъснато, но се отглеждат като едногодишни, понеже измръзват през зимата.Семената се засяват през ноември в полутопли парници, на редове, при норма 3,5 грама за кв.м.  Разсадът се отглежда без пикиране. Полива се умерено при засъхване на почвата. При появата на трети лист, необходимо е подхранване с разтвор от минерални торове. Растенията се засаждат на открито в началото на април. Преди засаждането почвата се наторява с оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат. През вегетационния период растенията се окопават и поливат редовно. В края на май водещото стъбло се прекършва на третия възел , за да може да се получат повече разклонения и цветове. За борба срещу болести и неприятели растенията се пръскат с необходимите препарати, набавени от специализираните магазини. Цветовете се берат сутрин рано, като цветоносните дръжки се отрязват на 4-5 възел. От разпространените сортове Шабо с най-ценни качества са  Етинселант / огненочервени цветове /, Жан Дионис , с бели цветове и Мари Шабо, с яркожълти цветове. Сортът Неро е с черни цветове. Карамфилът се отглежда и за оранжерийно производство. Подходящ  за това е сортът Сим, с неговите разновидности - Карнавал, Скания, Харвест Муун и др. Карамфилът, с неговите багри и аромат е подходящ за всеки букет по повод или без повод, закупен от цветарски магазин или поръчан по Интернет.

карамфил
Случаен кактус
Клистокактус страусии
Сребърно копие

За растението: Сребърното копие е кактус, който впечатлява със своите цилиндрични стъбла, извисяващи се на височина до около 3 метра. Тънките бодли  по стъблото са в сиво-бял цвят , а пък от основата на бодлите излизат цветовете на кактуса. Родината е Америка - полупустинните области. Начин на отглеждане: Пулверизирането с вода е благоприятно за този кактус. Светлина: Кактусът вирее добре на огрени от слънце места, но когато е много силно слънцето желателно е да го преместите. Поливане: В периода април - юни поливайте по-често, но ако почвата е засъхнала. През лятото - юли - септември започнете постепенно да намалявате количеството вода, като през зимата - от ноември - почти не го поливайте. Присаждане: Размножаването е чрез семена или резници.

сребърно копие
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Случайна палма
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Случайно Сукулентно
Адромисхус

За растението: Адромисхус е род от най-малко 28 вида сукуленти растения, чиято родина е южна Африка. Растат в скалисти местности и са отлични растения за домашно отглеждане. Отличават се с атрактивни яркооцветени листенца, но изискват много светлина, за да се оцветят. На сянка повечето видове развиват зеленикави отенъци. Начин на отглеждане: Адромисхусите са относително малки растения със зеленикаво стебло и розовеещи или червеникави венчета, които произвеждат достатъчно нектар, за да са застрашени от фунгусна инфекция, особено в края на активния им сезон. За да предпазят растението, много градинари изрязват цветчето. Много видове андромисхус виреят чудесно във всякакъв вид почва, която не задържа вода. Издържат на по-студени температури, стига да са над нула градуса и самите растения да бъдат сухи. През зимата трябва да се избягва намокряне на листата. Светлина: Предпочита се директна ярка светлина. Поливане: Като представител на сукулентите растения, адромисхусът се нуждае от много малко вода. Полива се веднъж на 1-2 седмици, като общото правило е, че почвата трябва да бъде оставена да изсъхне. Преполиването води до загниване на корена. През зимата изпадат в латентно състояние и тогава поливането трябва да бъде по-рядко. Пресаждане: Много видове могат да бъдат размножени от едно единствено листче, като листчето трябва да бъде поставено така в саксията, че края на стеблото му едва да докосва почвата. Други видове сами отделят своите листчета и макар всяко листче да формира ново растение, може да е голямо предизвикателство да отгледате от него голям екземпляр. Допълнителна информация: Добре е да предпазвате адрмисхусите от листни въшки и винарки с инсектицид.

адромисхус
Семпервивум (Дебелец, Бабин квас)

За растението: Дебелецът се среща в природата в доста широк ареал - от Мароко до Иран, през планините на Иберия, Алпите, Карпатите, Балканите, Турция и Армения, в североизточните части на Сахара и в Кавказките планини. Способността им да съхраняват вода в листата си им позволява да живеят на скалисти, огрявани от слънцето местности в планината. Дебелецът има субтропичен произход, като голяма част от останалите, типични за южна Европа, растения. Името му произхожда от латинското Semper - винаги и vivus - живея. Нарича се така, защото това многогодишно растение запазва зеления цвят на листата си през зимата и е много устойчиво на трудни условия на растеж. Обикновено достига до 8см височина. Начин на отглеждане: Семпервивумът не е труден за отглеждане, заради издръжливата си натура. Подходящ е както за домашно, така и за градинско цвете, макар да предпочита температури над 6-7 градуса. Расте много добре в сухи условия и песъчливо-камениста почва, но обича директна слънчева светлина. За почва можете да използвате смес от пясък, глинеста почва и торфен мъх в пропорции 2:1:1. Като домашно растение, можете да го отглеждате дори в малко по-дълбоки чинийки, понеже корените му са много къси. Светлина: Обича пряка слънчева светлина, но и частична сянка. Добре е да се постави на място, огрявано от слънцето в определена част от деня, например източен или западен прозорец. Поливане: Полива се рядко - веднъж на 3-4 седмици е напълно достатъчно. Пулверизирането не е задължително. Добре е саксията, в която се гледа да не задържа вода, защото Дебелецът е сухолюбиво растение, а и обратното води до загниване на стеблото. Пресаждане: Лесно се пресажда пролетно време. Размножава се чрез издънки или семе. Новите розети могат да се пресадят в плитка саксия с песъчлива почва. Обикновено цъфти след няколко години растеж. След цъфтежа растението умира, като оставя след себе си много издънки. Допълнителна информация:  Наторяване повече от веднъж годишно не е необходимо, тъй като растението няма нужда от много хранителни вещества. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

семпервивум (дебелец)