Избрана Орхидея
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Избрано Растение
ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР

ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР Crocus chrysanthus Herb. Рано напролет, когато се стопят последните снегове и топлината на слънчевите лъчи разбуди предвестниците-ранобудници, из храсталаците и по тревистите места зажълтяват златистоцветните минзухари.   Crocus chrysanthus се различава от другите видове минзухари по люспите  на грудко-луковицата, разпадащи се в основата си на пръстеновидни дялове (видов белег, по който се различава от близкия жълтоцъфтящ Crocus aureus – златист минзухар; при него основата на кафявите обвивни люспи на грудко-луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна). От грудко-луковицата напролет се образуват 5-8 теснолинейни листа с ясно изразен широк среден ръб – кил, чийто краища  са късо ресничести. Сред листата се подават 1-3 цвята, които в началото заедно с листата са обвити с два ципести листа. Те достигат основата на цвета. Разперените околоцветни листчета са златистожълти, а в по-редки случаи могат да бъдат бледожълти до бели. Сред тях се открояват три тичинки с жълти прашници и дръжки. Малко над прашниците се издигат три оранжевочервени близалца. Плодникът е с долен завръз, разположен между листата, близо до почвата. &…

Минзухар
Морски панкрациум

МОРСКИ ПАНКРАЦИУМ Pancratium maritimum L.     Морският панкрациум, или както народът го нарича пясъчна лилия, пясъчен крем, морски крин.   Род  Pancratium  със своите двадесет вида расте из Средиземноморието, на Канарските острови, в Тропична Африка и Азия. У нас се среща в крайбрежните пясъци по Южното Черноморие, в местността „Каваците” южно от Созопол по плажната ивица. Морският панкрациум е едро луковично растение. Луковиците му са заровени на голяма дълбочина (половин метър) в пясъците, а над тях могат да се видят едрите му дебели надземни цветоносни стръкове, излизащи от средата на 5-6 приосновни листа. Те са доста дълги (понякога по половин метър), с линейна форма и успоредно жилкуване, не по-широки от 3 см. Синкавозеленият им цвят се дължи на восъчния налеп по тях. Такъв налеп има и по цветоносния стрък, който достига и надминава половин метър височина и завършва със сенниковидно съцветие. В основата му има два едри срещуположни присъцветни листа, които обхващат неразвитото още съцветие. След разтварянето от пазвите им се извисяват едри бели цветове. Броят им рядко надвишава десет. Околоцветникът им е фуниевиден, с дълбоко разцепени шест дяла. В основата на околоцветната тръбица има шест двузъби листчета, които образуват малка коронка. Цялата цветна тръбица е осеяна с надлъжни зеленкави жилки. Шест едри тичинки се подават от отвора на цвета и увисват на дълги дръжки през прорезите на фуниевидните цветове. След прецъфтяването долният завръз образува едра разпуклива кутийка с много семена.   Красивите цветове на пясъчния крем са ароматни по време на цъфтежа, който е през юли-август.   Морският панкрациум расте при определени почвени условия и затова може да бъде култивиран из крайбрежните цветни площи и озеленените места. По този начин ще се избегне засаждането на екзотични, вместо на наши изчезващи видове. Пясъчният крем дава живот на нагорещената пясъчна ивица и омайва с чудния си вид и аромат.  

морска лилия, морски панкрациум
Избрано растение
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Непентес

Непентесът е увивно растение от тропика. Върху дългото стъбло последователно са подредени целокрайни листа. По продължение на нерватурата (средната жилка) се образуват ярко оцветени канички покрити с капаче. Насекомите се привличат от яркия цвят на каничката и събраната в нея вода. На входа има нежни власинки и по хлъзгавата повърхност жертвата пада в каничката. Отделните пептидни ензими ги разграждат и от получения хранителен разтвор растението набавя необходимите вещества. От този вид се предлагат няколко сорта, но всичките са със сходни изисквания. Не са взискателни към температура. Минималната е 13-15 градуса до 28-30 градуса C. Високата температура и ниската влажност са фактор за отмиране на каничките и спиране образуването на нови. За непентеса, както и за сараценията е важно да се долее вода в каничките, защото при транспорта може да се е изляла и каничката да изсъхне. Прякото слънце причинява прегаряне на листата, затова дръжте на сянка саксията. Поливайте често, за да не изсъхва субстрата, като мъх, торф, парчета кора, субстрата трябва да е порест, бодат на въздух. Корените са много крехки и чупливи. При пресаждане внимавайте много, ако се наложи изрязване на загнил корен или го нараните използвайте пепел от дървени въглища за обработка на раната. За сараценията трябва още по- малко грижи. В зависимост от сезона може да получите растение само с цветове, с фуниевидни (хищни) или обикновени листа. Цветовете се появяват през пролетта, а хищните листа- само през лятото. По време на покой може да има само обикновени листа. Каничките са зеленикави, най- често с виолетови ивици, привличат насекоми с отделения нектар. Попаднали във фунията насекомите не могат да излязат обратно от обърнатите срщу тях власинки на отвора. После ензимите отделени от растението довършват работата. Гледа се лесно в стайни условия. Зимата изисква по- ниска темепература, около 10 градуса, защото е в покой. Издържа на слънце, но внимавайте. Присажда се рядко, обикновено на 2-3 години само в торф или мъх и едър пясък.

насекомоядни, непентес, хищни растения
Шефлера

За растението: Шефлерата е красиво, декоративно и вечнозелено растение. Родина са и Австралия и Нова Зеландия. Интерес представляват листата, които имат формата на длан или чадърче и са с 5 до 9 клона. На височина достига до два метра, но може да бъде и по-ниска, по-пищна, ако прережем горния връх или другите странични връхчета. Начин на отглеждане: Подходящи помещения са тези с примерна  температура - 18 - 20 градуса и голяма влажност  на въздуха. Може да е поставите в кухнята или банята. През зимата температурата може да достигне до 10 градуса. Проверявайте за вредители по листата - въшки, отстранявайте ги с подходящи препарати или напоено със спирт памуче. Светлина: Шефлерата вирее добре и на светли  и на сенчести места. Вредят и само преките слънчеви лъчи. Поливане: Водата за поливане трябва да е стайна, като през лятото - често поливане, а през зимата - по рядко. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждането се извършва на две години през пролетта, ако саксията е малка.

шефлера
Избрано растение
Немезия
Немезия

         НЕМЕЗИЯ            Nemesia sp.   Хибрид получен от африкански изходни форми. Ниски или по-високи, едногодишни тревисти растения. Стъблото образува компактна, добре облистена туфа. Листата са приседнали, ланцетни, назъбени. Съцветието е клас, обсипан с разноцветни по багра цветове (най-известната селекция е Карнавал).   Размножават се със семена. Засяват се през март и се пикират еднократно, за да се закалят. Пензират се за по-добро оформяне. Засаждат се в сандъчета за балкона или директно в леха със слънчево изложение. Растението изисква основни поливки и по-рядко торене. Ако в края на лятото спрат да цъфтят, се изрязват на 10 см от повърхността на почвата, подхранват се с комбиниран тор, за да се възстанови цъфтежа.   Растенията са много чувствителни на брашнеста мана, защото са нежни, и ако не забележите навреме, бързо ги поразява. Използва се фунгицид, а при голямо нападение също се изрязват растенията за нов прираст.  Немезията се използва основно в самостоятелни групи за зацветяване на слънчеви места или за балкони.

немезия, немезия отглеждане, немезия поливане, цветя в саксия
Старопланинска иглика

СТАРОПЛАНИНСКА ИГЛИКА Primula frondosa Jka.       Старопланинската иглика е много рядко растение. През пролетта нейните къси коренища образуват розетки близо до потоци, по влажни и обливани  с течаща вода скали. Листата й са овални, до обратно яйцевидни с клиновидна основа. Постепенно преминаващите в широка листна дръжка петури достигат дължина 7 см. и ширина 1,5 см. Ръбът им е целокраен или с неясно различими зъбци. Отгоре листата са тъмнозелени, а долната им повърхност като че ли е посипана с брашно. Този белег е дал името на близкия й вид Primula farinosa  (farinosа – брашно ) , която е по-разпространена у нас и в други страни.   Ниският цветоносен  стрък образува  от два до десет цвята. Те имат цилиндрична чашка с къса тръбица и остри триъгълни зъбци. Венчето е с бледооцветена тръбица и бледовиолетова разперена коронка от пет сърцевидно врязани на  върха, венечни дяла. То не надминава 1,5 см. дължина. Цветовете са на доста дълги дръжки и образуват съцветие сенник. Докато брашнестата иглика има широк ареал – среща се в арктичните области на Северното полукълбо, а Южното полукълбо е единствен представител на Игликите, старопланинската иглика е съвсем ограничено разпространена. Среща се на някои места в Средна Стара планина – по улейте на Троянския, Карловския и Калоферския балкан. Тя е типичен локален български (старопланински) представител на игликите.    

primula frondosa, старопланинска иглика
Случаен кактус
Алое
Алое

За растението: Растението спада към голям род многогодишни растения, известни с над 180 подвида. Негова родина е Южна Америка. Среща се на територията на целия свят Начин на отглеждане: Алоето е растение, което обича топлината и светлината . Отглежда се спокойно в саксия, с подходяща почва, с умерено поливане и силен източник на светлина. Светлина: Изключително светло-любиво растение. Алоето трябва да е поставено на място с много светлина или шарена сянка. Лятото то трябва да е изнесено навън - в градината или балкона и поставено на място с обилна светлина (за предпочитане) или на място със светлина през по-голямата част от деня. Поливане: Поливката на Алоето е умерена. Почвата не трябва да се пресушава за голям период от време, но не трябва да прекалявате с поливката, защото рискувате загниване на определена част от кореновата система на растението. Лятото поливайте умерено, а през Зимата поливайте рядко, като избягвайте прекомерно пресушаване на почвите. Пресаждане: Алоето се размножава чрез семена и горните части на растението. Горните филизи се оставят да засъхнат за период от 2 до 3 седмици, след което се поставят в почва с глинен характер. Не се полива през първоначалния период от 10 -15 дни, след появата на коренова система се полива умерено, а след добиване на устойчив вид може да бъде присадено в саксия с хубав дренаж, с почва и пясък. Допълнителна информация: Едно от най-често срещаните растения във всеки дом, офис или жилищен блок. Алоето е известно със своите лечебни свойства. Освен в медицината, то се използва и в текстилната индустрия. Известно е сред хората с много имена - Растение - чудо, Горски лечител, Чудо на природата...

алое
Епифилум
Епифилум

За растението: Един от най-красивите представители на семейство Кактуси. Неговата родина е Бразилия и Централна Америка. Интересното за този вид кактус, е че го нареждат по красота до Орхидеите. Цъфти основно в бели цветове, но често срещани са розовите и червеникавите цветове, които се отварят привечер. Цъфтежът при Епифилума е след 2-3 години от засаждането му. Цъфти от април до септември. Начин на отглеждане: Отглежда се сравнително лесно. Не понася температури под 5-8 градуса. Изисква температура на отглеждане между 12-20 градуса.Важно за него е да бъде засаден в саксия с отвори на дъното , за да се извършва хубаво оттичане на водата. Задължително е почвата да е богата на пясък и перлит + дървесни кори. Светлина: Този кактус обича силната светлина, но трябва да бъде защитен от пряка слънчева светлина. При липсата на достатъчно светлина има опасност от неправилен растеж и липсата на цъфтеж Поливане: Поливката при този кактус е обилна през лятото. Преди началото на зимата се подготвя за почивка и поливането се свежда до достатъчен минимум. Да се избягва пресъхване на почвата през активния сезон. Пресаждане: Кактусът се присажда 2- 3 години след като е засаден веднъж. След това е желателно да се пресажда всяка година. Размножава се чрез семена или резници. Допълнителна информация: Най-голям вредител по това растение е щитоносната въшка.

епифилум
Случайна палма
Ховея

За растението: Ховеята спада към групата палми, които се отглеждат лесно в домашни условия. Тя е изящна и красива, със своите тънки, дълги листа, извити във всички посоки. Родината и е остров Лорд-Хау, откъдето идва и името и. Начин на отглеждане: Палмата изисква минимални грижи за отглеждане и е издръжлива към условията,  при които е поставена. Мястото и може да бъде навсякъде в къщата. Проверявайте за вредители - акари и листни въшки. Ако има такива ги премахвайте с влажна кърпа или подходящи препарати. Светлина: Ховеята е непретенциозно растение и относно светлината - може да вирее и на слънчеви места, и на сянка. Единствено биха и навредили преките слънчеви лъчи около обяд. Поливане: Използва се мека, престояла вода за поливането на палмата. През лятото се нуждае от обилно поливане, а през есента и зимата - значително трябва да го намалите. Добре е през топлите месеци да опръсквате растението с вода, може да го измиете под течаща стрия или да триете листата с влажна кърпа - по този начин ще допринесете за създаване на по-добра въздушна влажност около палмата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. При пресаждане може да засадите няколко млади растения в една саксия. Старите растения се пресаждат обикновено на 2 - 3 години, но може и да не го правите, а само да подмените горния слой на почвата с нов.  

ховея
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Случайно Сукулентно
Сенецио ровелеанус

За растението: Сенецио ровелеанус , често наричано "перлен низ", е сукулентно растение от семейство Сложноцветни, което произлиза от югозападна Африка. Израства с дълги стебла, като образува сферични листа, наподобяващи грозде. Цветовете му са бледи и незабележими. Култивира се в закрити пространства, като декоративно растение за висящи саксии. Месестите му листа са отровни и не бива да се консумират. Сенециото е вечнозелено растение, което може да достигне 60-90 см височина. Начин на отглеждане: Тъй като произлиза от Африка, Сенецио предпочита топла стайна обстановка, но общото правило е да не бъде оставяно на температура под 8-10 градуса, при средна влажност на въздуха. За почва можете да използвате смес от пясък, глина, торфен мъх и грахов чакъл в отношение 2:1:1:1. Саксията не трябва да бъде по-голяма от нужната, за да се побере растението, като важно е тя да не задържа вода. Достатъчно е да бъде наторявано веднъж или 2 пъти годишно, тъй като се нуждае от малко хранителни добавки. Светлина: Предпочита студена, непряка слънчева светлина и частична сянка. Подходящо е да го поставите на място, където получава малко светлина, близо до прозорец с източно или западно изложение. Поливане: Не се нуждае от често поливане, веднъж на 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди поливането. Пулверизиране не е нужно. Пресаждане: Младите стебла се режат и се пресаждат. Допълнителна информация: Вредители по Сенецио ровелеанус са листни въшки и акари. Често страда от фунгуси и загниване на стеблото, особено при обилно напояване.

сенецио ровелеанус
Гастерия

За растението: Гастерия са семейство сукулентни растения, типични за южна Африка и са роднини на Алое и Хавортия. Известно е още като кравешки език, тъй като листата му го наподобяват. Латинското му име - Гастерия - означава стомах и се отнася до формата на розовите му или зелено-жълти цветчета. Повечето гастерии растат във формата на розета и нямат централно стебло. Листата са обикновено покрити с бели точки. Често ще намерите гастерията да се продава без специално име на вида й. Това се случва, понеже тя лесно се поддава на генетична манипулация, макар в семейството да са класифицирани 50 отделни вида. Лесно се гледат навън, но и на закрито, при по-студен климат. Начин на отглеждане: Отглежда се във водопропусклива, песъчлива почва. Добър почвен микс е 1 част органичен тор, 1 част нормална почва и 2 части едър пясък. В най-горната част на саксията можете да поставите по-едри камъчета или чакъл. Гастерията предпочита температури над 8 градуса и не е издръжлива на замръз. Ако се гледа в градината е добре зимата да се покрие или да се внесе вкъщи. Светлина: Гастерията се отглежда на светла сянка, предпазваща я от директна слънчева светлина и топлина. Тя е най-толерантна към сянката от останалите сукулентни растения. Ако се отглежда в дома, поставете я на прозорец, получаващ ярка светлина но не интензивна топлина. Поливане: Полива се през цялата година. Изчакайте почвата да изсъхне, преди следващото поливане. Гастерията гние, ако е прекомерно поливана. Пресаждане: Пресаждайте гастерията на всеки 3 или 4 години. Внимателно я извадете от саксията, изтръсквайки от растението старата почва и я поставете в нова, свежа почвена смес. Отстранете издънките или ги поставете в отделни саксии. Гастерията се рамножава, като се режат листата. Изрезките трябва да включват и базовата част на листото. След това, те се поставят във влажна почва. Почвата трябва да се поддържа влажна, докато не се появят корени, а след това се полива само, когато почвата изсъхне. Допълнителна информация: Внимавайте за поява на черни петънца. Това са фунгуси, които поразяват растение държани в прекалено влажна почва. Ако гледате гастерията си на ярка светлина и с минимално напояване, листата й могат да развият червени тонове.

гастерия