Избрана Орхидея
Dtps. Long Pride Mermaid
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Избрано Растение
Narcis 2 20-12-2010
Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис
Dalieda_de_San_Francisco_-_Dahlia_Bellini_01
Далия (Гергина)

За растението: Родината на Далията /Гергината/ е Мексико. В Европа започва да се отглежда през 18 век. Създадени са много хибриди. Цъфти и през лятото и през есента. Може да израсте до 2 м  на височина. Начин на отглеждане: Подходяща температура за отглеждане - 15 - 20 градуса и вирее на различни почви. Засадете Далията /Гергината/ на място, което поне половината от деня да е огряно от слънцето - източно изложение е най-добре, а и силата на слънчевите  лъчи до обяд  не е толкова изразена. Когато растението достигне на височина 30 см , отрежете високо стръковете, за да може да се получат разклонения. Премахнете и пъпките, като това ще доведе до уголемяване на цветовете. Премахвайте винаги увехналите цветове. Подпирайте стъблата, когото достигнат определена височина, защото цветовете са много тежки и може да ги прекършят. Светлина: Далията /Гергината/ е светлолюбиво растение, но директните слънчеви лъчи са вредни за цветовете и. Поливане: Далията/гергината/ понася обилно поливане, дори е необходимо да се опръскват листата и от време на време. Пресаждане: Размножаването е чрез грудки през пролетта. Още първите слани я поразяват. Всеки, който ще е отглежда трябва да знае, че за да се радва на прекрасните й багри и форми през лятото, трябва да извади грудките и да ги съхрани до пролетта. За целта, стъблата се изрязват на  10 см. над повърхността. Коренищата се подкопават и грудките се изваждат, без да се наранят. Почистени от почвата е добре да се  потопят за кратко време във фунгицид, за да се  предпазят от развитие на гъбни болести. След това остатъците от стъблата се изрязват до 1-2 см. и грудките се оставят на сухо и прохладно място за през зимата. Влажността на въздуха в помещението трябва да е нормална, тъй като ако въздухът е прекалено влажен грудките ще развият плесени, ако пък е с малка влажност, те могат да загинат. Грудките не трябва да се поставят в помещения, където съхраняваме плодове и зеленчуци. Допълнителна информация: В раздел "Любопитно" ще откриете информация защо това растение е известно с две имена.

далия
Избрано растение
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
3373223193_4195223b6f_b
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
product_1774468hd
Скиндапсус

За  растението: Скиндапсусът е красиво, увивно многогодишно растение. Родина са му Централна и Южна Америка и  Азия. Листата са кожести, дебели, под формата на яйце или сърце, нашарени с бели или златисти петна. Расте бързо и на дължина може да достигне до 6 метра. Начин на отглеждане: Добре се развива при нормална температура около 20 градуса , като през зимата не трябва да е под 15 градуса. През топлите месеци опръсквайте с вода листата на Скиндапсусът, за да му създадете необходимата влажност. Светлина: Растението е светлолюбиво, но тъй като листата са с окраска, пазете ги от преките слънчеви лъчи. Поливане: През лятото - много поливане, а през зимата - го намалете. Не оставяйте почвата да засъхва или да е много влажна дълго време. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждайте през пролетта, ако е необходимо.

скиндапсус
Eucalyptus_melliodora_-_Yellow_box5
Евкалипт

 За растението: Евкалиптът  е вечнозелено  дърво. Може да достигне на височина до 3 м. Листата и клоните съдържат етерични масла и затова се използват в медицината и парфюмерията. Родината е Австралия и Тасмания. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане - светли, топли, на завет, особено когато е младо растение. През зимата - може да издържи на температура 10 градуса, дори и по-ниска. През лятото - понася прякото слънце и като общо горещия въздух, затова може да го изнесете и на тераси с южно изложение. Светлина: Евкалиптът е светло-любиво растение. Когато е младо растение - отглеждайте го на полу-сенчести места, но когато вече е голямо , възрастно растение не му пречат директните слънчеви лъчи. Поливане: Когато е в период на първоначално израстване Евкалиптът трябва да се полива по-често, но да няма задържане на вода. През зимата - по-малко, като почвата не трябва да се засушава. Пресаждане: Може да се размножава чрез семена или резници през цялата година, но най-подходящ сезон е пролетта.  

евкалипт
Избрано растение
2600x1832_614955_[www.ArtFile.ru]
Агапантус (декоративна лилия)

За растението: Агапантус - цветето на любовта, в превод от гръцки.  За негова родина се счита Южна Африка. Начин на отглеждане: То расте твърде  бързо и затова за отглеждане са подходящи само млади растения. Цветовете  му са бели или сини във формата на камбанки. Светлина: Агапантусът  обича светлината и топлината. Но през зимния сезон трябва да се остави на студено място - при температура около 1 - 3 градуса, за да може да цъфти през  следващата година.  Ако до него недостига достатъчна светлина, то може да бъде нападнато от листни въшки. Поливане: Растението е водо-любиво, но трябва да имате предвид, че трябва да го поливате, само когато почвата му е напълно изсъхнала. Пресаждане: Агапантусът се пресажда от  февруари до април в градинска пръст, която е примесена с много глина. Но размножаването му не е лесно, то се извършва  чрез разделяне.

агапантус, агапантус /декоративна лилия/, декоративна лилия
Chrysanthemum_'Misty_Primrose'_and_'Dublin'
Хризантема

За растението: Хризантемата е сред най-известните и препоръчвани за отглеждане в саксии цветя, а така също и за букети. Това растение е най-популярно в Китай и Япония, от където идва и в Европа през 17 век. Култивирани са хризантеми с различни цветове - бели, жълти, сини, тъмно червени. Съществуват две основни групи - едроцветни и дребноцветни. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане на саксиените хризантеми - добре осветени, източен или южен прозорец през зимата, западен прозорец - през лятото, при температури - 12 - 15 градуса. Подходяща почва - пропусклива, богата на хранителни вещества. Цъфтенето започва най-рано през септември и приключва в края на ноември. За да се стимулира цъфтенето, връхчетата на хризантемата се подкастрят /пензират/. На височина хризантемата може да достигне  90 - 100 см, затова използвайте подпори, за да укрепите стъблото. Светлина: Хризантемата е светлолюбиво растение . Отглеждайте е на слънчеви или полусенчести места, а ако е в саксия - светли места с малко директно слънце. Поливане: Поливането трябва да е обилно по време на растеж и постепенно да се намали по време на цъфтеж. Полезно е често да се оросяват листата на хризантемата. Пресаждане: Размножаването е чрез разделяне на туфите и чрез резници, които се взимат от майчините  растения. А тези растения се получават от издънки на коренищата, които трябва да се вкоренят и да престоят около 30 дни при температури 5 - 10 градуса. Майчините растения се засаждат на разстояние до 8 см/ да не са нагъсто / и да не са изложени на преките слънчеви лъчи. Подходящо време за пресаждане - пролетта. Допълнителна информация: Хризантемата е цвете лечител , защото: - пречиства въздуха; …

хризантема
Случаен кактус
Алое
Алое

За растението: Растението спада към голям род многогодишни растения, известни с над 180 подвида. Негова родина е Южна Америка. Среща се на територията на целия свят Начин на отглеждане: Алоето е растение, което обича топлината и светлината . Отглежда се спокойно в саксия, с подходяща почва, с умерено поливане и силен източник на светлина. Светлина: Изключително светло-любиво растение. Алоето трябва да е поставено на място с много светлина или шарена сянка. Лятото то трябва да е изнесено навън - в градината или балкона и поставено на място с обилна светлина (за предпочитане) или на място със светлина през по-голямата част от деня. Поливане: Поливката на Алоето е умерена. Почвата не трябва да се пресушава за голям период от време, но не трябва да прекалявате с поливката, защото рискувате загниване на определена част от кореновата система на растението. Лятото поливайте умерено, а през Зимата поливайте рядко, като избягвайте прекомерно пресушаване на почвите. Пресаждане: Алоето се размножава чрез семена и горните части на растението. Горните филизи се оставят да засъхнат за период от 2 до 3 седмици, след което се поставят в почва с глинен характер. Не се полива през първоначалния период от 10 -15 дни, след появата на коренова система се полива умерено, а след добиване на устойчив вид може да бъде присадено в саксия с хубав дренаж, с почва и пясък. Допълнителна информация: Едно от най-често срещаните растения във всеки дом, офис или жилищен блок. Алоето е известно със своите лечебни свойства. Освен в медицината, то се използва и в текстилната индустрия. Известно е сред хората с много имена - Растение - чудо, Горски лечител, Чудо на природата...

алое
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Случайна палма
Chinese_Fan_Palm
Вашингтония

За растението: Вашингтония - палмата, която е наречена на първия президент на САЩ - Джордж Вашингтон. Родина са и  Аризона и Калифорния. Палмата има големи, ветрилообразни и бодливи листа. Начин на отглеждане: Палмата може да се отглежда в домашни условия, в помещения с нормална температура, а през зимата даже и на прохладни места. Расте бързо. Характерно за листата и е, че старите  увисват, а не окапват и по това ще разберете, кога трябва да ги премахнете. Почиствайте ги от прах и често ги опръсквайте с вода. Светлина: Не обича директното слънчево огряване. Поливане: Водата за поливане трябва да е престояла. През топлите летни месеци поливайте по - често, но ако времето захладнее, поливайте по малко. През зимата - значително ограничете водата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена, които може да ги натопите предварително в топла вода. През пролетта се пресаждат  млади палми, а старите палми - само ако корените са им извън съда. При пресаждането е необходимо  да поставите палмата в почва на същата дълбочина, в която е  била преди пресаждането , в противен случай палмата ще загине. Ако съда е голям и палмата стара, необходимо е само да смените горния  слой на почвата.  

вашингтония
sgfdhdgbsdf
Нолина

За растението: Нолината е известна с многото си имена -  наричат е “дървото на пътешественика”, защото не е нужно да се полива много често; името и в превод от латински е  “слонски крак” , заради бутилкообразния  ствол или "конска опашка”- защото листата и растат по този начин . Известна е и под името “бебе палма”, защото при домашни условия расте много бавно и едва достига един метър. В естествена среда може да израсте до 10 метра. Родината и е Мексико. Начин на отглеждане: Нолината е невероятно и непретенциозно за отглеждане растение. Може да се отглежда в прохладни помещения до 10 градуса през зимата , за лятото - до 20 градуса. Светлина: Вирее на светли и слънчеви места, но може и на шарена сянка. Добрата светлина спомага за образуването на буйна  и гъста листна маса. Поливане: Палмата се пръска и полива с престояла вода. Количеството вода за поливане зависи от температурата на въздуха, а именно - поливайте през цялата година нормално, на 5 - 6 дни , за да не съхнат връхчетата на листата. Пресаждане: Обикновено възрастните растения се пресаждат на 5 години в плитки съдове, докато младите може да се пресаждат на 2- 3 години. Към почвата трябва да е добавен задължително пясък за добър дренаж.  

нолина
Случайно Сукулентно
Adromischus 022
Адромисхус

За растението: Адромисхус е род от най-малко 28 вида сукуленти растения, чиято родина е южна Африка. Растат в скалисти местности и са отлични растения за домашно отглеждане. Отличават се с атрактивни яркооцветени листенца, но изискват много светлина, за да се оцветят. На сянка повечето видове развиват зеленикави отенъци. Начин на отглеждане: Адромисхусите са относително малки растения със зеленикаво стебло и розовеещи или червеникави венчета, които произвеждат достатъчно нектар, за да са застрашени от фунгусна инфекция, особено в края на активния им сезон. За да предпазят растението, много градинари изрязват цветчето. Много видове андромисхус виреят чудесно във всякакъв вид почва, която не задържа вода. Издържат на по-студени температури, стига да са над нула градуса и самите растения да бъдат сухи. През зимата трябва да се избягва намокряне на листата. Светлина: Предпочита се директна ярка светлина. Поливане: Като представител на сукулентите растения, адромисхусът се нуждае от много малко вода. Полива се веднъж на 1-2 седмици, като общото правило е, че почвата трябва да бъде оставена да изсъхне. Преполиването води до загниване на корена. През зимата изпадат в латентно състояние и тогава поливането трябва да бъде по-рядко. Пресаждане: Много видове могат да бъдат размножени от едно единствено листче, като листчето трябва да бъде поставено така в саксията, че края на стеблото му едва да докосва почвата. Други видове сами отделят своите листчета и макар всяко листче да формира ново растение, може да е голямо предизвикателство да отгледате от него голям екземпляр. Допълнителна информация: Добре е да предпазвате адрмисхусите от листни въшки и винарки с инсектицид.

адромисхус
90258
Еониум

За растението: В групата на Еониум попадат около 35 вида сукулентни, субтропични растения от семейство Crassulaceae. Името им идва от древногръцки и означава 'нестареещ'. Докато повечето са типични обитатели на Канарските острови, някои растения се срещат в Мадейра, Мароко и източна Африка. На снимката виждате Аеониум Абореум, известно още като 'Черна роза'. Начин на отглеждане: В домашни условия растението се отглежда в топъл глинен съд с размер не по-голям от нужния. Имайте предвид, че размерът на еониума варира между 5 и 15см.  Растението се чувства най-добре на температура между 10 и 25 градуса. Не бива да се гледа навън, ако температурите падат под 5 градуса и няма да понесе замръз. Почвата му не трябва да задържа вода. Можете да използвате почва за кактуси или да направите микс от едър пясък, перлит и пемза в съотношение 1:1:1. Светлина: Поставете растението на светло и слънчево място вкъщи. Можете да извадите еониумът навън, стига нощните температури да не падат под 5 градуса, като отново трябва да бъде поставен на място, пряко огрявано от слънцето. Поливане: Еониумът се полива оскъдно през зимата, тъй като тогава е в латентен период. Тогава той изиксва много малко вода и се полива само, колкото да се поддържа влажна почвата му. От март до началото на юни еониумът започва да расте и тогава изисква поливане веднъж седмично. В най-горещите летни месеци поливайте 2 пъти седмично, а от Септември нататък - отново веднъж седмично до настъпването на зимата. Пресаждане: Пресажда се през пролетта с помощта на стволови и листни резници. Оставете рязания край да изсъхне първо, след това го поставете във влажна почвена смес на индиректна слънчева светлина, докато не започне да расте. Полива се по-често през това време, но не прекалено, понеже започва да гние. Нека почвата бъде винаги влажна, но не прекалено. Някой представили на еониум могат да бъдат размножавани само от семена. Допълнителна информация: Еониумът може да се наторява с течен тор веднъж месечно от май до август. Погрижете се еониумът да бъде недостъпен за домашни любимци. Макар и рядко, части от растението могат да бъдат токсични за тях.

еониум