Избрана Орхидея
Orchidacea_Cymbidium
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Избрано Растение
Crocus chrysanthus
ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР

ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР Crocus chrysanthus Herb. Рано напролет, когато се стопят последните снегове и топлината на слънчевите лъчи разбуди предвестниците-ранобудници, из храсталаците и по тревистите места зажълтяват златистоцветните минзухари.   Crocus chrysanthus се различава от другите видове минзухари по люспите  на грудко-луковицата, разпадащи се в основата си на пръстеновидни дялове (видов белег, по който се различава от близкия жълтоцъфтящ Crocus aureus – златист минзухар; при него основата на кафявите обвивни люспи на грудко-луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна). От грудко-луковицата напролет се образуват 5-8 теснолинейни листа с ясно изразен широк среден ръб – кил, чийто краища  са късо ресничести. Сред листата се подават 1-3 цвята, които в началото заедно с листата са обвити с два ципести листа. Те достигат основата на цвета. Разперените околоцветни листчета са златистожълти, а в по-редки случаи могат да бъдат бледожълти до бели. Сред тях се открояват три тичинки с жълти прашници и дръжки. Малко над прашниците се издигат три оранжевочервени близалца. Плодникът е с долен завръз, разположен между листата, близо до почвата. &…

Минзухар
Морски панкрациум
Морски панкрациум

МОРСКИ ПАНКРАЦИУМ Pancratium maritimum L.     Морският панкрациум, или както народът го нарича пясъчна лилия, пясъчен крем, морски крин.   Род  Pancratium  със своите двадесет вида расте из Средиземноморието, на Канарските острови, в Тропична Африка и Азия. У нас се среща в крайбрежните пясъци по Южното Черноморие, в местността „Каваците” южно от Созопол по плажната ивица. Морският панкрациум е едро луковично растение. Луковиците му са заровени на голяма дълбочина (половин метър) в пясъците, а над тях могат да се видят едрите му дебели надземни цветоносни стръкове, излизащи от средата на 5-6 приосновни листа. Те са доста дълги (понякога по половин метър), с линейна форма и успоредно жилкуване, не по-широки от 3 см. Синкавозеленият им цвят се дължи на восъчния налеп по тях. Такъв налеп има и по цветоносния стрък, който достига и надминава половин метър височина и завършва със сенниковидно съцветие. В основата му има два едри срещуположни присъцветни листа, които обхващат неразвитото още съцветие. След разтварянето от пазвите им се извисяват едри бели цветове. Броят им рядко надвишава десет. Околоцветникът им е фуниевиден, с дълбоко разцепени шест дяла. В основата на околоцветната тръбица има шест двузъби листчета, които образуват малка коронка. Цялата цветна тръбица е осеяна с надлъжни зеленкави жилки. Шест едри тичинки се подават от отвора на цвета и увисват на дълги дръжки през прорезите на фуниевидните цветове. След прецъфтяването долният завръз образува едра разпуклива кутийка с много семена.   Красивите цветове на пясъчния крем са ароматни по време на цъфтежа, който е през юли-август.   Морският панкрациум расте при определени почвени условия и затова може да бъде култивиран из крайбрежните цветни площи и озеленените места. По този начин ще се избегне засаждането на екзотични, вместо на наши изчезващи видове. Пясъчният крем дава живот на нагорещената пясъчна ивица и омайва с чудния си вид и аромат.  

морска лилия, морски панкрациум
Избрано растение
3373223193_4195223b6f_b
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
vriesia
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
38
Каладиум

За растението: Каладиумът е тревисто, декоративно растение. Листата са широки, пищно оцветени - зелени с бели и червени петна по горната част, червени със зелени краища и бели със зелени краища. Цъфти през пролетта и лятото, като цветчетата са малки, събрани в съцветия. Родина са му Антилските острови, Бразилия и  Южна Африка. В домашни условия може да достигне до 30-40 см височина. Начин на отглеждане: Каладиумът вирее добре на топли места. От значение е влажността на въздуха. През зимата - от  ноември до февруари - растението трябва да се остави в покой, т.е рядко поливане и умерена температура - 20 градуса. След като го пресадите напролет Каладиумът започва бързо да расте и да създава буйна корона от листа. Не пръскайте листата с вода и не ги бършете с влажна кърпа. Светлина: Каладиумът е светлолюбиво растение, но не понася директната слънчева светлина. Поливане: Използвайте престояла вода за поливане, като през лятото - количеството е обилно, докато зимата почти не се полива. Пресаждане: Размножаване чрез семена или издънки/грудки/. През пролетта се появяват нови издънки. Пресадете ги в нова саксия и е поставете на място с много светлина, но не директна и топлина на въздуха около 24 градуса.

каладиум
15-singc3b4nio-singonium
Сингониум

За растението: Сингониумът  в естествения си вид е лиана. Родина са му Мексико и Панама. Листата са във формата на стрели или копия, докато на възрастните растения вече се променят и приличат на тези на палмите. Известно е още под името " цветето на щастието" , докато в Америка му казват - "American evergreen". Начин на отглеждане: Сингониумът вирее добре при нормални температури, но през зимата не трябва да са под 14-15 градуса. През топлите месеци го опръсквайте с вода, за да създадете повече влажност около него. Понякога се налага да подпирате стъблото му с пръчка,  за да е изправено. Светлина: Подходящите места са тези с много светлина, а ако е в градината - на шарена сянка. Директните слънчеви лъчи влияят зле на окраската на листата му. Поливане: През лятото растението се нуждае от много вода, докато през  зимата - ограничете количеството. Но поливайте , когато почвата е леко изсъхнала, а не напълно. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждане е необходимо на около две години, правете го през пролетта.

сингониум
Избрано растение
2006-07-08-DSCN7988
Агератум (синьо пухче)

За растението: Агератум - от гръцки "неостаряващ". Пренесено е от Мексико. Известни са около 60 вида, но в България се среща като  едногодишно растение и се използва предимно ниската форма. То образува компактни храстовидни форми и  достига до 15-20 см височина. Цъфти със сини , бели и най-често светло лилави цветове. Цветчетата са дребни, групирани в съцветия и приличат на пухчета, затова е известно и като " синьо пухче". Начин на отглеждане: Агератумът не е претенциозен по отношение на почвата и местата за отглеждане. Добре му понася лекопесъчливата почва. Не трябва да се тори обилно и често, защото ще образува повече листна маса. Може да се засажда и в сандъчета на балкона. Подходящо е и за алпинеуми. Светлина:  Агератумът обича топлите и слънчеви места. Поливане: Растението е влаголюбиво. Необходимо е редовно да се полива, особено ако се отглежда на слънчево място. Пресаждане: Агератумът може да се пресажда дори и когато е в период на цъфтене.  Размножава се  чрез семена, които се засяват в сандъчета рано на пролет - февруари - март, като семената не се покриват с почва, тъй като са много дребни. След около две седмици поникват , ако температурата е над 20 градуса. Пикират се и след около 25 дни се засаждат  на постоянно място на разстояние 20 см едно от друго. Трябва да е преминал периодът на сланите, защото може и да измръзнат. Цъфтежът е от юни до октомври. Допълнителна информация: Ако през лятото температурите са много високи и агератумът пожълтее, подстрижете го и го полейте обилно. Скоро след това растението ще  се възстанови и ще зацъфи отново.      

агератум, синьо пухче
ananas6
Ананас – джудже

За растението: Ананасът - джудже може да се отглежда в домашни условия ,  дори и когато е възрастно растение. То има листа, които рядко достигат дължина, повече от 40 см. Начин на отглеждане: Ананасът джудже се отглежда в помещения, в които температурата е постоянна около 20  градуса, като през зимата тя може да падне най-много до 15 градуса. Почвата за отглеждане  се състои от еднакви  части торф, гнили листа, пясък, оборски тор. Така тя става рохкава и пропускаща водата. Трябва да се наторява с  добре разреден тор, през 2 седмици. Растението се нуждае от свеж въздух, така че трябва да се изнася на проветриво място. Светлина: За да цъфне и даде плод е нужна  силна светлина и то минимум по 5-6 часа на ден. Ако няма достатъчно светлина, листата на ананаса бързо загубват цвета си. Поливане: Ананасът не трябва да се полива често. Използва се мека и топла вода. По време на цъфтежа се налива по малко вода и в подложката на съда. През лятото листата се оросяват периодично. Пресаждане:   Ананасът се размножава чрез коренови кленове, като се разделят и засадяват на ново място. Това става след като растението прецъфти и даде плод, когато голямата розетка на ананаса умира. Ананасът се размножава и и чрез върхови калеми, като  за целта през топъл сезон от годината се ползва плод с добре развит върхов филиз. който се отрязва , заедно с 2-3 см. от плода и се натрива с прах от дървени въглища. След като засъхне, калемът се поставя в смес от торф и пясък и се покрива.След време ще се появят нови корени, а растението се премества в саксия. Размноженият по този начин ананас ще цъфне чак след 3 - 4 години.

ананас джудже
Случаен кактус
Великденче
Коледниче

За растението: Коледничето /Коледният кактус/ е особено красиво и впечатляващо растение със своите цветове - от чисто бели  до кремави, от ярко червени  до виолетови, жълти, розови, оранжево-червени. Името му идва от времето през което цъфти - декември,  когато се празнува Коледа. Родината е Източна Бразилия. Начин на отглеждане: Подходяща температура през лятото - до 22 - 25 градуса. През периода септември - началото на ноември оставете Коледничето при температура около 16 градуса. А от края на ноември до януари, когато започва да се подготвя за цъфтеж - го преместете в по-топли помещения - до 20 градуса. Проверявайте често за вредители - въшки, ако има такива, измийте Коледничето със сапунена вода. Светлина: Коледничето е светлолюбиво растение, но го пазете от директните слънчеви лъчи. Подходящи места - тези с източно  или западно изложение. Поливане: Водата трябва да е със стайна температура. През лятото - умерено поливане, а от септември до декември - често - тогава се залагат цветовете, но избягвайте задържането на влага в почвата. След като прецъфти,  добре е да се намали поливането до минимум. Прeсаждане: Размножаването е чрез резници, които трябва да се поставят във вода , за да пуснат корени.  Може да се използват и  крайници, по които са избили коренчета. Подходящо време …

великденче
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Случайна палма
sgfdhdgbsdf
Нолина

За растението: Нолината е известна с многото си имена -  наричат е “дървото на пътешественика”, защото не е нужно да се полива много често; името и в превод от латински е  “слонски крак” , заради бутилкообразния  ствол или "конска опашка”- защото листата и растат по този начин . Известна е и под името “бебе палма”, защото при домашни условия расте много бавно и едва достига един метър. В естествена среда може да израсте до 10 метра. Родината и е Мексико. Начин на отглеждане: Нолината е невероятно и непретенциозно за отглеждане растение. Може да се отглежда в прохладни помещения до 10 градуса през зимата , за лятото - до 20 градуса. Светлина: Вирее на светли и слънчеви места, но може и на шарена сянка. Добрата светлина спомага за образуването на буйна  и гъста листна маса. Поливане: Палмата се пръска и полива с престояла вода. Количеството вода за поливане зависи от температурата на въздуха, а именно - поливайте през цялата година нормално, на 5 - 6 дни , за да не съхнат връхчетата на листата. Пресаждане: Обикновено възрастните растения се пресаждат на 5 години в плитки съдове, докато младите може да се пресаждат на 2- 3 години. Към почвата трябва да е добавен задължително пясък за добър дренаж.  

нолина
Areca-Palm
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
Случайно Сукулентно
Gasteria 020
Гастерия

За растението: Гастерия са семейство сукулентни растения, типични за южна Африка и са роднини на Алое и Хавортия. Известно е още като кравешки език, тъй като листата му го наподобяват. Латинското му име - Гастерия - означава стомах и се отнася до формата на розовите му или зелено-жълти цветчета. Повечето гастерии растат във формата на розета и нямат централно стебло. Листата са обикновено покрити с бели точки. Често ще намерите гастерията да се продава без специално име на вида й. Това се случва, понеже тя лесно се поддава на генетична манипулация, макар в семейството да са класифицирани 50 отделни вида. Лесно се гледат навън, но и на закрито, при по-студен климат. Начин на отглеждане: Отглежда се във водопропусклива, песъчлива почва. Добър почвен микс е 1 част органичен тор, 1 част нормална почва и 2 части едър пясък. В най-горната част на саксията можете да поставите по-едри камъчета или чакъл. Гастерията предпочита температури над 8 градуса и не е издръжлива на замръз. Ако се гледа в градината е добре зимата да се покрие или да се внесе вкъщи. Светлина: Гастерията се отглежда на светла сянка, предпазваща я от директна слънчева светлина и топлина. Тя е най-толерантна към сянката от останалите сукулентни растения. Ако се отглежда в дома, поставете я на прозорец, получаващ ярка светлина но не интензивна топлина. Поливане: Полива се през цялата година. Изчакайте почвата да изсъхне, преди следващото поливане. Гастерията гние, ако е прекомерно поливана. Пресаждане: Пресаждайте гастерията на всеки 3 или 4 години. Внимателно я извадете от саксията, изтръсквайки от растението старата почва и я поставете в нова, свежа почвена смес. Отстранете издънките или ги поставете в отделни саксии. Гастерията се рамножава, като се режат листата. Изрезките трябва да включват и базовата част на листото. След това, те се поставят във влажна почва. Почвата трябва да се поддържа влажна, докато не се появят корени, а след това се полива само, когато почвата изсъхне. Допълнителна информация: Внимавайте за поява на черни петънца. Това са фунгуси, които поразяват растение държани в прекалено влажна почва. Ако гледате гастерията си на ярка светлина и с минимално напояване, листата й могат да развият червени тонове.

гастерия
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Зебрина

За растението: Зебрината е сукулентно растение, което пълзи около първоначалната си локация и по този начин прави гъста земна покривка. Известно още като "Пълзящият евреин", това растение е типично за крайбрежието на Мексико, като през 70те години се превръща в едно от най-популярните градински растения в САЩ. Има атрактивни листа със зебрени шарки, откъдето носи и името си. Начин на отглеждане: Зебрината се отглежда в градината при по-топли условия или вкъщи във висящи саксии. При отглеждане навън трябва да се има предвид, че тя няма да преживее замръзването, но пък ще осигури чудесен цветен килим в градината ви.  В домашни условия трябва да бъде гледана на не по-малко от 12 градуса. Предпочита богата, органична почва. Дори, когато са отглеждани при идеални условия, засадените зебрини стават прекалено дълги с времето. Решението е да изрежете дългите израстъци и да ги пресадите. За разлика от повечето растения, зебрината няма веднага да пусне нови стебла на мястото на отрязаните. Вместо това, голите стебла ще останат така дълго време. Светлина: Зебрината толерира всички видове светлина, но предпочита светла сянка или полусянка. Поливане: Зебрината изиксва постоянна влага на почвата, което е и основното изискване при отглеждането и. Поливайте растението със половин до 1 чаша вода ежедневно, в зависимост от неговия размер. Пресаждане: Зебрината рядко цъфти или възпроизвежда семена, затова пък е лесна за пресаждане. Просто отрежете стръкче от стеблото и пресадете отрязаната част в богата на хранителни вещества почва. В случай, че се полива добре, през първите две седмици, отрязъците поставени в органична почва, ще развият корени. Не забравяйте да поставите новите растения на сенчесто място. Допълнителна информация: В югозападно Мексико зебрината се използва като студен билков чай, наричан Матали. Китайците пък я използват като лубрикант. Може да предизвика дразнене на кожата при постоянен контакт с растението.

зебрина