Избрана Орхидея
Дендробиум

За растението: Дендробиумът е сред най-често срещаните орхидеи. В природата той расте върху други растения. Произхожда от  Югоизточна Азия и Хималаите. Орхидеята може да цъфти  с множество прекрасни бели с  обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център, а така също и  лилави, розови, дори и зелени цветове. Цъфтежът  на този вид орхидея наподобява на цветчета в букет и има дълги съцветия (те изглеждат добре дори и след месеци). Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Орхидеята запазва зеленината си през цялата година и цветовете се появяват върху новите стъбла. Начин на отглеждане: Дендробиумът е лесна за отглеждане орхидея, особено за начинаещи цветари. Температурата през нощта може да е около 15-16 градуса , а през деня - около 25-30 градуса, т.е. нужно е разликата между тези температури да е 10 градуса. Когато температурата е под 10 градуса може да опадат листата или да загубите орхидеята. Торенето трябва да се прави редовно през активния период, но през зимата не  трябва да се извършва, тъй като растението е в покой и не се полива. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи трябва да е 1/2 от указаното на опаковката. Не е необходимо да подпирате орхидеята. Светлина: Дендробиумът обичат много светлина през всички сезони, но трябва да го предпазите от директно слънце, тъй като листата може да се  "опърлят". Поставете го на най-светлото място в дома дори и през зимата, за да могат да се развият цветоносните стъбла. Поливане:  Никакво поливане от средата на ноември до февруари. Когато се образуват пъпки започнете да поливате, но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спрете да поливате и оставете растението да почине до пролетта. Понякога Дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа, но това не означава че е буден – НЕ ПОЛИВАЙТЕ !!! Започнете да поливате и торите,  едва когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ – през пролетта. През периода на активно растене поливайте по 2 пъти на седмица до ноември. Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Пресаждане: Размножаването  е неприложимо в домашни условия. Но трябва да знаете , че Дендробиумът обича да му е тясно, затова не го слагайте в големи саксии.    

дендробиум
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Избрано Растение
Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис
Блатно кокиче

Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.

блатно кокиче, блатно кокиче билка, блатно кокиче лекарство, кокиче
Избрано растение
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Маранта

За растението: Марантата е наречена на венецианския медик Бартоломео Маранта, живял през XVIIIв. Красота и придават широките , овални листа, които са нашарени с червеникави или бели жилки във формата на рибена кост. Срещат се и такива видове, на които листата са с кафяви петна. Цъфтят с малки бели цветчета на лилави петна от края на пролетта до началото на лятото - април, май, юни. Родината е Бразилия. Начин на отглеждане: Марантата вирее добре в топли и с висока влажност помещения. Подходящи са по-широки саксии за отглеждането и. Проверявайте за вредители - акари и ги премахвайте чрез подходящи препарати. Светлина: Растението е светлолюбиво, но директната светлина пречи на окраската на листата му. Интересна е реакцията на листата в зависимост от светлината - на светло те заемат хоризонтално положение - розетката се отваря, а на тъмно листата се вдигат нагоре и розетката се затваря. Поливане: Водата за поливане трябва да е престояла, като през лятото - по-често поливане, а през зимата по-рядко или когато вече почвата е засъхнала. Опръсквайте с вода листата, особено през горещите месеци. Пресаждане: Може да се размножава чрез издънки от старото растение, които поставяте във вода и след като пуснат корени ги засаждате. Пресаждайте го, само ако саксията стане прекалено малка за растението.

маранта
Сансевиера

За растението: Сансевиерата (Sanseviera), също известна като змийско растение, е идеална за хора, които нямат време да полагат особени грижи за растенията си. Тя е здраво и издръжливо растение, изключително толерантно към слаба светлина и лоши почвени условия. Високите и листа са здрави и заострени. Оцветена е в тъмнозелено, бледозелено, жълто. Начин на отглеждане: Сансевиерата обича глинесто-песъчлива почва, която не задържа вода. Глинените саксии са най-подходящи за отглеждането и, тъй като са тежки и балансират тежестта на самото растение. Това е много важно, понеже сансевиерата е известна с това, че може да счупи саксия с растежа си. Добавяйте 1-2 см почва в саксията всеки път, когато сансевиерата израсте 5-6 см. Можете да я торите веднъж месечно с 1/2 храна за кактуси с ниски нива на нитрогени. Режете листата и само ако падат. Не се опитвайте да ги поставите обратно, а отрежете самото листо до ниво почва. Светлина: Поставете сансевиерата си на топло място вкъщи. Тя е светлолюбиво и топлолюбиво растение, което предпочита температура между 10 и 25 градуса. Въпреки че предпочита ярка индиректна светлина, тя със сигурност ще толерира и много слабо осветяване, ако е поставена в такива условия. Поливане: На пролет поливайте сансевиерата не повече от веднъж или два пъти седмично. Прекомерното поливане ще я предразположи към гниене. Позволете й да изсъхне напълно между поливанията. През зимните месеци поливайте не повече от 2-3 пъти за целия период. Растението само ще ви каже от колко вода се нуждае. Листата му ще се сбръчкат и увиснат, ако му липсва достатъчно вода. При повтарящи се условия на продължителна суша, могат да се увредят корените на растението. Ако е преполято, листата му ще омекнат и ще станат мазни. Пресаждане: Пресаждайте растението ежегодно в един размер по-голяма саксия. Допълнителна информация: Сансевиерата има заострени краища на листата си. Поставете я на място, където няма опасност някой да се нарани. Не ги изрязвайте, това ще увреди растението.

сансевиера
Избрано растение
Агапантус (декоративна лилия)

За растението: Агапантус - цветето на любовта, в превод от гръцки.  За негова родина се счита Южна Африка. Начин на отглеждане: То расте твърде  бързо и затова за отглеждане са подходящи само млади растения. Цветовете  му са бели или сини във формата на камбанки. Светлина: Агапантусът  обича светлината и топлината. Но през зимния сезон трябва да се остави на студено място - при температура около 1 - 3 градуса, за да може да цъфти през  следващата година.  Ако до него недостига достатъчна светлина, то може да бъде нападнато от листни въшки. Поливане: Растението е водо-любиво, но трябва да имате предвид, че трябва да го поливате, само когато почвата му е напълно изсъхнала. Пресаждане: Агапантусът се пресажда от  февруари до април в градинска пръст, която е примесена с много глина. Но размножаването му не е лесно, то се извършва  чрез разделяне.

агапантус, агапантус /декоративна лилия/, декоративна лилия
Агапетес (китайски фенерчета)

За растението: Агапетес  - означава “обичан”, “любим” на гръцки език. Внесено е от Азия и  е вечнозелено храстче. Клонките  са дълги, увиснали или извити настрана. Листата са дребни и с къси дръжки, блестящи и поради това дори и да не  цъфти, то е красиво декоративно растение. Цветчетата са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък и приличат на китайски фенерчета. Затова то е  известно и с това име. Може да достигне на височина до 1.5 метра. Начин на отглеждане: Агапетесът се отглежда в малки съдове, които да са добре дренирани и с отвори по стените.   Добре е когато растението започне обилно да цъфти и да нараства да се подхранва поне веднъж през седмицата с минерални торове.  А за да цъфти обилно, то през зимата трябва да се съхранява на прохладно място - при температура 12-15 градуса. Светлина: Растението е  светлолюбиво и затова трябва да го засадите на място, което ще се огрява от слънцето почти през целия ден. Поливане: Трябва да се внимава при поливането му, защото в основата на  стъблото му се  натрупва голямо количество вода, която то използва при нужда. През лятото и есента може обилно да се пръска с хладка вода и така поливането ще е ненужно, т.е  редовно го пулверизирайте.  През лятото го поливайте умерено, а през зимата - рядко. Пресаждане: Когато засаждате  растението, почвата трябва да  бъде рохкава, от борова листовка и кисел торф и да се добави малко пясък.  Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят едва след две години.

агапетес, китайски фенерчета
Случаен кактус
Великденче
Коледниче

За растението: Коледничето /Коледният кактус/ е особено красиво и впечатляващо растение със своите цветове - от чисто бели  до кремави, от ярко червени  до виолетови, жълти, розови, оранжево-червени. Името му идва от времето през което цъфти - декември,  когато се празнува Коледа. Родината е Източна Бразилия. Начин на отглеждане: Подходяща температура през лятото - до 22 - 25 градуса. През периода септември - началото на ноември оставете Коледничето при температура около 16 градуса. А от края на ноември до януари, когато започва да се подготвя за цъфтеж - го преместете в по-топли помещения - до 20 градуса. Проверявайте често за вредители - въшки, ако има такива, измийте Коледничето със сапунена вода. Светлина: Коледничето е светлолюбиво растение, но го пазете от директните слънчеви лъчи. Подходящи места - тези с източно  или западно изложение. Поливане: Водата трябва да е със стайна температура. През лятото - умерено поливане, а от септември до декември - често - тогава се залагат цветовете, но избягвайте задържането на влага в почвата. След като прецъфти,  добре е да се намали поливането до минимум. Прeсаждане: Размножаването е чрез резници, които трябва да се поставят във вода , за да пуснат корени.  Може да се използват и  крайници, по които са избили коренчета. Подходящо време …

великденче
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Случайна палма
Вашингтония

За растението: Вашингтония - палмата, която е наречена на първия президент на САЩ - Джордж Вашингтон. Родина са и  Аризона и Калифорния. Палмата има големи, ветрилообразни и бодливи листа. Начин на отглеждане: Палмата може да се отглежда в домашни условия, в помещения с нормална температура, а през зимата даже и на прохладни места. Расте бързо. Характерно за листата и е, че старите  увисват, а не окапват и по това ще разберете, кога трябва да ги премахнете. Почиствайте ги от прах и често ги опръсквайте с вода. Светлина: Не обича директното слънчево огряване. Поливане: Водата за поливане трябва да е престояла. През топлите летни месеци поливайте по - често, но ако времето захладнее, поливайте по малко. През зимата - значително ограничете водата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена, които може да ги натопите предварително в топла вода. През пролетта се пресаждат  млади палми, а старите палми - само ако корените са им извън съда. При пресаждането е необходимо  да поставите палмата в почва на същата дълбочина, в която е  била преди пресаждането , в противен случай палмата ще загине. Ако съда е голям и палмата стара, необходимо е само да смените горния  слой на почвата.  

вашингтония
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Случайно Сукулентно
Сенецио ровелеанус

За растението: Сенецио ровелеанус , често наричано "перлен низ", е сукулентно растение от семейство Сложноцветни, което произлиза от югозападна Африка. Израства с дълги стебла, като образува сферични листа, наподобяващи грозде. Цветовете му са бледи и незабележими. Култивира се в закрити пространства, като декоративно растение за висящи саксии. Месестите му листа са отровни и не бива да се консумират. Сенециото е вечнозелено растение, което може да достигне 60-90 см височина. Начин на отглеждане: Тъй като произлиза от Африка, Сенецио предпочита топла стайна обстановка, но общото правило е да не бъде оставяно на температура под 8-10 градуса, при средна влажност на въздуха. За почва можете да използвате смес от пясък, глина, торфен мъх и грахов чакъл в отношение 2:1:1:1. Саксията не трябва да бъде по-голяма от нужната, за да се побере растението, като важно е тя да не задържа вода. Достатъчно е да бъде наторявано веднъж или 2 пъти годишно, тъй като се нуждае от малко хранителни добавки. Светлина: Предпочита студена, непряка слънчева светлина и частична сянка. Подходящо е да го поставите на място, където получава малко светлина, близо до прозорец с източно или западно изложение. Поливане: Не се нуждае от често поливане, веднъж на 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди поливането. Пулверизиране не е нужно. Пресаждане: Младите стебла се режат и се пресаждат. Допълнителна информация: Вредители по Сенецио ровелеанус са листни въшки и акари. Често страда от фунгуси и загниване на стеблото, особено при обилно напояване.

сенецио ровелеанус
Ешеверия

За растението: Растителната група на Ешеверията покрива над 150 различни вида, отглеждани както навън, така и вкъщи. Ешевериите растат във формата на розета от листа, която е и типична за тях. Те са сукулентни растения, които съхраняват вода и хранителни вещества в листата си и по този начин могат да оцелеят в условия на суша. Като повечето сукулентни, те се нуждаят от минимални грижи, за да се развиват и растат добре. Начин на отглеждане: Ешевериите обичат суха почва. Почва за кактуси е подходяща за отглеждането им. Можете също да смесите песъчлива с нормална почва в равни части. Нормалният им размер е между 5 и 10 сантиметра. Домашната ешеверия обича температури на 13-14 градуса през есента и зимата, и над 18 градуса през пролетта и лятото. Ешевериите, отглеждани в градината са малко по-устойчиви, като някои от тях могат да преживеят дори замръзване. При всички положения ешевериите, отглеждани навън, губят най-долната част от листата си през зимата, когато температурите паднат под 5 градуса. Това, освен че разваля компактния им външен вид, създава предпоставки за развитие на фунгуси в почвата, от които растението може да заболее на пролет. Светлина: Поставете ешеверията на място, което получава сутрин светлина, а следобед е на сянка. Много видове ешеверия толерират целодневна сянка. В домашни условия е най-добре да поставите саксията на място, получаващо ярка индиректна светлина. Поливане: Поливайте растението, когато горните 3-4 сантиметра от него са сухи през пролетта, лятото и есента. Осигурете достатъчно вода, за навлажняване на почвата, но избягвайте преполиване. Ешевериите не понасят много вода в почвата. Не поставяйте чинийка с вода под саксията. През зимата растенията изпадат в латентно състояние и се нуждаят от толкова вода, колкото да не изсъхне почвата им. Някои ешеверии не толерират пулверизиране. Поливайте само почвата им и избягвайте да мокрите листата. Пресаждане: Ешеверията ражда издънки или малки растения. Като ги изрежете от растението-майка, се сдобивате с нови ешеверии. Можете да пресадите растението и като отрежете негово листо през пролетта или лятото. Листото трябва да бъде оставено да изсъхне за 24 ч, за да спре сълзенето на соковете. След това, поставете листото в саксия с влажна почва. Не слагайте чинийка под саксията, защото при ешевериите е по-вероятно да изгният при прекомерна влага. Допълнителна информация: Можете да торите ешеверията на всеки 2 седмици от пролетта до есента с течен тор, като сместа трябва да бъде разредена на половина.

ешеверия