Избрана Орхидея
Онцидиум

За растението: Онцидиумът се  нарича още "танцуваща дама". Цветчетата му  са малки и разноцветни, и са около 50 и повече на едно съцветие. Обагрени са в  жълти, лилави, червени, розови  и бели нюанси, с пищни и контрастни  очертания. Те са много ароматни. Начин на отглеждане: Подходящото място за отглеждане на Онцидиума вкъщи е източния или западен прозорец. През деня температурата да е  23 - 26 градуса, а през нощта - 15 градуса. Светлина: Онцидиумът се нуждае от ярка разсеяна светлина, но никога силна и пряка, тъй като тя може да изгори листата. Директното сутрешно и късното следобедно слънце е най- добре да огрява орхидеята. Ако листата започнат да жълтеят, преместете саксията на полу-сенчесто място. Поливане:  Поливайте, когато субстратът е почти изсъхнал. Поливайте на 5-7 дни, като това зависи от останалите условия на средата и състоянието на растението. Онцидиумите харесват вода с ниско минерално съдържание. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Онцидиумът образува бързо голям брой корени. Затова трябва да се уцели моментът за пресаждане, т.е. след прецъфтяване, веднага след като започне новият растеж, но преди нежните крайчета на новите корени да започнат да се чупят. Добрият дренаж при новопосадените растения е от голямо значение. За целта в саксията трябва задължително да има мъх и  борови кори. Пресажда се на всеки 1-2 години, когато се развали субстрата или растението надрасте саксията. При пресаждането се изрязват загнилите корени, раните се посипват с канела или стрити дървени въглища. Пресажда се в сух субстрат и не се полива няколко дни.      

онцидиум
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Избрано Растение
Анемоне

За растението: В миналото, подаряването на АНЕМОНЕ означавало „раздяла”, „напускане”. Съществуват над 100 вида анемонии. Произхожда и е разпространено в Европа, Кавказ, Мала Азия, Китай, Америка, Япония и т.н. Анемонията е нискостеблено едногодишно растение, което се характеризира с много издънки. Листата растат около стъблото и корена, образуват леко гнезденце около цветовете. Цветовете са събрани във венче с различни багри – бели, розови, червени, сини, пурпурни, жълти и др., и тичинкова част, леко издадена над цветните листчета и оцветена винаги в различен от тях цвят. Анемонето цъфти различно – някои видове през пролетта, други през лятото и есента. Светлина: Расте на полусянка или сянка. Пресаждане: Размножава се чрез семена или издънки, които се разсаждат през  есента. Почвата е най-добре да е смес от равни части градинска пръст, оборска тор и пясък. Може да се ползва и готова смес, която намираме в специализираните магазини за цветя.

анемоне
Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале
Избрано растение
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Сингониум

За растението: Сингониумът  в естествения си вид е лиана. Родина са му Мексико и Панама. Листата са във формата на стрели или копия, докато на възрастните растения вече се променят и приличат на тези на палмите. Известно е още под името " цветето на щастието" , докато в Америка му казват - "American evergreen". Начин на отглеждане: Сингониумът вирее добре при нормални температури, но през зимата не трябва да са под 14-15 градуса. През топлите месеци го опръсквайте с вода, за да създадете повече влажност около него. Понякога се налага да подпирате стъблото му с пръчка,  за да е изправено. Светлина: Подходящите места са тези с много светлина, а ако е в градината - на шарена сянка. Директните слънчеви лъчи влияят зле на окраската на листата му. Поливане: През лятото растението се нуждае от много вода, докато през  зимата - ограничете количеството. Но поливайте , когато почвата е леко изсъхнала, а не напълно. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждане е необходимо на около две години, правете го през пролетта.

сингониум
Епипремнум

За растението: Епипремнумът е бързо растящо, пълзящо растение, много подходящо за отглеждане в домашни условия. Листата са под формата на сърце в различни окраски - в бяло или жълто зелено до златисто. Покрити са с восък и това ги прави издръжливи на различни атмосферни влияния. Родината е Соломоновите  острови. Начин на отглеждане: Температурата не трябва да пада под 10 градуса. Като общо изисква места с топъл и влажен въздух и много вода през лятото. Пулверизирайте го с вода. Ако се издължи доста, премахнете връхчетата/оголените филизи/през пролетта, за да може да се разклони. Светлина: Добре е да го поставите на светли места, за да не се загубят окраските на листата му, но не му понася директното слънце. Поливане: Епипремнумът се нуждае от често поливане през лятото. Не оставяйте почвата да изсъхва. Пресаждане: Размножава се чрез резници напролет. Поставете ги във вода, докато пуснат корени, след това засадете. Растението бързо се захваща.  

Епипремнум
Избрано растение
Агапетес (китайски фенерчета)

За растението: Агапетес  - означава “обичан”, “любим” на гръцки език. Внесено е от Азия и  е вечнозелено храстче. Клонките  са дълги, увиснали или извити настрана. Листата са дребни и с къси дръжки, блестящи и поради това дори и да не  цъфти, то е красиво декоративно растение. Цветчетата са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък и приличат на китайски фенерчета. Затова то е  известно и с това име. Може да достигне на височина до 1.5 метра. Начин на отглеждане: Агапетесът се отглежда в малки съдове, които да са добре дренирани и с отвори по стените.   Добре е когато растението започне обилно да цъфти и да нараства да се подхранва поне веднъж през седмицата с минерални торове.  А за да цъфти обилно, то през зимата трябва да се съхранява на прохладно място - при температура 12-15 градуса. Светлина: Растението е  светлолюбиво и затова трябва да го засадите на място, което ще се огрява от слънцето почти през целия ден. Поливане: Трябва да се внимава при поливането му, защото в основата на  стъблото му се  натрупва голямо количество вода, която то използва при нужда. През лятото и есента може обилно да се пръска с хладка вода и така поливането ще е ненужно, т.е  редовно го пулверизирайте.  През лятото го поливайте умерено, а през зимата - рядко. Пресаждане: Когато засаждате  растението, почвата трябва да  бъде рохкава, от борова листовка и кисел торф и да се добави малко пясък.  Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят едва след две години.

агапетес, китайски фенерчета
Водна роза
Водна роза

ЖЪЛТА ВОДНА РОЗА, БЪРДУЧЕ Nuphar luteum   Семейство Nymphaeaceae (Водни рози) у нас е представено с два вида – жълта и бяла водни рози. Името водна роза не се дължи на външната прилика с розата, а на специфичния аромат, излъчван от цветовете.   Бърдучето е многогодишно, красиво декоративно растение. По дъното на сладководни басейни пълзят дебелите му месести коренища – видоизменени стъбла. От тях се извисяват нагоре сочни дълги листни дръжки, изнасящи на водната повърхност едри листни петури. Те са елипсовидни очертания. Върхът им е заоблен, до леко стеснен, в основата са дълбоко врязани. Понякога, когато водата в басейна намалее или той обрасне гъсто, повечето листа нямат възможност  да се разстилат по повърхността на водата, а се завиват с петурите си по средната жилка и се насочват отвесно нагоре. Една част от листата са потопени във водата и те имат по-малка и прозрачна тънка петура. От коренището се образуват и цветовете. На дълги дръжки се изнасят на повърхността първо зелените сферични пъпки, обвити от чашелистчетата. Тогава те почти не се отличават от зелената маса на листата. Но през лятото (юни-септември) между плаващите листа се появяват напълно разцъфналите цветове. Чашелистчетата са кълбесто издути навън, уголемени, разтворени и оцветени отвътре ярко жълто. Те достигат 2 – 3 см дължина и се запазват и след цъфтежа. Навътре от тях са разположени многобройни също жълти, почти двойно по-къси венчелистчета, които се крият под многобройните тичинки. Тичинките са с плоски дръжки, с по два успоредно разположени по гърба им виолетови прашника. Сред оранжево оцветените тичинки се вижда бутилковиден плодник, на чийто връх се намира щитовидно плоско близалце. По брой на вълновидните нарези по ръба му може да се види, че плодникът е образуван от срастването на повече от десет плодолиста.   Жълтата водна роза може да се срещне из сладководните басейни със застояли или бавно течащи води – блата, езера, разливи на реки, а също и по черноморското крайбрежие и по устията на Камчия, Марица, Дунав и други. То с успех се отглежда в изкуствено създадени водни басейни в паркове. Едно от естествените му находища  - Аркутино – е обявено за защитен природен обект. Тръгнете ли по черноморското крайбрежие, отбийте се в резервата „Водни лили”, където наред с лилиите ще видите и жълтата водна роза, която образува с тях красиво естествено съобщество.   От далечни времена растението се е използвало за медицински цели.  

водна роза
Случаен кактус
Астрофитум
Астрофитум (звезден кактус)

За растението:  Често срещан вид кактус в дома и сред колекционерите. Името му произлиза от латинския език и се превежда като растение и звезда. Родината му е Мексико и Южен Тексас. Расте на места със силна светлина и сух климат. Издържа на подобни условия без проблем. Някои от видовете впечатляват с много големи и дълги бодли , а при доста от тях те не се забелязват изобщо. Има красиви и силно наситени цветове Начин на отглеждане: Отглеждането на Астрофитума е лесно и не изисква особени грижи. Почвата е със силен дренаж (специфична за почти всички кактуси). Най-подходяща е глинеста почва с високо съдържание на калций. желателно е да не се местят често в различни саксии. Светлина: Астофилумът има нужда от много светлина и свеж въздух, както всички свои родственици Поливане: Умерено и рядко поливане е най-подходящо за този вид кактус. През зимата преустановете поливката и го оставете да почива на сухо място с температура 13 - 15 градуса През лятото търпят умерена поливка без да се прекалява с влажността на почвата, а зимата се оставят да почиват в сухи помещения със средна температура около 13 - 15 градуса. Пресаждане: Този вид кактус се развива само от семена, които поникват за отрицателно време.  

астрофитум
Великденче
Коледниче

За растението: Коледничето /Коледният кактус/ е особено красиво и впечатляващо растение със своите цветове - от чисто бели  до кремави, от ярко червени  до виолетови, жълти, розови, оранжево-червени. Името му идва от времето през което цъфти - декември,  когато се празнува Коледа. Родината е Източна Бразилия. Начин на отглеждане: Подходяща температура през лятото - до 22 - 25 градуса. През периода септември - началото на ноември оставете Коледничето при температура около 16 градуса. А от края на ноември до януари, когато започва да се подготвя за цъфтеж - го преместете в по-топли помещения - до 20 градуса. Проверявайте често за вредители - въшки, ако има такива, измийте Коледничето със сапунена вода. Светлина: Коледничето е светлолюбиво растение, но го пазете от директните слънчеви лъчи. Подходящи места - тези с източно  или западно изложение. Поливане: Водата трябва да е със стайна температура. През лятото - умерено поливане, а от септември до декември - често - тогава се залагат цветовете, но избягвайте задържането на влага в почвата. След като прецъфти,  добре е да се намали поливането до минимум. Прeсаждане: Размножаването е чрез резници, които трябва да се поставят във вода , за да пуснат корени.  Може да се използват и  крайници, по които са избили коренчета. Подходящо време …

великденче
Случайна палма
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Случайно Сукулентно
Сенецио ровелеанус

За растението: Сенецио ровелеанус , често наричано "перлен низ", е сукулентно растение от семейство Сложноцветни, което произлиза от югозападна Африка. Израства с дълги стебла, като образува сферични листа, наподобяващи грозде. Цветовете му са бледи и незабележими. Култивира се в закрити пространства, като декоративно растение за висящи саксии. Месестите му листа са отровни и не бива да се консумират. Сенециото е вечнозелено растение, което може да достигне 60-90 см височина. Начин на отглеждане: Тъй като произлиза от Африка, Сенецио предпочита топла стайна обстановка, но общото правило е да не бъде оставяно на температура под 8-10 градуса, при средна влажност на въздуха. За почва можете да използвате смес от пясък, глина, торфен мъх и грахов чакъл в отношение 2:1:1:1. Саксията не трябва да бъде по-голяма от нужната, за да се побере растението, като важно е тя да не задържа вода. Достатъчно е да бъде наторявано веднъж или 2 пъти годишно, тъй като се нуждае от малко хранителни добавки. Светлина: Предпочита студена, непряка слънчева светлина и частична сянка. Подходящо е да го поставите на място, където получава малко светлина, близо до прозорец с източно или западно изложение. Поливане: Не се нуждае от често поливане, веднъж на 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди поливането. Пулверизиране не е нужно. Пресаждане: Младите стебла се режат и се пресаждат. Допълнителна информация: Вредители по Сенецио ровелеанус са листни въшки и акари. Често страда от фунгуси и загниване на стеблото, особено при обилно напояване.

сенецио ровелеанус
Ешеверия

За растението: Растителната група на Ешеверията покрива над 150 различни вида, отглеждани както навън, така и вкъщи. Ешевериите растат във формата на розета от листа, която е и типична за тях. Те са сукулентни растения, които съхраняват вода и хранителни вещества в листата си и по този начин могат да оцелеят в условия на суша. Като повечето сукулентни, те се нуждаят от минимални грижи, за да се развиват и растат добре. Начин на отглеждане: Ешевериите обичат суха почва. Почва за кактуси е подходяща за отглеждането им. Можете също да смесите песъчлива с нормална почва в равни части. Нормалният им размер е между 5 и 10 сантиметра. Домашната ешеверия обича температури на 13-14 градуса през есента и зимата, и над 18 градуса през пролетта и лятото. Ешевериите, отглеждани в градината са малко по-устойчиви, като някои от тях могат да преживеят дори замръзване. При всички положения ешевериите, отглеждани навън, губят най-долната част от листата си през зимата, когато температурите паднат под 5 градуса. Това, освен че разваля компактния им външен вид, създава предпоставки за развитие на фунгуси в почвата, от които растението може да заболее на пролет. Светлина: Поставете ешеверията на място, което получава сутрин светлина, а следобед е на сянка. Много видове ешеверия толерират целодневна сянка. В домашни условия е най-добре да поставите саксията на място, получаващо ярка индиректна светлина. Поливане: Поливайте растението, когато горните 3-4 сантиметра от него са сухи през пролетта, лятото и есента. Осигурете достатъчно вода, за навлажняване на почвата, но избягвайте преполиване. Ешевериите не понасят много вода в почвата. Не поставяйте чинийка с вода под саксията. През зимата растенията изпадат в латентно състояние и се нуждаят от толкова вода, колкото да не изсъхне почвата им. Някои ешеверии не толерират пулверизиране. Поливайте само почвата им и избягвайте да мокрите листата. Пресаждане: Ешеверията ражда издънки или малки растения. Като ги изрежете от растението-майка, се сдобивате с нови ешеверии. Можете да пресадите растението и като отрежете негово листо през пролетта или лятото. Листото трябва да бъде оставено да изсъхне за 24 ч, за да спре сълзенето на соковете. След това, поставете листото в саксия с влажна почва. Не слагайте чинийка под саксията, защото при ешевериите е по-вероятно да изгният при прекомерна влага. Допълнителна информация: Можете да торите ешеверията на всеки 2 седмици от пролетта до есента с течен тор, като сместа трябва да бъде разредена на половина.

ешеверия