Избрана Орхидея
Dtps. Long Pride Mermaid
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Oncidium_excavatum_RTBG
Онцидиум

За растението: Онцидиумът се  нарича още "танцуваща дама". Цветчетата му  са малки и разноцветни, и са около 50 и повече на едно съцветие. Обагрени са в  жълти, лилави, червени, розови  и бели нюанси, с пищни и контрастни  очертания. Те са много ароматни. Начин на отглеждане: Подходящото място за отглеждане на Онцидиума вкъщи е източния или западен прозорец. През деня температурата да е  23 - 26 градуса, а през нощта - 15 градуса. Светлина: Онцидиумът се нуждае от ярка разсеяна светлина, но никога силна и пряка, тъй като тя може да изгори листата. Директното сутрешно и късното следобедно слънце е най- добре да огрява орхидеята. Ако листата започнат да жълтеят, преместете саксията на полу-сенчесто място. Поливане:  Поливайте, когато субстратът е почти изсъхнал. Поливайте на 5-7 дни, като това зависи от останалите условия на средата и състоянието на растението. Онцидиумите харесват вода с ниско минерално съдържание. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Онцидиумът образува бързо голям брой корени. Затова трябва да се уцели моментът за пресаждане, т.е. след прецъфтяване, веднага след като започне новият растеж, но преди нежните крайчета на новите корени да започнат да се чупят. Добрият дренаж при новопосадените растения е от голямо значение. За целта в саксията трябва задължително да има мъх и  борови кори. Пресажда се на всеки 1-2 години, когато се развали субстрата или растението надрасте саксията. При пресаждането се изрязват загнилите корени, раните се посипват с канела или стрити дървени въглища. Пресажда се в сух субстрат и не се полива няколко дни.      

онцидиум
Избрано Растение
8926_1280x800
Фрезия

За растението: Фрезията е известна като "южноафриканската принцеса", защото родина са и високите плата на Кейптаун, Южна Африка. Тя е наречена на немския ботаник и лекар Фридрих Фрезе. Тя е невероятно красиво, ароматно и кичесто растение. Стъблото и е  дълго 10-40 cm, слабо разклонено с малко листа, крехко и на върха му се образуват ароматни цветове, който наподобяват фунии. Цветовете са с различни окраски и нюанси на бяло, жълто, оранжево, червено, лилаво. Начин на отглеждане: Фрезията е капризно за отглеждане в домашни условия растение. Тя е градинско цвете, но може да се отглежда и в оранжерии. Подходяща почва е тази от смес на торф и пясък, лека и пропусклива. Светлина: Фрезия е изключително капризна към светлината. Подходящи помещения - полусветли, проветриви. Ако се отглежда в градината - изберете полусенчести места, да не е изложена на преките слънчеви лъчи. Поливане:  Нормално поливане. Пресаждане: Размножаването е чрез луковици и вегетативно. Засаждайте луковиците през месец май, най-добре в сандъчета.  

фрезия
Leucojum_aestivum02
Блатно кокиче

Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.

блатно кокиче, блатно кокиче билка, блатно кокиче лекарство, кокиче
Избрано растение
3373223193_4195223b6f_b
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
vriesia
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Dieffenbachiacamilla
Дифенбахия

За растението: Дифенбахията е красиво декоративно растение с големи листа, нашарени  в зелено, жълто или бяло. На височина може да достигне до 2 метра. Името и е дадено в чест на немския ботаник Дифенбах. Родината е Южна Америка. Начин на отглеждане: Растението е капризно за отглеждане, а именно - не му понасят ниските зимни температури и сухия въздух. Случва се да останат само горните листа на растението, то тогава прережете стъблото и го оставете на височина 15 см. Тази част, която сте отрязали ще послужи за  ново растение. Дифенбахията вирее добре в топли помещения, като през зимата температурата не трябва да по-ниска от 15 градуса. Пръскайте с вода листата през топлите месеци и ги почиствайте с влажна кърпа. Проверявайте за листни въшки и акари и ги премахвайте чрез подходящи препарати. Светлина: Нормално осветени помещения. Поливане: През зимата - много рядко, а през останалото време от годината - умерено поливане. Пресаждане: Може да се извършва всяка година през пролетта чрез резници - това са върхът на растението, части от стъблото с два или три  листни възела или издънки от основата на стъблото. Допълнителна информация: Тъй като сокът на Дифенбахията е отровен, то когато го пресаждате си измивайте хубаво ръцете.

дифенбахия
2012051213325173499
Пахира

За растението: Пахирата  е интересна със своето стъбло - преплетено, състоящо се от няколко ствола. По-късно се образува гъста корона от широки листа. Родината е Южна Америка. От гръцки език името означава "дебелана", заради формата на стъблото. Пахирата е известна  и с други имена - дърво на съдбата, щастлива съдба, гвинейски кестен. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждането му са по-големи и просторни помещения, заради короната , която развива. Вирее добре при нормална температура, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Пулверизирайте често с вода листата. Светлина: Пахирата е светлолюбиво дърво, но пряката светлина му пречи - места с източно и западно изложение са подходящи. Поливане: През пролетта и лятото се полива нормално, когато почвата на повърхността е засъхнала, а през зимата ограничете поливането. Поради структурата и формата  на стъблото Пахирата може да издържи много време без вода, но не  и понася прекомерното поливане - ще изгние. Водата за поливане да е престояла. Пресаждане: Пресаждането е подходящо, когато растението е на две - три години. Саксията, която ще използвате  да бъде по-широка, защото корените не са много дълги,   и  с добър дренаж. Размножаването е чрез семена през пролетта или чрез резници - през лятото - август.

пахира
Избрано растение
Водна роза
Водна роза

ЖЪЛТА ВОДНА РОЗА, БЪРДУЧЕ Nuphar luteum   Семейство Nymphaeaceae (Водни рози) у нас е представено с два вида – жълта и бяла водни рози. Името водна роза не се дължи на външната прилика с розата, а на специфичния аромат, излъчван от цветовете.   Бърдучето е многогодишно, красиво декоративно растение. По дъното на сладководни басейни пълзят дебелите му месести коренища – видоизменени стъбла. От тях се извисяват нагоре сочни дълги листни дръжки, изнасящи на водната повърхност едри листни петури. Те са елипсовидни очертания. Върхът им е заоблен, до леко стеснен, в основата са дълбоко врязани. Понякога, когато водата в басейна намалее или той обрасне гъсто, повечето листа нямат възможност  да се разстилат по повърхността на водата, а се завиват с петурите си по средната жилка и се насочват отвесно нагоре. Една част от листата са потопени във водата и те имат по-малка и прозрачна тънка петура. От коренището се образуват и цветовете. На дълги дръжки се изнасят на повърхността първо зелените сферични пъпки, обвити от чашелистчетата. Тогава те почти не се отличават от зелената маса на листата. Но през лятото (юни-септември) между плаващите листа се появяват напълно разцъфналите цветове. Чашелистчетата са кълбесто издути навън, уголемени, разтворени и оцветени отвътре ярко жълто. Те достигат 2 – 3 см дължина и се запазват и след цъфтежа. Навътре от тях са разположени многобройни също жълти, почти двойно по-къси венчелистчета, които се крият под многобройните тичинки. Тичинките са с плоски дръжки, с по два успоредно разположени по гърба им виолетови прашника. Сред оранжево оцветените тичинки се вижда бутилковиден плодник, на чийто връх се намира щитовидно плоско близалце. По брой на вълновидните нарези по ръба му може да се види, че плодникът е образуван от срастването на повече от десет плодолиста.   Жълтата водна роза може да се срещне из сладководните басейни със застояли или бавно течащи води – блата, езера, разливи на реки, а също и по черноморското крайбрежие и по устията на Камчия, Марица, Дунав и други. То с успех се отглежда в изкуствено създадени водни басейни в паркове. Едно от естествените му находища  - Аркутино – е обявено за защитен природен обект. Тръгнете ли по черноморското крайбрежие, отбийте се в резервата „Водни лили”, където наред с лилиите ще видите и жълтата водна роза, която образува с тях красиво естествено съобщество.   От далечни времена растението се е използвало за медицински цели.  

водна роза
2541151356_089a1b3f92_b
Агапетес (китайски фенерчета)

За растението: Агапетес  - означава “обичан”, “любим” на гръцки език. Внесено е от Азия и  е вечнозелено храстче. Клонките  са дълги, увиснали или извити настрана. Листата са дребни и с къси дръжки, блестящи и поради това дори и да не  цъфти, то е красиво декоративно растение. Цветчетата са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък и приличат на китайски фенерчета. Затова то е  известно и с това име. Може да достигне на височина до 1.5 метра. Начин на отглеждане: Агапетесът се отглежда в малки съдове, които да са добре дренирани и с отвори по стените.   Добре е когато растението започне обилно да цъфти и да нараства да се подхранва поне веднъж през седмицата с минерални торове.  А за да цъфти обилно, то през зимата трябва да се съхранява на прохладно място - при температура 12-15 градуса. Светлина: Растението е  светлолюбиво и затова трябва да го засадите на място, което ще се огрява от слънцето почти през целия ден. Поливане: Трябва да се внимава при поливането му, защото в основата на  стъблото му се  натрупва голямо количество вода, която то използва при нужда. През лятото и есента може обилно да се пръска с хладка вода и така поливането ще е ненужно, т.е  редовно го пулверизирайте.  През лятото го поливайте умерено, а през зимата - рядко. Пресаждане: Когато засаждате  растението, почвата трябва да  бъде рохкава, от борова листовка и кисел торф и да се добави малко пясък.  Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят едва след две години.

агапетес, китайски фенерчета
Случаен кактус
Опунтия овата
Опунтия

За растението: Опунтията е кактус, който освен  бодли има и така наречените глохиди - много малки бодливи власинки с кукички, които се забиват в кожата. Затова , когато го пресаждате или размножавате - слагайте ръкавици. Родината на Опунтията е Мексико. Кактусът цъфти през лятото - юли - август с жълти и червени цветове. Начин на отглеждане: Подходящи места - тези с южно изложение, като през лятото може да го изнесете на терасата.  През зимата издържа на температура до 5 градуса. Светлина: Вирее добре на много слънчеви места. Поливане: През лятото - умерено, а през зимата - намалява се до минимум. Пресаждане: Размножаването е чрез откършени части от кактуса, които се оставят за около две седмици извън почва - да засъхнат и след това  се засаждат.

опунтия
Лобивия
Лобивия

За растението: Лобивията е кактус с кръгла или продълговата форма, с много гъсти финни или дебели бодли. Родина са и планините в  Боливия и Аржентина. Цветовете са в бяло, жълто или червено и издържат само един ден, а ако е топло - до няколко часа. Начин на отглеждане: Този кактус е лесен за отглеждане. Характерно за почвата е голям процент примес на пясък. Издържа на температури до 5 градуса през зимата. Светлина: Лобивията понася всякаква светлина. Поливане: През зимата кактусът е в покой и затова поливането е веднъж месечно. В началото на пролетта се започва със зачестяване на поливането, като през топлите месеци е веднъж седмично. Пресаждане: Ако е необходимо на две - три години. Размножаването е чрез семена или издънки  

лобивия
Случайна палма
Starr_080117-2236_Chamaedorea_cataractarum
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
phoenixrupicola_icon
Ховея

За растението: Ховеята спада към групата палми, които се отглеждат лесно в домашни условия. Тя е изящна и красива, със своите тънки, дълги листа, извити във всички посоки. Родината и е остров Лорд-Хау, откъдето идва и името и. Начин на отглеждане: Палмата изисква минимални грижи за отглеждане и е издръжлива към условията,  при които е поставена. Мястото и може да бъде навсякъде в къщата. Проверявайте за вредители - акари и листни въшки. Ако има такива ги премахвайте с влажна кърпа или подходящи препарати. Светлина: Ховеята е непретенциозно растение и относно светлината - може да вирее и на слънчеви места, и на сянка. Единствено биха и навредили преките слънчеви лъчи около обяд. Поливане: Използва се мека, престояла вода за поливането на палмата. През лятото се нуждае от обилно поливане, а през есента и зимата - значително трябва да го намалите. Добре е през топлите месеци да опръсквате растението с вода, може да го измиете под течаща стрия или да триете листата с влажна кърпа - по този начин ще допринесете за създаване на по-добра въздушна влажност около палмата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. При пресаждане може да засадите няколко млади растения в една саксия. Старите растения се пресаждат обикновено на 2 - 3 години, но може и да не го правите, а само да подмените горния слой на почвата с нов.  

ховея
Случайно Сукулентно
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Зебрина

За растението: Зебрината е сукулентно растение, което пълзи около първоначалната си локация и по този начин прави гъста земна покривка. Известно още като "Пълзящият евреин", това растение е типично за крайбрежието на Мексико, като през 70те години се превръща в едно от най-популярните градински растения в САЩ. Има атрактивни листа със зебрени шарки, откъдето носи и името си. Начин на отглеждане: Зебрината се отглежда в градината при по-топли условия или вкъщи във висящи саксии. При отглеждане навън трябва да се има предвид, че тя няма да преживее замръзването, но пък ще осигури чудесен цветен килим в градината ви.  В домашни условия трябва да бъде гледана на не по-малко от 12 градуса. Предпочита богата, органична почва. Дори, когато са отглеждани при идеални условия, засадените зебрини стават прекалено дълги с времето. Решението е да изрежете дългите израстъци и да ги пресадите. За разлика от повечето растения, зебрината няма веднага да пусне нови стебла на мястото на отрязаните. Вместо това, голите стебла ще останат така дълго време. Светлина: Зебрината толерира всички видове светлина, но предпочита светла сянка или полусянка. Поливане: Зебрината изиксва постоянна влага на почвата, което е и основното изискване при отглеждането и. Поливайте растението със половин до 1 чаша вода ежедневно, в зависимост от неговия размер. Пресаждане: Зебрината рядко цъфти или възпроизвежда семена, затова пък е лесна за пресаждане. Просто отрежете стръкче от стеблото и пресадете отрязаната част в богата на хранителни вещества почва. В случай, че се полива добре, през първите две седмици, отрязъците поставени в органична почва, ще развият корени. Не забравяйте да поставите новите растения на сенчесто място. Допълнителна информация: В югозападно Мексико зебрината се използва като студен билков чай, наричан Матали. Китайците пък я използват като лубрикант. Може да предизвика дразнене на кожата при постоянен контакт с растението.

зебрина
Gasteria 020
Гастерия

За растението: Гастерия са семейство сукулентни растения, типични за южна Африка и са роднини на Алое и Хавортия. Известно е още като кравешки език, тъй като листата му го наподобяват. Латинското му име - Гастерия - означава стомах и се отнася до формата на розовите му или зелено-жълти цветчета. Повечето гастерии растат във формата на розета и нямат централно стебло. Листата са обикновено покрити с бели точки. Често ще намерите гастерията да се продава без специално име на вида й. Това се случва, понеже тя лесно се поддава на генетична манипулация, макар в семейството да са класифицирани 50 отделни вида. Лесно се гледат навън, но и на закрито, при по-студен климат. Начин на отглеждане: Отглежда се във водопропусклива, песъчлива почва. Добър почвен микс е 1 част органичен тор, 1 част нормална почва и 2 части едър пясък. В най-горната част на саксията можете да поставите по-едри камъчета или чакъл. Гастерията предпочита температури над 8 градуса и не е издръжлива на замръз. Ако се гледа в градината е добре зимата да се покрие или да се внесе вкъщи. Светлина: Гастерията се отглежда на светла сянка, предпазваща я от директна слънчева светлина и топлина. Тя е най-толерантна към сянката от останалите сукулентни растения. Ако се отглежда в дома, поставете я на прозорец, получаващ ярка светлина но не интензивна топлина. Поливане: Полива се през цялата година. Изчакайте почвата да изсъхне, преди следващото поливане. Гастерията гние, ако е прекомерно поливана. Пресаждане: Пресаждайте гастерията на всеки 3 или 4 години. Внимателно я извадете от саксията, изтръсквайки от растението старата почва и я поставете в нова, свежа почвена смес. Отстранете издънките или ги поставете в отделни саксии. Гастерията се рамножава, като се режат листата. Изрезките трябва да включват и базовата част на листото. След това, те се поставят във влажна почва. Почвата трябва да се поддържа влажна, докато не се появят корени, а след това се полива само, когато почвата изсъхне. Допълнителна информация: Внимавайте за поява на черни петънца. Това са фунгуси, които поразяват растение държани в прекалено влажна почва. Ако гледате гастерията си на ярка светлина и с минимално напояване, листата й могат да развият червени тонове.

гастерия