Избрана Орхидея
Orchids0008Dendrobium-KW
Дендробиум

За растението: Дендробиумът е сред най-често срещаните орхидеи. В природата той расте върху други растения. Произхожда от  Югоизточна Азия и Хималаите. Орхидеята може да цъфти  с множество прекрасни бели с  обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център, а така също и  лилави, розови, дори и зелени цветове. Цъфтежът  на този вид орхидея наподобява на цветчета в букет и има дълги съцветия (те изглеждат добре дори и след месеци). Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Орхидеята запазва зеленината си през цялата година и цветовете се появяват върху новите стъбла. Начин на отглеждане: Дендробиумът е лесна за отглеждане орхидея, особено за начинаещи цветари. Температурата през нощта може да е около 15-16 градуса , а през деня - около 25-30 градуса, т.е. нужно е разликата между тези температури да е 10 градуса. Когато температурата е под 10 градуса може да опадат листата или да загубите орхидеята. Торенето трябва да се прави редовно през активния период, но през зимата не  трябва да се извършва, тъй като растението е в покой и не се полива. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи трябва да е 1/2 от указаното на опаковката. Не е необходимо да подпирате орхидеята. Светлина: Дендробиумът обичат много светлина през всички сезони, но трябва да го предпазите от директно слънце, тъй като листата може да се  "опърлят". Поставете го на най-светлото място в дома дори и през зимата, за да могат да се развият цветоносните стъбла. Поливане:  Никакво поливане от средата на ноември до февруари. Когато се образуват пъпки започнете да поливате, но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спрете да поливате и оставете растението да почине до пролетта. Понякога Дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа, но това не означава че е буден – НЕ ПОЛИВАЙТЕ !!! Започнете да поливате и торите,  едва когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ – през пролетта. През периода на активно растене поливайте по 2 пъти на седмица до ноември. Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Пресаждане: Размножаването  е неприложимо в домашни условия. Но трябва да знаете , че Дендробиумът обича да му е тясно, затова не го слагайте в големи саксии.    

дендробиум
Oncidium_excavatum_RTBG
Онцидиум

За растението: Онцидиумът се  нарича още "танцуваща дама". Цветчетата му  са малки и разноцветни, и са около 50 и повече на едно съцветие. Обагрени са в  жълти, лилави, червени, розови  и бели нюанси, с пищни и контрастни  очертания. Те са много ароматни. Начин на отглеждане: Подходящото място за отглеждане на Онцидиума вкъщи е източния или западен прозорец. През деня температурата да е  23 - 26 градуса, а през нощта - 15 градуса. Светлина: Онцидиумът се нуждае от ярка разсеяна светлина, но никога силна и пряка, тъй като тя може да изгори листата. Директното сутрешно и късното следобедно слънце е най- добре да огрява орхидеята. Ако листата започнат да жълтеят, преместете саксията на полу-сенчесто място. Поливане:  Поливайте, когато субстратът е почти изсъхнал. Поливайте на 5-7 дни, като това зависи от останалите условия на средата и състоянието на растението. Онцидиумите харесват вода с ниско минерално съдържание. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Онцидиумът образува бързо голям брой корени. Затова трябва да се уцели моментът за пресаждане, т.е. след прецъфтяване, веднага след като започне новият растеж, но преди нежните крайчета на новите корени да започнат да се чупят. Добрият дренаж при новопосадените растения е от голямо значение. За целта в саксията трябва задължително да има мъх и  борови кори. Пресажда се на всеки 1-2 години, когато се развали субстрата или растението надрасте саксията. При пресаждането се изрязват загнилите корени, раните се посипват с канела или стрити дървени въглища. Пресажда се в сух субстрат и не се полива няколко дни.      

онцидиум
Избрано Растение
Tulip Garden 2011
Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале
Crocus chrysanthus
ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР

ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР Crocus chrysanthus Herb. Рано напролет, когато се стопят последните снегове и топлината на слънчевите лъчи разбуди предвестниците-ранобудници, из храсталаците и по тревистите места зажълтяват златистоцветните минзухари.   Crocus chrysanthus се различава от другите видове минзухари по люспите  на грудко-луковицата, разпадащи се в основата си на пръстеновидни дялове (видов белег, по който се различава от близкия жълтоцъфтящ Crocus aureus – златист минзухар; при него основата на кафявите обвивни люспи на грудко-луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна). От грудко-луковицата напролет се образуват 5-8 теснолинейни листа с ясно изразен широк среден ръб – кил, чийто краища  са късо ресничести. Сред листата се подават 1-3 цвята, които в началото заедно с листата са обвити с два ципести листа. Те достигат основата на цвета. Разперените околоцветни листчета са златистожълти, а в по-редки случаи могат да бъдат бледожълти до бели. Сред тях се открояват три тичинки с жълти прашници и дръжки. Малко над прашниците се издигат три оранжевочервени близалца. Плодникът е с долен завръз, разположен между листата, близо до почвата. &…

Минзухар
Избрано растение
vriesia
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
aechmea
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
powershotg7-canong7-high-2008031-o
Фитония

За растението: Фитонията е забележително и красиво растение. Отново листата са тези , които привличат вниманието към него. Те сякаш са омрежени с бели, розови или червени жилки. Родина са и Перу и Колумбия. В България все още не е така известна, защото е трудна за отглеждане. Начин на отглеждане: Фитонията е капризно растение, заради условията при които трябва да се отглежда, а именно - топли и много влажни помещения. Купувайте Фитонии с малки листа, те се приспособят по-лесно.  Подходяща температура - нормална- около 20-22  градуса, а през зимата да не е под 15 градуса. Опръсквайте често с вода през лятото. Светлина: Растението е светлолюбиво , но отново трябва да споменем, че преките слънчеви лъчи влияят зле на окраската на листата. Подходящо място - западен прозорец. Не го изнасяйте навън. Поливане: Характерно е честото, обилно поливане през топлите месеци, а през зимата - по рядко. Водата трябва да е престояла. Отново показател са Ви листата - те клюмват, ако няма достатъчно вода. Пресаждане: Добре е всяка година, напролет да извършвате това действие. Размножаването е чрез резници, които може веднага да  насадите в нова саксия, която да бъде широка и плитка, заради малките корени.

фитония
Starr_010425-0102_Ficus_elastica
Фикус Еластика (Каучуково дърво)

За растението: Фикус Еластика е красиво, декоративно, вечнозелено дърво. В естествени условия достига височина до 30 м. Листата му са дълги и  широки, а на цвят - в повечето случай зелени,  но се срещат и такива на петна - пъстри. Начин на отглеждане: Фикус Еластика е едно от най-често отглежданите дървета в стайни условия - домове, офиси, учреждения. Верее добре в помещения с нормална температура, като през зимата не трябва да е по-ниска от 14 градуса. При нараняване или отрязване на листо или клонка потича бял сок, който трябва да се изтрие веднага с влажна кърпа. Не е желателно да остава върху  растението. За по-голяма влажност през топлите месеци - пулверизирайте листата с вода и ги почиствайте често с влажна кърпа. Светлина: Фикусът е светлолюбиво дърво, подходящи места - с източно или западно изложение. Преките слънчеви лъчи са вредни за листата му. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - го намалете. Почвата не трябва за засъхва продължително време - показател са Ви листата - те омекват и падат, ако не сте полели дървото, покафеняват и падат, ако сте го преполели. Пресаждане: Размножаването е чрез резници от стъблото - след отрязване веднага потопете във вода, за да изтече млечния сок и за да пусне корени. Пресаждайте само млади растения - на по две-три години, а за тези които са много големи …

каучуково дърво
Избрано растение
Немезия
Немезия

         НЕМЕЗИЯ            Nemesia sp.   Хибрид получен от африкански изходни форми. Ниски или по-високи, едногодишни тревисти растения. Стъблото образува компактна, добре облистена туфа. Листата са приседнали, ланцетни, назъбени. Съцветието е клас, обсипан с разноцветни по багра цветове (най-известната селекция е Карнавал).   Размножават се със семена. Засяват се през март и се пикират еднократно, за да се закалят. Пензират се за по-добро оформяне. Засаждат се в сандъчета за балкона или директно в леха със слънчево изложение. Растението изисква основни поливки и по-рядко торене. Ако в края на лятото спрат да цъфтят, се изрязват на 10 см от повърхността на почвата, подхранват се с комбиниран тор, за да се възстанови цъфтежа.   Растенията са много чувствителни на брашнеста мана, защото са нежни, и ако не забележите навреме, бързо ги поразява. Използва се фунгицид, а при голямо нападение също се изрязват растенията за нов прираст.  Немезията се използва основно в самостоятелни групи за зацветяване на слънчеви места или за балкони.

немезия, немезия отглеждане, немезия поливане, цветя в саксия
Chrysanthemum_'Misty_Primrose'_and_'Dublin'
Хризантема

За растението: Хризантемата е сред най-известните и препоръчвани за отглеждане в саксии цветя, а така също и за букети. Това растение е най-популярно в Китай и Япония, от където идва и в Европа през 17 век. Култивирани са хризантеми с различни цветове - бели, жълти, сини, тъмно червени. Съществуват две основни групи - едроцветни и дребноцветни. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане на саксиените хризантеми - добре осветени, източен или южен прозорец през зимата, западен прозорец - през лятото, при температури - 12 - 15 градуса. Подходяща почва - пропусклива, богата на хранителни вещества. Цъфтенето започва най-рано през септември и приключва в края на ноември. За да се стимулира цъфтенето, връхчетата на хризантемата се подкастрят /пензират/. На височина хризантемата може да достигне  90 - 100 см, затова използвайте подпори, за да укрепите стъблото. Светлина: Хризантемата е светлолюбиво растение . Отглеждайте е на слънчеви или полусенчести места, а ако е в саксия - светли места с малко директно слънце. Поливане: Поливането трябва да е обилно по време на растеж и постепенно да се намали по време на цъфтеж. Полезно е често да се оросяват листата на хризантемата. Пресаждане: Размножаването е чрез разделяне на туфите и чрез резници, които се взимат от майчините  растения. А тези растения се получават от издънки на коренищата, които трябва да се вкоренят и да престоят около 30 дни при температури 5 - 10 градуса. Майчините растения се засаждат на разстояние до 8 см/ да не са нагъсто / и да не са изложени на преките слънчеви лъчи. Подходящо време за пресаждане - пролетта. Допълнителна информация: Хризантемата е цвете лечител , защото: - пречиства въздуха; …

хризантема
Случаен кактус
Опунтия овата
Опунтия

За растението: Опунтията е кактус, който освен  бодли има и така наречените глохиди - много малки бодливи власинки с кукички, които се забиват в кожата. Затова , когато го пресаждате или размножавате - слагайте ръкавици. Родината на Опунтията е Мексико. Кактусът цъфти през лятото - юли - август с жълти и червени цветове. Начин на отглеждане: Подходящи места - тези с южно изложение, като през лятото може да го изнесете на терасата.  През зимата издържа на температура до 5 градуса. Светлина: Вирее добре на много слънчеви места. Поливане: През лятото - умерено, а през зимата - намалява се до минимум. Пресаждане: Размножаването е чрез откършени части от кактуса, които се оставят за около две седмици извън почва - да засъхнат и след това  се засаждат.

опунтия
Клистокактус страусии
Сребърно копие

За растението: Сребърното копие е кактус, който впечатлява със своите цилиндрични стъбла, извисяващи се на височина до около 3 метра. Тънките бодли  по стъблото са в сиво-бял цвят , а пък от основата на бодлите излизат цветовете на кактуса. Родината е Америка - полупустинните области. Начин на отглеждане: Пулверизирането с вода е благоприятно за този кактус. Светлина: Кактусът вирее добре на огрени от слънце места, но когато е много силно слънцето желателно е да го преместите. Поливане: В периода април - юни поливайте по-често, но ако почвата е засъхнала. През лятото - юли - септември започнете постепенно да намалявате количеството вода, като през зимата - от ноември - почти не го поливайте. Присаждане: Размножаването е чрез семена или резници.

сребърно копие
Случайна палма
phoenixrupicola_icon
Ховея

За растението: Ховеята спада към групата палми, които се отглеждат лесно в домашни условия. Тя е изящна и красива, със своите тънки, дълги листа, извити във всички посоки. Родината и е остров Лорд-Хау, откъдето идва и името и. Начин на отглеждане: Палмата изисква минимални грижи за отглеждане и е издръжлива към условията,  при които е поставена. Мястото и може да бъде навсякъде в къщата. Проверявайте за вредители - акари и листни въшки. Ако има такива ги премахвайте с влажна кърпа или подходящи препарати. Светлина: Ховеята е непретенциозно растение и относно светлината - може да вирее и на слънчеви места, и на сянка. Единствено биха и навредили преките слънчеви лъчи около обяд. Поливане: Използва се мека, престояла вода за поливането на палмата. През лятото се нуждае от обилно поливане, а през есента и зимата - значително трябва да го намалите. Добре е през топлите месеци да опръсквате растението с вода, може да го измиете под течаща стрия или да триете листата с влажна кърпа - по този начин ще допринесете за създаване на по-добра въздушна влажност около палмата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. При пресаждане може да засадите няколко млади растения в една саксия. Старите растения се пресаждат обикновено на 2 - 3 години, но може и да не го правите, а само да подмените горния слой на почвата с нов.  

ховея
Starr_080117-2236_Chamaedorea_cataractarum
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Случайно Сукулентно
il_fullxfull.378192900_f8m9
Сенецио ровелеанус

За растението: Сенецио ровелеанус , често наричано "перлен низ", е сукулентно растение от семейство Сложноцветни, което произлиза от югозападна Африка. Израства с дълги стебла, като образува сферични листа, наподобяващи грозде. Цветовете му са бледи и незабележими. Култивира се в закрити пространства, като декоративно растение за висящи саксии. Месестите му листа са отровни и не бива да се консумират. Сенециото е вечнозелено растение, което може да достигне 60-90 см височина. Начин на отглеждане: Тъй като произлиза от Африка, Сенецио предпочита топла стайна обстановка, но общото правило е да не бъде оставяно на температура под 8-10 градуса, при средна влажност на въздуха. За почва можете да използвате смес от пясък, глина, торфен мъх и грахов чакъл в отношение 2:1:1:1. Саксията не трябва да бъде по-голяма от нужната, за да се побере растението, като важно е тя да не задържа вода. Достатъчно е да бъде наторявано веднъж или 2 пъти годишно, тъй като се нуждае от малко хранителни добавки. Светлина: Предпочита студена, непряка слънчева светлина и частична сянка. Подходящо е да го поставите на място, където получава малко светлина, близо до прозорец с източно или западно изложение. Поливане: Не се нуждае от често поливане, веднъж на 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди поливането. Пулверизиране не е нужно. Пресаждане: Младите стебла се режат и се пресаждат. Допълнителна информация: Вредители по Сенецио ровелеанус са листни въшки и акари. Често страда от фунгуси и загниване на стеблото, особено при обилно напояване.

сенецио ровелеанус
90258
Еониум

За растението: В групата на Еониум попадат около 35 вида сукулентни, субтропични растения от семейство Crassulaceae. Името им идва от древногръцки и означава 'нестареещ'. Докато повечето са типични обитатели на Канарските острови, някои растения се срещат в Мадейра, Мароко и източна Африка. На снимката виждате Аеониум Абореум, известно още като 'Черна роза'. Начин на отглеждане: В домашни условия растението се отглежда в топъл глинен съд с размер не по-голям от нужния. Имайте предвид, че размерът на еониума варира между 5 и 15см.  Растението се чувства най-добре на температура между 10 и 25 градуса. Не бива да се гледа навън, ако температурите падат под 5 градуса и няма да понесе замръз. Почвата му не трябва да задържа вода. Можете да използвате почва за кактуси или да направите микс от едър пясък, перлит и пемза в съотношение 1:1:1. Светлина: Поставете растението на светло и слънчево място вкъщи. Можете да извадите еониумът навън, стига нощните температури да не падат под 5 градуса, като отново трябва да бъде поставен на място, пряко огрявано от слънцето. Поливане: Еониумът се полива оскъдно през зимата, тъй като тогава е в латентен период. Тогава той изиксва много малко вода и се полива само, колкото да се поддържа влажна почвата му. От март до началото на юни еониумът започва да расте и тогава изисква поливане веднъж седмично. В най-горещите летни месеци поливайте 2 пъти седмично, а от Септември нататък - отново веднъж седмично до настъпването на зимата. Пресаждане: Пресажда се през пролетта с помощта на стволови и листни резници. Оставете рязания край да изсъхне първо, след това го поставете във влажна почвена смес на индиректна слънчева светлина, докато не започне да расте. Полива се по-често през това време, но не прекалено, понеже започва да гние. Нека почвата бъде винаги влажна, но не прекалено. Някой представили на еониум могат да бъдат размножавани само от семена. Допълнителна информация: Еониумът може да се наторява с течен тор веднъж месечно от май до август. Погрижете се еониумът да бъде недостъпен за домашни любимци. Макар и рядко, части от растението могат да бъдат токсични за тях.

еониум