Избрана Орхидея
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Дендробиум

За растението: Дендробиумът е сред най-често срещаните орхидеи. В природата той расте върху други растения. Произхожда от  Югоизточна Азия и Хималаите. Орхидеята може да цъфти  с множество прекрасни бели с  обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център, а така също и  лилави, розови, дори и зелени цветове. Цъфтежът  на този вид орхидея наподобява на цветчета в букет и има дълги съцветия (те изглеждат добре дори и след месеци). Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Орхидеята запазва зеленината си през цялата година и цветовете се появяват върху новите стъбла. Начин на отглеждане: Дендробиумът е лесна за отглеждане орхидея, особено за начинаещи цветари. Температурата през нощта може да е около 15-16 градуса , а през деня - около 25-30 градуса, т.е. нужно е разликата между тези температури да е 10 градуса. Когато температурата е под 10 градуса може да опадат листата или да загубите орхидеята. Торенето трябва да се прави редовно през активния период, но през зимата не  трябва да се извършва, тъй като растението е в покой и не се полива. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи трябва да е 1/2 от указаното на опаковката. Не е необходимо да подпирате орхидеята. Светлина: Дендробиумът обичат много светлина през всички сезони, но трябва да го предпазите от директно слънце, тъй като листата може да се  "опърлят". Поставете го на най-светлото място в дома дори и през зимата, за да могат да се развият цветоносните стъбла. Поливане:  Никакво поливане от средата на ноември до февруари. Когато се образуват пъпки започнете да поливате, но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спрете да поливате и оставете растението да почине до пролетта. Понякога Дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа, но това не означава че е буден – НЕ ПОЛИВАЙТЕ !!! Започнете да поливате и торите,  едва когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ – през пролетта. През периода на активно растене поливайте по 2 пъти на седмица до ноември. Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Пресаждане: Размножаването  е неприложимо в домашни условия. Но трябва да знаете , че Дендробиумът обича да му е тясно, затова не го слагайте в големи саксии.    

дендробиум
Избрано Растение
Анемоне

За растението: В миналото, подаряването на АНЕМОНЕ означавало „раздяла”, „напускане”. Съществуват над 100 вида анемонии. Произхожда и е разпространено в Европа, Кавказ, Мала Азия, Китай, Америка, Япония и т.н. Анемонията е нискостеблено едногодишно растение, което се характеризира с много издънки. Листата растат около стъблото и корена, образуват леко гнезденце около цветовете. Цветовете са събрани във венче с различни багри – бели, розови, червени, сини, пурпурни, жълти и др., и тичинкова част, леко издадена над цветните листчета и оцветена винаги в различен от тях цвят. Анемонето цъфти различно – някои видове през пролетта, други през лятото и есента. Светлина: Расте на полусянка или сянка. Пресаждане: Размножава се чрез семена или издънки, които се разсаждат през  есента. Почвата е най-добре да е смес от равни части градинска пръст, оборска тор и пясък. Може да се ползва и готова смес, която намираме в специализираните магазини за цветя.

анемоне
Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале
Избрано растение
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Сансевиера

За растението: Сансевиерата (Sanseviera), също известна като змийско растение, е идеална за хора, които нямат време да полагат особени грижи за растенията си. Тя е здраво и издръжливо растение, изключително толерантно към слаба светлина и лоши почвени условия. Високите и листа са здрави и заострени. Оцветена е в тъмнозелено, бледозелено, жълто. Начин на отглеждане: Сансевиерата обича глинесто-песъчлива почва, която не задържа вода. Глинените саксии са най-подходящи за отглеждането и, тъй като са тежки и балансират тежестта на самото растение. Това е много важно, понеже сансевиерата е известна с това, че може да счупи саксия с растежа си. Добавяйте 1-2 см почва в саксията всеки път, когато сансевиерата израсте 5-6 см. Можете да я торите веднъж месечно с 1/2 храна за кактуси с ниски нива на нитрогени. Режете листата и само ако падат. Не се опитвайте да ги поставите обратно, а отрежете самото листо до ниво почва. Светлина: Поставете сансевиерата си на топло място вкъщи. Тя е светлолюбиво и топлолюбиво растение, което предпочита температура между 10 и 25 градуса. Въпреки че предпочита ярка индиректна светлина, тя със сигурност ще толерира и много слабо осветяване, ако е поставена в такива условия. Поливане: На пролет поливайте сансевиерата не повече от веднъж или два пъти седмично. Прекомерното поливане ще я предразположи към гниене. Позволете й да изсъхне напълно между поливанията. През зимните месеци поливайте не повече от 2-3 пъти за целия период. Растението само ще ви каже от колко вода се нуждае. Листата му ще се сбръчкат и увиснат, ако му липсва достатъчно вода. При повтарящи се условия на продължителна суша, могат да се увредят корените на растението. Ако е преполято, листата му ще омекнат и ще станат мазни. Пресаждане: Пресаждайте растението ежегодно в един размер по-голяма саксия. Допълнителна информация: Сансевиерата има заострени краища на листата си. Поставете я на място, където няма опасност някой да се нарани. Не ги изрязвайте, това ще увреди растението.

сансевиера
Фикус Бенджамин

За растението: Фикус Бенджамин (Ficus benjamina) е листнодекоративно, цъфтящо растение от рода Moraceae, чиято родина са земите на югоизточна Азия и Австралия. Това е официалното дърво на Банкок и е дърво, което в естествени условия може да достигне височина 30 метра с грациозно увиснали клонки и лъскави листенца от порядъка на 6 до 13 сантиметра дълги, овални и със заострени краища.  Отглеждане: Бенджаминът е чувствителен към течения и движение на въздуха. Намерете му място, което е далече от врати и топлинни уреди (особено предизвикващи силно движение на въздуха - климатици, духалки). Също, избягвайте големи прозорци, които предполагат промяна на температурата през деня. Можете да торите бенджамина през пролетта и лятото, веднъж месечно с 1/2 течен тор. Торенето се спира през зимните месеци. Ако листата му започнат да пожълтяват и падат, спрете поливането и торенето, докато листопадът не спре. Светлина:  Изберете място с ярка, филтрирана светлина. За да определите дали светлината е достатъчно силна за фикуса, погледнете дали виждате сянката си на стената зад избраното място. Място, което е огрявано рано сутрин или късен следобед е чудесно за Бенджамина. Места получаващи целодневна светлина трябва да бъдат избягвани. Поливане: Избягвайте преполиване на фикуса си. Най-честата грешка при отглеждането му е да се полива повече, след като листата му започнат да пожълтяват. В този случай трябва да направите точно обратното. Винаги опипвайте почвата с върха на пръста си. Ако я усещате суха на около 2 см дълбочина, е време за поливане. Нуждае се от по-малко вода през зимата. Имайте предвид, че фикусът е тропическо растение и като такова обича висока влажност на въздуха. Макар пулверизирането да не е задължително, е добре да пръскате листенцата на бенджамина през зимата, когато отоплението в стаята може да изсуши въздуха. Пресаждане: Пресаждане е нужно само, когато саксията на растението стане твърде малка за коренната му система. Можете да разбрете това по излизащите му на повърхността корени. При самото преместване трябва да се внимава да не се нарани кореновата система. Добре е да оставите растението в същата почва, като добавите нова само колкото да се запълни саксията. Бенджаминът е чувствителен към промени. Допълнителна информация: Бенджаминът не е растение, което изисква малко грижи. Към отглеждането му трябва да се подхожда с постоянство и старание. Много е чувствителен към всякакъв тип промени, така че старайте се да поддържате условията му постоянни, доколкото е възможно.

бенджамин, фикус
Избрано растение
Карамфил

Карамфилът е едно от  най-ценните, широко разпространени цветя. Красивите му ароматни цветове с разнообразни багри и изящни дръжки са подходяща украса в градините, дворовете и парковете. Отглежда се и за отрязан цвят. За цветно оформяне на зелените площи се използват многогодишните видове карамфил, които имат компактна туфа, устойчивост на студове и са с дребни цветове: алпийски карамфил, китайски карамфил, самакитка и др. Тези видове се размножават чрез семена, които се засяват през юни-юли, а растенията се разсаждат на постоянно място през есента. За производство на отрязан цвят най-подходящи са сортовете Гренадин и Шабо. Сортовете Гренадин са студоустойчиви. Цъфтят еднократно, през юни, на втората година след засяването. Цветовете им са средно едри / 3-5 см./, кичести, с дълги около 60 см. дръжки. Семената се засяват през април-май, а растенията се засаждат на постоянно място в края на юни на разстояние 20/40 см. Сортовете Шабо имат по-едри / 5-6 см./  и кичести цветове, които са с по-здрави цветоносни дръжки. Те цъфтят непрекъснато, но се отглеждат като едногодишни, понеже измръзват през зимата.Семената се засяват през ноември в полутопли парници, на редове, при норма 3,5 грама за кв.м.  Разсадът се отглежда без пикиране. Полива се умерено при засъхване на почвата. При появата на трети лист, необходимо е подхранване с разтвор от минерални торове. Растенията се засаждат на открито в началото на април. Преди засаждането почвата се наторява с оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат. През вегетационния период растенията се окопават и поливат редовно. В края на май водещото стъбло се прекършва на третия възел , за да може да се получат повече разклонения и цветове. За борба срещу болести и неприятели растенията се пръскат с необходимите препарати, набавени от специализираните магазини. Цветовете се берат сутрин рано, като цветоносните дръжки се отрязват на 4-5 възел. От разпространените сортове Шабо с най-ценни качества са  Етинселант / огненочервени цветове /, Жан Дионис , с бели цветове и Мари Шабо, с яркожълти цветове. Сортът Неро е с черни цветове. Карамфилът се отглежда и за оранжерийно производство. Подходящ  за това е сортът Сим, с неговите разновидности - Карнавал, Скания, Харвест Муун и др. Карамфилът, с неговите багри и аромат е подходящ за всеки букет по повод или без повод, закупен от цветарски магазин или поръчан по Интернет.

карамфил
Сенполия /африканска теменужка/

За растението: Сенполията е много популярно красиво саксийно растение. Родината й е Източна Африка и затова е известна и с името африканска теменужка. Съществува невероятно голямо разнообразие от сортове и окраски - бели, розови, пурпорни, сини, виолетови, цъфтящи с два цвята или с различни цветове на едно растение. Листата са свежи, мъхести, кичести или опростени, възможни са и опръскани с бели петънца по края. Начин на отглеждане: Сенполията доставя удоволствие и радост със своите свежи листа и разнообразие от цветове само на  грижовните стопани, защото тя не е много лесна за отглеждане. Най-подходящата температура трябва да е около 20 градуса и ако може да се поддържа през цялата година. Вирее най-добре на перваза на прозореца, но на този, който не е огряван директно от слънчевите лъчи.  За да бъде симетрична розетката на листата , поне два пъти в седмицата завъртайте саксията на 45 градуса. Иначе листата ще се издължават само в една посока. От време на време намалявайте броя на листата и премахвайте новите чепки  - това се прави , за да бъде цъфтежа по-голям. Почиствайте често листата от прахта, защото тя пречи на фотосинтезата на растението. Светлина: Африканската теменужка е светлолюбиво растение, но преките слънчеви лъчи влияят зле на листата й. Изберете полусенчесто място или такова с разсеяна светлина. Поливане: Използвайте мека, престояла вода със стайна температура. Пазете листата, не трябва да ги мокрите, защото по тях ще се образуват кафяви петна. Сипвайте водата в подложната чинийка, а ако е в повече или не е поета от растението е изсипете. Когато поливате теменужките по-малко,  те цъфтят повече  и за по-дълъг период от време. Пресаждане: Препоръчва се пресаждане поне два пъти в годината - през пролетта и началото на есента. Младите растения поставете в малко по-голяма саксия , а възрастните - в същата. На дъното задължително направете дренаж. Размножаването е чрез резници от листата. Може да ги засадите веднага в почвата или да ги потопите във вода, като дръжките на листата не трябва да се допират. Коренчетата се появяват след 4-5 седмици.  

Сенполия /африканска теменужка/
Случаен кактус
Столетник (Агаве Американа)
Столетник

За растението: Столетникът е вечнозелено растение, често използвано   за украса в учреждения, домове, офиси. Хората го оприличават на друг кактус - алое вера.  Но той е много по-голям със своите дебели, месести, дълги и назъбени листа, завърщващи в краищата с опасни бодли. Някои са с жълти или кремавобели ивици, или с такива ленти по ръба на листата.  Родината е Мексико. Начин на отглеждане: Столетникът е непретенциозно растение. Единствено създава проблем през зимата, защото изисква големи пространства и температура в помещението около 5 градус, а и трябва да се съобразяваме с острите бодли на листата. Ако остане вътре през лятото желателно е да го опръсквате често с вода. Проверявайте за вредители, и ако има такива ги отстранявайте с подходящи препарати. Светлина: Столетникът е слънце-любиво растение, може да вирее и вътре и на вън, под преките слънчеви лъчи.  Поливане: През лято - поливайте често, а през зимата - почти не се полива. Пресаждане: Правете го, само ако се налага или на всеки четири години. Размножаването е чрез семена или странични издънки от старото растение. Издънките се оставят известно време , за да изсъхнат и след това се засаждат.    

столетник
Астрофитум
Астрофитум (звезден кактус)

За растението:  Често срещан вид кактус в дома и сред колекционерите. Името му произлиза от латинския език и се превежда като растение и звезда. Родината му е Мексико и Южен Тексас. Расте на места със силна светлина и сух климат. Издържа на подобни условия без проблем. Някои от видовете впечатляват с много големи и дълги бодли , а при доста от тях те не се забелязват изобщо. Има красиви и силно наситени цветове Начин на отглеждане: Отглеждането на Астрофитума е лесно и не изисква особени грижи. Почвата е със силен дренаж (специфична за почти всички кактуси). Най-подходяща е глинеста почва с високо съдържание на калций. желателно е да не се местят често в различни саксии. Светлина: Астофилумът има нужда от много светлина и свеж въздух, както всички свои родственици Поливане: Умерено и рядко поливане е най-подходящо за този вид кактус. През зимата преустановете поливката и го оставете да почива на сухо място с температура 13 - 15 градуса През лятото търпят умерена поливка без да се прекалява с влажността на почвата, а зимата се оставят да почиват в сухи помещения със средна температура около 13 - 15 градуса. Пресаждане: Този вид кактус се развива само от семена, които поникват за отрицателно време.  

астрофитум
Случайна палма
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Случайно Сукулентно
Семпервивум (Дебелец, Бабин квас)

За растението: Дебелецът се среща в природата в доста широк ареал - от Мароко до Иран, през планините на Иберия, Алпите, Карпатите, Балканите, Турция и Армения, в североизточните части на Сахара и в Кавказките планини. Способността им да съхраняват вода в листата си им позволява да живеят на скалисти, огрявани от слънцето местности в планината. Дебелецът има субтропичен произход, като голяма част от останалите, типични за южна Европа, растения. Името му произхожда от латинското Semper - винаги и vivus - живея. Нарича се така, защото това многогодишно растение запазва зеления цвят на листата си през зимата и е много устойчиво на трудни условия на растеж. Обикновено достига до 8см височина. Начин на отглеждане: Семпервивумът не е труден за отглеждане, заради издръжливата си натура. Подходящ е както за домашно, така и за градинско цвете, макар да предпочита температури над 6-7 градуса. Расте много добре в сухи условия и песъчливо-камениста почва, но обича директна слънчева светлина. За почва можете да използвате смес от пясък, глинеста почва и торфен мъх в пропорции 2:1:1. Като домашно растение, можете да го отглеждате дори в малко по-дълбоки чинийки, понеже корените му са много къси. Светлина: Обича пряка слънчева светлина, но и частична сянка. Добре е да се постави на място, огрявано от слънцето в определена част от деня, например източен или западен прозорец. Поливане: Полива се рядко - веднъж на 3-4 седмици е напълно достатъчно. Пулверизирането не е задължително. Добре е саксията, в която се гледа да не задържа вода, защото Дебелецът е сухолюбиво растение, а и обратното води до загниване на стеблото. Пресаждане: Лесно се пресажда пролетно време. Размножава се чрез издънки или семе. Новите розети могат да се пресадят в плитка саксия с песъчлива почва. Обикновено цъфти след няколко години растеж. След цъфтежа растението умира, като оставя след себе си много издънки. Допълнителна информация:  Наторяване повече от веднъж годишно не е необходимо, тъй като растението няма нужда от много хранителни вещества. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

семпервивум (дебелец)
Зебрина

За растението: Зебрината е сукулентно растение, което пълзи около първоначалната си локация и по този начин прави гъста земна покривка. Известно още като "Пълзящият евреин", това растение е типично за крайбрежието на Мексико, като през 70те години се превръща в едно от най-популярните градински растения в САЩ. Има атрактивни листа със зебрени шарки, откъдето носи и името си. Начин на отглеждане: Зебрината се отглежда в градината при по-топли условия или вкъщи във висящи саксии. При отглеждане навън трябва да се има предвид, че тя няма да преживее замръзването, но пък ще осигури чудесен цветен килим в градината ви.  В домашни условия трябва да бъде гледана на не по-малко от 12 градуса. Предпочита богата, органична почва. Дори, когато са отглеждани при идеални условия, засадените зебрини стават прекалено дълги с времето. Решението е да изрежете дългите израстъци и да ги пресадите. За разлика от повечето растения, зебрината няма веднага да пусне нови стебла на мястото на отрязаните. Вместо това, голите стебла ще останат така дълго време. Светлина: Зебрината толерира всички видове светлина, но предпочита светла сянка или полусянка. Поливане: Зебрината изиксва постоянна влага на почвата, което е и основното изискване при отглеждането и. Поливайте растението със половин до 1 чаша вода ежедневно, в зависимост от неговия размер. Пресаждане: Зебрината рядко цъфти или възпроизвежда семена, затова пък е лесна за пресаждане. Просто отрежете стръкче от стеблото и пресадете отрязаната част в богата на хранителни вещества почва. В случай, че се полива добре, през първите две седмици, отрязъците поставени в органична почва, ще развият корени. Не забравяйте да поставите новите растения на сенчесто място. Допълнителна информация: В югозападно Мексико зебрината се използва като студен билков чай, наричан Матали. Китайците пък я използват като лубрикант. Може да предизвика дразнене на кожата при постоянен контакт с растението.

зебрина