Избрана Орхидея
Онцидиум

За растението: Онцидиумът се  нарича още "танцуваща дама". Цветчетата му  са малки и разноцветни, и са около 50 и повече на едно съцветие. Обагрени са в  жълти, лилави, червени, розови  и бели нюанси, с пищни и контрастни  очертания. Те са много ароматни. Начин на отглеждане: Подходящото място за отглеждане на Онцидиума вкъщи е източния или западен прозорец. През деня температурата да е  23 - 26 градуса, а през нощта - 15 градуса. Светлина: Онцидиумът се нуждае от ярка разсеяна светлина, но никога силна и пряка, тъй като тя може да изгори листата. Директното сутрешно и късното следобедно слънце е най- добре да огрява орхидеята. Ако листата започнат да жълтеят, преместете саксията на полу-сенчесто място. Поливане:  Поливайте, когато субстратът е почти изсъхнал. Поливайте на 5-7 дни, като това зависи от останалите условия на средата и състоянието на растението. Онцидиумите харесват вода с ниско минерално съдържание. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Онцидиумът образува бързо голям брой корени. Затова трябва да се уцели моментът за пресаждане, т.е. след прецъфтяване, веднага след като започне новият растеж, но преди нежните крайчета на новите корени да започнат да се чупят. Добрият дренаж при новопосадените растения е от голямо значение. За целта в саксията трябва задължително да има мъх и  борови кори. Пресажда се на всеки 1-2 години, когато се развали субстрата или растението надрасте саксията. При пресаждането се изрязват загнилите корени, раните се посипват с канела или стрити дървени въглища. Пресажда се в сух субстрат и не се полива няколко дни.      

онцидиум
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Избрано Растение
Морски панкрациум

МОРСКИ ПАНКРАЦИУМ Pancratium maritimum L.     Морският панкрациум, или както народът го нарича пясъчна лилия, пясъчен крем, морски крин.   Род  Pancratium  със своите двадесет вида расте из Средиземноморието, на Канарските острови, в Тропична Африка и Азия. У нас се среща в крайбрежните пясъци по Южното Черноморие, в местността „Каваците” южно от Созопол по плажната ивица. Морският панкрациум е едро луковично растение. Луковиците му са заровени на голяма дълбочина (половин метър) в пясъците, а над тях могат да се видят едрите му дебели надземни цветоносни стръкове, излизащи от средата на 5-6 приосновни листа. Те са доста дълги (понякога по половин метър), с линейна форма и успоредно жилкуване, не по-широки от 3 см. Синкавозеленият им цвят се дължи на восъчния налеп по тях. Такъв налеп има и по цветоносния стрък, който достига и надминава половин метър височина и завършва със сенниковидно съцветие. В основата му има два едри срещуположни присъцветни листа, които обхващат неразвитото още съцветие. След разтварянето от пазвите им се извисяват едри бели цветове. Броят им рядко надвишава десет. Околоцветникът им е фуниевиден, с дълбоко разцепени шест дяла. В основата на околоцветната тръбица има шест двузъби листчета, които образуват малка коронка. Цялата цветна тръбица е осеяна с надлъжни зеленкави жилки. Шест едри тичинки се подават от отвора на цвета и увисват на дълги дръжки през прорезите на фуниевидните цветове. След прецъфтяването долният завръз образува едра разпуклива кутийка с много семена.   Красивите цветове на пясъчния крем са ароматни по време на цъфтежа, който е през юли-август.   Морският панкрациум расте при определени почвени условия и затова може да бъде култивиран из крайбрежните цветни площи и озеленените места. По този начин ще се избегне засаждането на екзотични, вместо на наши изчезващи видове. Пясъчният крем дава живот на нагорещената пясъчна ивица и омайва с чудния си вид и аромат.  

морска лилия, морски панкрациум
Блатно кокиче

Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.

блатно кокиче, блатно кокиче билка, блатно кокиче лекарство, кокиче
Избрано растение
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Белопероне

Белоперонето е един интересен представител на семейство Acantaceae. Родът му включва над 400 вида вечнозелени храстовидни растения, които обитават различни места в тропическите и субтропическите области по цял свят. Като декоративно растение белоперонето е популярно с белите си цветове, обгърнати от червеникаво-оранжеви прицветници, които го обсипват почти целогодишно.   За да оформите растението като гъсто храстче, още докато е младо отстранете част от първите цветове и там клонките ще се разклонят. После в началото на всяка пролет изрязвайте наполовина растението – като резултат ще се получи едно богато разклонено растение, на чиито връхни клонки се оформят дребни цветове с кичести прицветници, наподобяващи на огнени пламъци.   Белоперонето се отглежда лесно и не е претенциозно. Всяка универсална почвена смес е подходяща за растението. Поливайте го обилно от пролетта до есента, а през зимата – умерено. Подхранвайте ежемесечно от февруари до октомври с лек течен тор, разтворен във водата за поливане.   Можете да разположете саксията както на леко засенчено, така и на огряно от ярка светлина място. Белоперонето предпочита умерените температури, като не обича нито прекалено високите, нито прекалено ниските. През зимата можете да го поставите в по-хладно помещение, където температурата е около 13-15 градуса.   Размножава се лесно чрез вкореняване на стъблени резници. Ако е необходимо да го присадите, изчакайте до пролетта

белопероне
Кротон

За растението: Кротонът е интересно и красиво растение със своите листа, които са с различни цветове, окраски и форми.  Листата биват  овални, подобни на вилица или гребен, усукани или завъртяни. На цвят са жълто-зелени, червено-кафяви с жълти, червени, оранжеви жилки. Родина са му Индия и Индонезия. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане са източно и западно изложение в стаята. През зимата температурата да не е под 16 градуса. През лятото опръсквайте често листата, за да създадете необходимата влажност, като допълнително ги почиствайте с влажна кърпа, за да премахнете прахта. Проверявайте за вредители по листата и ги отстранявайте с подходящи препарати. Светлина: Кротонът е светло-любиво растение, но не трябва да го излагате пряко на слънцето. Поливане: През топлите месеци - обилно поливане, а през зимата - го ограничете. Пресаждане: През пролетта , ако е необходимо, защото кротонът е добре да се отглежда в малки саксии, а не много големи.  Размножаването е чрез стеблени резници, като помещението трябва да е топло.  

кротон
Избрано растение
Сапунче

Сапунчето, наричано още пенявец, е многогодишно коренищно тревисто растение от семейство карамфилови. Коренищата са червеникави, пълзящи, с възли и дебели до 1 см, стъбло изправено до 80 см, листа тесни или ланцетни. Цветовете са едри, бледорозови или бели, събрани по няколко метличини в пазвите на листата. Цъфти през лятото. Среща се по влажни места- край реки и в грдините като декоративно растение. Съдържа в корените си 5% горчив сапунин и слуз, преди е използвано, разбито във вода на пяна, за пране на вълна. Листата са богати на витамин C. Действа отхрачващо, диуретично и потогонно. Използва се като запарка при тежки бронхити, разтваря секрета и облекчава отхрачването. Една чаена лъжица от корените се накисва със студена вода за 7-8- часа. Пие се по 2-3- супени лъжици 3 пъти на ден. При налепи и ангина да се прави гаргара със същия извлек. Предизвиква изпотявания. В миналото при чернодробни проблеми, болен далак и венозни заболявания на долните крайници е използван сокът от растението или чай от листата му при цъфтежа. Сок се получава като се наситнят корени, стъбло и листа, смачкват се и се пресоват. Полученият сок се пие с вино или минерална вода, а може и чист по 18-20г дневно. Сироп от сапунче се прави чрез изваряване на цялото растение във вода. Към получената отвара може да се прибави мед (акациев) и се пие. От него може да се вземат 5-10 г (една, две чаени лъжици) и се смесват със слабо вино. Чай от сапунче : щипка от билката се вари 5 мин. и прецедена се пие. Действа разреждащо на секретите при жълтеница, воднянка. Външно при кожни обриви, краста (мехлем със свинска мас). Това хубаво лятно цвете трябва повече да познаваме и използваме. Старите фитолечители са го ценели много и често използвали при лечение.

сапунче
Ананас – джудже

За растението: Ананасът - джудже може да се отглежда в домашни условия ,  дори и когато е възрастно растение. То има листа, които рядко достигат дължина, повече от 40 см. Начин на отглеждане: Ананасът джудже се отглежда в помещения, в които температурата е постоянна около 20  градуса, като през зимата тя може да падне най-много до 15 градуса. Почвата за отглеждане  се състои от еднакви  части торф, гнили листа, пясък, оборски тор. Така тя става рохкава и пропускаща водата. Трябва да се наторява с  добре разреден тор, през 2 седмици. Растението се нуждае от свеж въздух, така че трябва да се изнася на проветриво място. Светлина: За да цъфне и даде плод е нужна  силна светлина и то минимум по 5-6 часа на ден. Ако няма достатъчно светлина, листата на ананаса бързо загубват цвета си. Поливане: Ананасът не трябва да се полива често. Използва се мека и топла вода. По време на цъфтежа се налива по малко вода и в подложката на съда. През лятото листата се оросяват периодично. Пресаждане:   Ананасът се размножава чрез коренови кленове, като се разделят и засадяват на ново място. Това става след като растението прецъфти и даде плод, когато голямата розетка на ананаса умира. Ананасът се размножава и и чрез върхови калеми, като  за целта през топъл сезон от годината се ползва плод с добре развит върхов филиз. който се отрязва , заедно с 2-3 см. от плода и се натрива с прах от дървени въглища. След като засъхне, калемът се поставя в смес от торф и пясък и се покрива.След време ще се появят нови корени, а растението се премества в саксия. Размноженият по този начин ананас ще цъфне чак след 3 - 4 години.

ананас джудже
Случаен кактус
Алое
Алое

За растението: Растението спада към голям род многогодишни растения, известни с над 180 подвида. Негова родина е Южна Америка. Среща се на територията на целия свят Начин на отглеждане: Алоето е растение, което обича топлината и светлината . Отглежда се спокойно в саксия, с подходяща почва, с умерено поливане и силен източник на светлина. Светлина: Изключително светло-любиво растение. Алоето трябва да е поставено на място с много светлина или шарена сянка. Лятото то трябва да е изнесено навън - в градината или балкона и поставено на място с обилна светлина (за предпочитане) или на място със светлина през по-голямата част от деня. Поливане: Поливката на Алоето е умерена. Почвата не трябва да се пресушава за голям период от време, но не трябва да прекалявате с поливката, защото рискувате загниване на определена част от кореновата система на растението. Лятото поливайте умерено, а през Зимата поливайте рядко, като избягвайте прекомерно пресушаване на почвите. Пресаждане: Алоето се размножава чрез семена и горните части на растението. Горните филизи се оставят да засъхнат за период от 2 до 3 седмици, след което се поставят в почва с глинен характер. Не се полива през първоначалния период от 10 -15 дни, след появата на коренова система се полива умерено, а след добиване на устойчив вид може да бъде присадено в саксия с хубав дренаж, с почва и пясък. Допълнителна информация: Едно от най-често срещаните растения във всеки дом, офис или жилищен блок. Алоето е известно със своите лечебни свойства. Освен в медицината, то се използва и в текстилната индустрия. Известно е сред хората с много имена - Растение - чудо, Горски лечител, Чудо на природата...

алое
Клистокактус страусии
Сребърно копие

За растението: Сребърното копие е кактус, който впечатлява със своите цилиндрични стъбла, извисяващи се на височина до около 3 метра. Тънките бодли  по стъблото са в сиво-бял цвят , а пък от основата на бодлите излизат цветовете на кактуса. Родината е Америка - полупустинните области. Начин на отглеждане: Пулверизирането с вода е благоприятно за този кактус. Светлина: Кактусът вирее добре на огрени от слънце места, но когато е много силно слънцето желателно е да го преместите. Поливане: В периода април - юни поливайте по-често, но ако почвата е засъхнала. През лятото - юли - септември започнете постепенно да намалявате количеството вода, като през зимата - от ноември - почти не го поливайте. Присаждане: Размножаването е чрез семена или резници.

сребърно копие
Случайна палма
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Вашингтония

За растението: Вашингтония - палмата, която е наречена на първия президент на САЩ - Джордж Вашингтон. Родина са и  Аризона и Калифорния. Палмата има големи, ветрилообразни и бодливи листа. Начин на отглеждане: Палмата може да се отглежда в домашни условия, в помещения с нормална температура, а през зимата даже и на прохладни места. Расте бързо. Характерно за листата и е, че старите  увисват, а не окапват и по това ще разберете, кога трябва да ги премахнете. Почиствайте ги от прах и често ги опръсквайте с вода. Светлина: Не обича директното слънчево огряване. Поливане: Водата за поливане трябва да е престояла. През топлите летни месеци поливайте по - често, но ако времето захладнее, поливайте по малко. През зимата - значително ограничете водата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена, които може да ги натопите предварително в топла вода. През пролетта се пресаждат  млади палми, а старите палми - само ако корените са им извън съда. При пресаждането е необходимо  да поставите палмата в почва на същата дълбочина, в която е  била преди пресаждането , в противен случай палмата ще загине. Ако съда е голям и палмата стара, необходимо е само да смените горния  слой на почвата.  

вашингтония
Случайно Сукулентно
Хавортия

За растението: Хавортията е малко, сукулентно растение, типично за южната част на Африка. Подобно на алоето, хавортията е член на подсемейство Asphodeloideae, затова тя прилича на миниатюрно Алое с изключение на цветовете на листата и, характеризиращи външния й вид. Като размер, растението е между 4 и 20 см високо, макар някои видове да достигат 40 см. Повечето видове имат твърди, жилави листа, обикновено тъмно зелени на цвят, докато други са с по-меки, полупрозрачни листа, пред които слънчевата светлина може да достигне до по-вътрешните фотосинтезиращи тъкани. Цветовете им са малки, бели и много сходни, дори между различните видове хавортия, но листата показват значителни разлики дори в рамките на един и същи вид. На снимката по-горе виждате представител на Хавортия Аттенуата. Начин на отглеждане: Хавортията е светлолюбиво, вечнозелено растение. Предпочита температури над 10 градуса, което я прави подходяща за градинско цвете през пролетта и лятото. Важно е да бъде изложена на пряка слънчева светлина. Отглежда се в суха почва, смес от пясък, глинеста почва, торфен мъх в пропорции 2:1:1. Саксията и не трябва да бъде по-голяма от нужното, като е за предпочитане да не задържа вода, тъй като хавортията е сухолюбиво растение. Хавортията расте отлично при средна влажност на въздуха. Светлина: Пряка слънчева светлина. Най-добре да сложите саксията на прозорец, целодневно огряван от слънцето. Ако отглеждате хавортията си в градината, намерете отново подобно място. Поливане: Не се нуждае от често поливане. Веднъж на всеки 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди следващото поливане. Пулверизирането не е задължително. Пресаждане: Размножава се чрез семена или с пресаждане на издънки.   Допълнителна информация: Не се нуждае от богата на хранителни вещества почва, така че наторяване веднъж годишно е напълно достатъчно. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

хавортия
Адромисхус

За растението: Адромисхус е род от най-малко 28 вида сукуленти растения, чиято родина е южна Африка. Растат в скалисти местности и са отлични растения за домашно отглеждане. Отличават се с атрактивни яркооцветени листенца, но изискват много светлина, за да се оцветят. На сянка повечето видове развиват зеленикави отенъци. Начин на отглеждане: Адромисхусите са относително малки растения със зеленикаво стебло и розовеещи или червеникави венчета, които произвеждат достатъчно нектар, за да са застрашени от фунгусна инфекция, особено в края на активния им сезон. За да предпазят растението, много градинари изрязват цветчето. Много видове андромисхус виреят чудесно във всякакъв вид почва, която не задържа вода. Издържат на по-студени температури, стига да са над нула градуса и самите растения да бъдат сухи. През зимата трябва да се избягва намокряне на листата. Светлина: Предпочита се директна ярка светлина. Поливане: Като представител на сукулентите растения, адромисхусът се нуждае от много малко вода. Полива се веднъж на 1-2 седмици, като общото правило е, че почвата трябва да бъде оставена да изсъхне. Преполиването води до загниване на корена. През зимата изпадат в латентно състояние и тогава поливането трябва да бъде по-рядко. Пресаждане: Много видове могат да бъдат размножени от едно единствено листче, като листчето трябва да бъде поставено така в саксията, че края на стеблото му едва да докосва почвата. Други видове сами отделят своите листчета и макар всяко листче да формира ново растение, може да е голямо предизвикателство да отгледате от него голям екземпляр. Допълнителна информация: Добре е да предпазвате адрмисхусите от листни въшки и винарки с инсектицид.

адромисхус