Избрана Орхидея
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Фалаенопсис

За растението: Фалаенопсисът е орхидея, подходяща за отглеждане вкъщи, но не излъчва аромат. Наричат е още "Нощна пеперуда" в превод от гръцки език, а и заради приликата на цветовете и с тропическите нощни пеперуди. Стъблото и  е късо и по него има четири до пет тъмно зелени широки блестящи листа. Цветовете са издължени под формата на устни, основните нюанси са бели и розови, но се срещат и в други окраски - жълти, оранжеви, червени и виолетови. Тази орхидея може да цъфти два пъти в годината,  без да има период на покой. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане вкъщи -изток или запад. Може да преместите орхидеята в по-хладно помещение през зимата, за да се образуват  нови цветове, но температурата не трябва да е под 16 градуса. Намалете тогава и поливането. Отрязвайте прецъфтелите цветове, но не отрязвайте цветоносните стъбла. На тяхно място след това ще се образуват нови, а впоследствие ще израснат нови млади растения. Торенето се прави по време на поливането. Трябва да знаете, че за всички видове орхидеи течния тор се разтваря в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката.. Светлина: Обича светлината, но прякото огряване на орхидеята би изгорило листата. Поливане: Желателно е да използвате мека или дъждовна вода. През лятото поливайте на 2 до 3 дни, а през зимата - през по-дълъг период - два пъти месечно. Почвата не трябва да подгизва, горният и слой трябва да е изсъхнал напълно. Поддържайте равномерна влажност, пръскайте с вода през топлите месеци, защото листата може да изсъхнат. Пресаждане: Размножаването е трудно при домашни условия.  Пресаждайте орхидеята,  ако е необходимо или когато саксията е прекалено малка /тясна/. Субстратът да е предназначен за орхидеи - грубо зърнест.      

фалаенопсис
Избрано Растение
Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис
Блатно кокиче

Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.

блатно кокиче, блатно кокиче билка, блатно кокиче лекарство, кокиче
Избрано растение
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Филодендрон

За растението: Във влажните гори на тропическа Америка се среща растение с големи  листа, с нарязана петура. Това е „Монстера делисиоза” или филодендрон. Начин на отглеждане: Стъблото е вдървеняло, разделено на възли, от който излиза по един лист с дълга дръжка. От всеки възел излизат и въздушни корени, дълги до 1 м. По-старите растения плододават при специални условия, в ботаническите градини. Светлина: Филодендронът е красиво стайно растение. Развива се добре при обилно осветление и не понася преки слънчеви лъчи. Поливане: Изисква редовно, но умерено поливане. Предпочита лека, хранителна смес  - равни части от градинска пръст, листовка, оборска тор и пясък. Пресаждане: Размножаването става чрез издънки или резници, като колкото коленца има, толкова нови растения ще има. Вкореняването става за 30 – 40 дни. След това младите растения се посаждат в саксии с почвена смеска.

филодендрон
Фикус Еластика (Каучуково дърво)

За растението: Фикус Еластика е красиво, декоративно, вечнозелено дърво. В естествени условия достига височина до 30 м. Листата му са дълги и  широки, а на цвят - в повечето случай зелени,  но се срещат и такива на петна - пъстри. Начин на отглеждане: Фикус Еластика е едно от най-често отглежданите дървета в стайни условия - домове, офиси, учреждения. Верее добре в помещения с нормална температура, като през зимата не трябва да е по-ниска от 14 градуса. При нараняване или отрязване на листо или клонка потича бял сок, който трябва да се изтрие веднага с влажна кърпа. Не е желателно да остава върху  растението. За по-голяма влажност през топлите месеци - пулверизирайте листата с вода и ги почиствайте често с влажна кърпа. Светлина: Фикусът е светлолюбиво дърво, подходящи места - с източно или западно изложение. Преките слънчеви лъчи са вредни за листата му. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - го намалете. Почвата не трябва за засъхва продължително време - показател са Ви листата - те омекват и падат, ако не сте полели дървото, покафеняват и падат, ако сте го преполели. Пресаждане: Размножаването е чрез резници от стъблото - след отрязване веднага потопете във вода, за да изтече млечния сок и за да пусне корени. Пресаждайте само млади растения - на по две-три години, а за тези които са много големи …

каучуково дърво
Избрано растение
Сенполия /африканска теменужка/

За растението: Сенполията е много популярно красиво саксийно растение. Родината й е Източна Африка и затова е известна и с името африканска теменужка. Съществува невероятно голямо разнообразие от сортове и окраски - бели, розови, пурпорни, сини, виолетови, цъфтящи с два цвята или с различни цветове на едно растение. Листата са свежи, мъхести, кичести или опростени, възможни са и опръскани с бели петънца по края. Начин на отглеждане: Сенполията доставя удоволствие и радост със своите свежи листа и разнообразие от цветове само на  грижовните стопани, защото тя не е много лесна за отглеждане. Най-подходящата температура трябва да е около 20 градуса и ако може да се поддържа през цялата година. Вирее най-добре на перваза на прозореца, но на този, който не е огряван директно от слънчевите лъчи.  За да бъде симетрична розетката на листата , поне два пъти в седмицата завъртайте саксията на 45 градуса. Иначе листата ще се издължават само в една посока. От време на време намалявайте броя на листата и премахвайте новите чепки  - това се прави , за да бъде цъфтежа по-голям. Почиствайте често листата от прахта, защото тя пречи на фотосинтезата на растението. Светлина: Африканската теменужка е светлолюбиво растение, но преките слънчеви лъчи влияят зле на листата й. Изберете полусенчесто място или такова с разсеяна светлина. Поливане: Използвайте мека, престояла вода със стайна температура. Пазете листата, не трябва да ги мокрите, защото по тях ще се образуват кафяви петна. Сипвайте водата в подложната чинийка, а ако е в повече или не е поета от растението е изсипете. Когато поливате теменужките по-малко,  те цъфтят повече  и за по-дълъг период от време. Пресаждане: Препоръчва се пресаждане поне два пъти в годината - през пролетта и началото на есента. Младите растения поставете в малко по-голяма саксия , а възрастните - в същата. На дъното задължително направете дренаж. Размножаването е чрез резници от листата. Може да ги засадите веднага в почвата или да ги потопите във вода, като дръжките на листата не трябва да се допират. Коренчетата се появяват след 4-5 седмици.  

Сенполия /африканска теменужка/
Лилиум /Крем бял/

За растението: Лилиумът е великолепно цвете с  опияняващ аромат. Съществуват повече от 2 000 хибрида с различни по форма, цвят и размер цветове. Лилиумът е известен и под друго име - "Звезда на земята". Разказва се , че падащите звезди,  достигайки земята се преобразуват  в цветя , а именно лилиуми. Първоначално са се отглеждали лилиуми с бял цвят, а сега са познати около 90 окраски - кремави, жълти , розови, червени, оранжеви, пъстроцветни и т.н. Родина са му страни от Азия -  Далечния Изток - Китай, Япония. Начин на отглеждане: Лилиумът е външно растение, то не може да бъде отглеждано в стая. Подходящи места са градината или в саксии на терасата или балкона.  Вместо прекопаване, поставете добре угнила тор около стъблата им.  За добра стабилност на растението може да поставите пръчки . Своевременно изрязвайте  и премахвайте увехналите цветове.  Ако лилиумът е в саксии, то декември ги внесете в закрито помещение, за да не измръзне, подрежете стъблата му до нивото на земята и от време на време го поливайте - не трябва да изсъхва почвата. Ако пък лилиумът е растял в градината, то оставете луковиците в земята през зимния сезон, като ги покриете с повече земя.  На три години сменявайте мястото им. Светлина: Лилиумите най-добре се развиват на шарена сянка, но не им пречи да са насадени на слънчево място. Поливане: От значение е да се поливат редовно и умерено по време на растежа. Пазете корените от загниване. Пресаждане:  Лилиумът е луковично растение и си размножава основно чрез луковици.  Ако сте решили да го засадите  в саксия, подходящо време за захващане е март-април и октомври - ноември. Дренажът в саксията трябва да е много добър, т.е. на дъното посипете едър пясък и после пръст, богата на хумус.    

Сенполия /африканска теменужка/
Случаен кактус
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Лобивия
Лобивия

За растението: Лобивията е кактус с кръгла или продълговата форма, с много гъсти финни или дебели бодли. Родина са и планините в  Боливия и Аржентина. Цветовете са в бяло, жълто или червено и издържат само един ден, а ако е топло - до няколко часа. Начин на отглеждане: Този кактус е лесен за отглеждане. Характерно за почвата е голям процент примес на пясък. Издържа на температури до 5 градуса през зимата. Светлина: Лобивията понася всякаква светлина. Поливане: През зимата кактусът е в покой и затова поливането е веднъж месечно. В началото на пролетта се започва със зачестяване на поливането, като през топлите месеци е веднъж седмично. Пресаждане: Ако е необходимо на две - три години. Размножаването е чрез семена или издънки  

лобивия
Случайна палма
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Ховея

За растението: Ховеята спада към групата палми, които се отглеждат лесно в домашни условия. Тя е изящна и красива, със своите тънки, дълги листа, извити във всички посоки. Родината и е остров Лорд-Хау, откъдето идва и името и. Начин на отглеждане: Палмата изисква минимални грижи за отглеждане и е издръжлива към условията,  при които е поставена. Мястото и може да бъде навсякъде в къщата. Проверявайте за вредители - акари и листни въшки. Ако има такива ги премахвайте с влажна кърпа или подходящи препарати. Светлина: Ховеята е непретенциозно растение и относно светлината - може да вирее и на слънчеви места, и на сянка. Единствено биха и навредили преките слънчеви лъчи около обяд. Поливане: Използва се мека, престояла вода за поливането на палмата. През лятото се нуждае от обилно поливане, а през есента и зимата - значително трябва да го намалите. Добре е през топлите месеци да опръсквате растението с вода, може да го измиете под течаща стрия или да триете листата с влажна кърпа - по този начин ще допринесете за създаване на по-добра въздушна влажност около палмата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. При пресаждане може да засадите няколко млади растения в една саксия. Старите растения се пресаждат обикновено на 2 - 3 години, но може и да не го правите, а само да подмените горния слой на почвата с нов.  

ховея
Случайно Сукулентно
Еониум

За растението: В групата на Еониум попадат около 35 вида сукулентни, субтропични растения от семейство Crassulaceae. Името им идва от древногръцки и означава 'нестареещ'. Докато повечето са типични обитатели на Канарските острови, някои растения се срещат в Мадейра, Мароко и източна Африка. На снимката виждате Аеониум Абореум, известно още като 'Черна роза'. Начин на отглеждане: В домашни условия растението се отглежда в топъл глинен съд с размер не по-голям от нужния. Имайте предвид, че размерът на еониума варира между 5 и 15см.  Растението се чувства най-добре на температура между 10 и 25 градуса. Не бива да се гледа навън, ако температурите падат под 5 градуса и няма да понесе замръз. Почвата му не трябва да задържа вода. Можете да използвате почва за кактуси или да направите микс от едър пясък, перлит и пемза в съотношение 1:1:1. Светлина: Поставете растението на светло и слънчево място вкъщи. Можете да извадите еониумът навън, стига нощните температури да не падат под 5 градуса, като отново трябва да бъде поставен на място, пряко огрявано от слънцето. Поливане: Еониумът се полива оскъдно през зимата, тъй като тогава е в латентен период. Тогава той изиксва много малко вода и се полива само, колкото да се поддържа влажна почвата му. От март до началото на юни еониумът започва да расте и тогава изисква поливане веднъж седмично. В най-горещите летни месеци поливайте 2 пъти седмично, а от Септември нататък - отново веднъж седмично до настъпването на зимата. Пресаждане: Пресажда се през пролетта с помощта на стволови и листни резници. Оставете рязания край да изсъхне първо, след това го поставете във влажна почвена смес на индиректна слънчева светлина, докато не започне да расте. Полива се по-често през това време, но не прекалено, понеже започва да гние. Нека почвата бъде винаги влажна, но не прекалено. Някой представили на еониум могат да бъдат размножавани само от семена. Допълнителна информация: Еониумът може да се наторява с течен тор веднъж месечно от май до август. Погрижете се еониумът да бъде недостъпен за домашни любимци. Макар и рядко, части от растението могат да бъдат токсични за тях.

еониум
Сенецио ровелеанус

За растението: Сенецио ровелеанус , често наричано "перлен низ", е сукулентно растение от семейство Сложноцветни, което произлиза от югозападна Африка. Израства с дълги стебла, като образува сферични листа, наподобяващи грозде. Цветовете му са бледи и незабележими. Култивира се в закрити пространства, като декоративно растение за висящи саксии. Месестите му листа са отровни и не бива да се консумират. Сенециото е вечнозелено растение, което може да достигне 60-90 см височина. Начин на отглеждане: Тъй като произлиза от Африка, Сенецио предпочита топла стайна обстановка, но общото правило е да не бъде оставяно на температура под 8-10 градуса, при средна влажност на въздуха. За почва можете да използвате смес от пясък, глина, торфен мъх и грахов чакъл в отношение 2:1:1:1. Саксията не трябва да бъде по-голяма от нужната, за да се побере растението, като важно е тя да не задържа вода. Достатъчно е да бъде наторявано веднъж или 2 пъти годишно, тъй като се нуждае от малко хранителни добавки. Светлина: Предпочита студена, непряка слънчева светлина и частична сянка. Подходящо е да го поставите на място, където получава малко светлина, близо до прозорец с източно или западно изложение. Поливане: Не се нуждае от често поливане, веднъж на 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди поливането. Пулверизиране не е нужно. Пресаждане: Младите стебла се режат и се пресаждат. Допълнителна информация: Вредители по Сенецио ровелеанус са листни въшки и акари. Често страда от фунгуси и загниване на стеблото, особено при обилно напояване.

сенецио ровелеанус