Избрана Орхидея
Orchidacea_Cymbidium
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Orchids0008Dendrobium-KW
Дендробиум

За растението: Дендробиумът е сред най-често срещаните орхидеи. В природата той расте върху други растения. Произхожда от  Югоизточна Азия и Хималаите. Орхидеята може да цъфти  с множество прекрасни бели с  обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център, а така също и  лилави, розови, дори и зелени цветове. Цъфтежът  на този вид орхидея наподобява на цветчета в букет и има дълги съцветия (те изглеждат добре дори и след месеци). Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Орхидеята запазва зеленината си през цялата година и цветовете се появяват върху новите стъбла. Начин на отглеждане: Дендробиумът е лесна за отглеждане орхидея, особено за начинаещи цветари. Температурата през нощта може да е около 15-16 градуса , а през деня - около 25-30 градуса, т.е. нужно е разликата между тези температури да е 10 градуса. Когато температурата е под 10 градуса може да опадат листата или да загубите орхидеята. Торенето трябва да се прави редовно през активния период, но през зимата не  трябва да се извършва, тъй като растението е в покой и не се полива. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи трябва да е 1/2 от указаното на опаковката. Не е необходимо да подпирате орхидеята. Светлина: Дендробиумът обичат много светлина през всички сезони, но трябва да го предпазите от директно слънце, тъй като листата може да се  "опърлят". Поставете го на най-светлото място в дома дори и през зимата, за да могат да се развият цветоносните стъбла. Поливане:  Никакво поливане от средата на ноември до февруари. Когато се образуват пъпки започнете да поливате, но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спрете да поливате и оставете растението да почине до пролетта. Понякога Дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа, но това не означава че е буден – НЕ ПОЛИВАЙТЕ !!! Започнете да поливате и торите,  едва когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ – през пролетта. През периода на активно растене поливайте по 2 пъти на седмица до ноември. Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Пресаждане: Размножаването  е неприложимо в домашни условия. Но трябва да знаете , че Дендробиумът обича да му е тясно, затова не го слагайте в големи саксии.    

дендробиум
Избрано Растение
Anemone
Анемоне

За растението: В миналото, подаряването на АНЕМОНЕ означавало „раздяла”, „напускане”. Съществуват над 100 вида анемонии. Произхожда и е разпространено в Европа, Кавказ, Мала Азия, Китай, Америка, Япония и т.н. Анемонията е нискостеблено едногодишно растение, което се характеризира с много издънки. Листата растат около стъблото и корена, образуват леко гнезденце около цветовете. Цветовете са събрани във венче с различни багри – бели, розови, червени, сини, пурпурни, жълти и др., и тичинкова част, леко издадена над цветните листчета и оцветена винаги в различен от тях цвят. Анемонето цъфти различно – някои видове през пролетта, други през лятото и есента. Светлина: Расте на полусянка или сянка. Пресаждане: Размножава се чрез семена или издънки, които се разсаждат през  есента. Почвата е най-добре да е смес от равни части градинска пръст, оборска тор и пясък. Може да се ползва и готова смес, която намираме в специализираните магазини за цветя.

анемоне
Bela_detelina_listici
Детелина /Оксалис, киселче/

За растението: Детелината/Оксалисът/ е луковично тревисто растение. Известни са няколко видове и сортове, като разликата е във формата и цвета на листата, а именно има такива с  дребни, средни или много едри листа и с по-светли или тъмнозелени листа. Отделните сортове цъфтят и по различно време, като Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември с бели, розови, жълти цветове, а Oxalis regnellii (киселица) -  юли–август с  пурпорни  и розово червени цветове. Родина са и Мексико и Южна Америка. Начин на отглеждане: За Oxalis deppei: Четирилистната детелина /Оксалис депей/ е известна и с името "Растението на щастието" или "Железният кръст". Може да отглеждате четирилистната детелина на открито от средата на месец май до октомври - преди да паднат сланите. Тогава луковиците се изваждат, почистват се от земята и се оставят на сухо и хладно място, а на пролет - месец април се  засаждат отново в обогатена с хумус почва. Поливайте обилно с вода и торете всяка седмица по време на цъфтежа. Ако отглеждате детелината в саксия, трябва да знаете, че зимата растението е в покой. Първият признак е спиране на цъфтежа, повяхване на листата и лесното им откъсване от лукувиците. Оставете саксията на хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това растението започва да расте, появяват се нови листчета, тогава го преместите на светло и топло, започнете да поливате и торите. За Oxalis regnellii: Ако е отглеждате навън, есента извадете луковиците и ги оставете в хладно помещение. На пролет ги засадете отново, дори и на полусенчести места, които не са на течение. Поливайте много по време на растежа.  През зимата може да е отглеждате дори в неотоплявано помещение. Трябва да знаете, че при лошо време и нощем цветовете заспиват и се свиват Светлина: Детелината е светлолюбиво растение, но може и да расте на полусенчести места. Поливане: Нуждае се от редовно поливане, а по време на цъфтежа поливайте обилно. Пресаждане: Размножаването е чрез лукувици. Засаждайте ги плитко в земята на 1 см дълбочина. Може да ги поставите и във вода, докато пуснат коренчета. Допълнителна информация: Детелината е подходящо и лесно за отглеждане растение при домашни условия. През зимата то ще освежи интериора със своите нежни бели цветове на фона на тъмните листа.    

детелина
Избрано растение
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
aechmea
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
577dl
Епипремнум

За растението: Епипремнумът е бързо растящо, пълзящо растение, много подходящо за отглеждане в домашни условия. Листата са под формата на сърце в различни окраски - в бяло или жълто зелено до златисто. Покрити са с восък и това ги прави издръжливи на различни атмосферни влияния. Родината е Соломоновите  острови. Начин на отглеждане: Температурата не трябва да пада под 10 градуса. Като общо изисква места с топъл и влажен въздух и много вода през лятото. Пулверизирайте го с вода. Ако се издължи доста, премахнете връхчетата/оголените филизи/през пролетта, за да може да се разклони. Светлина: Добре е да го поставите на светли места, за да не се загубят окраските на листата му, но не му понася директното слънце. Поливане: Епипремнумът се нуждае от често поливане през лятото. Не оставяйте почвата да изсъхва. Пресаждане: Размножава се чрез резници напролет. Поставете ги във вода, докато пуснат корени, след това засадете. Растението бързо се захваща.  

Епипремнум
15-singc3b4nio-singonium
Сингониум

За растението: Сингониумът  в естествения си вид е лиана. Родина са му Мексико и Панама. Листата са във формата на стрели или копия, докато на възрастните растения вече се променят и приличат на тези на палмите. Известно е още под името " цветето на щастието" , докато в Америка му казват - "American evergreen". Начин на отглеждане: Сингониумът вирее добре при нормални температури, но през зимата не трябва да са под 14-15 градуса. През топлите месеци го опръсквайте с вода, за да създадете повече влажност около него. Понякога се налага да подпирате стъблото му с пръчка,  за да е изправено. Светлина: Подходящите места са тези с много светлина, а ако е в градината - на шарена сянка. Директните слънчеви лъчи влияят зле на окраската на листата му. Поливане: През лятото растението се нуждае от много вода, докато през  зимата - ограничете количеството. Но поливайте , когато почвата е леко изсъхнала, а не напълно. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждане е необходимо на около две години, правете го през пролетта.

сингониум
Избрано растение
d
Роза

За растението: Розата е най-благородното цвете.  Още от дълбока древност то е символ на красотата и любовта. Името и произлиза от латинското  "Rosa" . Тя се среща като цвете /миниатюрни рози/, храст или лиана /пълзяща роза - трендафил/, а  стъблото и е покрито с остри бодли. Цветовете  са с различни форми, окраски и големини и излъчват  приятни аромати.  Родина са и Китай, Индия, Персия /Иран/, Европа. Плодът на розата е така наречената шипка, много полезна  за имунната система на човека. От цветовете на розата се произвежда розово масло, като голям процент от добива му е в Розовата долина, край Казанлък. Начин на отглеждане: Когато решите да отглеждате рози в градината, изберете място, което да е огряно от слънцето почти през целия ден. За да не измръзнат през зимата, засаждайте такива видове рози, които може да издържат на климатичните условия в района Ви. За да избегнете измръзването им,  защитете ги  по следния начин - подрежете стъблата малко над пъпката на височина 30 см, засипете ги с градинска почва и естествена тор, отгоре завършете с  пласт слама или листа. На пролет ги премахнете,  преди да са се появили новите пъпки. Проверявайте за вредители - листни въшки и ако има такива веднага ги премахвайте с подходящи препарати или насадете между розите лавандула - тя гони въшките. Светлина: Розата е изключително слънцелюбиво растение, казано е поне 6 часа минимум да са огрени от слънцето през деня. Поливане: Почвата не трябва да е много влажна, затова поливайте обилно поне един път  в седмицата, а през горещите дни може и през ден.  Старайте се да не пада вода по листата на розите, защото покафеняват  - изсипвайте е  в корените на розата. Подходящо време за поливане - рано сутрин или в късните часове на деня. Пресаждане: Розата е многогодишно растение. Но когато решите да засадите нов храст, подгответе предварително почвата - прекопайте, добавете торф и пясък, подхранете с тор.

роза
Abutilon05
Абутилон (Стаен клен)

За растението: Абутилонът е хубав дребен храст или пък дръвче с тънки нежни стъбла. Другото му име е стаен клен, защото формата на листата му е подобна на тази на клена. Листата на абутилона са  мъхести,  като при някои сортове са зелени, а при други са изпъстрени на ивици или са на петна. Много е привлекателен,  когато е  отрупан с цветове – жълти, оранжеви, червени, бели, розови. Сортовете, които са пъстролистни  цъфтят по-оскъдно. През зимата цъфтежът им спира, като това се отнася и за по- възрастните растения. Начин на отглеждане: Короната на абутилона  се формира като редовно се подрязват клоните, а за  крехкото му стъбло трябва да се осигури добра опора. В началото на пролетта е добре да се подреже  смело, за да има дръвчето обилен цъфтеж! Абутилонът през зимата е в покой. Оставя се на светло място с температура  около 10-15 С. Торенето  тогава се спира. Светлина: Абутилонът се нуждае от много слънце. През лятото е добре да се изнесе навън. Поливане: Поливането се свежда до минимум, ако е студено. Но през лятото - трябва да е обилно.    Ако не изнесете дръвчето навън, трябва да го поливате чрез оросяване, но трябва да пазите цветчетата да не се намокрят. Пресаждане: През пролетта дръвчето се пресажда в хранителна градинска пръст. Желателно е да го торите всяка седмица, да го подрязвате често и да го проверявате за листни въшки. През няколко години го подновявайте, като  вкоренявате полувдървени резници във вода или мокър речен пясък.

абутилон /стаен клен/
Случаен кактус
Епифилум
Епифилум

За растението: Един от най-красивите представители на семейство Кактуси. Неговата родина е Бразилия и Централна Америка. Интересното за този вид кактус, е че го нареждат по красота до Орхидеите. Цъфти основно в бели цветове, но често срещани са розовите и червеникавите цветове, които се отварят привечер. Цъфтежът при Епифилума е след 2-3 години от засаждането му. Цъфти от април до септември. Начин на отглеждане: Отглежда се сравнително лесно. Не понася температури под 5-8 градуса. Изисква температура на отглеждане между 12-20 градуса.Важно за него е да бъде засаден в саксия с отвори на дъното , за да се извършва хубаво оттичане на водата. Задължително е почвата да е богата на пясък и перлит + дървесни кори. Светлина: Този кактус обича силната светлина, но трябва да бъде защитен от пряка слънчева светлина. При липсата на достатъчно светлина има опасност от неправилен растеж и липсата на цъфтеж Поливане: Поливката при този кактус е обилна през лятото. Преди началото на зимата се подготвя за почивка и поливането се свежда до достатъчен минимум. Да се избягва пресъхване на почвата през активния сезон. Пресаждане: Кактусът се присажда 2- 3 години след като е засаден веднъж. След това е желателно да се пресажда всяка година. Размножава се чрез семена или резници. Допълнителна информация: Най-голям вредител по това растение е щитоносната въшка.

епифилум
Опунтия овата
Опунтия

За растението: Опунтията е кактус, който освен  бодли има и така наречените глохиди - много малки бодливи власинки с кукички, които се забиват в кожата. Затова , когато го пресаждате или размножавате - слагайте ръкавици. Родината на Опунтията е Мексико. Кактусът цъфти през лятото - юли - август с жълти и червени цветове. Начин на отглеждане: Подходящи места - тези с южно изложение, като през лятото може да го изнесете на терасата.  През зимата издържа на температура до 5 градуса. Светлина: Вирее добре на много слънчеви места. Поливане: През лятото - умерено, а през зимата - намалява се до минимум. Пресаждане: Размножаването е чрез откършени части от кактуса, които се оставят за около две седмици извън почва - да засъхнат и след това  се засаждат.

опунтия
Случайна палма
Starr_080117-2236_Chamaedorea_cataractarum
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
phoenixrupicola_icon
Ховея

За растението: Ховеята спада към групата палми, които се отглеждат лесно в домашни условия. Тя е изящна и красива, със своите тънки, дълги листа, извити във всички посоки. Родината и е остров Лорд-Хау, откъдето идва и името и. Начин на отглеждане: Палмата изисква минимални грижи за отглеждане и е издръжлива към условията,  при които е поставена. Мястото и може да бъде навсякъде в къщата. Проверявайте за вредители - акари и листни въшки. Ако има такива ги премахвайте с влажна кърпа или подходящи препарати. Светлина: Ховеята е непретенциозно растение и относно светлината - може да вирее и на слънчеви места, и на сянка. Единствено биха и навредили преките слънчеви лъчи около обяд. Поливане: Използва се мека, престояла вода за поливането на палмата. През лятото се нуждае от обилно поливане, а през есента и зимата - значително трябва да го намалите. Добре е през топлите месеци да опръсквате растението с вода, може да го измиете под течаща стрия или да триете листата с влажна кърпа - по този начин ще допринесете за създаване на по-добра въздушна влажност около палмата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. При пресаждане може да засадите няколко млади растения в една саксия. Старите растения се пресаждат обикновено на 2 - 3 години, но може и да не го правите, а само да подмените горния слой на почвата с нов.  

ховея
Случайно Сукулентно
Green_plant_with_white_spots
Хавортия

За растението: Хавортията е малко, сукулентно растение, типично за южната част на Африка. Подобно на алоето, хавортията е член на подсемейство Asphodeloideae, затова тя прилича на миниатюрно Алое с изключение на цветовете на листата и, характеризиращи външния й вид. Като размер, растението е между 4 и 20 см високо, макар някои видове да достигат 40 см. Повечето видове имат твърди, жилави листа, обикновено тъмно зелени на цвят, докато други са с по-меки, полупрозрачни листа, пред които слънчевата светлина може да достигне до по-вътрешните фотосинтезиращи тъкани. Цветовете им са малки, бели и много сходни, дори между различните видове хавортия, но листата показват значителни разлики дори в рамките на един и същи вид. На снимката по-горе виждате представител на Хавортия Аттенуата. Начин на отглеждане: Хавортията е светлолюбиво, вечнозелено растение. Предпочита температури над 10 градуса, което я прави подходяща за градинско цвете през пролетта и лятото. Важно е да бъде изложена на пряка слънчева светлина. Отглежда се в суха почва, смес от пясък, глинеста почва, торфен мъх в пропорции 2:1:1. Саксията и не трябва да бъде по-голяма от нужното, като е за предпочитане да не задържа вода, тъй като хавортията е сухолюбиво растение. Хавортията расте отлично при средна влажност на въздуха. Светлина: Пряка слънчева светлина. Най-добре да сложите саксията на прозорец, целодневно огряван от слънцето. Ако отглеждате хавортията си в градината, намерете отново подобно място. Поливане: Не се нуждае от често поливане. Веднъж на всеки 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди следващото поливане. Пулверизирането не е задължително. Пресаждане: Размножава се чрез семена или с пресаждане на издънки.   Допълнителна информация: Не се нуждае от богата на хранителни вещества почва, така че наторяване веднъж годишно е напълно достатъчно. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

хавортия
MP_-_Echeveria_elegans
Ешеверия

За растението: Растителната група на Ешеверията покрива над 150 различни вида, отглеждани както навън, така и вкъщи. Ешевериите растат във формата на розета от листа, която е и типична за тях. Те са сукулентни растения, които съхраняват вода и хранителни вещества в листата си и по този начин могат да оцелеят в условия на суша. Като повечето сукулентни, те се нуждаят от минимални грижи, за да се развиват и растат добре. Начин на отглеждане: Ешевериите обичат суха почва. Почва за кактуси е подходяща за отглеждането им. Можете също да смесите песъчлива с нормална почва в равни части. Нормалният им размер е между 5 и 10 сантиметра. Домашната ешеверия обича температури на 13-14 градуса през есента и зимата, и над 18 градуса през пролетта и лятото. Ешевериите, отглеждани в градината са малко по-устойчиви, като някои от тях могат да преживеят дори замръзване. При всички положения ешевериите, отглеждани навън, губят най-долната част от листата си през зимата, когато температурите паднат под 5 градуса. Това, освен че разваля компактния им външен вид, създава предпоставки за развитие на фунгуси в почвата, от които растението може да заболее на пролет. Светлина: Поставете ешеверията на място, което получава сутрин светлина, а следобед е на сянка. Много видове ешеверия толерират целодневна сянка. В домашни условия е най-добре да поставите саксията на място, получаващо ярка индиректна светлина. Поливане: Поливайте растението, когато горните 3-4 сантиметра от него са сухи през пролетта, лятото и есента. Осигурете достатъчно вода, за навлажняване на почвата, но избягвайте преполиване. Ешевериите не понасят много вода в почвата. Не поставяйте чинийка с вода под саксията. През зимата растенията изпадат в латентно състояние и се нуждаят от толкова вода, колкото да не изсъхне почвата им. Някои ешеверии не толерират пулверизиране. Поливайте само почвата им и избягвайте да мокрите листата. Пресаждане: Ешеверията ражда издънки или малки растения. Като ги изрежете от растението-майка, се сдобивате с нови ешеверии. Можете да пресадите растението и като отрежете негово листо през пролетта или лятото. Листото трябва да бъде оставено да изсъхне за 24 ч, за да спре сълзенето на соковете. След това, поставете листото в саксия с влажна почва. Не слагайте чинийка под саксията, защото при ешевериите е по-вероятно да изгният при прекомерна влага. Допълнителна информация: Можете да торите ешеверията на всеки 2 седмици от пролетта до есента с течен тор, като сместа трябва да бъде разредена на половина.

ешеверия