Избрана Орхидея
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Orchidacea_Cymbidium
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Избрано Растение
Tulip Garden 2011
Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале
Narcis 2 20-12-2010
Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис
Избрано растение
aechmea
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
3373223193_4195223b6f_b
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Starr_070906-8679_Asparagus_densiflorus
Аспарагус

За растението: Аспарагусът е висящо растение, известен е още и като "декоративната аспержа" . На височина може да достигне до 1.5 метра. Листата му са видоизменени в клонки, наричат се филокладии с дължина до 3 см, събрани на снопчета от 3 до 6 броя. В естествен вид се среща в Източна и Южна Африка. Начин на отглеждане: Аспарагусът е ефектно и лесно за отглеждане растение, без проблем се приспособява към различни условия. Той не понася високите температури, като през зимата издържа дори и до 12 градуса.  Светлина: Растението обича полу-сенчести места със свеж въздух. Поливане: Използвайте престояла вода за поливане, т.е. със стайна температура. Растението не трябва да се засушава.  През зимата разредете поливането. Пресаждане: Размножаването е възможно чрез семена или чрез разделяне на корена. Пресажда се на 4 години. Допълнителна информация: Клонките на Аспарагусът се използват за украса към букетите. Известно е, че растението унищожава инфекциите във въздуха. Препоръчително е в стая с болни от грип да се поставят 2 - 3 саксии с Аспарагус или Папрат.      

аспарагус
Geranium_E19
Здравец

ЗДРАВЕЦ              G. macrorrhizum   Здравецът е едно от най-популярните растения у нас. Има монго видове: Geranium asphodeloides – бърдунож здравец, G. rotundifolium – кръглолист, G. sanguineum – кървавочервен здравец. Познатият ни обикновен е G. macrorrhizum. Той е многогодишно тревисто растение със скъсени, разклонени в основата, окосмени стъбла. Мощно коренище, а листата са срещуположни, насочени, длановидни, с аромат.   Цветчето е просто, с по 5 чашелистчета и венчелистчета и 10 тичинки.   Расте по гористи местности, поляни, каменисти места. Не е претенциозен, но предпочита влажни и сенчести места. Размножава се основно чрез разделяне на коренището рано пролетта или наесен. Може да се правят коренови и стъблени резници. Прихваща се лесно и не се налага специално вкореняване.   Използва се основно за зацветяване на северни тераси, скални кътове, сенчести дворове. &…

здравец
Избрано растение
Bujorul-de-munte-Rhododendron-Kotschyi
Кочиев Рододендрон

КОЧИЕВ РОДОДЕНДРОН Rhododendron (Myrtifolium) kotschyi Smk.   Rhododendron е най-големият род на семейство е най-големият род на семейство Ericaceae (Боровинкови). Той има около 500 вида, повечето от които са северно американски и азиатски. Родовото име произлиза от гръцките думи rhodon – роза и dendron – дърво и се превежда розово дърво. До XVII век това име е давано на украсното растение зокум. Едва шведският естествоизпитател Карл Линей го е прехвърлил на истинския род. Поради приликата му с розата немците го наричат алпийска роза и с това име е познато и у нас. Някои видове с вечнозелни листа са известни в цветарството с името азалея. Кочиевият рододендрон е разклонено ниско храстче с кожести вечнозелени листа. Те са обратно яйцевидни или продълговато елипсовидни, с тъп връх, целокрайни. Разположени са последователно. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу – покрити с ръждиви люспици (такива има и при близкородствения алпийски вид Rhododendron ferrugineum, ръждив рододендрон). Пролетно време се образуват два вида пъпки – тесните развиват листни клонки, а дебелите – няколко (до 10) разположени на къси дръжки цветове в сенниковидни съцветия. Чашката е дребна, петделна, покрита с жлезисти власинки. Венчето е розовочервено, дълго към 2 см, с тясна тръбица и неясно изразена неправилност на коронката. Тя е петделна и достига 2 см в диаметър. Тичинките и плодникът са скрити в тръбицата. Кочиевият рододендрон цъфти през пролетта във високопланинските скалисти места след стопяването на снежната покривка. У нас неговите обилно цъфтящи храстчета покриват големи площи по северните склонове на Юрушка грамада, Малкото пръскало, Марагидик и Мазалат в Средна Стара планина на височина 1600 – 2100 м, а в Рила – по Белмекен и околните върхове на 2000 – 2500 м н.в. Освен у нас този вид се среща в Якупица планина в Югославия, в Карпатите, Галиция и Горен Днестър. У нас е обявен за защитен и събирането му е забранено. Той би могъл да се отглежда в някои предпланински градини, но неговото място е горе, в планините, където разнообразява скучните скални масиви.

кочиев рододендрон
Сакъзче
Сакъзче

САКЪЗЧЕ            Pelargonium peltatum   В природата е храстче с месести щитовидни листа. Стъблото е ръбесто, леко овласено. Цветовете са прости, с розово-червена багра. Произхожда от Южна Африка.   В резултат на ускорената селекция днес има много различни по багра и кичестост форми. Има и пъстролистни форми.   Растение за слънце и полусянка. Прави красиви каскади от цветове, особено простоцветните (алпийски сакъзчета).   Основен способ за рамножаване е с резници. Начупват се или се отрязват под коленце, с дължина 6-7 см. Засаждат се в торф или торф и перлит. При 22-25 градуса са готови за около месец. Засаждат се в богата почва, а в сандъче се засаждат 3 до 5 растения.   Поливат се умерено, като преполиването маже да е фатално. Признак за това преполиване са вкорковените петна от долната страна на листата. Изрязват се в кафяви грапавини по листата.   Подхранва се с тор за цъфтящи. Редовно се почистват от жълти листа, за да няма загниване и плесени. Защитават се от листни въшки, акари и белокрилки. Най-често боледуват от сиво гниене (появява се основно по цветовете и те не отварят).   Най-нетипичен представител е P. …

pelargonium peltatum, сакъзче
Случаен кактус
Трънен венец
Трънен венец (Исусов венец)

За растението: Исусовият венец e многогодишен вечнозелен храст, с твърди бодли  по стъблото. Може да достигне до 2 метра височина. На върховете на филизите израстват зелени листа и цветове в жълти, оранжеви или алени цветове. Родината е о-в Мадагаскар. Оприличават го на кактусите, заради бодлите, но не е такъв. Говори се, че е пренесен  в Близкия изток в древността и е послужил за Трънения венец на Исус - от там и името му. Начин на отглеждане: През лятото може да изнесете растението навън, на терасата, но да има шарена сянка. През зимата издържа дори до 10 градуса. Светлина: Исусовия венец е светло-любиво растение. Ако липсва светлина , той не цъфти. Не го излагайте директно на слънцето.  Поливане: През лятото - поливайте много, докато през зимата - го оставете почти сух, не се полива, пролетта и есента -поливането да е умерено. Показател е почвата - при изсъхнал горен слой на почвата поливайте. Пресаждане:  Размножава се чрез резници. Не се засаждат веднага, а се оставят да изсъхнат. Пресаждайте пролетта, като използвате по-голяма саксия.

трънен венец
Епифилум
Епифилум

За растението: Един от най-красивите представители на семейство Кактуси. Неговата родина е Бразилия и Централна Америка. Интересното за този вид кактус, е че го нареждат по красота до Орхидеите. Цъфти основно в бели цветове, но често срещани са розовите и червеникавите цветове, които се отварят привечер. Цъфтежът при Епифилума е след 2-3 години от засаждането му. Цъфти от април до септември. Начин на отглеждане: Отглежда се сравнително лесно. Не понася температури под 5-8 градуса. Изисква температура на отглеждане между 12-20 градуса.Важно за него е да бъде засаден в саксия с отвори на дъното , за да се извършва хубаво оттичане на водата. Задължително е почвата да е богата на пясък и перлит + дървесни кори. Светлина: Този кактус обича силната светлина, но трябва да бъде защитен от пряка слънчева светлина. При липсата на достатъчно светлина има опасност от неправилен растеж и липсата на цъфтеж Поливане: Поливката при този кактус е обилна през лятото. Преди началото на зимата се подготвя за почивка и поливането се свежда до достатъчен минимум. Да се избягва пресъхване на почвата през активния сезон. Пресаждане: Кактусът се присажда 2- 3 години след като е засаден веднъж. След това е желателно да се пресажда всяка година. Размножава се чрез семена или резници. Допълнителна информация: Най-голям вредител по това растение е щитоносната въшка.

епифилум
Случайна палма
Areca-Palm
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
Chinese_Fan_Palm
Вашингтония

За растението: Вашингтония - палмата, която е наречена на първия президент на САЩ - Джордж Вашингтон. Родина са и  Аризона и Калифорния. Палмата има големи, ветрилообразни и бодливи листа. Начин на отглеждане: Палмата може да се отглежда в домашни условия, в помещения с нормална температура, а през зимата даже и на прохладни места. Расте бързо. Характерно за листата и е, че старите  увисват, а не окапват и по това ще разберете, кога трябва да ги премахнете. Почиствайте ги от прах и често ги опръсквайте с вода. Светлина: Не обича директното слънчево огряване. Поливане: Водата за поливане трябва да е престояла. През топлите летни месеци поливайте по - често, но ако времето захладнее, поливайте по малко. През зимата - значително ограничете водата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена, които може да ги натопите предварително в топла вода. През пролетта се пресаждат  млади палми, а старите палми - само ако корените са им извън съда. При пресаждането е необходимо  да поставите палмата в почва на същата дълбочина, в която е  била преди пресаждането , в противен случай палмата ще загине. Ако съда е голям и палмата стара, необходимо е само да смените горния  слой на почвата.  

вашингтония
Случайно Сукулентно
il_fullxfull.378192900_f8m9
Сенецио ровелеанус

За растението: Сенецио ровелеанус , често наричано "перлен низ", е сукулентно растение от семейство Сложноцветни, което произлиза от югозападна Африка. Израства с дълги стебла, като образува сферични листа, наподобяващи грозде. Цветовете му са бледи и незабележими. Култивира се в закрити пространства, като декоративно растение за висящи саксии. Месестите му листа са отровни и не бива да се консумират. Сенециото е вечнозелено растение, което може да достигне 60-90 см височина. Начин на отглеждане: Тъй като произлиза от Африка, Сенецио предпочита топла стайна обстановка, но общото правило е да не бъде оставяно на температура под 8-10 градуса, при средна влажност на въздуха. За почва можете да използвате смес от пясък, глина, торфен мъх и грахов чакъл в отношение 2:1:1:1. Саксията не трябва да бъде по-голяма от нужната, за да се побере растението, като важно е тя да не задържа вода. Достатъчно е да бъде наторявано веднъж или 2 пъти годишно, тъй като се нуждае от малко хранителни добавки. Светлина: Предпочита студена, непряка слънчева светлина и частична сянка. Подходящо е да го поставите на място, където получава малко светлина, близо до прозорец с източно или западно изложение. Поливане: Не се нуждае от често поливане, веднъж на 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди поливането. Пулверизиране не е нужно. Пресаждане: Младите стебла се режат и се пресаждат. Допълнителна информация: Вредители по Сенецио ровелеанус са листни въшки и акари. Често страда от фунгуси и загниване на стеблото, особено при обилно напояване.

сенецио ровелеанус
Adromischus 022
Адромисхус

За растението: Адромисхус е род от най-малко 28 вида сукуленти растения, чиято родина е южна Африка. Растат в скалисти местности и са отлични растения за домашно отглеждане. Отличават се с атрактивни яркооцветени листенца, но изискват много светлина, за да се оцветят. На сянка повечето видове развиват зеленикави отенъци. Начин на отглеждане: Адромисхусите са относително малки растения със зеленикаво стебло и розовеещи или червеникави венчета, които произвеждат достатъчно нектар, за да са застрашени от фунгусна инфекция, особено в края на активния им сезон. За да предпазят растението, много градинари изрязват цветчето. Много видове андромисхус виреят чудесно във всякакъв вид почва, която не задържа вода. Издържат на по-студени температури, стига да са над нула градуса и самите растения да бъдат сухи. През зимата трябва да се избягва намокряне на листата. Светлина: Предпочита се директна ярка светлина. Поливане: Като представител на сукулентите растения, адромисхусът се нуждае от много малко вода. Полива се веднъж на 1-2 седмици, като общото правило е, че почвата трябва да бъде оставена да изсъхне. Преполиването води до загниване на корена. През зимата изпадат в латентно състояние и тогава поливането трябва да бъде по-рядко. Пресаждане: Много видове могат да бъдат размножени от едно единствено листче, като листчето трябва да бъде поставено така в саксията, че края на стеблото му едва да докосва почвата. Други видове сами отделят своите листчета и макар всяко листче да формира ново растение, може да е голямо предизвикателство да отгледате от него голям екземпляр. Допълнителна информация: Добре е да предпазвате адрмисхусите от листни въшки и винарки с инсектицид.

адромисхус