Избрана Орхидея
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Дендробиум

За растението: Дендробиумът е сред най-често срещаните орхидеи. В природата той расте върху други растения. Произхожда от  Югоизточна Азия и Хималаите. Орхидеята може да цъфти  с множество прекрасни бели с  обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център, а така също и  лилави, розови, дори и зелени цветове. Цъфтежът  на този вид орхидея наподобява на цветчета в букет и има дълги съцветия (те изглеждат добре дори и след месеци). Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Орхидеята запазва зеленината си през цялата година и цветовете се появяват върху новите стъбла. Начин на отглеждане: Дендробиумът е лесна за отглеждане орхидея, особено за начинаещи цветари. Температурата през нощта може да е около 15-16 градуса , а през деня - около 25-30 градуса, т.е. нужно е разликата между тези температури да е 10 градуса. Когато температурата е под 10 градуса може да опадат листата или да загубите орхидеята. Торенето трябва да се прави редовно през активния период, но през зимата не  трябва да се извършва, тъй като растението е в покой и не се полива. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи трябва да е 1/2 от указаното на опаковката. Не е необходимо да подпирате орхидеята. Светлина: Дендробиумът обичат много светлина през всички сезони, но трябва да го предпазите от директно слънце, тъй като листата може да се  "опърлят". Поставете го на най-светлото място в дома дори и през зимата, за да могат да се развият цветоносните стъбла. Поливане:  Никакво поливане от средата на ноември до февруари. Когато се образуват пъпки започнете да поливате, но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спрете да поливате и оставете растението да почине до пролетта. Понякога Дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа, но това не означава че е буден – НЕ ПОЛИВАЙТЕ !!! Започнете да поливате и торите,  едва когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ – през пролетта. През периода на активно растене поливайте по 2 пъти на седмица до ноември. Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Пресаждане: Размножаването  е неприложимо в домашни условия. Но трябва да знаете , че Дендробиумът обича да му е тясно, затова не го слагайте в големи саксии.    

дендробиум
Избрано Растение
Блатно кокиче

Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.

блатно кокиче, блатно кокиче билка, блатно кокиче лекарство, кокиче
Зюмбюл

За растението: Зюмбюлът /Hyacinthus/ е луковично многогодишно растение. Родина са му средиземноморските части на Европа и Мала Азия. Наименувано е на красивия младеж Хиацинт, известен в гръцката митология като герой, син на музата Клио и цар Пир. То е едно от най-отглежданите цветя в градината през пролетта. Цветовете му приличат на гроздове, излъчват силен и отличителен аромат и са в различни окраски - бяло, розово, синьо, жълто, червено, виолетово. Начин на отглеждане: Подходяща почва за виреене - песъчлива и лека. Освен в градините може да се отглежда и в саксии в  помещения с нормална влажност и нормална температура - около 20 градуса. Започва да цъфти от края на месец март до месец май. Светлина: Зюмбюлът е светлолюбиво растение, но може да се отглежда и на полусенчести места. Не трябва да се огрява от силните слънчеви лъчи. Поливане: Умерено поливане, за да не изгният луковиците. Пресаждане: Ако отглеждате зюмбюлът в градина, то луковиците трябва да се извадят след като прецъфтят през юни-юли и да се преместят на ново място.  

зюмбюл
Избрано растение
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Аспидистра

За растението: Аспидистрата е декоративно растение, което е известно със своята непретенциозност и издръжливост при отглеждане в домашни условия. Затова го наричат още и "Семейно щастие". Родината и е Източна Азия и Япония, въпреки че се срещат много видове и в Китай. Листата и са широки, гъсти и вечно зелени, достигащи на височина до 70 см. Цъфти рядко, като цветовете се намират в основата на растението и са дребни, лилаво кафяви на цвят. Начин на отглеждане: Аспидистрата може да бъде отглеждана при всякакви условия - светло или тъмно, студено или топло, мръсен или свеж , сух или влажен въздух, на суха или влажна почва. Тя расте бавно, но пък дълги години ще освежава интериора Ви. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа. Светлина: Аспидистрата единствено се влияе зле от директната слънчева светлина. Освен това изискване може да е поставите навсякъде - тъмни места, вътрешни помещения, сенчести места, а ако е до прозорец - подходящ е този със северно изложение. Поливане: Аспидистрата може да издържа повече време без вода. Но въпреки това през лятото е поливайте често, не оставяйте почвата да изсъхне. През зимата е достатъчно един път в седмицата. Пресаждане: Размножаването е чрез разделяне на корените през цялата година, като трябва да ги засадите на по-голяма дълбочина от старото растение. Пресаждането може да се осъществява на две - три години през пролетта  

аспидистра
Фикус Еластика (Каучуково дърво)

За растението: Фикус Еластика е красиво, декоративно, вечнозелено дърво. В естествени условия достига височина до 30 м. Листата му са дълги и  широки, а на цвят - в повечето случай зелени,  но се срещат и такива на петна - пъстри. Начин на отглеждане: Фикус Еластика е едно от най-често отглежданите дървета в стайни условия - домове, офиси, учреждения. Верее добре в помещения с нормална температура, като през зимата не трябва да е по-ниска от 14 градуса. При нараняване или отрязване на листо или клонка потича бял сок, който трябва да се изтрие веднага с влажна кърпа. Не е желателно да остава върху  растението. За по-голяма влажност през топлите месеци - пулверизирайте листата с вода и ги почиствайте често с влажна кърпа. Светлина: Фикусът е светлолюбиво дърво, подходящи места - с източно или западно изложение. Преките слънчеви лъчи са вредни за листата му. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - го намалете. Почвата не трябва за засъхва продължително време - показател са Ви листата - те омекват и падат, ако не сте полели дървото, покафеняват и падат, ако сте го преполели. Пресаждане: Размножаването е чрез резници от стъблото - след отрязване веднага потопете във вода, за да изтече млечния сок и за да пусне корени. Пресаждайте само млади растения - на по две-три години, а за тези които са много големи …

каучуково дърво
Избрано растение
Роза

За растението: Розата е най-благородното цвете.  Още от дълбока древност то е символ на красотата и любовта. Името и произлиза от латинското  "Rosa" . Тя се среща като цвете /миниатюрни рози/, храст или лиана /пълзяща роза - трендафил/, а  стъблото и е покрито с остри бодли. Цветовете  са с различни форми, окраски и големини и излъчват  приятни аромати.  Родина са и Китай, Индия, Персия /Иран/, Европа. Плодът на розата е така наречената шипка, много полезна  за имунната система на човека. От цветовете на розата се произвежда розово масло, като голям процент от добива му е в Розовата долина, край Казанлък. Начин на отглеждане: Когато решите да отглеждате рози в градината, изберете място, което да е огряно от слънцето почти през целия ден. За да не измръзнат през зимата, засаждайте такива видове рози, които може да издържат на климатичните условия в района Ви. За да избегнете измръзването им,  защитете ги  по следния начин - подрежете стъблата малко над пъпката на височина 30 см, засипете ги с градинска почва и естествена тор, отгоре завършете с  пласт слама или листа. На пролет ги премахнете,  преди да са се появили новите пъпки. Проверявайте за вредители - листни въшки и ако има такива веднага ги премахвайте с подходящи препарати или насадете между розите лавандула - тя гони въшките. Светлина: Розата е изключително слънцелюбиво растение, казано е поне 6 часа минимум да са огрени от слънцето през деня. Поливане: Почвата не трябва да е много влажна, затова поливайте обилно поне един път  в седмицата, а през горещите дни може и през ден.  Старайте се да не пада вода по листата на розите, защото покафеняват  - изсипвайте е  в корените на розата. Подходящо време за поливане - рано сутрин или в късните часове на деня. Пресаждане: Розата е многогодишно растение. Но когато решите да засадите нов храст, подгответе предварително почвата - прекопайте, добавете торф и пясък, подхранете с тор.

роза
Мушкато /Пеларгониум/

За растението: Мушкатото е чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора. Почти няма къща, където то да е традиционното лятно цвете. Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. В превод от  гръцки език думата pelargos означава щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Начин на отглеждане:  Мушкатото е лесно за отглеждане и  с успех вирее навсякъде, дори понася сухия въздух. Предпочитано е  заради едрите си цветове от бяло до тъмно червено и лилаво. Освен в саксията или съда, в който е засадено, мушкатото може да презимува и извън него. След есента, растението се изважда от пръстта, почиства се от заболели и сухи цветя и се поставя в сухо и хладно  помещение / например мазето /, където прекарва зимата. Напролет растенията се засаждат в саксиите, наторяват се, като пръстта се обогатява с приготвена от нас или закупена от цветарските магазини почвена пръст. При нападане на цветята от вредители, веднага напръскайте с необходимите препарати, набавени също от цветарските магазини или ветеринарните аптеки. Светлина:Мушкатото вирее на светли, полусенчести и дори на северни изложения. Поливане: Препоръчва се умерено поливане, защото обилното поливане води до намаляване на  цъфтежа. Пресаждане:  Лесно се отглежда от резник или семе. Допълнителна информация: Ако мушкатото боледува :  Жълтеещи долни листа – ако листата са жизнени, или съхнат само краищата им, причината е недостига на влага. Ако пък са вяли или загниват , има излишък на влага. Почернели краища на листата - прекалено ниска температура. Оголени стъбла и опадали долни листа – недостатъчна светлина, мушкатото е светлолюбиво растение. Плесен по листата - преовлажняване на почвата. Проветрявайте помещението и намалете поливането. Липса на цветове – ако растението изглежда здраво, вероятна причина е прекалено топлият въздух в помещението през зимата.

мушкато
Случаен кактус
Ороя Перувиана
Ороя

Ороята е тъмнозелен кактус с форма на топка. Цъфти през цялата година и се обсипва  с малки и големи цветове в розово-червен или царевично-жълт цвят. По повърхността му има множество бодли - черни, светлокафяви, червеникави, къси и дълги. Родината му е Перу. Начин на отглеждане: През лятото може да го изнесете на терасата и да се огрява пряко от слънцето. През зимата може да издържи до температура - 5 градуса, но близо до прозореца. Светлина: Добре се повлиява от директните слънчеви лъчи. Поливане: През топлите месеци - поливайте през 20 дни. През зимата може и да не го поливате,т.е. да го оставите почти сух. След като стартирате с поливането напролет, кактусът ще започне да цъфти. Присаждане: Размножаването е чрез резници или отделни издънки.

ороя
Лобивия
Лобивия

За растението: Лобивията е кактус с кръгла или продълговата форма, с много гъсти финни или дебели бодли. Родина са и планините в  Боливия и Аржентина. Цветовете са в бяло, жълто или червено и издържат само един ден, а ако е топло - до няколко часа. Начин на отглеждане: Този кактус е лесен за отглеждане. Характерно за почвата е голям процент примес на пясък. Издържа на температури до 5 градуса през зимата. Светлина: Лобивията понася всякаква светлина. Поливане: През зимата кактусът е в покой и затова поливането е веднъж месечно. В началото на пролетта се започва със зачестяване на поливането, като през топлите месеци е веднъж седмично. Пресаждане: Ако е необходимо на две - три години. Размножаването е чрез семена или издънки  

лобивия
Случайна палма
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Случайно Сукулентно
Еониум

За растението: В групата на Еониум попадат около 35 вида сукулентни, субтропични растения от семейство Crassulaceae. Името им идва от древногръцки и означава 'нестареещ'. Докато повечето са типични обитатели на Канарските острови, някои растения се срещат в Мадейра, Мароко и източна Африка. На снимката виждате Аеониум Абореум, известно още като 'Черна роза'. Начин на отглеждане: В домашни условия растението се отглежда в топъл глинен съд с размер не по-голям от нужния. Имайте предвид, че размерът на еониума варира между 5 и 15см.  Растението се чувства най-добре на температура между 10 и 25 градуса. Не бива да се гледа навън, ако температурите падат под 5 градуса и няма да понесе замръз. Почвата му не трябва да задържа вода. Можете да използвате почва за кактуси или да направите микс от едър пясък, перлит и пемза в съотношение 1:1:1. Светлина: Поставете растението на светло и слънчево място вкъщи. Можете да извадите еониумът навън, стига нощните температури да не падат под 5 градуса, като отново трябва да бъде поставен на място, пряко огрявано от слънцето. Поливане: Еониумът се полива оскъдно през зимата, тъй като тогава е в латентен период. Тогава той изиксва много малко вода и се полива само, колкото да се поддържа влажна почвата му. От март до началото на юни еониумът започва да расте и тогава изисква поливане веднъж седмично. В най-горещите летни месеци поливайте 2 пъти седмично, а от Септември нататък - отново веднъж седмично до настъпването на зимата. Пресаждане: Пресажда се през пролетта с помощта на стволови и листни резници. Оставете рязания край да изсъхне първо, след това го поставете във влажна почвена смес на индиректна слънчева светлина, докато не започне да расте. Полива се по-често през това време, но не прекалено, понеже започва да гние. Нека почвата бъде винаги влажна, но не прекалено. Някой представили на еониум могат да бъдат размножавани само от семена. Допълнителна информация: Еониумът може да се наторява с течен тор веднъж месечно от май до август. Погрижете се еониумът да бъде недостъпен за домашни любимци. Макар и рядко, части от растението могат да бъдат токсични за тях.

еониум
Ешеверия

За растението: Растителната група на Ешеверията покрива над 150 различни вида, отглеждани както навън, така и вкъщи. Ешевериите растат във формата на розета от листа, която е и типична за тях. Те са сукулентни растения, които съхраняват вода и хранителни вещества в листата си и по този начин могат да оцелеят в условия на суша. Като повечето сукулентни, те се нуждаят от минимални грижи, за да се развиват и растат добре. Начин на отглеждане: Ешевериите обичат суха почва. Почва за кактуси е подходяща за отглеждането им. Можете също да смесите песъчлива с нормална почва в равни части. Нормалният им размер е между 5 и 10 сантиметра. Домашната ешеверия обича температури на 13-14 градуса през есента и зимата, и над 18 градуса през пролетта и лятото. Ешевериите, отглеждани в градината са малко по-устойчиви, като някои от тях могат да преживеят дори замръзване. При всички положения ешевериите, отглеждани навън, губят най-долната част от листата си през зимата, когато температурите паднат под 5 градуса. Това, освен че разваля компактния им външен вид, създава предпоставки за развитие на фунгуси в почвата, от които растението може да заболее на пролет. Светлина: Поставете ешеверията на място, което получава сутрин светлина, а следобед е на сянка. Много видове ешеверия толерират целодневна сянка. В домашни условия е най-добре да поставите саксията на място, получаващо ярка индиректна светлина. Поливане: Поливайте растението, когато горните 3-4 сантиметра от него са сухи през пролетта, лятото и есента. Осигурете достатъчно вода, за навлажняване на почвата, но избягвайте преполиване. Ешевериите не понасят много вода в почвата. Не поставяйте чинийка с вода под саксията. През зимата растенията изпадат в латентно състояние и се нуждаят от толкова вода, колкото да не изсъхне почвата им. Някои ешеверии не толерират пулверизиране. Поливайте само почвата им и избягвайте да мокрите листата. Пресаждане: Ешеверията ражда издънки или малки растения. Като ги изрежете от растението-майка, се сдобивате с нови ешеверии. Можете да пресадите растението и като отрежете негово листо през пролетта или лятото. Листото трябва да бъде оставено да изсъхне за 24 ч, за да спре сълзенето на соковете. След това, поставете листото в саксия с влажна почва. Не слагайте чинийка под саксията, защото при ешевериите е по-вероятно да изгният при прекомерна влага. Допълнителна информация: Можете да торите ешеверията на всеки 2 седмици от пролетта до есента с течен тор, като сместа трябва да бъде разредена на половина.

ешеверия