Избрана Орхидея
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Избрано Растение
Морски панкрациум

МОРСКИ ПАНКРАЦИУМ Pancratium maritimum L.     Морският панкрациум, или както народът го нарича пясъчна лилия, пясъчен крем, морски крин.   Род  Pancratium  със своите двадесет вида расте из Средиземноморието, на Канарските острови, в Тропична Африка и Азия. У нас се среща в крайбрежните пясъци по Южното Черноморие, в местността „Каваците” южно от Созопол по плажната ивица. Морският панкрациум е едро луковично растение. Луковиците му са заровени на голяма дълбочина (половин метър) в пясъците, а над тях могат да се видят едрите му дебели надземни цветоносни стръкове, излизащи от средата на 5-6 приосновни листа. Те са доста дълги (понякога по половин метър), с линейна форма и успоредно жилкуване, не по-широки от 3 см. Синкавозеленият им цвят се дължи на восъчния налеп по тях. Такъв налеп има и по цветоносния стрък, който достига и надминава половин метър височина и завършва със сенниковидно съцветие. В основата му има два едри срещуположни присъцветни листа, които обхващат неразвитото още съцветие. След разтварянето от пазвите им се извисяват едри бели цветове. Броят им рядко надвишава десет. Околоцветникът им е фуниевиден, с дълбоко разцепени шест дяла. В основата на околоцветната тръбица има шест двузъби листчета, които образуват малка коронка. Цялата цветна тръбица е осеяна с надлъжни зеленкави жилки. Шест едри тичинки се подават от отвора на цвета и увисват на дълги дръжки през прорезите на фуниевидните цветове. След прецъфтяването долният завръз образува едра разпуклива кутийка с много семена.   Красивите цветове на пясъчния крем са ароматни по време на цъфтежа, който е през юли-август.   Морският панкрациум расте при определени почвени условия и затова може да бъде култивиран из крайбрежните цветни площи и озеленените места. По този начин ще се избегне засаждането на екзотични, вместо на наши изчезващи видове. Пясъчният крем дава живот на нагорещената пясъчна ивица и омайва с чудния си вид и аромат.  

морска лилия, морски панкрациум
Детелина /Оксалис, киселче/

За растението: Детелината/Оксалисът/ е луковично тревисто растение. Известни са няколко видове и сортове, като разликата е във формата и цвета на листата, а именно има такива с  дребни, средни или много едри листа и с по-светли или тъмнозелени листа. Отделните сортове цъфтят и по различно време, като Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември с бели, розови, жълти цветове, а Oxalis regnellii (киселица) -  юли–август с  пурпорни  и розово червени цветове. Родина са и Мексико и Южна Америка. Начин на отглеждане: За Oxalis deppei: Четирилистната детелина /Оксалис депей/ е известна и с името "Растението на щастието" или "Железният кръст". Може да отглеждате четирилистната детелина на открито от средата на месец май до октомври - преди да паднат сланите. Тогава луковиците се изваждат, почистват се от земята и се оставят на сухо и хладно място, а на пролет - месец април се  засаждат отново в обогатена с хумус почва. Поливайте обилно с вода и торете всяка седмица по време на цъфтежа. Ако отглеждате детелината в саксия, трябва да знаете, че зимата растението е в покой. Първият признак е спиране на цъфтежа, повяхване на листата и лесното им откъсване от лукувиците. Оставете саксията на хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това растението започва да расте, появяват се нови листчета, тогава го преместите на светло и топло, започнете да поливате и торите. За Oxalis regnellii: Ако е отглеждате навън, есента извадете луковиците и ги оставете в хладно помещение. На пролет ги засадете отново, дори и на полусенчести места, които не са на течение. Поливайте много по време на растежа.  През зимата може да е отглеждате дори в неотоплявано помещение. Трябва да знаете, че при лошо време и нощем цветовете заспиват и се свиват Светлина: Детелината е светлолюбиво растение, но може и да расте на полусенчести места. Поливане: Нуждае се от редовно поливане, а по време на цъфтежа поливайте обилно. Пресаждане: Размножаването е чрез лукувици. Засаждайте ги плитко в земята на 1 см дълбочина. Може да ги поставите и във вода, докато пуснат коренчета. Допълнителна информация: Детелината е подходящо и лесно за отглеждане растение при домашни условия. През зимата то ще освежи интериора със своите нежни бели цветове на фона на тъмните листа.    

детелина
Избрано растение
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
Тиландсия

За растението: Тиландсията е атрактивно и красиво растение от семейство Бромелиеви. Родината и е Северна и Южна Америка. Те са растения с много слаба коренова система, от тях има и такива, които растат по въздушните корени на дърветата, по скалите. Листата са тесни, а цветът на Тиландсията израства от средата му, бледо розов с ярко сини цветове по края му, които за да се разтворят е необходима висока влажност на въздуха. Начин на отглеждане: Тиландсията се нуждае от висока въздушна влажност и топли помещения. През зимата температурата не трябва да е под 17 градуса. Въздушните тиландсии у дома могат да се залепят към декоративни подпори или поставят в стъклен съд с дебел слой от камъчета, като водата не трябва да стига до най-горния слой. Светлина:   Тиландсията обича светлината, но не и прякото слънчево огряване. особено през горещите летни месеци. През зимата е добре да и се подсигури светло място почти през целия ден. Поливане: Растението не се полива, а се потапя от време на време  в съд с вода (за около половин час) - през летните месеци - на два - три дни; а  през зимата - един път в седмицата. Често е пулверизирайте. Не поливайте в розетката, там не трябва да се застоява вода! Пресаждане: Желателно е пресаждането да се прави на две - три години. Извършва се чрез разделяне на корените - отнася се за наземните видове. След прецъфтяването, старото - основно растение умира, но през това време вече са поникнали много издънки. Опитайте се внимателно да ги разделите без да нараните корените.    

тиландсия
Случаен Бонсай
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Пеперомия

За растението: Пеперомията е интересно растение благодарение на своите красиви листа, които са  с  най-разнообразна форма, цвят и окраска, гладки, кадифени или набръчкани. Родината е Азия и Америка. Начин на отглеждане: Пеперомията расте добре при нормална температура, като през зимата не трябва да е под 16 - 17 градуса. Поддържайте  и умерена влажност на въздуха. През топлите месеци пулверизирайте листата с вода. Светлина: Пеперомията е светло-любиво растение, но директната слънчева светлина  вреди на окраската на листата. Подходящи места - източен и западен прозорец. Поливане: През топлите месеци - нормално, а през зимата - рядко. Водата трябва да е престояла. Пресаждане: Размножаването е чрез връхни или листни резници през цялата година, но трябва да имате търпение, защото твърде дълго става прихващането. Засаждайте младите растения в малки саксии като най-подходящ сезон е пролетта. Пеперомията също спада към групата растения , които унищожават болестотворните бактерии във въздуха. Затова е много подходящо растение за отглеждане у дома.

пеперомия
Фитония

За растението: Фитонията е забележително и красиво растение. Отново листата са тези , които привличат вниманието към него. Те сякаш са омрежени с бели, розови или червени жилки. Родина са и Перу и Колумбия. В България все още не е така известна, защото е трудна за отглеждане. Начин на отглеждане: Фитонията е капризно растение, заради условията при които трябва да се отглежда, а именно - топли и много влажни помещения. Купувайте Фитонии с малки листа, те се приспособят по-лесно.  Подходяща температура - нормална- около 20-22  градуса, а през зимата да не е под 15 градуса. Опръсквайте често с вода през лятото. Светлина: Растението е светлолюбиво , но отново трябва да споменем, че преките слънчеви лъчи влияят зле на окраската на листата. Подходящо място - западен прозорец. Не го изнасяйте навън. Поливане: Характерно е честото, обилно поливане през топлите месеци, а през зимата - по рядко. Водата трябва да е престояла. Отново показател са Ви листата - те клюмват, ако няма достатъчно вода. Пресаждане: Добре е всяка година, напролет да извършвате това действие. Размножаването е чрез резници, които може веднага да  насадите в нова саксия, която да бъде широка и плитка, заради малките корени.

фитония
Избрано растение
Кочиев Рододендрон

КОЧИЕВ РОДОДЕНДРОН Rhododendron (Myrtifolium) kotschyi Smk.   Rhododendron е най-големият род на семейство е най-големият род на семейство Ericaceae (Боровинкови). Той има около 500 вида, повечето от които са северно американски и азиатски. Родовото име произлиза от гръцките думи rhodon – роза и dendron – дърво и се превежда розово дърво. До XVII век това име е давано на украсното растение зокум. Едва шведският естествоизпитател Карл Линей го е прехвърлил на истинския род. Поради приликата му с розата немците го наричат алпийска роза и с това име е познато и у нас. Някои видове с вечнозелни листа са известни в цветарството с името азалея. Кочиевият рододендрон е разклонено ниско храстче с кожести вечнозелени листа. Те са обратно яйцевидни или продълговато елипсовидни, с тъп връх, целокрайни. Разположени са последователно. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу – покрити с ръждиви люспици (такива има и при близкородствения алпийски вид Rhododendron ferrugineum, ръждив рододендрон). Пролетно време се образуват два вида пъпки – тесните развиват листни клонки, а дебелите – няколко (до 10) разположени на къси дръжки цветове в сенниковидни съцветия. Чашката е дребна, петделна, покрита с жлезисти власинки. Венчето е розовочервено, дълго към 2 см, с тясна тръбица и неясно изразена неправилност на коронката. Тя е петделна и достига 2 см в диаметър. Тичинките и плодникът са скрити в тръбицата. Кочиевият рододендрон цъфти през пролетта във високопланинските скалисти места след стопяването на снежната покривка. У нас неговите обилно цъфтящи храстчета покриват големи площи по северните склонове на Юрушка грамада, Малкото пръскало, Марагидик и Мазалат в Средна Стара планина на височина 1600 – 2100 м, а в Рила – по Белмекен и околните върхове на 2000 – 2500 м н.в. Освен у нас този вид се среща в Якупица планина в Югославия, в Карпатите, Галиция и Горен Днестър. У нас е обявен за защитен и събирането му е забранено. Той би могъл да се отглежда в някои предпланински градини, но неговото място е горе, в планините, където разнообразява скучните скални масиви.

кочиев рододендрон
Азалия (Рододендрон)

За растението: Азалията , в диво състояние  се среща на остров Ява и в Индия. Едва през 1808 г е пренесена от Индия в Европа- Великобритания. От този цъфтящ храст чрез  селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са създадени много сортове азалии. Това растение е  необичайно декоративно и пленително със своите красиви цветове, които имат формата на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те са  прости или кичести и са в различни нежни тонове - бели, розови, червени, тъмно лилави или пъстри. Азалията цъфти и през зимата и през лятото. Начин на отглеждане: Подходящата температура за отглеждане на азалията е  около 20 градуса, дори и по-хладен въздух. Трябва да имате предвид, че пренасянето и от хладно на топло място ще навреди на цветовете и. За да се увеличи цъфтежа на растението, т. е. да се образуват повече цветове, растението се пензира - премахват му се връхните пъпки. Това се прави на три пъти от февруари до юли-август. Първото подрязване се прави 30-40 дни след цъфтежа, когато на младите клонки се появи четвъртата двойка листа, а последното - през юли, август. През август се образуват и цветните пъпки. За да бъдат цветните пъпки по-големи и да се оформи храст, прецъфтелите клонки се отрязват. Веднага след като азалията спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите или растящите навътре и накриво клонки. Ако спазвате съветите за отглеждането и, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години. Светлина:  Азалията обича  светлината, но не преките слънчеви лъчи. Ако е в стая - поставете е на изток или на запад. Поливане:  Азалията се полива с престояла питейна вода през ден и се оросява един път в денонощието, а в горещите дни – два пъти.  Не я поливайте обилно , но и не я оставяйте да се засушава. Може да е пръскате с вода, но само докато има пъпки. Цъфналите вече цветове образуват петна от влага. Пресаждане: За  предпочитане е почвата да бъде иглолистна или торф.  Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове. Размножава се предимно с резници, но това е много трудно при домашни условия. Другият начин е чрез разделяне на коренището. Допълнителна информация: Ако листата на азалията започнат да окапват или да се сбръчкват - причините са недостатъчното поливане или ниската влажност на въздуха, висока температура или преки слънчеви лъчи. Ако азалията цъфти много кратко - причините са  сухият топъл въздух или силните слънчеви лъчи и недостатъчното поливане.      

азалия, рододендрон
Случаен кактус
Столетник (Агаве Американа)
Столетник

За растението: Столетникът е вечнозелено растение, често използвано   за украса в учреждения, домове, офиси. Хората го оприличават на друг кактус - алое вера.  Но той е много по-голям със своите дебели, месести, дълги и назъбени листа, завърщващи в краищата с опасни бодли. Някои са с жълти или кремавобели ивици, или с такива ленти по ръба на листата.  Родината е Мексико. Начин на отглеждане: Столетникът е непретенциозно растение. Единствено създава проблем през зимата, защото изисква големи пространства и температура в помещението около 5 градус, а и трябва да се съобразяваме с острите бодли на листата. Ако остане вътре през лятото желателно е да го опръсквате често с вода. Проверявайте за вредители, и ако има такива ги отстранявайте с подходящи препарати. Светлина: Столетникът е слънце-любиво растение, може да вирее и вътре и на вън, под преките слънчеви лъчи.  Поливане: През лято - поливайте често, а през зимата - почти не се полива. Пресаждане: Правете го, само ако се налага или на всеки четири години. Размножаването е чрез семена или странични издънки от старото растение. Издънките се оставят известно време , за да изсъхнат и след това се засаждат.    

столетник
Астрофитум
Астрофитум (звезден кактус)

За растението:  Често срещан вид кактус в дома и сред колекционерите. Името му произлиза от латинския език и се превежда като растение и звезда. Родината му е Мексико и Южен Тексас. Расте на места със силна светлина и сух климат. Издържа на подобни условия без проблем. Някои от видовете впечатляват с много големи и дълги бодли , а при доста от тях те не се забелязват изобщо. Има красиви и силно наситени цветове Начин на отглеждане: Отглеждането на Астрофитума е лесно и не изисква особени грижи. Почвата е със силен дренаж (специфична за почти всички кактуси). Най-подходяща е глинеста почва с високо съдържание на калций. желателно е да не се местят често в различни саксии. Светлина: Астофилумът има нужда от много светлина и свеж въздух, както всички свои родственици Поливане: Умерено и рядко поливане е най-подходящо за този вид кактус. През зимата преустановете поливката и го оставете да почива на сухо място с температура 13 - 15 градуса През лятото търпят умерена поливка без да се прекалява с влажността на почвата, а зимата се оставят да почиват в сухи помещения със средна температура около 13 - 15 градуса. Пресаждане: Този вид кактус се развива само от семена, които поникват за отрицателно време.  

астрофитум
Случайна палма
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Случайно Сукулентно
Хавортия

За растението: Хавортията е малко, сукулентно растение, типично за южната част на Африка. Подобно на алоето, хавортията е член на подсемейство Asphodeloideae, затова тя прилича на миниатюрно Алое с изключение на цветовете на листата и, характеризиращи външния й вид. Като размер, растението е между 4 и 20 см високо, макар някои видове да достигат 40 см. Повечето видове имат твърди, жилави листа, обикновено тъмно зелени на цвят, докато други са с по-меки, полупрозрачни листа, пред които слънчевата светлина може да достигне до по-вътрешните фотосинтезиращи тъкани. Цветовете им са малки, бели и много сходни, дори между различните видове хавортия, но листата показват значителни разлики дори в рамките на един и същи вид. На снимката по-горе виждате представител на Хавортия Аттенуата. Начин на отглеждане: Хавортията е светлолюбиво, вечнозелено растение. Предпочита температури над 10 градуса, което я прави подходяща за градинско цвете през пролетта и лятото. Важно е да бъде изложена на пряка слънчева светлина. Отглежда се в суха почва, смес от пясък, глинеста почва, торфен мъх в пропорции 2:1:1. Саксията и не трябва да бъде по-голяма от нужното, като е за предпочитане да не задържа вода, тъй като хавортията е сухолюбиво растение. Хавортията расте отлично при средна влажност на въздуха. Светлина: Пряка слънчева светлина. Най-добре да сложите саксията на прозорец, целодневно огряван от слънцето. Ако отглеждате хавортията си в градината, намерете отново подобно място. Поливане: Не се нуждае от често поливане. Веднъж на всеки 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди следващото поливане. Пулверизирането не е задължително. Пресаждане: Размножава се чрез семена или с пресаждане на издънки.   Допълнителна информация: Не се нуждае от богата на хранителни вещества почва, така че наторяване веднъж годишно е напълно достатъчно. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

хавортия
Семпервивум (Дебелец, Бабин квас)

За растението: Дебелецът се среща в природата в доста широк ареал - от Мароко до Иран, през планините на Иберия, Алпите, Карпатите, Балканите, Турция и Армения, в североизточните части на Сахара и в Кавказките планини. Способността им да съхраняват вода в листата си им позволява да живеят на скалисти, огрявани от слънцето местности в планината. Дебелецът има субтропичен произход, като голяма част от останалите, типични за южна Европа, растения. Името му произхожда от латинското Semper - винаги и vivus - живея. Нарича се така, защото това многогодишно растение запазва зеления цвят на листата си през зимата и е много устойчиво на трудни условия на растеж. Обикновено достига до 8см височина. Начин на отглеждане: Семпервивумът не е труден за отглеждане, заради издръжливата си натура. Подходящ е както за домашно, така и за градинско цвете, макар да предпочита температури над 6-7 градуса. Расте много добре в сухи условия и песъчливо-камениста почва, но обича директна слънчева светлина. За почва можете да използвате смес от пясък, глинеста почва и торфен мъх в пропорции 2:1:1. Като домашно растение, можете да го отглеждате дори в малко по-дълбоки чинийки, понеже корените му са много къси. Светлина: Обича пряка слънчева светлина, но и частична сянка. Добре е да се постави на място, огрявано от слънцето в определена част от деня, например източен или западен прозорец. Поливане: Полива се рядко - веднъж на 3-4 седмици е напълно достатъчно. Пулверизирането не е задължително. Добре е саксията, в която се гледа да не задържа вода, защото Дебелецът е сухолюбиво растение, а и обратното води до загниване на стеблото. Пресаждане: Лесно се пресажда пролетно време. Размножава се чрез издънки или семе. Новите розети могат да се пресадят в плитка саксия с песъчлива почва. Обикновено цъфти след няколко години растеж. След цъфтежа растението умира, като оставя след себе си много издънки. Допълнителна информация:  Наторяване повече от веднъж годишно не е необходимо, тъй като растението няма нужда от много хранителни вещества. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

семпервивум (дебелец)