Избрана Орхидея
Oncidium_excavatum_RTBG
Онцидиум

За растението: Онцидиумът се  нарича още "танцуваща дама". Цветчетата му  са малки и разноцветни, и са около 50 и повече на едно съцветие. Обагрени са в  жълти, лилави, червени, розови  и бели нюанси, с пищни и контрастни  очертания. Те са много ароматни. Начин на отглеждане: Подходящото място за отглеждане на Онцидиума вкъщи е източния или западен прозорец. През деня температурата да е  23 - 26 градуса, а през нощта - 15 градуса. Светлина: Онцидиумът се нуждае от ярка разсеяна светлина, но никога силна и пряка, тъй като тя може да изгори листата. Директното сутрешно и късното следобедно слънце е най- добре да огрява орхидеята. Ако листата започнат да жълтеят, преместете саксията на полу-сенчесто място. Поливане:  Поливайте, когато субстратът е почти изсъхнал. Поливайте на 5-7 дни, като това зависи от останалите условия на средата и състоянието на растението. Онцидиумите харесват вода с ниско минерално съдържание. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Онцидиумът образува бързо голям брой корени. Затова трябва да се уцели моментът за пресаждане, т.е. след прецъфтяване, веднага след като започне новият растеж, но преди нежните крайчета на новите корени да започнат да се чупят. Добрият дренаж при новопосадените растения е от голямо значение. За целта в саксията трябва задължително да има мъх и  борови кори. Пресажда се на всеки 1-2 години, когато се развали субстрата или растението надрасте саксията. При пресаждането се изрязват загнилите корени, раните се посипват с канела или стрити дървени въглища. Пресажда се в сух субстрат и не се полива няколко дни.      

онцидиум
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Избрано Растение
hyacinth-flowers-hyacinthus-orientalis-and-pink-azalea
Зюмбюл

За растението: Зюмбюлът /Hyacinthus/ е луковично многогодишно растение. Родина са му средиземноморските части на Европа и Мала Азия. Наименувано е на красивия младеж Хиацинт, известен в гръцката митология като герой, син на музата Клио и цар Пир. То е едно от най-отглежданите цветя в градината през пролетта. Цветовете му приличат на гроздове, излъчват силен и отличителен аромат и са в различни окраски - бяло, розово, синьо, жълто, червено, виолетово. Начин на отглеждане: Подходяща почва за виреене - песъчлива и лека. Освен в градините може да се отглежда и в саксии в  помещения с нормална влажност и нормална температура - около 20 градуса. Започва да цъфти от края на месец март до месец май. Светлина: Зюмбюлът е светлолюбиво растение, но може да се отглежда и на полусенчести места. Не трябва да се огрява от силните слънчеви лъчи. Поливане: Умерено поливане, за да не изгният луковиците. Пресаждане: Ако отглеждате зюмбюлът в градина, то луковиците трябва да се извадят след като прецъфтят през юни-юли и да се преместят на ново място.  

зюмбюл
Bela_detelina_listici
Детелина /Оксалис, киселче/

За растението: Детелината/Оксалисът/ е луковично тревисто растение. Известни са няколко видове и сортове, като разликата е във формата и цвета на листата, а именно има такива с  дребни, средни или много едри листа и с по-светли или тъмнозелени листа. Отделните сортове цъфтят и по различно време, като Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември с бели, розови, жълти цветове, а Oxalis regnellii (киселица) -  юли–август с  пурпорни  и розово червени цветове. Родина са и Мексико и Южна Америка. Начин на отглеждане: За Oxalis deppei: Четирилистната детелина /Оксалис депей/ е известна и с името "Растението на щастието" или "Железният кръст". Може да отглеждате четирилистната детелина на открито от средата на месец май до октомври - преди да паднат сланите. Тогава луковиците се изваждат, почистват се от земята и се оставят на сухо и хладно място, а на пролет - месец април се  засаждат отново в обогатена с хумус почва. Поливайте обилно с вода и торете всяка седмица по време на цъфтежа. Ако отглеждате детелината в саксия, трябва да знаете, че зимата растението е в покой. Първият признак е спиране на цъфтежа, повяхване на листата и лесното им откъсване от лукувиците. Оставете саксията на хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това растението започва да расте, появяват се нови листчета, тогава го преместите на светло и топло, започнете да поливате и торите. За Oxalis regnellii: Ако е отглеждате навън, есента извадете луковиците и ги оставете в хладно помещение. На пролет ги засадете отново, дори и на полусенчести места, които не са на течение. Поливайте много по време на растежа.  През зимата може да е отглеждате дори в неотоплявано помещение. Трябва да знаете, че при лошо време и нощем цветовете заспиват и се свиват Светлина: Детелината е светлолюбиво растение, но може и да расте на полусенчести места. Поливане: Нуждае се от редовно поливане, а по време на цъфтежа поливайте обилно. Пресаждане: Размножаването е чрез лукувици. Засаждайте ги плитко в земята на 1 см дълбочина. Може да ги поставите и във вода, докато пуснат коренчета. Допълнителна информация: Детелината е подходящо и лесно за отглеждане растение при домашни условия. През зимата то ще освежи интериора със своите нежни бели цветове на фона на тъмните листа.    

детелина
Избрано растение
aechmea
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
1036
Сансевиера

За растението: Сансевиерата (Sanseviera), също известна като змийско растение, е идеална за хора, които нямат време да полагат особени грижи за растенията си. Тя е здраво и издръжливо растение, изключително толерантно към слаба светлина и лоши почвени условия. Високите и листа са здрави и заострени. Оцветена е в тъмнозелено, бледозелено, жълто. Начин на отглеждане: Сансевиерата обича глинесто-песъчлива почва, която не задържа вода. Глинените саксии са най-подходящи за отглеждането и, тъй като са тежки и балансират тежестта на самото растение. Това е много важно, понеже сансевиерата е известна с това, че може да счупи саксия с растежа си. Добавяйте 1-2 см почва в саксията всеки път, когато сансевиерата израсте 5-6 см. Можете да я торите веднъж месечно с 1/2 храна за кактуси с ниски нива на нитрогени. Режете листата и само ако падат. Не се опитвайте да ги поставите обратно, а отрежете самото листо до ниво почва. Светлина: Поставете сансевиерата си на топло място вкъщи. Тя е светлолюбиво и топлолюбиво растение, което предпочита температура между 10 и 25 градуса. Въпреки че предпочита ярка индиректна светлина, тя със сигурност ще толерира и много слабо осветяване, ако е поставена в такива условия. Поливане: На пролет поливайте сансевиерата не повече от веднъж или два пъти седмично. Прекомерното поливане ще я предразположи към гниене. Позволете й да изсъхне напълно между поливанията. През зимните месеци поливайте не повече от 2-3 пъти за целия период. Растението само ще ви каже от колко вода се нуждае. Листата му ще се сбръчкат и увиснат, ако му липсва достатъчно вода. При повтарящи се условия на продължителна суша, могат да се увредят корените на растението. Ако е преполято, листата му ще омекнат и ще станат мазни. Пресаждане: Пресаждайте растението ежегодно в един размер по-голяма саксия. Допълнителна информация: Сансевиерата има заострени краища на листата си. Поставете я на място, където няма опасност някой да се нарани. Не ги изрязвайте, това ще увреди растението.

сансевиера
pohon_bambu
Бамбук

За растението: Бамбукът е многогодишно растение, приличащо на трева. Срещат се два вида - тревовиден и дървовиден. В домашни условия и на пазара се предпочитат  дървовидните такива. Растението не е бамбук и името му е "Dracaena Lucky Bamboo" или "Щастливия бамбук" -  така е известен и сред хората.  Само външната му прилика - кухото стебло и зелените листенца го доближават  до него. На пазара по-често се предлага на стрък със завити краища. Начин на отглеждане: Бамбукът се отглежда повече в оранжерии, но може да го отглеждате вкъщи или  в офиса, може да го поставите в банята -заради високата влажност, която е благоприятна  за виреенето му. През зимата температурата не трябва да е под 16 градуса. Китайският бамбук се отглежда във ваза с вода. Светлина: Растението се развива добре на места с постоянна светлина през целия ден, но не пряка. Поливане: Желателно е водата, която ще се използва да е престояла, като през лятото - поливайте обилно, а през зимата - малко. Пресаждане: Подходящото време за това действие е пролетта. Размножаването е чрез коренови издънки, като използвайте голяма и широка саксия, а почвата да е влажна и повече глинеста. Допълнителна информация: Щастливият бамбук е оригинално растение и в Китай и другите азиатски страни се счита за символ на щастието и благополучието в дома и семейството. Ако го отглеждате във ваза - редовно сменяйте водата/поне един път седмично/ и прибавяйте разтворими торове. Използва се при "Фън-шуй" аранжирането - допринася за късмет, успех и щастие, като броя на стеблата е от значение. Колкото са повече - толкова повече пари и богатство носят. Любов - 2 стръка, щастие …

бамбук
Избрано растение
Flammendes_Käthchen_-_Kalanchoe_blossfeldiana
Каланхое

За растението: Името на Каланхоето идва от китайски. В Европа е известно като "дървото на Гьоте" , защото той е открил неговите лечебни свойства. Родина са му Мадагаскар, Китай, тропическите области в Южна Африка и Южна Америка,  Югоизточна Азия, остров Ява. Най-често отглеждано в домашни условия е Kalanchoe blossfeldiana, поради целогодишния цъфтеж. Цветовете са в различни окраски - бяло, жълто , оранжево, червено, розово. Листата са големи, месести, зелени, а стъблото с годините се вдървява. Достига на височина 30 - 40 см, но има видове - до 1 метър. Начин на отглеждане: Каланхоето е лесно за отглеждане растение и създава уют в студените месеци със своите красиви и кичести цветове. Подходяща температура - 15 - 20 градуса  и много светлина, за да цъфти обилно. Цъфти през зимата и рано на пролет.  След прецъфтяване, цветовете се отрязват и може да поставите Каланхоето на хладно и полутъмно място за около 30 дни, почти без поливане. След този период отново го поставете на старото му място и го подготвяте отново за цъфтеж. За да се стимулира разклоняването и образуването на цветоноси   - може да подрежете връхчетата му октомври или февруари. По този начин намалявате височината, но увеличавате обема му. Светлина: Каланхоето е светлолюбиво растение. Подходящо място - южен или западен прозорец, особено през зимата. Поливане: Умерено поливане. Може да издържи дълго време да не се полива, но това не означава, че трябва да се полива рядко. Ако почвата е много влажна продължително време - това не е полезно за корените и стъблото - това довежда до загниването им. Не трябва да се опръскват листата на Каланхоето през зимните месеци, а само през горещите летни месеци.   Пресаждане: Размножава се чрез резници или семена. Резниците трябва да са сухи преди да се насадят в почвата. Семената се посяват края на февруари или март в топли помещения, за да покълнат. Подходящ сезон за пресаждане - пролетта.     &…

Каланхое
Стрептикарпус
Стрептокарпус

СТРЕПТОКАРПУС Streptocarpus   Цъфтящо стайно растение. Дивите форми са от Южна Африка, тропическите гори на Азия и Мадагаскар. По селекцията на това непретенциозно растение е работено много. S.rexii е най-масово разпространение заради големята приспособимост на вида към домашни условия. Листата са ланцентни, удължени, релефни, зелени, а при някои форми с лилав оттенък от долната страна. Развиват се в розетка. Цветовете  са в бяло, розово, червено, виолетово, с по-тъмно оченце в центъра. Разположени са по няколко в съцветие. S.drandis, S.wenlandii са много интересни, защото имат само по един голям лист през целия си живот. Тези два вида са взискателни към въздушната влага. Растението се размножава чрез разделяне на розетките пролетно време или чрез листни резници. Разделянето е бърз и лесен способ. Новите растения са добре развити и започват да цъфтят по-скоро. За получаване на повече растения или ако няма новообразували се розетки се вкореняват листни резници. Използват се листа от външната част на розетката. Ако не са големи, се слагат за вкореняване цели във вода или смес от перлит и пясък. Големите листа се нарязват на трапецовидни парчета с част от централната жилка и се слагат в субстрат за вкореняване (аналогично се вкоренява царската бегония). Резниците се покриват под стъкло или полиетилен, а температурата е 20-22 градуса. Засаждат се след като се появят новите растения от мястото на вкореняване. Използва се лек хранителен субстрат от торф и пясък.   Растението е почти  с непрекъснат цъфтеж. Държи се на светло, но защитено от пряко слънце място. През зимата може и да е на по-хладно място – до 10-12 градуса, като се полива рядко! Лятото се полива и тори редовно, а ако няма цветове, растението се къпе или оросява. Следи се редовно за неприятели – акари и листни въшки. …

стрептокарпус
Случаен кактус
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Лобивия
Лобивия

За растението: Лобивията е кактус с кръгла или продълговата форма, с много гъсти финни или дебели бодли. Родина са и планините в  Боливия и Аржентина. Цветовете са в бяло, жълто или червено и издържат само един ден, а ако е топло - до няколко часа. Начин на отглеждане: Този кактус е лесен за отглеждане. Характерно за почвата е голям процент примес на пясък. Издържа на температури до 5 градуса през зимата. Светлина: Лобивията понася всякаква светлина. Поливане: През зимата кактусът е в покой и затова поливането е веднъж месечно. В началото на пролетта се започва със зачестяване на поливането, като през топлите месеци е веднъж седмично. Пресаждане: Ако е необходимо на две - три години. Размножаването е чрез семена или издънки  

лобивия
Случайна палма
Cycas New Leaves Coming From the Center
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Starr_080117-2236_Chamaedorea_cataractarum
Хамедорeя елеганс

За растението: Хамедорeята е най-разпространената за отглеждане при домашни условия палма. Родината и е Централна Америка. Тя е от ниските палми, но височината и може да достигне 2.5 метра. Стволът е подобен на бамбук. Начин на отглеждане: Хамедорeята е лесна за отглеждане вкъщи палма - може да се постави навсякъде - далече от прозореца или до източен, западен или северен прозорец. Може да е изнесете на балкона или в градината, но е пазете от директното слънце. Подходящата температура за отглеждане да е нормална - до около 25 градуса, през зимата - до около 12-15 градуса. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа, за да може да диша палмата. Проверявайте  е  за вредители  - акари, листни въшки. Премахвайте ги  с  влажна кърпа или  с подходящ  препарат. Светлина: Палмата се развива добре, ако е поставена на сенчести или полусенчести места. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - значително да се ограничи. През горещите месеци е препоръчително да се опръскват листата с вода. Пресаждане: Хамедореята не трябва да се пресажда често - само ако корените са напълнили саксията или са излезли извън нея. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренището или чрез семена, но е трудно в домашни условия.

хамедория елеганс
Случайно Сукулентно
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Зебрина

За растението: Зебрината е сукулентно растение, което пълзи около първоначалната си локация и по този начин прави гъста земна покривка. Известно още като "Пълзящият евреин", това растение е типично за крайбрежието на Мексико, като през 70те години се превръща в едно от най-популярните градински растения в САЩ. Има атрактивни листа със зебрени шарки, откъдето носи и името си. Начин на отглеждане: Зебрината се отглежда в градината при по-топли условия или вкъщи във висящи саксии. При отглеждане навън трябва да се има предвид, че тя няма да преживее замръзването, но пък ще осигури чудесен цветен килим в градината ви.  В домашни условия трябва да бъде гледана на не по-малко от 12 градуса. Предпочита богата, органична почва. Дори, когато са отглеждани при идеални условия, засадените зебрини стават прекалено дълги с времето. Решението е да изрежете дългите израстъци и да ги пресадите. За разлика от повечето растения, зебрината няма веднага да пусне нови стебла на мястото на отрязаните. Вместо това, голите стебла ще останат така дълго време. Светлина: Зебрината толерира всички видове светлина, но предпочита светла сянка или полусянка. Поливане: Зебрината изиксва постоянна влага на почвата, което е и основното изискване при отглеждането и. Поливайте растението със половин до 1 чаша вода ежедневно, в зависимост от неговия размер. Пресаждане: Зебрината рядко цъфти или възпроизвежда семена, затова пък е лесна за пресаждане. Просто отрежете стръкче от стеблото и пресадете отрязаната част в богата на хранителни вещества почва. В случай, че се полива добре, през първите две седмици, отрязъците поставени в органична почва, ще развият корени. Не забравяйте да поставите новите растения на сенчесто място. Допълнителна информация: В югозападно Мексико зебрината се използва като студен билков чай, наричан Матали. Китайците пък я използват като лубрикант. Може да предизвика дразнене на кожата при постоянен контакт с растението.

зебрина
Adromischus 022
Адромисхус

За растението: Адромисхус е род от най-малко 28 вида сукуленти растения, чиято родина е южна Африка. Растат в скалисти местности и са отлични растения за домашно отглеждане. Отличават се с атрактивни яркооцветени листенца, но изискват много светлина, за да се оцветят. На сянка повечето видове развиват зеленикави отенъци. Начин на отглеждане: Адромисхусите са относително малки растения със зеленикаво стебло и розовеещи или червеникави венчета, които произвеждат достатъчно нектар, за да са застрашени от фунгусна инфекция, особено в края на активния им сезон. За да предпазят растението, много градинари изрязват цветчето. Много видове андромисхус виреят чудесно във всякакъв вид почва, която не задържа вода. Издържат на по-студени температури, стига да са над нула градуса и самите растения да бъдат сухи. През зимата трябва да се избягва намокряне на листата. Светлина: Предпочита се директна ярка светлина. Поливане: Като представител на сукулентите растения, адромисхусът се нуждае от много малко вода. Полива се веднъж на 1-2 седмици, като общото правило е, че почвата трябва да бъде оставена да изсъхне. Преполиването води до загниване на корена. През зимата изпадат в латентно състояние и тогава поливането трябва да бъде по-рядко. Пресаждане: Много видове могат да бъдат размножени от едно единствено листче, като листчето трябва да бъде поставено така в саксията, че края на стеблото му едва да докосва почвата. Други видове сами отделят своите листчета и макар всяко листче да формира ново растение, може да е голямо предизвикателство да отгледате от него голям екземпляр. Допълнителна информация: Добре е да предпазвате адрмисхусите от листни въшки и винарки с инсектицид.

адромисхус