Избрана Орхидея
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Orchidacea_Cymbidium
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Избрано Растение
Narcis 2 20-12-2010
Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис
Tulip Garden 2011
Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале
Избрано растение
vriesia
Вризея

За растението: Вризеята идва от Южна Америка. С цвят или без цвят тя е впечатляващо и красиво растение със своите дълги и изпъстрени "тигрови" листа.  Те са остри и могат да достигнат дължина до 40 см. Окраските им са в зелен или жълто-зелен цвят - едни са с напречни или надлъжни шарки в жълто, а други са нашарени като с йероглифи. Растението цъфти от февруари до юни, в червен или жълт нюанс, като цветът прилича на "огнен меч"  с височина да 70 см. Начин на отглеждане: Подходящи за отглеждане са влажни и топли места. Светлина: Брумелията вирее добре на места, които не са пряко огрени от слънцето. Поливане:  През летните месеци поливайте Вризеята изобилно, а през зимата - равномерно. Влажността на въздуха също е от значение и е необходимо е да се поддържа  чрез оросяване. Пресаждане: Добре е да се пресажда на две - три години. Размножаването е с отделни розетки от растението  и докато се вкоренят,   желателно е помещението  да е топло - около 20-25 градуса.

вризея
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
DIFENBECHIA
Аглоанема

За растението: Аглоанемата е част от голямо семейство листно декоративни растения -  Araceae, което събира около 40 вида вечнозелени растения в семейството. Те произлизат от  тропическите блата и гори на Югоизточна Азия. Те са тревисти многогодишни растения до 20-150 см височина. Листата имат копиевидна форма, тъмно и средно зелен цвят, 10-45 см дълги и 4-16 см широки, в зависимост от вида. Цветовете са сравнително незабележими, бели или зеленикаво-бели, които могат да дадат червени плодове. Начин на отглеждане: Аглоанемата е популярно стайно растение и декоративно растение за офиси и търговски центрове, поради лесния начин на отглеждане и грижите, които трябва да се полагат за нея.  Понасят добре силна светлина и трудно вехнат след нападение от вредители. Аглоанемата процъфтява след години. Аглоанемата не понася студа и не трябва да се излага на температура под  0 ° C (32 ° F), с оптимални условия за отглеждане между 20 ° C (68 ° F) и 30 ° C (86 ° F). Високата влажност на въздуха също е важна. Светлина:  Те предпочитат непряка светлина и частична сянка. Растат най-добре в сянката на по-малко светлина, като северния прозорец. Поливане:  Те предпочитат тежки почви, които трябва да са влажни, но не и пренаситени с вода. Пресаждане: Лесно се размножава от резници, които трябва да се вкореняват в чаша вода. Допълнителна информация: Сокът на Аглоанемата е отровен за хората. Той предизвиква дразнене на кожата. При поглъщане, сокът предизвиква дразнене на устата, устните, гърлото.   &…

аглаонема
Eucalyptus_melliodora_-_Yellow_box5
Евкалипт

 За растението: Евкалиптът  е вечнозелено  дърво. Може да достигне на височина до 3 м. Листата и клоните съдържат етерични масла и затова се използват в медицината и парфюмерията. Родината е Австралия и Тасмания. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане - светли, топли, на завет, особено когато е младо растение. През зимата - може да издържи на температура 10 градуса, дори и по-ниска. През лятото - понася прякото слънце и като общо горещия въздух, затова може да го изнесете и на тераси с южно изложение. Светлина: Евкалиптът е светло-любиво растение. Когато е младо растение - отглеждайте го на полу-сенчести места, но когато вече е голямо , възрастно растение не му пречат директните слънчеви лъчи. Поливане: Когато е в период на първоначално израстване Евкалиптът трябва да се полива по-често, но да няма задържане на вода. През зимата - по-малко, като почвата не трябва да се засушава. Пресаждане: Може да се размножава чрез семена или резници през цялата година, но най-подходящ сезон е пролетта.  

евкалипт
Избрано растение
alstroemeria_4
Алстромерия

За растението: Алстромерията  е красиво многогодишно растение, чиято родина е Южна Америка. Цветето много си прилича с орхидеята и лилиума и е известно още с името "Перуански лилиум". Познати са около 70 вида. Обикновено в България са разпространени алстромериите с розови цветове. Най-много алстромерията се използва за рязан цвят и издържа във ваза около 3 седмици, но водата трябва да се сменя редовно. Начин на отглеждане:  Алстромерията вирее в добре отцеждаща се почва, с повече пясък. Киселинноста на почвата трябва да е около 6,5. Добавката на минерални торове е задължителна. Засаждането трябва да е при температура на въздуха около 20 градуса. Най - добре вирее в оранжерия. Светлина: Изисква се обилна слънчева светлина, но не пряка. Може да вирее и на полусенчести места. Поливане: Изисква нормално поливане. Пресаждане:  Размножава се  чрез делене на корените през юли и септември, когато растението прецъфти. Храстът се изкопава, като коренището се разделя с нож. Всяка част трябва да има около 10 пъпки, от които се развиват новите растения. Препоръчва се след разделянето корените да се дезинфекцират, преди да се посадят.      

алтромерия
2600x1832_614955_[www.ArtFile.ru]
Агапантус (декоративна лилия)

За растението: Агапантус - цветето на любовта, в превод от гръцки.  За негова родина се счита Южна Африка. Начин на отглеждане: То расте твърде  бързо и затова за отглеждане са подходящи само млади растения. Цветовете  му са бели или сини във формата на камбанки. Светлина: Агапантусът  обича светлината и топлината. Но през зимния сезон трябва да се остави на студено място - при температура около 1 - 3 градуса, за да може да цъфти през  следващата година.  Ако до него недостига достатъчна светлина, то може да бъде нападнато от листни въшки. Поливане: Растението е водо-любиво, но трябва да имате предвид, че трябва да го поливате, само когато почвата му е напълно изсъхнала. Пресаждане: Агапантусът се пресажда от  февруари до април в градинска пръст, която е примесена с много глина. Но размножаването му не е лесно, то се извършва  чрез разделяне.

агапантус, агапантус /декоративна лилия/, декоративна лилия
Случаен кактус
Великденче
Коледниче

За растението: Коледничето /Коледният кактус/ е особено красиво и впечатляващо растение със своите цветове - от чисто бели  до кремави, от ярко червени  до виолетови, жълти, розови, оранжево-червени. Името му идва от времето през което цъфти - декември,  когато се празнува Коледа. Родината е Източна Бразилия. Начин на отглеждане: Подходяща температура през лятото - до 22 - 25 градуса. През периода септември - началото на ноември оставете Коледничето при температура около 16 градуса. А от края на ноември до януари, когато започва да се подготвя за цъфтеж - го преместете в по-топли помещения - до 20 градуса. Проверявайте често за вредители - въшки, ако има такива, измийте Коледничето със сапунена вода. Светлина: Коледничето е светлолюбиво растение, но го пазете от директните слънчеви лъчи. Подходящи места - тези с източно  или западно изложение. Поливане: Водата трябва да е със стайна температура. През лятото - умерено поливане, а от септември до декември - често - тогава се залагат цветовете, но избягвайте задържането на влага в почвата. След като прецъфти,  добре е да се намали поливането до минимум. Прeсаждане: Размножаването е чрез резници, които трябва да се поставят във вода , за да пуснат корени.  Може да се използват и  крайници, по които са избили коренчета. Подходящо време …

великденче
Ехиноцереус
Ехиноцереус

За растението: Родината на този кактус е Мексико и Южните райони на САЩ. Той цъфти с наситени цветове - жълти, розови, червени. те траят от 5 до 7 дни. Начин на отглеждане: Едно от основните изисквания за този кактус е да бъде на проветрено място. Желателно е лятото и през по-топлите месеци да бъде изнасян навън. Възможно е отглеждането му в саксия или пък в оранжерия. Задължително условие е саксията да е с отвори, за да може водата да бъде отцеждана постоянно. Изисква се хубав дренаж да почвата. Светлина: Силна светлина и топло, прохладно място. Желателно е да не се поставя на пряка слънчева светлина. Поливане: Умерена поливка - през лятото по веднъж на седмица, зимата се полива рядко, не е проблем засушаването на почвата, стига да не е прекомерно и за дълго. Умерената поливка стартира отново през пролетта след появяването на първите цветоносни пъпки. Пресаждане: Пресаждането се извършва 2-3 години след вкореняването му. Допълнителна информация: Някои от подвидовете на този кактус са издържливи на студени температури и няма да измръзнат при минусови температури или такива около 0 градуса. Интересното е, че плодовете на кактуса са ядливи, с приятен вкус.

ехиноцереус
Случайна палма
sgfdhdgbsdf
Нолина

За растението: Нолината е известна с многото си имена -  наричат е “дървото на пътешественика”, защото не е нужно да се полива много често; името и в превод от латински е  “слонски крак” , заради бутилкообразния  ствол или "конска опашка”- защото листата и растат по този начин . Известна е и под името “бебе палма”, защото при домашни условия расте много бавно и едва достига един метър. В естествена среда може да израсте до 10 метра. Родината и е Мексико. Начин на отглеждане: Нолината е невероятно и непретенциозно за отглеждане растение. Може да се отглежда в прохладни помещения до 10 градуса през зимата , за лятото - до 20 градуса. Светлина: Вирее на светли и слънчеви места, но може и на шарена сянка. Добрата светлина спомага за образуването на буйна  и гъста листна маса. Поливане: Палмата се пръска и полива с престояла вода. Количеството вода за поливане зависи от температурата на въздуха, а именно - поливайте през цялата година нормално, на 5 - 6 дни , за да не съхнат връхчетата на листата. Пресаждане: Обикновено възрастните растения се пресаждат на 5 години в плитки съдове, докато младите може да се пресаждат на 2- 3 години. Към почвата трябва да е добавен задължително пясък за добър дренаж.  

нолина
Cycas New Leaves Coming From the Center
Цикас

За растението: Цикасът по външен вид прилича на палмите, но не е палма. В превод от гръцки език означава палма. Родината и е Япония, Тайван и Австралия. Среща се и под името папратова палма, заради младите и листа, които са извити като спирала и наподобяват папратите. Начин на отглеждане: Цикасът расте твърде бавно, но пък може да го отглеждате дълго време, ако му създадете добри условия. Подходящо място - юг или югозапад. Относно температурата на въздуха - нормална, даже през зимата може да бъде до 8 градуса. Не забравяйте да опръсквате палмата почти всеки ден. Почиствайте листата с влажна кърпа поне един път месечно , а ако е миете под течаща вода - покривайте стеблото. Светлина: Цикасът обича светли помещения, но преките слънчеви лъчи са вредни. Поливане: Както и за останалите палми - през лятото - много, а през зимата - да се намали значително. Внимавайте да не попада вода вътре в палмата /в средата/, защото може да загние. Пресаждане: Размножаването е чрез млади издънки или чрез семена - след около два - три месеца се появява новото растение. Пазете корените по време на пресаждане, те са много нежни и може да ги пречупите. Старите растения се пресаждат, ако са запълнили саксията или много са израснали.    Допълнителна информация: Цикасът не е евтина палма, цената и е висока. Затова, когато решите да купувате, винаги е оглеждайте за повредени или пожълтели листа, защото почти винаги се застояват в цветарските магазини. Удачно е да изберете палма  с три до пет развити листа.  

цикас
Случайно Сукулентно
90258
Еониум

За растението: В групата на Еониум попадат около 35 вида сукулентни, субтропични растения от семейство Crassulaceae. Името им идва от древногръцки и означава 'нестареещ'. Докато повечето са типични обитатели на Канарските острови, някои растения се срещат в Мадейра, Мароко и източна Африка. На снимката виждате Аеониум Абореум, известно още като 'Черна роза'. Начин на отглеждане: В домашни условия растението се отглежда в топъл глинен съд с размер не по-голям от нужния. Имайте предвид, че размерът на еониума варира между 5 и 15см.  Растението се чувства най-добре на температура между 10 и 25 градуса. Не бива да се гледа навън, ако температурите падат под 5 градуса и няма да понесе замръз. Почвата му не трябва да задържа вода. Можете да използвате почва за кактуси или да направите микс от едър пясък, перлит и пемза в съотношение 1:1:1. Светлина: Поставете растението на светло и слънчево място вкъщи. Можете да извадите еониумът навън, стига нощните температури да не падат под 5 градуса, като отново трябва да бъде поставен на място, пряко огрявано от слънцето. Поливане: Еониумът се полива оскъдно през зимата, тъй като тогава е в латентен период. Тогава той изиксва много малко вода и се полива само, колкото да се поддържа влажна почвата му. От март до началото на юни еониумът започва да расте и тогава изисква поливане веднъж седмично. В най-горещите летни месеци поливайте 2 пъти седмично, а от Септември нататък - отново веднъж седмично до настъпването на зимата. Пресаждане: Пресажда се през пролетта с помощта на стволови и листни резници. Оставете рязания край да изсъхне първо, след това го поставете във влажна почвена смес на индиректна слънчева светлина, докато не започне да расте. Полива се по-често през това време, но не прекалено, понеже започва да гние. Нека почвата бъде винаги влажна, но не прекалено. Някой представили на еониум могат да бъдат размножавани само от семена. Допълнителна информация: Еониумът може да се наторява с течен тор веднъж месечно от май до август. Погрижете се еониумът да бъде недостъпен за домашни любимци. Макар и рядко, части от растението могат да бъдат токсични за тях.

еониум
Green_plant_with_white_spots
Хавортия

За растението: Хавортията е малко, сукулентно растение, типично за южната част на Африка. Подобно на алоето, хавортията е член на подсемейство Asphodeloideae, затова тя прилича на миниатюрно Алое с изключение на цветовете на листата и, характеризиращи външния й вид. Като размер, растението е между 4 и 20 см високо, макар някои видове да достигат 40 см. Повечето видове имат твърди, жилави листа, обикновено тъмно зелени на цвят, докато други са с по-меки, полупрозрачни листа, пред които слънчевата светлина може да достигне до по-вътрешните фотосинтезиращи тъкани. Цветовете им са малки, бели и много сходни, дори между различните видове хавортия, но листата показват значителни разлики дори в рамките на един и същи вид. На снимката по-горе виждате представител на Хавортия Аттенуата. Начин на отглеждане: Хавортията е светлолюбиво, вечнозелено растение. Предпочита температури над 10 градуса, което я прави подходяща за градинско цвете през пролетта и лятото. Важно е да бъде изложена на пряка слънчева светлина. Отглежда се в суха почва, смес от пясък, глинеста почва, торфен мъх в пропорции 2:1:1. Саксията и не трябва да бъде по-голяма от нужното, като е за предпочитане да не задържа вода, тъй като хавортията е сухолюбиво растение. Хавортията расте отлично при средна влажност на въздуха. Светлина: Пряка слънчева светлина. Най-добре да сложите саксията на прозорец, целодневно огряван от слънцето. Ако отглеждате хавортията си в градината, намерете отново подобно място. Поливане: Не се нуждае от често поливане. Веднъж на всеки 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди следващото поливане. Пулверизирането не е задължително. Пресаждане: Размножава се чрез семена или с пресаждане на издънки.   Допълнителна информация: Не се нуждае от богата на хранителни вещества почва, така че наторяване веднъж годишно е напълно достатъчно. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

хавортия