Стрептокарпус

Цъфтящо стайно растение. Дивите форми са от Южна Африка, тропическите гори на Азия и Мадагаскар. По селекцията на това непретенциозно растение е работено много. S.rexii е най-масово разпространение заради големята приспособимост на вида към домашни условия. Листата са ланцентни, удължени, релефни, зелени, а при някои форми с лилав оттенък от долната страна. Развиват се в розетка.

Цветовете  са в бяло, розово, червено, виолетово, с по-тъмно оченце в центъра. Разположени са по няколко в съцветие. S.drandis, S.wenlandii са много интересни, защото имат само по един голям лист през целия си живот. Тези два вида са взискателни към въздушната влага. Растението се размножава чрез разделяне на розетките пролетно време или чрез листни резници. Разделянето е бърз и лесен способ. Новите растения са добре развити и започват да цъфтят по-скоро. За получаване на повече растения или ако няма новообразували се розетки се вкореняват листни резници. Използват се листа от външната част на розетката. Ако не са големи, се слагат за вкореняване цели във вода или смес от перлит и пясък. Големите листа се нарязват на трапецовидни парчета с част от централната жилка и се слагат в субстрат за вкореняване (аналогично се вкоренява царската бегония). Резниците се покриват под стъкло или полиетилен, а температурата е 20-22 градуса. Засаждат се след като се появят новите растения от мястото на вкореняване. Използва се лек хранителен субстрат от торф и пясък.

Растението е почти  с непрекъснат цъфтеж. Държи се на светло, но защитено от пряко слънце място. През зимата може и да е на по-хладно място – до 10-12 градуса, като се полива рядко! Лятото се полива и тори редовно, а ако няма цветове, растението се къпе или оросява. Следи се редовно за неприятели – акари и листни въшки. S.drandis , S.wenlandiiса подходящи и за отглеждане във флорариуми с други тропически влаголюбиви видове – насекомоядни, папрати, орхидеи, бромелии.

Стрептокарпусът е решение на проблема със зацветяването на сенчестите кътове у дома.