За растението:
Азиатското лютиче много прилича на анемонията. Родината му е Мала Азия и Средиземноморието. На латински името означава „малка жаба“. На български най му приляга името декоративно лютиче, поради едрите и красиви цветове. Наричат го още персийска роза, а сред цветарите – „божур, скъсан на изпита за роза“. То достига височина до 50 см. Цветовете са кичести – бели, жълти, розови, оранжеви, червени цветове, листата – зелени и нарязани и кухи тънки стебла. Цъфти през юни и юли.
Начин на отглеждане:
У нас се отглеждат 34 вида лютичета. Декоративното лютиче е многогодишно растение. Интерес представляват корените му. Те са месести, като грудка, заострени в края и служат като размножителен материал. Грудките се изваждат през август-септември. Може да се отглежда в саксии или в градината.
Светлина:
Азиатското лютиче е светлолюбиво цвете. Когато се засажда в градината се търси място, което се огрява от слънцето най-добре.
Поливане:
Поливането трябва да е умерено. Ако през лятото листата започнат да жълтеят, то ограничете до минимум поливането. Но то е важно по време на цъфтежа. Полива се постоянно, но винаги с умерено количество вода. При ниски температури не трябва да се полива обилно. Ако пък се засуши стъблата се огъват, падат и вече не се изправят.
Пресаждане:
Почвата трябва да бъде богата и да се подхранва с течен тор в периода на растеж. През зимата грудките се съхраняват на сухо и проветриво място, поставени в пясък при стайна температура, без да се поливат. Напролет поради продължителното им съхранение те се поставят за няколко часа във вода, за да набъбнат. Добре е във водата да се добави и фунгицид за предпазване от кореново гниене. Засаждат се при температура 10 – 12 градуса, на разстояние поне 8 – 9 см и дълбочина 3 – 5 см. Поливат се обилно.
