Непентесът е увивно растение от тропика. Върху дългото стъбло последователно са подредени целокрайни листа. По продължение на нерватурата (средната жилка) се образуват ярко оцветени канички покрити с капаче. Насекомите се привличат от яркия цвят на каничката и събраната в нея вода. На входа има нежни власинки и по хлъзгавата повърхност жертвата пада в каничката. Отделните пептидни ензими ги разграждат и от получения хранителен разтвор растението набавя необходимите вещества.
От този вид се предлагат няколко сорта, но всичките са със сходни изисквания.
Не са взискателни към температура. Минималната е 13-15 градуса до 28-30 градуса C. Високата температура и ниската влажност са фактор за отмиране на каничките и спиране образуването на нови. За непентеса, както и за сараценията е важно да се долее вода в каничките, защото при транспорта може да се е изляла и каничката да изсъхне. Прякото слънце причинява прегаряне на листата, затова дръжте на сянка саксията.
Поливайте често, за да не изсъхва субстрата, като мъх, торф, парчета кора, субстрата трябва да е порест, бодат на въздух. Корените са много крехки и чупливи. При пресаждане внимавайте много, ако се наложи изрязване на загнил корен или го нараните използвайте пепел от дървени въглища за обработка на раната.
За сараценията трябва още по- малко грижи. В зависимост от сезона може да получите растение само с цветове, с фуниевидни (хищни) или обикновени листа. Цветовете се появяват през пролетта, а хищните листа- само през лятото. По време на покой може да има само обикновени листа.
Каничките са зеленикави, най- често с виолетови ивици, привличат насекоми с отделения нектар. Попаднали във фунията насекомите не могат да излязат обратно от обърнатите срщу тях власинки на отвора. После ензимите отделени от растението довършват работата.
Гледа се лесно в стайни условия. Зимата изисква по- ниска темепература, около 10 градуса, защото е в покой. Издържа на слънце, но внимавайте. Присажда се рядко, обикновено на 2-3 години само в торф или мъх и едър пясък.
