КОШАНИНОВО ВЪЛЧЕ ЛИКО, БЯСНО ДЪРВО

Daphne kosaninii Stog.

Кошаниновото вълче лико е храст. Спада към групата на вечнозелените растения.
За разлика от маслиновиднота вълче лико, от което на пръв поглед не се различава и към което доскоро е било отнасяно като негова разновидност, крайните разклонения на клонките на кошаниновото вълче лико са изцяло голи и с червеникав лъскав отенък / при маслиновидното вълче лико младите клонки са пухести и са с по-тъмна кафеникава матова кора, а листата по долната повърхност са покрити с прилегнали власинки /. Листата на кошаниновото вълче лико са дребни, лопатовидни и кожести , с гола подвита повърхност. На върха на младите клонки се намират дребни цветчета. Те са дълги около 1,5см. и имат кожесто венче със заострени венечни дялове и розова багра.
Кошаниновото вълче лико се среща по варовити скални местообитавания в нискохрастови и тревисти съобщества. Обикновено е локализирано в Пирин и Славянка. През август, когато по върховете на Пирин към 2600м. н. в. се срещат храсти , обилно обсипани с цветове като розови звездички, в по- ниските склонове храстчетата му са вече отрупани с плодове. Към края на лятото храстите вече са посипани с огненочервени перли – така ярко се отразяват слънчевите лъчи в лъскавата повърхност на плодовете.
У нас расте и друг вид – Daphne mezereum – представител на групата с опадливи листа. Листата опадват през есента и растението презимува с голи клонки. Напролет те обилно цъфтят преди разлистването.
Останалите шест вида на род Вълче лико са с вечнозелени листа. Те всички са се запазили през ледниковия период още от терциера, когато са били в разцвет. Тези шест вида вечнозелени храсти са в списъка на защитените растения. Кошаниновото вълче лико е локален български ендемит.