ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР

Рано напролет, когато се стопят последните снегове и топлината на слънчевите лъчи разбуди предвестниците-ранобудници, из храсталаците и по тревистите места зажълтяват златистоцветните минзухари.

Crocus chrysanthus се различава от другите видове минзухари по люспите  на грудко-луковицата, разпадащи се в основата си на пръстеновидни дялове (видов белег, по който се различава от близкия жълтоцъфтящ Crocus aureus – златист минзухар; при него основата на кафявите обвивни люспи на грудко-луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна). От грудко-луковицата напролет се образуват 5-8 теснолинейни листа с ясно изразен широк среден ръб – кил, чийто краища  са късо ресничести. Сред листата се подават 1-3 цвята, които в началото заедно с листата са обвити с два ципести листа. Те достигат основата на цвета. Разперените околоцветни листчета са златистожълти, а в по-редки случаи могат да бъдат бледожълти до бели. Сред тях се открояват три тичинки с жълти прашници и дръжки. Малко над прашниците се издигат три оранжевочервени близалца. Плодникът е с долен завръз, разположен между листата, близо до почвата.

Цъфти от февруари до април.

Златистоцветният минзухар се среща в Северна, Източна, Югозападна и Южна България. Преди години той се е срещал по поляните на Люлин в местността „Черния кос”, но масовото му събиране е довело до загиване на луковиците, защото останали в почвата без листа, те не могат да натрупат нови резервни храни. Сега минзухарът е останал само по най-високите, отдалечени от населени места части на планината.

Освен у нас и в съседните балкански страни той се среща и в Мала Азия, затова е балкански субендемит.