Здравецът е едно от най-популярните растения у нас. Има монго видове: Geranium asphodeloides – бърдунож здравец, G. rotundifolium – кръглолист, G. sanguineum – кървавочервен здравец. Познатият ни обикновен е G. macrorrhizum.
Той е многогодишно тревисто растение със скъсени, разклонени в основата, окосмени стъбла. Мощно коренище, а листата са срещуположни, насочени, длановидни, с аромат.
Цветчето е просто, с по 5 чашелистчета и венчелистчета и 10 тичинки.
Расте по гористи местности, поляни, каменисти места. Не е претенциозен, но предпочита влажни и сенчести места. Размножава се основно чрез разделяне на коренището рано пролетта или наесен. Може да се правят коренови и стъблени резници. Прихваща се лесно и не се налага специално вкореняване.
Използва се основно за зацветяване на северни тераси, скални кътове, сенчести дворове.
Има създадени сортове с розлични багри на цвета – бял, син, червен. Освен като багри, декоративен ефект се получава и от различно нарязаните листа или от комбинация с други сенколюбиви видове.
Грижите са сведени до почистване на сухите и жълтите листа, прореждане през пролетта, торене и поливане. Торените растения са с по-мощен хабитус и цъфтят по-обилно.
Напада се от пухестата въшка.
Отглеждан в съдове на прозореца или терасата, внася много уют в дома.
Името на другия род идва от гръцки – pelardos – щъркел. Видовете от този род имат за родина Южна Африка и Австралия.
.
