Старопланинска иглика

Старопланинската иглика е много рядко растение. През пролетта нейните къси коренища образуват розетки близо до потоци, по влажни и обливани  с течаща вода скали. Листата й са овални, до обратно яйцевидни с клиновидна основа. Постепенно преминаващите в широка листна дръжка петури достигат дължина 7 см. и ширина 1,5 см. Ръбът им е целокраен или с неясно различими зъбци. Отгоре листата са тъмнозелени, а долната им повърхност като че ли е посипана с брашно. Този белег е дал името на близкия й вид Primula farinosa  (farinosа – брашно ) , която е по-разпространена у нас и в други страни.

Ниският цветоносен  стрък образува  от два до десет цвята. Те имат цилиндрична чашка с къса тръбица и остри триъгълни зъбци. Венчето е с бледооцветена тръбица и бледовиолетова разперена коронка от пет сърцевидно врязани на  върха, венечни дяла. То не надминава 1,5 см. дължина. Цветовете са на доста дълги дръжки и образуват съцветие сенник.

Докато брашнестата иглика има широк ареал – среща се в арктичните области на Северното полукълбо, а Южното полукълбо е единствен представител на Игликите, старопланинската иглика е съвсем ограничено разпространена. Среща се на някои места в Средна Стара планина – по улейте на Троянския, Карловския и Калоферския балкан. Тя е типичен локален български (старопланински) представител на игликите.