Цъфтящи
327_01

Рилска иглика

РИЛСКА ИГЛИКА, БОЖЕСТВЕНА ИГЛИКА

Primula deorum  L.

 

Род Primula с неговите 300 вида е един от най-големите от семейство Primulaceae. У нас е представен с осем вида. Родовото име е умалителна форма от латинската дума primus – първи и се отнася до свойството на повечето иглики да цъфтят през пролетта. Това име се среща в ботаническата литература още през XIV век. В повечето романски и славянски езици то е получило транскрипция. У нас родът е известен с името иглика.

 

За рилската иглика е съобщено за пръв път от сръбския ботаник Йосиф Панчич в 1883 г, но погрешно като P. integrifolia. Няколко години по-късно грешката била открита от първият български ботаник, проф. Ст. Георгиев, който я нарекъл P. bulgarica, но малко преди да излезе от печат публикацията му, бил изпреварен от чешкия ботаник Йосиф Веленовски, който нарекъл чудно красивата, растяща в Рила,  иглика P. deorum – божествена иглика.

 

Рилската иглика расте само край красивите рилски езера и потоци. Тя предпочита влажни, мочурливи и торфени поляни. Нейните къси месести коренища и десетината й тлъсти розетечни листа буквално се мият от студените води, които се оттичат или втичат в езерата. Листата са продълговато ланцетни, целокрайни и имат сивозелен цвят от восъчния налеп по тях. Листната петура е с една  средна жилка. След розетката се образува само един цветоносен стрък с не повече от десет цвята в сенниковидно съцветие, който е виолетовочервен и отделя лепливо вещество. Цветните чашки са звънчевидни с пет зъбчета. Венчето е с тръбичка и петделна, разперена  встрани коронка. Тичинките и горният плодник са скрити в тръбичката. След прецъфтяването цялото венче опадва и тогава сферичният плод с множество дребни  семена наедрява. Цъфти от юни да август, но най-масово през юли.

 

През месеците, когато рилската иглика е в масов цъфтеж, зелената трева, изпъстрена с бледовиолетови цветове, напомня пъстър килим, а когато прецъфтява, чудните й преливащи в синьо багри радват окото.