Цъфтящи
DCF 1.0

ПЛАНИНСКИ БОЖУР, ВИТОШКО ЛАЛЕ

ПЛАНИНСКИ БОЖУР, ВИТОШКО ЛАЛЕ

Trollius europaeus L.

Родовото име Trollius на латински означава овален. То е дадено поради кълбовидната форма на цвета. От 12-те вида на рода, спадащ към семейство Ranunculaceae, повечето са азиатски и само един вирее в Европа. Не случайно той носи видовото име европейски.

Широко разпространеното у нас име витошко лале е съвсем неподходящо и неправилно и би трябвало да се изостави.

Планинският божур е многогодишно тревисто растение. Неговите стройни, високи до един метър стъбла са неразклонени и облистени по цялата дължина. Най-доблните листа са с дръжки, а горните са почти приседнали. Листните петури са длановидно разсечени с 3-7 клиновидно стеснени дяла, чийто ръб е дълбоко напилен. Стъблата завършват с един-два кълбести цвята. Техните едри, десетина-двадесет на брой, широко овални, паничковидно извити околоцветни листчета са с лимоненожълт цвят. Само най-външните, които обвиват топчестата пъпка, имат в началото зелен цвят, после и те пожълтяват.

Планинският божур цъфти от юни до август и цветовете му приличат на разтворен божур и не напразно нашият народ го е нарекъл планински божур. Ако се разтворят околоцветните листчета, ще се видят множество дребни нектарници с удължена вдлъбнатина, в която се отделя нектар – примамка за насекомите. Още по-навътре е жълтият венец на дребните тичинки. Върху изпъкналото цветно легло в центъра на цвета са разположени многобройни дребни плодници. Поради това че околоцветните листчета са закривени навътре, опрашването не може да стане нито от вятъра, нито от многобройните насекоми. Само един вид дребни мушици, които се задържат дълго време върху цвета, могат да извършат опрашването им. Едва след оплождането, когато плодовете наедреят, се вижда, че са образувани от един плодолист и се превръщат в същински плод-мехунка. Въпреки че зрелите плодчета не превишават един сантиметър, те се разпукват по шева само на върха и отвътре се изсипват черни семена с метален блясък.

Планинският божур е защитено растение и се среща по влажни поляни и край потоци във високите части на планините на Западна България по силикатен терен. Неговите ярко жълти едри цветове контрастират на фона на тучната лятна зеленина и придават от юни до август прелест и неповторимост на изгледа.

Освен у нас и в други европейски страни този вид се среща в Сибир, Кавказ и Северна Америка.

Similar Projects
Божур

За растението: Божурът е едно от най-често срещаните растения в градините. Родината му е Китай, където го наричат императорско цвете и в превод от китайски означава - "най-красив". Той е един от символите на страната, на него е наречен четвъртия месец от годината - Луната на божура.  Божурът е прекрасно растение, което може да краси градината десетилетия наред, да расте на едно и също място дори и 100 години и без да изисква специални грижи за отглеждане си. Божурите са тревисти и дървовидни. Цъфтят от късна пролет да началото на лятото - около две - три седмици. Цветовете са полупрозрачни, прости и кичести, в различни окраски - бяло, червено, розово, жълто.  На височина достига до 50 - 100 см. Начин на отглеждане: Засадете божурът на дълбоко в богата на хумус и обогатена с тор почва. През есента подкъсете стъблата, а дървесните божури подрежете леко през пролетта.  Светлина: Божурът е светлолюбиво растение, вирее и на полусенчести места, но много повече цъфти,  ако е на слънчево място. Поливане: Умерено поливане, не трябва да изсъхва почвата, особено в горещите месеци. Пресаждане: Божурът може и да не се пресажда и да остане на мястото си много години, без това да повлияе  на растежа му. Но ако желаете да го преместите, направете го през есента - септември месец. Внимателно извадете коренището и го засадете на друго място. Може да разделите коренището, като всяка част на която има пъпка ще даде ново растение.  Размножаването може да е и чрез семена, но това е много дълъг период, защото едва на третата година ще се образуват пъпки. Допълнителна информация: В категория "Любопитно" може да прочетете още интересни факти за Божура.

божур