Морски панкрациум

МОРСКИ ПАНКРАЦИУМ Pancratium maritimum L.     Морският панкрациум, или както народът го нарича пясъчна лилия, пясъчен крем, морски крин.   Род  Pancratium  със своите двадесет вида расте из Средиземноморието, на Канарските острови, в Тропична Африка и Азия. У нас се среща в крайбрежните пясъци по Южното Черноморие, в местността „Каваците” южно от Созопол по плажната ивица. Морският панкрациум е едро луковично растение. Луковиците му са заровени на голяма дълбочина (половин метър) в пясъците, а над тях могат да се видят едрите му дебели надземни цветоносни стръкове, излизащи от средата на 5-6 приосновни листа. Те са доста дълги (понякога по половин метър), с линейна форма и успоредно жилкуване, не по-широки от 3 см. Синкавозеленият им цвят се дължи на восъчния налеп по тях. Такъв налеп има и по цветоносния стрък, който достига и надминава половин метър височина и завършва със сенниковидно съцветие. В основата му има два едри срещуположни присъцветни листа, които обхващат неразвитото още съцветие. След разтварянето от пазвите им се извисяват едри бели цветове. Броят им рядко надвишава десет. Околоцветникът им е фуниевиден, с дълбоко разцепени шест дяла. В основата на околоцветната тръбица има шест двузъби листчета, които образуват малка коронка. Цялата цветна тръбица е осеяна с надлъжни зеленкави жилки. Шест едри тичинки се подават от отвора на цвета и увисват на дълги дръжки през прорезите на фуниевидните цветове. След прецъфтяването долният завръз образува едра разпуклива кутийка с много семена.   Красивите цветове на пясъчния крем са ароматни по време на цъфтежа, който е през юли-август.   Морският панкрациум расте при определени почвени условия и затова може да бъде култивиран из крайбрежните цветни площи и озеленените места. По този начин ще се избегне засаждането на екзотични, вместо на наши изчезващи видове. Пясъчният крем дава живот на нагорещената пясъчна ивица и омайва с чудния си вид и аромат.  

морска лилия, морски панкрациум

ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР

ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР Crocus chrysanthus Herb. Рано напролет, когато се стопят последните снегове и топлината на слънчевите лъчи разбуди предвестниците-ранобудници, из храсталаците и по тревистите места зажълтяват златистоцветните минзухари.   Crocus chrysanthus се различава от другите видове минзухари по люспите  на грудко-луковицата, разпадащи се в основата си на пръстеновидни дялове (видов белег, по който се различава от близкия жълтоцъфтящ Crocus aureus – златист минзухар; при него основата на кафявите обвивни люспи на грудко-луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна). От грудко-луковицата напролет се образуват 5-8 теснолинейни листа с ясно изразен широк среден ръб – кил, чийто краища  са късо ресничести. Сред листата се подават 1-3 цвята, които в началото заедно с листата са обвити с два ципести листа. Те достигат основата на цвета. Разперените околоцветни листчета са златистожълти, а в по-редки случаи могат да бъдат бледожълти до бели. Сред тях се открояват три тичинки с жълти прашници и дръжки. Малко над прашниците се издигат три оранжевочервени близалца. Плодникът е с долен завръз, разположен между листата, близо до почвата.   Цъфти от февруари до април.   Златистоцветният минзухар се среща в Северна, Източна, Югозападна и Южна България. Преди години той се е срещал по поляните на Люлин в местността „Черния кос”, но масовото му събиране е довело до загиване на луковиците, защото останали в почвата без листа, те не могат да натрупат нови резервни храни. Сега минзухарът е останал само по най-високите, отдалечени от населени места части на планината.   Освен у нас и в съседните балкански страни той се среща и в Мала Азия, затова е балкански субендемит.

Минзухар

Блатно кокиче

Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.

блатно кокиче, блатно кокиче билка, блатно кокиче лекарство, кокиче

Зюмбюл

За растението: Зюмбюлът /Hyacinthus/ е луковично многогодишно растение. Родина са му средиземноморските части на Европа и Мала Азия. Наименувано е на красивия младеж Хиацинт, известен в гръцката митология като герой, син на музата Клио и цар Пир. То е едно от най-отглежданите цветя в градината през пролетта. Цветовете му приличат на гроздове, излъчват силен и отличителен аромат и са в различни окраски - бяло, розово, синьо, жълто, червено, виолетово. Начин на отглеждане: Подходяща почва за виреене - песъчлива и лека. Освен в градините може да се отглежда и в саксии в  помещения с нормална влажност и нормална температура - около 20 градуса. Започва да цъфти от края на месец март до месец май. Светлина: Зюмбюлът е светлолюбиво растение, но може да се отглежда и на полусенчести места. Не трябва да се огрява от силните слънчеви лъчи. Поливане: Умерено поливане, за да не изгният луковиците. Пресаждане: Ако отглеждате зюмбюлът в градина, то луковиците трябва да се извадят след като прецъфтят през юни-юли и да се преместят на ново място.  

зюмбюл

Фрезия

За растението: Фрезията е известна като "южноафриканската принцеса", защото родина са и високите плата на Кейптаун, Южна Африка. Тя е наречена на немския ботаник и лекар Фридрих Фрезе. Тя е невероятно красиво, ароматно и кичесто растение. Стъблото и е  дълго 10-40 cm, слабо разклонено с малко листа, крехко и на върха му се образуват ароматни цветове, който наподобяват фунии. Цветовете са с различни окраски и нюанси на бяло, жълто, оранжево, червено, лилаво. Начин на отглеждане: Фрезията е капризно за отглеждане в домашни условия растение. Тя е градинско цвете, но може да се отглежда и в оранжерии. Подходяща почва е тази от смес на торф и пясък, лека и пропусклива. Светлина: Фрезия е изключително капризна към светлината. Подходящи помещения - полусветли, проветриви. Ако се отглежда в градината - изберете полусенчести места, да не е изложена на преките слънчеви лъчи. Поливане:  Нормално поливане. Пресаждане: Размножаването е чрез луковици и вегетативно. Засаждайте луковиците през месец май, най-добре в сандъчета.  

фрезия

Нарцис

За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия,  Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен.  Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на  едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви,  и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е  много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да  не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден,  синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се  казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и  видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.  

нарцис

Детелина /Оксалис, киселче/

За растението: Детелината/Оксалисът/ е луковично тревисто растение. Известни са няколко видове и сортове, като разликата е във формата и цвета на листата, а именно има такива с  дребни, средни или много едри листа и с по-светли или тъмнозелени листа. Отделните сортове цъфтят и по различно време, като Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември с бели, розови, жълти цветове, а Oxalis regnellii (киселица) -  юли–август с  пурпорни  и розово червени цветове. Родина са и Мексико и Южна Америка. Начин на отглеждане: За Oxalis deppei: Четирилистната детелина /Оксалис депей/ е известна и с името "Растението на щастието" или "Железният кръст". Може да отглеждате четирилистната детелина на открито от средата на месец май до октомври - преди да паднат сланите. Тогава луковиците се изваждат, почистват се от земята и се оставят на сухо и хладно място, а на пролет - месец април се  засаждат отново в обогатена с хумус почва. Поливайте обилно с вода и торете всяка седмица по време на цъфтежа. Ако отглеждате детелината в саксия, трябва да знаете, че зимата растението е в покой. Първият признак е спиране на цъфтежа, повяхване на листата и лесното им откъсване от лукувиците. Оставете саксията на хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това растението започва да расте, появяват се нови листчета, тогава го преместите на светло и топло, започнете да поливате и торите. За Oxalis regnellii: Ако е отглеждате навън, есента извадете луковиците и ги оставете в хладно помещение. На пролет ги засадете отново, дори и на полусенчести места, които не са на течение. Поливайте много по време на растежа.  През зимата може да е отглеждате дори в неотоплявано помещение. Трябва да знаете, че при лошо време и нощем цветовете заспиват и се свиват Светлина: Детелината е светлолюбиво растение, но може и да расте на полусенчести места. Поливане: Нуждае се от редовно поливане, а по време на цъфтежа поливайте обилно. Пресаждане: Размножаването е чрез лукувици. Засаждайте ги плитко в земята на 1 см дълбочина. Може да ги поставите и във вода, докато пуснат коренчета. Допълнителна информация: Детелината е подходящо и лесно за отглеждане растение при домашни условия. През зимата то ще освежи интериора със своите нежни бели цветове на фона на тъмните листа.    

детелина

Лале

  Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. Луковиците на лалетата не понасят задържане на влага, особено през зимата. Те се засаждат наесен, през октомври или ноември. Дълбочината на засаждането зависи от големината на луковиците – препоръчва се тя да е до 2 пъти диаметъра на засажданата луковица. През периода на поникването растенията се подхранват с минерални торове. Луковиците са готови за изваждане, когато половината от стъблото и листата пожълтеят. Нормално извадените луковици са с кафява люспа. Те се поставят в щайги и се оставят на сухо и проветриво място.През периода на съхраняване е необходимо луковиците да се проверяват, като болните се отстраняват. Обработката на почвата се извършва един месец преди засаждането. Внасянето на оборски тор предизвиква загниване на кореновата система на луковицата., затова предсеитбеното торене се извършва с минерални торове- около 70 кг. суперфосфат и 30 кг. калиев сулфат на декар

лале

Анемоне

За растението: В миналото, подаряването на АНЕМОНЕ означавало „раздяла”, „напускане”. Съществуват над 100 вида анемонии. Произхожда и е разпространено в Европа, Кавказ, Мала Азия, Китай, Америка, Япония и т.н. Анемонията е нискостеблено едногодишно растение, което се характеризира с много издънки. Листата растат около стъблото и корена, образуват леко гнезденце около цветовете. Цветовете са събрани във венче с различни багри – бели, розови, червени, сини, пурпурни, жълти и др., и тичинкова част, леко издадена над цветните листчета и оцветена винаги в различен от тях цвят. Анемонето цъфти различно – някои видове през пролетта, други през лятото и есента. Светлина: Расте на полусянка или сянка. Пресаждане: Размножава се чрез семена или издънки, които се разсаждат през  есента. Почвата е най-добре да е смес от равни части градинска пръст, оборска тор и пясък. Може да се ползва и готова смес, която намираме в специализираните магазини за цветя.

анемоне

Далия (Гергина)

За растението: Родината на Далията /Гергината/ е Мексико. В Европа започва да се отглежда през 18 век. Създадени са много хибриди. Цъфти и през лятото и през есента. Може да израсте до 2 м  на височина. Начин на отглеждане: Подходяща температура за отглеждане - 15 - 20 градуса и вирее на различни почви. Засадете Далията /Гергината/ на място, което поне половината от деня да е огряно от слънцето - източно изложение е най-добре, а и силата на слънчевите  лъчи до обяд  не е толкова изразена. Когато растението достигне на височина 30 см , отрежете високо стръковете, за да може да се получат разклонения. Премахнете и пъпките, като това ще доведе до уголемяване на цветовете. Премахвайте винаги увехналите цветове. Подпирайте стъблата, когото достигнат определена височина, защото цветовете са много тежки и може да ги прекършят. Светлина: Далията /Гергината/ е светлолюбиво растение, но директните слънчеви лъчи са вредни за цветовете и. Поливане: Далията/гергината/ понася обилно поливане, дори е необходимо да се опръскват листата и от време на време. Пресаждане: Размножаването е чрез грудки през пролетта. Още първите слани я поразяват. Всеки, който ще е отглежда трябва да знае, че за да се радва на прекрасните й багри и форми през лятото, трябва да извади грудките и да ги съхрани до пролетта. За целта, стъблата се изрязват на  10 см. над повърхността. Коренищата се подкопават и грудките се изваждат, без да се наранят. Почистени от почвата е добре да се  потопят за кратко време във фунгицид, за да се  предпазят от развитие на гъбни болести. След това остатъците от стъблата се изрязват до 1-2 см. и грудките се оставят на сухо и прохладно място за през зимата. Влажността на въздуха в помещението трябва да е нормална, тъй като ако въздухът е прекалено влажен грудките ще развият плесени, ако пък е с малка влажност, те могат да загинат. Грудките не трябва да се поставят в помещения, където съхраняваме плодове и зеленчуци. Допълнителна информация: В раздел "Любопитно" ще откриете информация защо това растение е известно с две имена.

далия