МОРСКИ ПАНКРАЦИУМ Pancratium maritimum L. Морският панкрациум, или както народът го нарича пясъчна лилия, пясъчен крем, морски крин. Род Pancratium със своите двадесет вида расте из Средиземноморието, на Канарските острови, в Тропична Африка и Азия. У нас се среща в крайбрежните пясъци по Южното Черноморие, в местността „Каваците” южно от Созопол по плажната ивица. Морският панкрациум е едро луковично растение. Луковиците му са заровени на голяма дълбочина (половин метър) в пясъците, а над тях могат да се видят едрите му дебели надземни цветоносни стръкове, излизащи от средата на 5-6 приосновни листа. Те са доста дълги (понякога по половин метър), с линейна форма и успоредно жилкуване, не по-широки от 3 см. Синкавозеленият им цвят се дължи на восъчния налеп по тях. Такъв налеп има и по цветоносния стрък, който достига и надминава половин метър височина и завършва със сенниковидно съцветие. В основата му има два едри срещуположни присъцветни листа, които обхващат неразвитото още съцветие. След разтварянето от пазвите им се извисяват едри бели цветове. Броят им рядко надвишава десет. Околоцветникът им е фуниевиден, с дълбоко разцепени шест дяла. В основата на околоцветната тръбица има шест двузъби листчета, които образуват малка коронка. Цялата цветна тръбица е осеяна с надлъжни зеленкави жилки. Шест едри тичинки се подават от отвора на цвета и увисват на дълги дръжки през прорезите на фуниевидните цветове. След прецъфтяването долният завръз образува едра разпуклива кутийка с много семена. Красивите цветове на пясъчния крем са ароматни по време на цъфтежа, който е през юли-август. Морският панкрациум расте при определени почвени условия и затова може да бъде култивиран из крайбрежните цветни площи и озеленените места. По този начин ще се избегне засаждането на екзотични, вместо на наши изчезващи видове. Пясъчният крем дава живот на нагорещената пясъчна ивица и омайва с чудния си вид и аромат.
ЗЛАТИСТОЦВЕТЕН МИНЗУХАР Crocus chrysanthus Herb. Рано напролет, когато се стопят последните снегове и топлината на слънчевите лъчи разбуди предвестниците-ранобудници, из храсталаците и по тревистите места зажълтяват златистоцветните минзухари. Crocus chrysanthus се различава от другите видове минзухари по люспите на грудко-луковицата, разпадащи се в основата си на пръстеновидни дялове (видов белег, по който се различава от близкия жълтоцъфтящ Crocus aureus – златист минзухар; при него основата на кафявите обвивни люспи на грудко-луковицата се разпада на успоредни надлъжни влакна). От грудко-луковицата напролет се образуват 5-8 теснолинейни листа с ясно изразен широк среден ръб – кил, чийто краища са късо ресничести. Сред листата се подават 1-3 цвята, които в началото заедно с листата са обвити с два ципести листа. Те достигат основата на цвета. Разперените околоцветни листчета са златистожълти, а в по-редки случаи могат да бъдат бледожълти до бели. Сред тях се открояват три тичинки с жълти прашници и дръжки. Малко над прашниците се издигат три оранжевочервени близалца. Плодникът е с долен завръз, разположен между листата, близо до почвата. Цъфти от февруари до април. Златистоцветният минзухар се среща в Северна, Източна, Югозападна и Южна България. Преди години той се е срещал по поляните на Люлин в местността „Черния кос”, но масовото му събиране е довело до загиване на луковиците, защото останали в почвата без листа, те не могат да натрупат нови резервни храни. Сега минзухарът е останал само по най-високите, отдалечени от населени места части на планината. Освен у нас и в съседните балкански страни той се среща и в Мала Азия, затова е балкански субендемит.
Родовото му име произлиза от гръцки leucos- бял, заради баграта на цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето на цъфтежа на растението. То вирее по мочурливи ливади, в съседство с блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. Лятното латно кокиче е многогодишно луковично растение от сем. Кокичеви (Amaryllidaceae). То образува едри (до 3 см в диаметър), силно скъсени подземни стъбла -луковици. Луковицата има яйцевидна форма и се състои от множество месести люспи. Листата на блатното кокиче са във вид на розетка, започваща от луковицата, и достигат до 10 на брой. По форма са линейни и плоски, със заоблен връх и с гланцирана повърхност. Достигат до половин метър дължина и имат успоредни жилки (характерен белег на сем. Кокичеви). Цветоносното стъбло на блатното кокиче обикновено е с 3- 10 см по-високо от листата. То е гладко, кухо, слабо сплеснато и завършва със съцветие, изградено от 3 до 8 цвята. Цветчетата имат различно дълги дръжки и са увиснали подобно на грозд. Околоцветните листенца са бели, яйцевидни със зеленожълтеникаво петно на върха. Те не са сраснали, а се припокриват и образуват звънчевиден перигон, който огражда тичинките (6 на брой). Цъфти през април и май. Първоначално започват да цъфтят най- ниско разположените цветове, а след тях последователно цъфтят по- горните. Цъфтежът на едно растение продължава около 10 дни. Плодът е кутийка, в която се образуват до 20 семена. Те имат овална форма и са покрити с лъскава черна обвивка.
За растението: Зюмбюлът /Hyacinthus/ е луковично многогодишно растение. Родина са му средиземноморските части на Европа и Мала Азия. Наименувано е на красивия младеж Хиацинт, известен в гръцката митология като герой, син на музата Клио и цар Пир. То е едно от най-отглежданите цветя в градината през пролетта. Цветовете му приличат на гроздове, излъчват силен и отличителен аромат и са в различни окраски - бяло, розово, синьо, жълто, червено, виолетово. Начин на отглеждане: Подходяща почва за виреене - песъчлива и лека. Освен в градините може да се отглежда и в саксии в помещения с нормална влажност и нормална температура - около 20 градуса. Започва да цъфти от края на месец март до месец май. Светлина: Зюмбюлът е светлолюбиво растение, но може да се отглежда и на полусенчести места. Не трябва да се огрява от силните слънчеви лъчи. Поливане: Умерено поливане, за да не изгният луковиците. Пресаждане: Ако отглеждате зюмбюлът в градина, то луковиците трябва да се извадят след като прецъфтят през юни-юли и да се преместят на ново място.
За растението: Фрезията е известна като "южноафриканската принцеса", защото родина са и високите плата на Кейптаун, Южна Африка. Тя е наречена на немския ботаник и лекар Фридрих Фрезе. Тя е невероятно красиво, ароматно и кичесто растение. Стъблото и е дълго 10-40 cm, слабо разклонено с малко листа, крехко и на върха му се образуват ароматни цветове, който наподобяват фунии. Цветовете са с различни окраски и нюанси на бяло, жълто, оранжево, червено, лилаво. Начин на отглеждане: Фрезията е капризно за отглеждане в домашни условия растение. Тя е градинско цвете, но може да се отглежда и в оранжерии. Подходяща почва е тази от смес на торф и пясък, лека и пропусклива. Светлина: Фрезия е изключително капризна към светлината. Подходящи помещения - полусветли, проветриви. Ако се отглежда в градината - изберете полусенчести места, да не е изложена на преките слънчеви лъчи. Поливане: Нормално поливане. Пресаждане: Размножаването е чрез луковици и вегетативно. Засаждайте луковиците през месец май, най-добре в сандъчета.
За растението: Родина на нарциса са Северна Африка, Западна Азия, Централна и Западна Европа. Нарцисът има много подвидове, като се създават и нови такива - с по-едри цветове, с нови окраски и различна наситеност на цвета. Започва да цъфти от март до май и може да достигне на височина до 60 см. Цветовете са жълти, бели или пък техните разновидности, а мирисът е невероятно силен и приятен. Начин на отглеждане: Подходящо време за засаждане на луковиците е края на месец септември или началото на месец октомври. След като прецъфти нарцисът, листата и корените изсъхват и растението остава в покой. Луковиците на нарциса може да останат на едно и също място до 5 години. като това няма да повлияе на развитието му. Растението може да се отглежда и в домашни условия. Светлина: Нарцисът вирее и на слънчеви, и на полусенчести места. Поливане: Необходимо е много поливане , особено по време на цъфтежа. Внимавайте само да не се задържа вода. Пресаждане: Нарцисът е луковично растение и може да се размножава със стари или нови луковици. Засадете ги през есента на дълбочина 10 - 15 см. Допълнителна информация: Легендата за нарциса в древногръцката митология е следната: Един ден, синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи , който се казвал Нарцис и бил много красив, минавал покрай река. Навел се да пие вода и видял отразения си образ, влюбил се в себе си и умрял от любов по своя лик. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете, което нарекли Нарцис.
За растението: Детелината/Оксалисът/ е луковично тревисто растение. Известни са няколко видове и сортове, като разликата е във формата и цвета на листата, а именно има такива с дребни, средни или много едри листа и с по-светли или тъмнозелени листа. Отделните сортове цъфтят и по различно време, като Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември с бели, розови, жълти цветове, а Oxalis regnellii (киселица) - юли–август с пурпорни и розово червени цветове. Родина са и Мексико и Южна Америка. Начин на отглеждане: За Oxalis deppei: Четирилистната детелина /Оксалис депей/ е известна и с името "Растението на щастието" или "Железният кръст". Може да отглеждате четирилистната детелина на открито от средата на месец май до октомври - преди да паднат сланите. Тогава луковиците се изваждат, почистват се от земята и се оставят на сухо и хладно място, а на пролет - месец април се засаждат отново в обогатена с хумус почва. Поливайте обилно с вода и торете всяка седмица по време на цъфтежа. Ако отглеждате детелината в саксия, трябва да знаете, че зимата растението е в покой. Първият признак е спиране на цъфтежа, повяхване на листата и лесното им откъсване от лукувиците. Оставете саксията на хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това растението започва да расте, появяват се нови листчета, тогава го преместите на светло и топло, започнете да поливате и торите. За Oxalis regnellii: Ако е отглеждате навън, есента извадете луковиците и ги оставете в хладно помещение. На пролет ги засадете отново, дори и на полусенчести места, които не са на течение. Поливайте много по време на растежа. През зимата може да е отглеждате дори в неотоплявано помещение. Трябва да знаете, че при лошо време и нощем цветовете заспиват и се свиват Светлина: Детелината е светлолюбиво растение, но може и да расте на полусенчести места. Поливане: Нуждае се от редовно поливане, а по време на цъфтежа поливайте обилно. Пресаждане: Размножаването е чрез лукувици. Засаждайте ги плитко в земята на 1 см дълбочина. Може да ги поставите и във вода, докато пуснат коренчета. Допълнителна информация: Детелината е подходящо и лесно за отглеждане растение при домашни условия. През зимата то ще освежи интериора със своите нежни бели цветове на фона на тъмните листа.
Лалетата изискват лека, песъчлива почва, с постоянна влажност. На тежки глинести почви те не се развиват добре. (още…)
За растението: В миналото, подаряването на АНЕМОНЕ означавало „раздяла”, „напускане”. Съществуват над 100 вида анемонии. Произхожда и е разпространено в Европа, Кавказ, Мала Азия, Китай, Америка, Япония и т.н. Анемонията е нискостеблено едногодишно растение, което се характеризира с много издънки. Листата растат около стъблото и корена, образуват леко гнезденце около цветовете. Цветовете са събрани във венче с различни багри – бели, розови, червени, сини, пурпурни, жълти и др., и тичинкова част, леко издадена над цветните листчета и оцветена винаги в различен от тях цвят. Анемонето цъфти различно – някои видове през пролетта, други през лятото и есента. Светлина: Расте на полусянка или сянка. Пресаждане: Размножава се чрез семена или издънки, които се разсаждат през есента. Почвата е най-добре да е смес от равни части градинска пръст, оборска тор и пясък. Може да се ползва и готова смес, която намираме в специализираните магазини за цветя.
За растението: Родината на Далията /Гергината/ е Мексико. В Европа започва да се отглежда през 18 век. Създадени са много хибриди. Цъфти и през лятото и през есента. Може да израсте до 2 м на височина. Начин на отглеждане: Подходяща температура за отглеждане - 15 - 20 градуса и вирее на различни почви. Засадете Далията /Гергината/ на място, което поне половината от деня да е огряно от слънцето - източно изложение е най-добре, а и силата на слънчевите лъчи до обяд не е толкова изразена. Когато растението достигне на височина 30 см , отрежете високо стръковете, за да може да се получат разклонения. Премахнете и пъпките, като това ще доведе до уголемяване на цветовете. Премахвайте винаги увехналите цветове. Подпирайте стъблата, когото достигнат определена височина, защото цветовете са много тежки и може да ги прекършят. Светлина: Далията /Гергината/ е светлолюбиво растение, но директните слънчеви лъчи са вредни за цветовете и. Поливане: Далията/гергината/ понася обилно поливане, дори е необходимо да се опръскват листата и от време на време. Пресаждане: Размножаването е чрез грудки през пролетта. Още първите слани я поразяват. Всеки, който ще е отглежда трябва да знае, че за да се радва на прекрасните й багри и форми през лятото, трябва да извади грудките и да ги съхрани до пролетта. За целта, стъблата се изрязват на 10 см. над повърхността. Коренищата се подкопават и грудките се изваждат, без да се наранят. Почистени от почвата е добре да се потопят за кратко време във фунгицид, за да се предпазят от развитие на гъбни болести. След това остатъците от стъблата се изрязват до 1-2 см. и грудките се оставят на сухо и прохладно място за през зимата. Влажността на въздуха в помещението трябва да е нормална, тъй като ако въздухът е прекалено влажен грудките ще развият плесени, ако пък е с малка влажност, те могат да загинат. Грудките не трябва да се поставят в помещения, където съхраняваме плодове и зеленчуци. Допълнителна информация: В раздел "Любопитно" ще откриете информация защо това растение е известно с две имена.