• Filter by
  • coleus
  • koleus
  • аглаонема
  • алоказия
  • арабис
  • аралия
  • аспарагус
  • аспидистра
  • аукуба
  • бамбук
  • банан
  • белопероне
  • бенджамин
  • бръшлян
  • венерин косъм
  • дифенбахия
  • евкалипт
  • Епипремнум
  • здравец
  • ирезина
  • каладиум
  • калатея
  • каучуково дърво
  • кафе
  • копривка
  • кротон
  • лимон
  • маранта
  • насекомоядни
  • непентес
  • пахира
  • пеперомия
  • сансевиера
  • сингониум
  • скиндапсус
  • фикус
  • филодендрон
  • фитония
  • хищни растения
  • цветя с куриер
  • шефлера
DIFENBECHIA
Аглоанема

За растението: Аглоанемата е част от голямо семейство листно декоративни растения -  Araceae, което събира около 40 вида вечнозелени растения в семейството. Те произлизат от  тропическите блата и гори на Югоизточна Азия. Те са тревисти многогодишни растения до 20-150 см височина. Листата имат копиевидна форма, тъмно и средно зелен цвят, 10-45 см дълги и 4-16 см широки, в зависимост от вида. Цветовете са сравнително незабележими, бели или зеленикаво-бели, които могат да дадат червени плодове. Начин на отглеждане: Аглоанемата е популярно стайно растение и декоративно растение за офиси и търговски центрове, поради лесния начин на отглеждане и грижите, които трябва да се полагат за нея.  Понасят добре силна светлина и трудно вехнат след нападение от вредители. Аглоанемата процъфтява след години. Аглоанемата не понася студа и не трябва да се излага на температура под  0 ° C (32 ° F), с оптимални условия за отглеждане между 20 ° C (68 ° F) и 30 ° C (86 ° F). Високата влажност на въздуха също е важна. Светлина:  Те предпочитат непряка светлина и частична сянка. Растат най-добре в сянката на по-малко светлина, като северния прозорец. Поливане:  Те предпочитат тежки почви, които трябва да са влажни, но не и пренаситени с вода. Пресаждане: Лесно се размножава от резници, които трябва да се вкореняват в чаша вода. Допълнителна информация: Сокът на Аглоанемата е отровен за хората. Той предизвиква дразнене на кожата. При поглъщане, сокът предизвиква дразнене на устата, устните, гърлото.    

аглаонема
Alokaziya-amazonskaya
Алоказия

За растението: Алоказията е красиво декоративно растение, впечатляващо с големите и интересно оцветени листа. Родина са и  Филипинските острови.  Листата са под формата на стрели, нашарени с бели жилки. Алоказията цъфти, докато расте, като цветовете и са съцветия с дължина около 11 см. Начин на отглеждане: Алоказията е претенциозно за отглеждане растение, особено при смяна на климата и температурните промени. Добре е през зимата да се пренесе в парник. Светлина:  Вирее на топли и светли места, но не пряко огрени от слънцето. Поливане: Алоказията се нуждае от повече поливане през лятото, особено по време на растене, докато през зимата - много малко. Често е пулверизирайте с вода през топлите месеци. Прeсаждане: Размножаването става чрез разделяне на ризомите/издънките/ през пролетта.    

алоказия
Arabis_caucasica_a2
Арабис

     Многогодишно тревисто растение, което през пролетта цъфти обилно, като се покрива с дребни, но разположени нагъсто бели и розови цветове. В България се култивират няколко вида арабис, а в природата ни се срещат и няколко диворастящи вида, които в чужбина се култивират като декоративни. Всички видове арабис имат почти сходни изисквания към условията на отглеждане и се нападат от едни и същи болести и  неприятели.   За да бъдат здрави и жизнени растенията, да се развиват добре и да цъфтят обилно, те изискват слънчево място и добре дренирани почви. Арабисът е невзискателен към почвен вид, като се развива много добре дори и на бедни почви.   Напада се сравнително рядко от болести. Чест проблем е бялата ръжда, която се появява в края на пролетта при повишаване на температурата. Болестта влошава значително външния вид на растенията, като причинява жълти петна по листата и по-рядко по стъблата. При единични нападнати растения се препоръчва изрязването и  унищожаването на нападнатите части или цялата надземна част на растението. При масово нападение може да третирате растенията с един от следните фунгициди – Анвил, Байлетон, Беномил, Байкор, Систан, Тилт, Фоликур и др.   Друг чесо срещан проблем е гниенето, което атакува  коренищата, когато арабисът се отглежда на по-тежки почви, които често се преовлажняват. Борбата с гниенето се състои в отглеждането на арабиса върху добре дренирани почви. Арабисът често се напада  и от някои неприятели. Характерна за него е арабисовата мушица, която причинява деформации и окапване на цветните пъпки. Борба се провежда само при силно нападение, което значително намалява декоративния ефект на растението. Използват се и системни инсектициди. Друг чест проблем са листните въшки.

арабис
Aralia_milano-01
Аралия

АРАЛИЯ, ФАТСИЯ Fatsia Japonica   Дивите форми на този вид произлизат от Япония, от където носи и името си. Аралията е храст или дърво до 2-3 метра. Листата са големи, длановидно нарязани, 7- или 9-делни,  наситено зелени или вариегатни. Растението цъфти и образува семена, които са едни от основните начини за размножаване.  Цъфтят основно възрастните растения, дори и в домашни условия. Семената са дребни, кафяво-черни и бързо губят кълняемостта си. Засяването им трябва да стане веднага след узряването. Засяват се поединично в малки саксийки или чашки или групово в сандъче. Използват се богати, но пропускливи субстрати. Добавя се пясък за по-добър дренаж и предпазване от загниване. Изискват умерена температура от 18-20 градуса и редовно оросяване на субстрата до поникването. Тъй като имат ниска кълняемост, поникват малко на брой семена и посевът е неизравнен. Ако семената са засети в общ съд, се налага пикиране, след оформянето на 2-ри – 3-ти същински лист. Използват се малки саксийки – 9 или 10 номер, а субстратът е смес от торф и пясък. Размножаването може да стане и чрез резници. За резници се използват основно върховете на растенията след тяхното пензиране. Пензирането на растенията след навършване на 1 година е препоръчително, за да се оформят ниски компактни растения. Дължината на връхния резник е 12-15 см (2, 3 междувъзлия). За доброто вкореняване се използва вкоренител, а субстрата е смес от торф и перлит. В домашни условия вкореняването може да стане в съд с вода. Температурата трябва да бъде около 18 градуса. При голяма площ на листата те могат да се завиват на пура и да се завържат с конец или се съкращават. Така се намалява изпаряващата повърхност и процесът на вкореняване е по-сигурен.   Растението обича светли и хладни помещения (при високи температури то реагира с опадане на по-долните листа). Младите растения задължително се отглеждат на сянка или на шарена сянка, а след закаляване могат да се изнесат и на пряко слънце. По време на вегетация (март – септември) растението се полива и тори обилно. Използват се комбинирани торове за листно-декоративни с високо съдържание на азот. През есенно-зимния сезон поливките и храненето се намаляват. Растението презимува в светли и хладни помещения с минимална температура 3-4 градуса.   Основни неприятели па аралията са акарите, песта и щитоносна въшка. Използват се инсекто-акарициди.   Основното предназначение на растението е за аранжиране на големи, светли и хладни помещения, зимни градини и други.

аралия
Starr_070906-8679_Asparagus_densiflorus
Аспарагус

За растението: Аспарагусът е висящо растение, известен е още и като "декоративната аспержа" . На височина може да достигне до 1.5 метра. Листата му са видоизменени в клонки, наричат се филокладии с дължина до 3 см, събрани на снопчета от 3 до 6 броя. В естествен вид се среща в Източна и Южна Африка. Начин на отглеждане: Аспарагусът е ефектно и лесно за отглеждане растение, без проблем се приспособява към различни условия. Той не понася високите температури, като през зимата издържа дори и до 12 градуса.  Светлина: Растението обича полу-сенчести места със свеж въздух. Поливане: Използвайте престояла вода за поливане, т.е. със стайна температура. Растението не трябва да се засушава.  През зимата разредете поливането. Пресаждане: Размножаването е възможно чрез семена или чрез разделяне на корена. Пресажда се на 4 години. Допълнителна информация: Клонките на Аспарагусът се използват за украса към букетите. Известно е, че растението унищожава инфекциите във въздуха. Препоръчително е в стая с болни от грип да се поставят 2 - 3 саксии с Аспарагус или Папрат.      

аспарагус
Aspidistra1
Аспидистра

За растението: Аспидистрата е декоративно растение, което е известно със своята непретенциозност и издръжливост при отглеждане в домашни условия. Затова го наричат още и "Семейно щастие". Родината и е Източна Азия и Япония, въпреки че се срещат много видове и в Китай. Листата и са широки, гъсти и вечно зелени, достигащи на височина до 70 см. Цъфти рядко, като цветовете се намират в основата на растението и са дребни, лилаво кафяви на цвят. Начин на отглеждане: Аспидистрата може да бъде отглеждана при всякакви условия - светло или тъмно, студено или топло, мръсен или свеж , сух или влажен въздух, на суха или влажна почва. Тя расте бавно, но пък дълги години ще освежава интериора Ви. Почиствайте прахта по листата с влажна кърпа. Светлина: Аспидистрата единствено се влияе зле от директната слънчева светлина. Освен това изискване може да е поставите навсякъде - тъмни места, вътрешни помещения, сенчести места, а ако е до прозорец - подходящ е този със северно изложение. Поливане: Аспидистрата може да издържа повече време без вода. Но въпреки това през лятото е поливайте често, не оставяйте почвата да изсъхне. През зимата е достатъчно един път в седмицата. Пресаждане: Размножаването е чрез разделяне на корените през цялата година, като трябва да ги засадите на по-голяма дълбочина от старото растение. Пресаждането може да се осъществява на две - три години през пролетта  

аспидистра
Aucuba_variegata
Аукуба

За растението: Аукубата е атрактивно декоративно растение. Родината е Япония. Известно е още и с името "Японско дафиново дърво". Листата са разположени едно срещу друго, назъбени по краищата, зелени и нашарени с жълти петна или точки. На височина достига и до 1.5 м, но ако искате да не е толкова буйно, може да го подрежете. Започва да цъфти през пролетта. Начин на отглеждане: Насадете Аукубата в голям съд - кашпа. През зимата може да е отглеждате на място, далече от светлината, може и да е  хладно - до температура 7 - 8 градуса. Преглеждайте за листни въшки и ако има такива ги премахвайте с подходящ препарат. Светлина: Растението е светло-любиво, но не трябва да се излага на преките слънчеви лъчи. Поливане: Аукубата обича водата, като през лятото - поливайте повече, а през зимата - по-малко и  същевременно пулверизирайте с вода листата. Пресаждане: Размножаването е чрез резници, които се поставят във вода, докато пуснат корени. Температурата трябва да умерена - 20 - 22  градуса.        

аукуба
pohon_bambu
Бамбук

За растението: Бамбукът е многогодишно растение, приличащо на трева. Срещат се два вида - тревовиден и дървовиден. В домашни условия и на пазара се предпочитат  дървовидните такива. Растението не е бамбук и името му е "Dracaena Lucky Bamboo" или "Щастливия бамбук" -  така е известен и сред хората.  Само външната му прилика - кухото стебло и зелените листенца го доближават  до него. На пазара по-често се предлага на стрък със завити краища. Начин на отглеждане: Бамбукът се отглежда повече в оранжерии, но може да го отглеждате вкъщи или  в офиса, може да го поставите в банята -заради високата влажност, която е благоприятна  за виреенето му. През зимата температурата не трябва да е под 16 градуса. Китайският бамбук се отглежда във ваза с вода. Светлина: Растението се развива добре на места с постоянна светлина през целия ден, но не пряка. Поливане: Желателно е водата, която ще се използва да е престояла, като през лятото - поливайте обилно, а през зимата - малко. Пресаждане: Подходящото време за това действие е пролетта. Размножаването е чрез коренови издънки, като използвайте голяма и широка саксия, а почвата да е влажна и повече глинеста. Допълнителна информация: Щастливият бамбук е оригинално растение и в Китай и другите азиатски страни се счита за символ на щастието и благополучието в дома и семейството. Ако го отглеждате във ваза - редовно сменяйте водата/поне един път седмично/ и прибавяйте разтворими торове. Използва се при "Фън-шуй" аранжирането - допринася за късмет, успех и щастие, като броя на стеблата е от значение. Колкото са повече - толкова повече пари и богатство носят. Любов - 2 стръка, щастие - от 3 до 6 стръка, здраве - от 5 до 7 стръка, богатство - 8 стръка, щастие за цялото семейство - 9 стръка, благополучие - 21 стръка. Не купувайте 4 стръка - не е на хубаво. Допълнителна информация може да прочетете в Wikipedia

бамбук
Banana tree fall
Банан

Бананът е декоративно растение с големи листа. Родината е Африка. Той създава тропическа атмосфера в къщата. Расте бързо и на втората година може да даде плодове. Начин на отглеждане: Идеално място за отглеждане на Банана е това с много светлина, защитено от вятър, като през лятото може да го изнесете  на балкона или в градината. Развива се добре при температура 25 - 30 градуса , а през зимата температурата не трябва да е по-ниска от 12 градуса. Необходима е и висока влажност на въздуха. Светлина: Растението е светлолюбиво. Поливане: През лятото го поливайте много - сутрин рано или вечер след залез, а през зимата - ограничете поливането, но почвата не трябва да засъхва. Не пръскайте с вода листата на Банана , защото може да ги изгорите, особено ако растението е навън и има директно слънце огряване. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. Поставете ги на дълбочина до 2.5 см в съд с влажна и наторена почва на топло и слънчево място. Времето за поникване може да е за няколко месеца. Пресаждането е чрез грудки, като разстоянието между тях да е голямо - 8 до 10 см, а почвата влажна.    

банан
Beloperone guttata
Белопероне

Белоперонето е един интересен представител на семейство Acantaceae. Родът му включва над 400 вида вечнозелени храстовидни растения, които обитават различни места в тропическите и субтропическите области по цял свят. Като декоративно растение белоперонето е популярно с белите си цветове, обгърнати от червеникаво-оранжеви прицветници, които го обсипват почти целогодишно.   За да оформите растението като гъсто храстче, още докато е младо отстранете част от първите цветове и там клонките ще се разклонят. После в началото на всяка пролет изрязвайте наполовина растението – като резултат ще се получи едно богато разклонено растение, на чиито връхни клонки се оформят дребни цветове с кичести прицветници, наподобяващи на огнени пламъци.   Белоперонето се отглежда лесно и не е претенциозно. Всяка универсална почвена смес е подходяща за растението. Поливайте го обилно от пролетта до есента, а през зимата – умерено. Подхранвайте ежемесечно от февруари до октомври с лек течен тор, разтворен във водата за поливане.   Можете да разположете саксията както на леко засенчено, така и на огряно от ярка светлина място. Белоперонето предпочита умерените температури, като не обича нито прекалено високите, нито прекалено ниските. През зимата можете да го поставите в по-хладно помещение, където температурата е около 13-15 градуса.   Размножава се лесно чрез вкореняване на стъблени резници. Ако е необходимо да го присадите, изчакайте до пролетта

белопероне
Bergenia_cordifolia_(Flower)
Бергения

ЗЕЛЧЕ Bergenia cordifolia   Зелчето е отдавна известно и популярно растение у нас. То е спечелило тази популярност благодарение на своята невзискателност и способността му да оцелява,  както при по-хладни условия в планините, така и при по-топлите места в равнините. Растението има особен  външен вид, дължащ се основно на розетъчната му структура, както и на едрите му месести листа, които имат значително декоративно въздействие , особено при по-едри групи. Най-ефектната част на растението са неговите цветове. То цъфти много рано напролет с цветове в бяло, розово или червено. Като декоративен се отглежда не само видът Bergenia cordifolia от Монголия и Сибир, но и видът Bergenia ciliate от Хималаите, Bergenia crassifolia от Сибир и Bergenia purpurascens от Китай. Разбира се, тези видове не се отглеждат в България, но масово се внасят техни хибриди. Видът е изключително приятен за използване на слабо засенчени места, където тревата се развива сравнително зле. Там зелчето може да създаде добър растителен покров на почвата, като декоративният ефект се засилва допълнително от цъфтежа. То масово се използва в различни цветни композиции и групи. Възможно е и използването му в скални групи, но трябва да се има предвид, че ако е изложено на пряко слънце, трябва да се полива по-често.     Зелчето е сравнително безпроблемно растение, като рядко се напада от някои заболявания като гъбните листни петна. При тази болест върху листата се появяват кафяви, разрастващи се петна, като нападнатата тъкан става водниста. Основната причина може да бъде прекалената въздушна влажност, съпроводена с топло време. Растенията могат да бъдат третирани с Фундазол, Бенлейд, Топсин и др.     Друга сравнително често срещана болест е коренищното гниене. Наблюдава се постепенно завяхване на листата – при леко опъване те се отскубват, като в основата се забелязва, че основата на листата и коренището са загнили. Борбата се провежда с  фунгициди като Радомил, Корсейд, Сандофан и др.     Сериозен проблем могат да  се окажат и някои неприятели, като най-опасни сред тях са охлювите, които най-често нападат младите листа. Друг сериозен проблем могат да бъдат различните видове наметоди. През листните дръжки те проникват в месестите листа като предизвикват сериозни проблеми. Друг неприятел, който може да нанесе вреди, са гъсениците.

Hedera-helix1
Бръшлян

За растението: Бръшлянът е увивен или катерлив многогодишен храст. То е идеалното декоративно растение за украса на сгради или градини. Родина са му  Европа и Азия. Най-известен е английският бръшлян, чийто листа са твърди и лъскави, тъмнозелини или светлозелени на цвят, а по форма приличат на звезда. Листата остават зелени дори и през зимата. Растението цъфти от лятото  до късна есен с дребни жълто-зелени цветове,а през зимата има плодове, подобни на боровинките.  На дължина може да достигне 25-30 м. Начин на отглеждане: Подходящи помещения - хладни, но не студени. През зимата стаята може да не се отоплява, но ако е с парно - горещ и сух въздух, то тогава може да пръскате листата с вода. Почиствайте с влажна кърпа листата, за да премахнете прахта, а и за да създадете по-добри условия за развитие на Бръшляна. Проверявайте за вредители. Светлина: През зимата има нужда от повече светлина. Избягвайте директната слънчева светлина през лятото, затова може да го отглеждате на сенчести и полусенчести места. Поливане: През лятото -поливайте много, пулверизирайте с вода листата, а през зимата - намалете поливането. Пресаждане: Размножаването е чрез резници, които може да се оставят във вода, за да пуснат корени или директно да се засадят. Пресаждането го извършвайте през пролетта, през две години, като новата саксия трябва да е по-голяма.

бръшлян
capillus-veneris-1a
Венерин косъм

  ВЕНЕРИН КОСЪМ Adianthum capillus veneris L. Венериният косъм, или както народът го нарича богородични коси, е получил наименованието си от многобройните тънки листни дръжки, които с металния си блясък и тъмновишневокафяв до черен цвят действително наподобяват женски коси.   У нас растението се среща на малко места в Средните Родопи (около Наречен и Смолян), в Славянка (при селата Петрово, Дебрен, Калиманци) и в Кюстендилско. Естественият му ареал са топлите средиземноморски области, Атлантическа Европа, Кавказ и топлите части на Америка, и за това почти не може да презимува при нашия континентален климат.   Венериният косъм е от семейство Папратовидни. То образува дълги подземни коренища, чиято повърхност е покрита с многобройни тесни ръждивокафяви люспи. Над земната повърхност се издигат листа с гладки, тъмни и лъскави дръжки, чийто разклонения завършват с нежни тънки листчета. Всяко листче има клиновидно стеснена основа и вилужно разклонени жилки. Върхът на листните дялове е врязан между разклоненията на жилките. В участъците между врязванията листния ръб се подвива и покрива купички от спорангии. Поради това общите очертания на листния връх са вълновидни. Спорите узряват през август.   Венериният косъм е нежно, декоративно растение и се отглежда стайно и оранжерийно. То е красив, естествен зелен декор на околната среда. Растението има приложение в народната медицина. Листата му, т.е. надземните части, се използват за лекуване на кашлица.

венерин косъм, цветя с куриер
Dieffenbachiacamilla
Дифенбахия

За растението: Дифенбахията е красиво декоративно растение с големи листа, нашарени  в зелено, жълто или бяло. На височина може да достигне до 2 метра. Името и е дадено в чест на немския ботаник Дифенбах. Родината е Южна Америка. Начин на отглеждане: Растението е капризно за отглеждане, а именно - не му понасят ниските зимни температури и сухия въздух. Случва се да останат само горните листа на растението, то тогава прережете стъблото и го оставете на височина 15 см. Тази част, която сте отрязали ще послужи за  ново растение. Дифенбахията вирее добре в топли помещения, като през зимата температурата не трябва да по-ниска от 15 градуса. Пръскайте с вода листата през топлите месеци и ги почиствайте с влажна кърпа. Проверявайте за листни въшки и акари и ги премахвайте чрез подходящи препарати. Светлина: Нормално осветени помещения. Поливане: През зимата - много рядко, а през останалото време от годината - умерено поливане. Пресаждане: Може да се извършва всяка година през пролетта чрез резници - това са върхът на растението, части от стъблото с два или три  листни възела или издънки от основата на стъблото. Допълнителна информация: Тъй като сокът на Дифенбахията е отровен, то когато го пресаждате си измивайте хубаво ръцете.

дифенбахия
Eucalyptus_melliodora_-_Yellow_box5
Евкалипт

 За растението: Евкалиптът  е вечнозелено  дърво. Може да достигне на височина до 3 м. Листата и клоните съдържат етерични масла и затова се използват в медицината и парфюмерията. Родината е Австралия и Тасмания. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане - светли, топли, на завет, особено когато е младо растение. През зимата - може да издържи на температура 10 градуса, дори и по-ниска. През лятото - понася прякото слънце и като общо горещия въздух, затова може да го изнесете и на тераси с южно изложение. Светлина: Евкалиптът е светло-любиво растение. Когато е младо растение - отглеждайте го на полу-сенчести места, но когато вече е голямо , възрастно растение не му пречат директните слънчеви лъчи. Поливане: Когато е в период на първоначално израстване Евкалиптът трябва да се полива по-често, но да няма задържане на вода. През зимата - по-малко, като почвата не трябва да се засушава. Пресаждане: Може да се размножава чрез семена или резници през цялата година, но най-подходящ сезон е пролетта.  

евкалипт
577dl
Епипремнум

За растението: Епипремнумът е бързо растящо, пълзящо растение, много подходящо за отглеждане в домашни условия. Листата са под формата на сърце в различни окраски - в бяло или жълто зелено до златисто. Покрити са с восък и това ги прави издръжливи на различни атмосферни влияния. Родината е Соломоновите  острови. Начин на отглеждане: Температурата не трябва да пада под 10 градуса. Като общо изисква места с топъл и влажен въздух и много вода през лятото. Пулверизирайте го с вода. Ако се издължи доста, премахнете връхчетата/оголените филизи/през пролетта, за да може да се разклони. Светлина: Добре е да го поставите на светли места, за да не се загубят окраските на листата му, но не му понася директното слънце. Поливане: Епипремнумът се нуждае от често поливане през лятото. Не оставяйте почвата да изсъхва. Пресаждане: Размножава се чрез резници напролет. Поставете ги във вода, докато пуснат корени, след това засадете. Растението бързо се захваща.  

Епипремнум
Geranium_E19
Здравец

ЗДРАВЕЦ              G. macrorrhizum   Здравецът е едно от най-популярните растения у нас. Има монго видове: Geranium asphodeloides – бърдунож здравец, G. rotundifolium – кръглолист, G. sanguineum – кървавочервен здравец. Познатият ни обикновен е G. macrorrhizum. Той е многогодишно тревисто растение със скъсени, разклонени в основата, окосмени стъбла. Мощно коренище, а листата са срещуположни, насочени, длановидни, с аромат.   Цветчето е просто, с по 5 чашелистчета и венчелистчета и 10 тичинки.   Расте по гористи местности, поляни, каменисти места. Не е претенциозен, но предпочита влажни и сенчести места. Размножава се основно чрез разделяне на коренището рано пролетта или наесен. Може да се правят коренови и стъблени резници. Прихваща се лесно и не се налага специално вкореняване.   Използва се основно за зацветяване на северни тераси, скални кътове, сенчести дворове.   Има създадени сортове с розлични багри на цвета – бял, син, червен. Освен като багри, декоративен ефект се получава и от различно нарязаните листа или от комбинация с други сенколюбиви видове.   Грижите са сведени до почистване на сухите и жълтите листа, прореждане през пролетта, торене и поливане. Торените растения са с по-мощен хабитус и цъфтят по-обилно.   Напада се от пухестата въшка. Отглеждан в съдове на прозореца или терасата, внася много уют в дома.   Името на другия род идва от гръцки – pelardos – щъркел. Видовете от този род имат за родина Южна Африка и Австралия. .

здравец
ирезина
Ирезина

ИРЕЗИНА   Наименованието на рода произлиза от гръцки и означава цветна маслина на клонка. Дивите видове идват от тропична и субтропична Америка, Еквадор. В природата се наброяват около 25 вида треви или полухрасти. Цветовете са дребни, малки, събрани в съцветия, нямат декоративна стойност. Ефектът е от простите целокрайни или назъбени, срещуположно разположени листа, обагрени в червено (с трапчинка при I. Herbbstii). Листата може да са удължени-ланцетни (Iresine linden)  с по-изпъкнала невратура в различните гами на червеното и пурпорното.   Растението се отглежда изключително заради декоративния вид на листата. В природата достига до височина 50-60 см. В домашни условия в завимост от условията на отглеждане чрез резитба тази височина може да бъде контролирана. Размножаването става чрез стъблени резници, потопени във вода или директно засадени в саксийки със субстрат от торф и перлит. Поддържа се температура 20-22 градуса и висока влажност чрез оросяване. Резниците могат да се взимат през цялата година, но за засаждане на фигури и цветни килими масовото взимане става през януари и март от презимували майчини растения.   Растенията изискват открити слънчеви места. Добре реагират на торене  и напояване. През летните горещини завиването може да бъде фатално за тях. Затова се засаждат само при осигурено напояване. Растението се използва като саксийна култура за зацветяване на светли слънчеви места, а на открито се използва за цветни фигури, защото много добре понася резитба и лесно се моделира.

ирезина
38
Каладиум

За растението: Каладиумът е тревисто, декоративно растение. Листата са широки, пищно оцветени - зелени с бели и червени петна по горната част, червени със зелени краища и бели със зелени краища. Цъфти през пролетта и лятото, като цветчетата са малки, събрани в съцветия. Родина са му Антилските острови, Бразилия и  Южна Африка. В домашни условия може да достигне до 30-40 см височина. Начин на отглеждане: Каладиумът вирее добре на топли места. От значение е влажността на въздуха. През зимата - от  ноември до февруари - растението трябва да се остави в покой, т.е рядко поливане и умерена температура - 20 градуса. След като го пресадите напролет Каладиумът започва бързо да расте и да създава буйна корона от листа. Не пръскайте листата с вода и не ги бършете с влажна кърпа. Светлина: Каладиумът е светлолюбиво растение, но не понася директната слънчева светлина. Поливане: Използвайте престояла вода за поливане, като през лятото - количеството е обилно, докато зимата почти не се полива. Пресаждане: Размножаване чрез семена или издънки/грудки/. През пролетта се появяват нови издънки. Пресадете ги в нова саксия и е поставете на място с много светлина, но не директна и топлина на въздуха около 24 градуса.

каладиум
calathea-picturata
Калатея

За растението: Калатеята е ефектно растение, предпочитано за отглеждане в домашни условия, заради прекрасно нашарените си листа. Познати са около 150 вида и всичките са с различни листа - зелени или пъстри, гладки или мъхести, овални или заострени, широки или тесни, светлозелени или тъмно зелени, нашарени на ивици или с петна, с изпъкнали жилки в бяло или розово. Родината е Южна Америка. От гръцки език името и означава "кошница". Хората са  използвали стъблата и за плетене на кошници. Начин на отглеждане: Калатеята вирее при нормални температури, като през зимата се старайте те да не са по-ниски от 10 градуса. Светлина: Калатеята е светлолюбиво растение, но не е добре да се поставя на места с директна слънчева светлина. От нея шарките на листата избеляват. Същото се отнася и за през зимата. Поливане: През лятото поливайте често, а през зимата - по-рядко. Пулверизирайте с вода листата през топлите месеци. Пресаждане: На две години пресаждайте Калатеята. Размножаването е чрез разделяне на коренището. Новото растение се засажда в саксия, която се покрива с полиетилен, за да се задържат топлината и влажността , необходими за захващането му.

калатея
Cafe Christina 2
Кафе

За растението: Кафето като стайно растение се отглежда от скоро. Родината е Африка /Етиопия/ и Азия.  В домашни условия може да достигне до 2 м височина. Листата са блестящи и тъмнозелени, а цветовете  - бели, приличат на звездички и са с приятен мирис, подобен на жасмина. От цветовете се оформят зелени плодчета като черешки, които се берат след като се оцветят в тъмночервено. Във всяко плодче има по две зрънца кафе. Може да ги засадите веднага, защото по-късно няма да може да покълнят. Начин на отглеждане: Кафето вирее добре при нормална температура - 20 градуса, но през зимата не трябва да е под 10 градуса. Опръсквайте листата с вода особено лятото. Мийте ги със сапунена вода, за да ги предпазите от листни въшки. Светлина: Кафето е светло-любиво растение - обича много светлина, но не директната. Поливане: През лятото - често, а през зимата - рядко. Пресаждане: Размножаването е чрез семена или резници. Пресаждайте го в дълбок съд  на две - три години през пролетта. Пазете корените от нараняване.  

кафе
Coleus Flower Plant
Колеус (Копривка)

У нас колеусът (копривка) се отглежда като стайно и като градинско растение (на открито е едногодишно, защото замръзва). Декоративния ефект на растението идва от листата. Разнообразието от сортове е голямо. Багрите са ярки, преливащи се. Има и вариетети с дребни и много дълбоко нарязани листа. Ценните растения се рзмножават само вегетативно с резници. Те се вземат по всяко време. Вкореняват се на топло при температура 18- 22 градуса в смес от торф и перлит. Вкореняват се лесно и само в съд с вода. За производство на разсад за открито резници се взимат напролет от презимували майчини растения. Вкореняват се направо в саксийки 7-9 номер. Постепенно се закаляват за по- неблагоприятните условия на открито. Ако не се търси определен декоративен ефект от специални сортове може да се засеят семена. Те имат добра кълняемост, но не възпроизвеждат родителските форми, а се рзпадат. Многообразието е голямо. Засяват се в торф или торф и перлит при 20- 22 градуса. Поникват за около 10 дни. Пикират се еднократно в саксийки преди да се изнесат. Важно мероприятие при отглеждането на копривката е пензировката- премахване на връхчетата. Така се образуват ниски, разклонени и добре облистени растения. Растенията са подходящи за цветни фигури или самостоятелно като цветни петна в зеленината. В дома озеленяват светли помещения. Не са капризни, а внасят много настроение в дома.

coleus, koleus, копривка
croton-photo
Кротон

За растението: Кротонът е интересно и красиво растение със своите листа, които са с различни цветове, окраски и форми.  Листата биват  овални, подобни на вилица или гребен, усукани или завъртяни. На цвят са жълто-зелени, червено-кафяви с жълти, червени, оранжеви жилки. Родина са му Индия и Индонезия. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане са източно и западно изложение в стаята. През зимата температурата да не е под 16 градуса. През лятото опръсквайте често листата, за да създадете необходимата влажност, като допълнително ги почиствайте с влажна кърпа, за да премахнете прахта. Проверявайте за вредители по листата и ги отстранявайте с подходящи препарати. Светлина: Кротонът е светло-любиво растение, но не трябва да го излагате пряко на слънцето. Поливане: През топлите месеци - обилно поливане, а през зимата - го ограничете. Пресаждане: През пролетта , ако е необходимо, защото кротонът е добре да се отглежда в малки саксии, а не много големи.  Размножаването е чрез стеблени резници, като помещението трябва да е топло.  

кротон
lemon
Лимон

За растението: Лимонът в България се отглежда освен като декоративно дърво, а  и като плодоносно дърво. Листата са твърди, кожести, светлозелени на цвят. Цъфти с нежнобели и ароматни цветове. Родина са и Индия и Индокитай. Начин на отглеждане: Може да го поставете до прозорците на стаята, дори и северни, важно е да има светлина.  От голямо значение за добрия растеж на лимонът е да има богата почва и допълнително подхранване с естествени и изкуствени торове, смесени с вода. През топлите месеци пулверизирайте с вода листата или ги почиствайте с влажна кърпа - създавате допълнителна влажност. Светлина: Лимонът е светлолюбиво растение, а ако е в градината - намерете място с шарена сянка. Поливане: Зависи от много неща - големина на саксията, съдържание на почвата, температурата и влажността на въздуха. Но трябва да знаете , че през лятото - поливането е често, а през зимата - по-рядко. Водата да е престояла, стайна и да достигне долния слой на саксията, т.е. трябва да видите вода в чинийката. Пресаждане: Размножаването е чрез семена, които може да се поставят в почвата, веднага след като сте ги отстранили от плода. До един месец те ще покълнат. В този случай растението ще дава плодове едва след около осем години,  но пък иначе ще имате постоянно зелено дърво у дома. Може да се размножи и чрез листен резник, който се поставя в почвата, покрива се с буркан и се оставя на топло място. След около месец растението ще се е вкоренило и може да го пресадите в подходящ съд. Допълнителна информация:  Известно е, че в помещения с лимоново растение,  въздухът е много свеж, приятен, дори стерилен, т.е. не се размножават болестотворни организми. Това се дължи на аромата, на етеричните масла, които се изпускат от листата и цветовете на лимона.    

лимон
maranta_leuconeura
Маранта

За растението: Марантата е наречена на венецианския медик Бартоломео Маранта, живял през XVIIIв. Красота и придават широките , овални листа, които са нашарени с червеникави или бели жилки във формата на рибена кост. Срещат се и такива видове, на които листата са с кафяви петна. Цъфтят с малки бели цветчета на лилави петна от края на пролетта до началото на лятото - април, май, юни. Родината е Бразилия. Начин на отглеждане: Марантата вирее добре в топли и с висока влажност помещения. Подходящи са по-широки саксии за отглеждането и. Проверявайте за вредители - акари и ги премахвайте чрез подходящи препарати. Светлина: Растението е светлолюбиво, но директната светлина пречи на окраската на листата му. Интересна е реакцията на листата в зависимост от светлината - на светло те заемат хоризонтално положение - розетката се отваря, а на тъмно листата се вдигат нагоре и розетката се затваря. Поливане: Водата за поливане трябва да е престояла, като през лятото - по-често поливане, а през зимата по-рядко или когато вече почвата е засъхнала. Опръсквайте с вода листата, особено през горещите месеци. Пресаждане: Може да се размножава чрез издънки от старото растение, които поставяте във вода и след като пуснат корени ги засаждате. Пресаждайте го, само ако саксията стане прекалено малка за растението.

маранта
Nepentes-yarko-krasnyiy
Непентес

Непентесът е увивно растение от тропика. Върху дългото стъбло последователно са подредени целокрайни листа. По продължение на нерватурата (средната жилка) се образуват ярко оцветени канички покрити с капаче. Насекомите се привличат от яркия цвят на каничката и събраната в нея вода. На входа има нежни власинки и по хлъзгавата повърхност жертвата пада в каничката. Отделните пептидни ензими ги разграждат и от получения хранителен разтвор растението набавя необходимите вещества. От този вид се предлагат няколко сорта, но всичките са със сходни изисквания. Не са взискателни към температура. Минималната е 13-15 градуса до 28-30 градуса C. Високата температура и ниската влажност са фактор за отмиране на каничките и спиране образуването на нови. За непентеса, както и за сараценията е важно да се долее вода в каничките, защото при транспорта може да се е изляла и каничката да изсъхне. Прякото слънце причинява прегаряне на листата, затова дръжте на сянка саксията. Поливайте често, за да не изсъхва субстрата, като мъх, торф, парчета кора, субстрата трябва да е порест, бодат на въздух. Корените са много крехки и чупливи. При пресаждане внимавайте много, ако се наложи изрязване на загнил корен или го нараните използвайте пепел от дървени въглища за обработка на раната. За сараценията трябва още по- малко грижи. В зависимост от сезона може да получите растение само с цветове, с фуниевидни (хищни) или обикновени листа. Цветовете се появяват през пролетта, а хищните листа- само през лятото. По време на покой може да има само обикновени листа. Каничките са зеленикави, най- често с виолетови ивици, привличат насекоми с отделения нектар. Попаднали във фунията насекомите не могат да излязат обратно от обърнатите срщу тях власинки на отвора. После ензимите отделени от растението довършват работата. Гледа се лесно в стайни условия. Зимата изисква по- ниска темепература, около 10 градуса, защото е в покой. Издържа на слънце, но внимавайте. Присажда се рядко, обикновено на 2-3 години само в торф или мъх и едър пясък.

насекомоядни, непентес, хищни растения
2012051213325173499
Пахира

За растението: Пахирата  е интересна със своето стъбло - преплетено, състоящо се от няколко ствола. По-късно се образува гъста корона от широки листа. Родината е Южна Америка. От гръцки език името означава "дебелана", заради формата на стъблото. Пахирата е известна  и с други имена - дърво на съдбата, щастлива съдба, гвинейски кестен. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждането му са по-големи и просторни помещения, заради короната , която развива. Вирее добре при нормална температура, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Пулверизирайте често с вода листата. Светлина: Пахирата е светлолюбиво дърво, но пряката светлина му пречи - места с източно и западно изложение са подходящи. Поливане: През пролетта и лятото се полива нормално, когато почвата на повърхността е засъхнала, а през зимата ограничете поливането. Поради структурата и формата  на стъблото Пахирата може да издържи много време без вода, но не  и понася прекомерното поливане - ще изгние. Водата за поливане да е престояла. Пресаждане: Пресаждането е подходящо, когато растението е на две - три години. Саксията, която ще използвате  да бъде по-широка, защото корените не са много дълги,   и  с добър дренаж. Размножаването е чрез семена през пролетта или чрез резници - през лятото - август.

пахира
2012-06-24-19.09.11
Пеперомия

За растението: Пеперомията е интересно растение благодарение на своите красиви листа, които са  с  най-разнообразна форма, цвят и окраска, гладки, кадифени или набръчкани. Родината е Азия и Америка. Начин на отглеждане: Пеперомията расте добре при нормална температура, като през зимата не трябва да е под 16 - 17 градуса. Поддържайте  и умерена влажност на въздуха. През топлите месеци пулверизирайте листата с вода. Светлина: Пеперомията е светло-любиво растение, но директната слънчева светлина  вреди на окраската на листата. Подходящи места - източен и западен прозорец. Поливане: През топлите месеци - нормално, а през зимата - рядко. Водата трябва да е престояла. Пресаждане: Размножаването е чрез връхни или листни резници през цялата година, но трябва да имате търпение, защото твърде дълго става прихващането. Засаждайте младите растения в малки саксии като най-подходящ сезон е пролетта. Пеперомията също спада към групата растения , които унищожават болестотворните бактерии във въздуха. Затова е много подходящо растение за отглеждане у дома.

пеперомия
1036
Сансевиера

За растението: Сансевиерата (Sanseviera), също известна като змийско растение, е идеална за хора, които нямат време да полагат особени грижи за растенията си. Тя е здраво и издръжливо растение, изключително толерантно към слаба светлина и лоши почвени условия. Високите и листа са здрави и заострени. Оцветена е в тъмнозелено, бледозелено, жълто. Начин на отглеждане: Сансевиерата обича глинесто-песъчлива почва, която не задържа вода. Глинените саксии са най-подходящи за отглеждането и, тъй като са тежки и балансират тежестта на самото растение. Това е много важно, понеже сансевиерата е известна с това, че може да счупи саксия с растежа си. Добавяйте 1-2 см почва в саксията всеки път, когато сансевиерата израсте 5-6 см. Можете да я торите веднъж месечно с 1/2 храна за кактуси с ниски нива на нитрогени. Режете листата и само ако падат. Не се опитвайте да ги поставите обратно, а отрежете самото листо до ниво почва. Светлина: Поставете сансевиерата си на топло място вкъщи. Тя е светлолюбиво и топлолюбиво растение, което предпочита температура между 10 и 25 градуса. Въпреки че предпочита ярка индиректна светлина, тя със сигурност ще толерира и много слабо осветяване, ако е поставена в такива условия. Поливане: На пролет поливайте сансевиерата не повече от веднъж или два пъти седмично. Прекомерното поливане ще я предразположи към гниене. Позволете й да изсъхне напълно между поливанията. През зимните месеци поливайте не повече от 2-3 пъти за целия период. Растението само ще ви каже от колко вода се нуждае. Листата му ще се сбръчкат и увиснат, ако му липсва достатъчно вода. При повтарящи се условия на продължителна суша, могат да се увредят корените на растението. Ако е преполято, листата му ще омекнат и ще станат мазни. Пресаждане: Пресаждайте растението ежегодно в един размер по-голяма саксия. Допълнителна информация: Сансевиерата има заострени краища на листата си. Поставете я на място, където няма опасност някой да се нарани. Не ги изрязвайте, това ще увреди растението.

сансевиера
15-singc3b4nio-singonium
Сингониум

За растението: Сингониумът  в естествения си вид е лиана. Родина са му Мексико и Панама. Листата са във формата на стрели или копия, докато на възрастните растения вече се променят и приличат на тези на палмите. Известно е още под името " цветето на щастието" , докато в Америка му казват - "American evergreen". Начин на отглеждане: Сингониумът вирее добре при нормални температури, но през зимата не трябва да са под 14-15 градуса. През топлите месеци го опръсквайте с вода, за да създадете повече влажност около него. Понякога се налага да подпирате стъблото му с пръчка,  за да е изправено. Светлина: Подходящите места са тези с много светлина, а ако е в градината - на шарена сянка. Директните слънчеви лъчи влияят зле на окраската на листата му. Поливане: През лятото растението се нуждае от много вода, докато през  зимата - ограничете количеството. Но поливайте , когато почвата е леко изсъхнала, а не напълно. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждане е необходимо на около две години, правете го през пролетта.

сингониум
product_1774468hd
Скиндапсус

За  растението: Скиндапсусът е красиво, увивно многогодишно растение. Родина са му Централна и Южна Америка и  Азия. Листата са кожести, дебели, под формата на яйце или сърце, нашарени с бели или златисти петна. Расте бързо и на дължина може да достигне до 6 метра. Начин на отглеждане: Добре се развива при нормална температура около 20 градуса , като през зимата не трябва да е под 15 градуса. През топлите месеци опръсквайте с вода листата на Скиндапсусът, за да му създадете необходимата влажност. Светлина: Растението е светлолюбиво, но тъй като листата са с окраска, пазете ги от преките слънчеви лъчи. Поливане: През лятото - много поливане, а през зимата - го намалете. Не оставяйте почвата да засъхва или да е много влажна дълго време. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждайте през пролетта, ако е необходимо.

скиндапсус
Ficus
Фикус Бенджамин

За растението: Фикус Бенджамин (Ficus benjamina) е листнодекоративно, цъфтящо растение от рода Moraceae, чиято родина са земите на югоизточна Азия и Австралия. Това е официалното дърво на Банкок и е дърво, което в естествени условия може да достигне височина 30 метра с грациозно увиснали клонки и лъскави листенца от порядъка на 6 до 13 сантиметра дълги, овални и със заострени краища.  Отглеждане: Бенджаминът е чувствителен към течения и движение на въздуха. Намерете му място, което е далече от врати и топлинни уреди (особено предизвикващи силно движение на въздуха - климатици, духалки). Също, избягвайте големи прозорци, които предполагат промяна на температурата през деня. Можете да торите бенджамина през пролетта и лятото, веднъж месечно с 1/2 течен тор. Торенето се спира през зимните месеци. Ако листата му започнат да пожълтяват и падат, спрете поливането и торенето, докато листопадът не спре. Светлина:  Изберете място с ярка, филтрирана светлина. За да определите дали светлината е достатъчно силна за фикуса, погледнете дали виждате сянката си на стената зад избраното място. Място, което е огрявано рано сутрин или късен следобед е чудесно за Бенджамина. Места получаващи целодневна светлина трябва да бъдат избягвани. Поливане: Избягвайте преполиване на фикуса си. Най-честата грешка при отглеждането му е да се полива повече, след като листата му започнат да пожълтяват. В този случай трябва да направите точно обратното. Винаги опипвайте почвата с върха на пръста си. Ако я усещате суха на около 2 см дълбочина, е време за поливане. Нуждае се от по-малко вода през зимата. Имайте предвид, че фикусът е тропическо растение и като такова обича висока влажност на въздуха. Макар пулверизирането да не е задължително, е добре да пръскате листенцата на бенджамина през зимата, когато отоплението в стаята може да изсуши въздуха. Пресаждане: Пресаждане е нужно само, когато саксията на растението стане твърде малка за коренната му система. Можете да разбрете това по излизащите му на повърхността корени. При самото преместване трябва да се внимава да не се нарани кореновата система. Добре е да оставите растението в същата почва, като добавите нова само колкото да се запълни саксията. Бенджаминът е чувствителен към промени. Допълнителна информация: Бенджаминът не е растение, което изисква малко грижи. Към отглеждането му трябва да се подхожда с постоянство и старание. Много е чувствителен към всякакъв тип промени, така че старайте се да поддържате условията му постоянни, доколкото е възможно.

бенджамин, фикус
Starr_010425-0102_Ficus_elastica
Фикус Еластика (Каучуково дърво)

За растението: Фикус Еластика е красиво, декоративно, вечнозелено дърво. В естествени условия достига височина до 30 м. Листата му са дълги и  широки, а на цвят - в повечето случай зелени,  но се срещат и такива на петна - пъстри. Начин на отглеждане: Фикус Еластика е едно от най-често отглежданите дървета в стайни условия - домове, офиси, учреждения. Верее добре в помещения с нормална температура, като през зимата не трябва да е по-ниска от 14 градуса. При нараняване или отрязване на листо или клонка потича бял сок, който трябва да се изтрие веднага с влажна кърпа. Не е желателно да остава върху  растението. За по-голяма влажност през топлите месеци - пулверизирайте листата с вода и ги почиствайте често с влажна кърпа. Светлина: Фикусът е светлолюбиво дърво, подходящи места - с източно или западно изложение. Преките слънчеви лъчи са вредни за листата му. Поливане: През лятото - нормално поливане, а през зимата - го намалете. Почвата не трябва за засъхва продължително време - показател са Ви листата - те омекват и падат, ако не сте полели дървото, покафеняват и падат, ако сте го преполели. Пресаждане: Размножаването е чрез резници от стъблото - след отрязване веднага потопете във вода, за да изтече млечния сок и за да пусне корени. Пресаждайте само млади растения - на по две-три години, а за тези които са много големи - не трябва да се пресаждат, а само сменяйте горния слой на почвата.  

каучуково дърво
8_3_philodendron
Филодендрон

За растението: Във влажните гори на тропическа Америка се среща растение с големи  листа, с нарязана петура. Това е „Монстера делисиоза” или филодендрон. Начин на отглеждане: Стъблото е вдървеняло, разделено на възли, от който излиза по един лист с дълга дръжка. От всеки възел излизат и въздушни корени, дълги до 1 м. По-старите растения плододават при специални условия, в ботаническите градини. Светлина: Филодендронът е красиво стайно растение. Развива се добре при обилно осветление и не понася преки слънчеви лъчи. Поливане: Изисква редовно, но умерено поливане. Предпочита лека, хранителна смес  - равни части от градинска пръст, листовка, оборска тор и пясък. Пресаждане: Размножаването става чрез издънки или резници, като колкото коленца има, толкова нови растения ще има. Вкореняването става за 30 – 40 дни. След това младите растения се посаждат в саксии с почвена смеска.

филодендрон
powershotg7-canong7-high-2008031-o
Фитония

За растението: Фитонията е забележително и красиво растение. Отново листата са тези , които привличат вниманието към него. Те сякаш са омрежени с бели, розови или червени жилки. Родина са и Перу и Колумбия. В България все още не е така известна, защото е трудна за отглеждане. Начин на отглеждане: Фитонията е капризно растение, заради условията при които трябва да се отглежда, а именно - топли и много влажни помещения. Купувайте Фитонии с малки листа, те се приспособят по-лесно.  Подходяща температура - нормална- около 20-22  градуса, а през зимата да не е под 15 градуса. Опръсквайте често с вода през лятото. Светлина: Растението е светлолюбиво , но отново трябва да споменем, че преките слънчеви лъчи влияят зле на окраската на листата. Подходящо място - западен прозорец. Не го изнасяйте навън. Поливане: Характерно е честото, обилно поливане през топлите месеци, а през зимата - по рядко. Водата трябва да е престояла. Отново показател са Ви листата - те клюмват, ако няма достатъчно вода. Пресаждане: Добре е всяка година, напролет да извършвате това действие. Размножаването е чрез резници, които може веднага да  насадите в нова саксия, която да бъде широка и плитка, заради малките корени.

фитония
800px-Schefflera_arboricola_'Hong_Kong'2
Шефлера

За растението: Шефлерата е красиво, декоративно и вечнозелено растение. Родина са и Австралия и Нова Зеландия. Интерес представляват листата, които имат формата на длан или чадърче и са с 5 до 9 клона. На височина достига до два метра, но може да бъде и по-ниска, по-пищна, ако прережем горния връх или другите странични връхчета. Начин на отглеждане: Подходящи помещения са тези с примерна  температура - 18 - 20 градуса и голяма влажност  на въздуха. Може да е поставите в кухнята или банята. През зимата температурата може да достигне до 10 градуса. Проверявайте за вредители по листата - въшки, отстранявайте ги с подходящи препарати или напоено със спирт памуче. Светлина: Шефлерата вирее добре и на светли  и на сенчести места. Вредят и само преките слънчеви лъчи. Поливане: Водата за поливане трябва да е стайна, като през лятото - често поливане, а през зимата - по рядко. Пресаждане: Размножаването е чрез резници. Пресаждането се извършва на две години през пролетта, ако саксията е малка.

шефлера