• Filter by
  • Hoya carnosa
  • pelargonium peltatum
  • primula frondosa
  • абутилон /стаен клен/
  • агапантус
  • агапантус /декоративна лилия/
  • агапетес
  • агератум
  • азалия
  • азиатско лютиче
  • акалифа
  • акебия
  • аламанда
  • алпиния
  • алтромерия
  • амарант
  • ананас джудже
  • английско мушкато
  • анемония
  • антиринум
  • божур
  • бяла водна оза
  • бяла водна роза
  • водна лилия
  • водна роза
  • восъчно цвете
  • декоративна лилия
  • ирис /перуника/
  • Каланхое
  • карамфил
  • китайски фенерчета
  • кочиев рододендрон
  • кученце
  • лилия
  • мимулус
  • момина сълза
  • мушкато
  • немезия
  • немезия отглеждане
  • немезия поливане
  • ранункулус
  • рилска иглика
  • рододендрон
  • роза
  • сакъзче
  • салвия
  • сапунче
  • Сенполия /африканска теменужка/
  • синьо пухче
  • сополанко
  • старопланинска иглика
  • стефанотис
  • стрептокарпус
  • Хоя
  • Хоя карноса
  • хризантема
  • цвете в саксия
  • цветя в саксия
  • шоколадова лоза
Abutilon05
Абутилон (Стаен клен)

За растението: Абутилонът е хубав дребен храст или пък дръвче с тънки нежни стъбла. Другото му име е стаен клен, защото формата на листата му е подобна на тази на клена. Листата на абутилона са  мъхести,  като при някои сортове са зелени, а при други са изпъстрени на ивици или са на петна. Много е привлекателен,  когато е  отрупан с цветове – жълти, оранжеви, червени, бели, розови. Сортовете, които са пъстролистни  цъфтят по-оскъдно. През зимата цъфтежът им спира, като това се отнася и за по- възрастните растения. Начин на отглеждане: Короната на абутилона  се формира като редовно се подрязват клоните, а за  крехкото му стъбло трябва да се осигури добра опора. В началото на пролетта е добре да се подреже  смело, за да има дръвчето обилен цъфтеж! Абутилонът през зимата е в покой. Оставя се на светло място с температура  около 10-15 С. Торенето  тогава се спира. Светлина: Абутилонът се нуждае от много слънце. През лятото е добре да се изнесе навън. Поливане: Поливането се свежда до минимум, ако е студено. Но през лятото - трябва да е обилно.    Ако не изнесете дръвчето навън, трябва да го поливате чрез оросяване, но трябва да пазите цветчетата да не се намокрят. Пресаждане: През пролетта дръвчето се пресажда в хранителна градинска пръст. Желателно е да го торите всяка седмица, да го подрязвате често и да го проверявате за листни въшки. През няколко години го подновявайте, като  вкоренявате полувдървени резници във вода или мокър речен пясък.

абутилон /стаен клен/
2600x1832_614955_[www.ArtFile.ru]
Агапантус (декоративна лилия)

За растението: Агапантус - цветето на любовта, в превод от гръцки.  За негова родина се счита Южна Африка. Начин на отглеждане: То расте твърде  бързо и затова за отглеждане са подходящи само млади растения. Цветовете  му са бели или сини във формата на камбанки. Светлина: Агапантусът  обича светлината и топлината. Но през зимния сезон трябва да се остави на студено място - при температура около 1 - 3 градуса, за да може да цъфти през  следващата година.  Ако до него недостига достатъчна светлина, то може да бъде нападнато от листни въшки. Поливане: Растението е водо-любиво, но трябва да имате предвид, че трябва да го поливате, само когато почвата му е напълно изсъхнала. Пресаждане: Агапантусът се пресажда от  февруари до април в градинска пръст, която е примесена с много глина. Но размножаването му не е лесно, то се извършва  чрез разделяне.

агапантус, агапантус /декоративна лилия/, декоративна лилия
2541151356_089a1b3f92_b
Агапетес (китайски фенерчета)

За растението: Агапетес  - означава “обичан”, “любим” на гръцки език. Внесено е от Азия и  е вечнозелено храстче. Клонките  са дълги, увиснали или извити настрана. Листата са дребни и с къси дръжки, блестящи и поради това дори и да не  цъфти, то е красиво декоративно растение. Цветчетата са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък и приличат на китайски фенерчета. Затова то е  известно и с това име. Може да достигне на височина до 1.5 метра. Начин на отглеждане: Агапетесът се отглежда в малки съдове, които да са добре дренирани и с отвори по стените.   Добре е когато растението започне обилно да цъфти и да нараства да се подхранва поне веднъж през седмицата с минерални торове.  А за да цъфти обилно, то през зимата трябва да се съхранява на прохладно място - при температура 12-15 градуса. Светлина: Растението е  светлолюбиво и затова трябва да го засадите на място, което ще се огрява от слънцето почти през целия ден. Поливане: Трябва да се внимава при поливането му, защото в основата на  стъблото му се  натрупва голямо количество вода, която то използва при нужда. През лятото и есента може обилно да се пръска с хладка вода и така поливането ще е ненужно, т.е  редовно го пулверизирайте.  През лятото го поливайте умерено, а през зимата - рядко. Пресаждане: Когато засаждате  растението, почвата трябва да  бъде рохкава, от борова листовка и кисел торф и да се добави малко пясък.  Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят едва след две години.

агапетес, китайски фенерчета
2006-07-08-DSCN7988
Агератум (синьо пухче)

За растението: Агератум - от гръцки "неостаряващ". Пренесено е от Мексико. Известни са около 60 вида, но в България се среща като  едногодишно растение и се използва предимно ниската форма. То образува компактни храстовидни форми и  достига до 15-20 см височина. Цъфти със сини , бели и най-често светло лилави цветове. Цветчетата са дребни, групирани в съцветия и приличат на пухчета, затова е известно и като " синьо пухче". Начин на отглеждане: Агератумът не е претенциозен по отношение на почвата и местата за отглеждане. Добре му понася лекопесъчливата почва. Не трябва да се тори обилно и често, защото ще образува повече листна маса. Може да се засажда и в сандъчета на балкона. Подходящо е и за алпинеуми. Светлина:  Агератумът обича топлите и слънчеви места. Поливане: Растението е влаголюбиво. Необходимо е редовно да се полива, особено ако се отглежда на слънчево място. Пресаждане: Агератумът може да се пресажда дори и когато е в период на цъфтене.  Размножава се  чрез семена, които се засяват в сандъчета рано на пролет - февруари - март, като семената не се покриват с почва, тъй като са много дребни. След около две седмици поникват , ако температурата е над 20 градуса. Пикират се и след около 25 дни се засаждат  на постоянно място на разстояние 20 см едно от друго. Трябва да е преминал периодът на сланите, защото може и да измръзнат. Цъфтежът е от юни до октомври. Допълнителна информация: Ако през лятото температурите са много високи и агератумът пожълтее, подстрижете го и го полейте обилно. Скоро след това растението ще  се възстанови и ще зацъфи отново.      

агератум, синьо пухче
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Азалия (Рододендрон)

За растението: Азалията , в диво състояние  се среща на остров Ява и в Индия. Едва през 1808 г е пренесена от Индия в Европа- Великобритания. От този цъфтящ храст чрез  селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са създадени много сортове азалии. Това растение е  необичайно декоративно и пленително със своите красиви цветове, които имат формата на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те са  прости или кичести и са в различни нежни тонове - бели, розови, червени, тъмно лилави или пъстри. Азалията цъфти и през зимата и през лятото. Начин на отглеждане: Подходящата температура за отглеждане на азалията е  около 20 градуса, дори и по-хладен въздух. Трябва да имате предвид, че пренасянето и от хладно на топло място ще навреди на цветовете и. За да се увеличи цъфтежа на растението, т. е. да се образуват повече цветове, растението се пензира - премахват му се връхните пъпки. Това се прави на три пъти от февруари до юли-август. Първото подрязване се прави 30-40 дни след цъфтежа, когато на младите клонки се появи четвъртата двойка листа, а последното - през юли, август. През август се образуват и цветните пъпки. За да бъдат цветните пъпки по-големи и да се оформи храст, прецъфтелите клонки се отрязват. Веднага след като азалията спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите или растящите навътре и накриво клонки. Ако спазвате съветите за отглеждането и, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години. Светлина:  Азалията обича  светлината, но не преките слънчеви лъчи. Ако е в стая - поставете е на изток или на запад. Поливане:  Азалията се полива с престояла питейна вода през ден и се оросява един път в денонощието, а в горещите дни – два пъти.  Не я поливайте обилно , но и не я оставяйте да се засушава. Може да е пръскате с вода, но само докато има пъпки. Цъфналите вече цветове образуват петна от влага. Пресаждане: За  предпочитане е почвата да бъде иглолистна или торф.  Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове. Размножава се предимно с резници, но това е много трудно при домашни условия. Другият начин е чрез разделяне на коренището. Допълнителна информация: Ако листата на азалията започнат да окапват или да се сбръчкват - причините са недостатъчното поливане или ниската влажност на въздуха, висока температура или преки слънчеви лъчи. Ако азалията цъфти много кратко - причините са  сухият топъл въздух или силните слънчеви лъчи и недостатъчното поливане.      

азалия, рододендрон
kwiaty-ranunkulus-jaskier-azjatycki
Азиатско лютиче (Ранункулус)

За растението: Азиатското лютиче много прилича на анемонията. Родината му е Мала Азия и Средиземноморието. На латински името означава "малка жаба". На български най му приляга името декоративно лютиче, поради едрите и красиви цветове. Наричат го още персийска роза, а сред  цветарите -  "божур, скъсан на изпита за роза". То достига височина до 50 см. Цветовете са кичести -  бели, жълти, розови, оранжеви, червени цветове, листата - зелени  и нарязани и кухи тънки стебла. Цъфти през юни и юли. Начин на отглеждане: У нас се отглеждат 34 вида лютичета. Декоративното лютиче е многогодишно растение. Интерес представляват корените му. Те са месести, като грудка, заострени в края и служат като размножителен материал. Грудките се изваждат през август-септември. Може да се отглежда в саксии или в градината. Светлина: Азиатското лютиче е светлолюбиво цвете. Когато се засажда в градината се търси място, което се огрява от слънцето най-добре. Поливане: Поливането трябва да е умерено. Ако през лятото листата започнат да жълтеят, то ограничете до минимум поливането. Но то е важно по време на цъфтежа. Полива се постоянно, но винаги с умерено количество вода. При ниски температури не трябва да се полива обилно. Ако пък се засуши стъблата се огъват, падат и вече не се изправят. Пресаждане: Почвата трябва да бъде богата и да се подхранва с течен тор в периода на растеж.  През зимата грудките се съхраняват на сухо и проветриво място, поставени в пясък при стайна температура, без да се поливат.  Напролет поради продължителното им съхранение те се поставят за няколко часа във вода, за да набъбнат. Добре е във водата да се добави и фунгицид за предпазване от кореново гниене.  Засаждат се  при температура 10 - 12 градуса, на разстояние поне 8 - 9 см и дълбочина 3 - 5 см. Поливат се обилно.

азиатско лютиче, ранункулус
511321885
Акалифа (Сополко)

За растението: Акалифата е декоративен храст, който достига височина от 0.90 м до 2.40 м. Родината му е Нова Гвинея и Индонезия. Храстът има много разновидности. Интерес представляват пухкавите съцветия, които са висящи и приличат  на котешки опашки. Храстът цъфти от май до октомври в пурпурни или бели окраски. Начин на отглеждане: При отглеждане  навън, почвата трябва да е богата и  влажна. Ако се отглежда в помещение се изисква висока влажност на въздуха, но ако не се осигури, листата започнат да съхнат. Торенето се осъществява на всеки две седмици. Почиствайте постоянно увехналите цветове , за да бъде по-обилен цъфтежа. Светлина: Необходима му е много светлина, но не трябва да бъде пряка. Поливане: Растението трябва да се полива обилно, но не и през зимата, като редовно трябва и да се пулверизира. Пресаждане: Акалифата се размножава през пролетта чрез семена или резници , които са с дължина 10-13 см и се засаждат  в пясъчно-торфена смес.  

акалифа, сополанко
17 May 2010 016
Акебия (Шоколадова лоза)

За растението: Акебията /Шоколадовата лоза/ е пищно увивно растение  и достига височина до 10 м. Родина са и Китай, Япония и Корея. Растението може да се развие и като дърво или храст. Листата са заоблени , петделни и тъмнозелени, на гроздове. Акебията цъфти през пролетта (март/април) с уханни шоколадови-лилави  цветове  с аромат на шоколад. По късно се образуват ядливи плодове - лилаво -виолетови с деликатен вкус. Начин на отглеждане:  Шоколадовата лоза е издръжлива  на неблагоприятни условия - дори и до -20 градуса през зимата , но младите растения трябва да се пазят от слани и внезапни застудявания. Веднъж засадена, акебията доминира над всички растения около нея, като им отнема светлината, минералите, водата и мястото за растеж. Затова често се подкастря до желаната височина. Светлина:  Акебията  расте най-добре на сенчести и влажни места, места със северно изложение, но може да вирее и при по-топли условия. Поливане:  Лозата се отглежда на леки песъчливи и задължително влажни, дори кални почви. Пресаждане:  Размножава се лесно,  от семена. Семената обикновено поникват за един до три месеца на температура от 15 С. Акебията достига зрялост за период от пет години.      

акебия, шоколадова лоза
Allamanda_cathartica_1_(1)
Аламанда

За растението: Аламандата е красиво увивно растение, силно отровно във всичките си части. Расте бързо и цъфти с фуниевидни цветове, които са в наситено-жълти нюанси Начин на отглеждане:  Аламандата не обича студа. През зимата се отглежда при температура, не по-ниска от 18 С.  Да   се избягва  течение,  в противен случай съществува  опасност  от  заразяване с паразити /щитоносни въшки/ Светлина:  Вирее най-добре на напълно огрян от слънцето прозорец. Желателно е да го засенчвате от обедните слънчеви лъчи, тъй като са силни и може да прегорят листата и цветовете. Започва да цъфти, единствено при тези условия. Поливане: През фазата на растеж - от април до ноември  да се полива обилно с филтрирана вода и ежеседмично да се тори. Да се оросяват листата и да се осигури постоянна влажност в помещението, където е саксията. През останалите месеци от годината аламандата се полива пестеливо и не се тори. Пресаждане:  Да се  използва черноземна почва.  Пресажда се рано напролет. Размножава се чрез резници, под фолио, при стайна температура поне 27  градуса.  Желателно е да поставите стойка за увиване на аламандата.      

аламанда
Alpinia_purpurata20020311_1
Алпиния

За растението: Алпинията е  декоративно растение,  с пъстри, зелено-бели,  издължени листа. Отглеждането му в домашни условия е  трудно. Листата на алпинията не могат да се развият достатъчно в затворени помещения, затова може да срещнете живописното растение в ботаническите градини. Някои от видовете алпиния, отглеждани там, достигат до 2 м височина. През лятото цъфти с бели цветове, придружени от червени съцветия. Начин на отглеждане: Алпинията   изисква специфични условия: много слънце и светлина, никакво течение, висока влажност на въздуха. Температурата целогодишно трябва да е около 20 С. Светлина:  Необходими са много слънце и светлина и  липса на течение върху растението. Поливане: Алпинията се нуждае от вода в изобилие. Необходимо е да се тори всяка седмица, за да не спре нарастването на растението. Вирее при висока влажност на въздуха Пресаждане: Обикновено се използва еднородна черноземна пръст, като растението може да се подхранва. Това се прави с влажна торф, поставена в кашпа или подобен съд. Размножава се чрез разделяне на възрастното растение.  

алпиния
alstroemeria_4
Алстромерия

За растението: Алстромерията  е красиво многогодишно растение, чиято родина е Южна Америка. Цветето много си прилича с орхидеята и лилиума и е известно още с името "Перуански лилиум". Познати са около 70 вида. Обикновено в България са разпространени алстромериите с розови цветове. Най-много алстромерията се използва за рязан цвят и издържа във ваза около 3 седмици, но водата трябва да се сменя редовно. Начин на отглеждане:  Алстромерията вирее в добре отцеждаща се почва, с повече пясък. Киселинноста на почвата трябва да е около 6,5. Добавката на минерални торове е задължителна. Засаждането трябва да е при температура на въздуха около 20 градуса. Най - добре вирее в оранжерия. Светлина: Изисква се обилна слънчева светлина, но не пряка. Може да вирее и на полусенчести места. Поливане: Изисква нормално поливане. Пресаждане:  Размножава се  чрез делене на корените през юли и септември, когато растението прецъфти. Храстът се изкопава, като коренището се разделя с нож. Всяка част трябва да има около 10 пъпки, от които се развиват новите растения. Препоръчва се след разделянето корените да се дезинфекцират, преди да се посадят.      

алтромерия
Амарант (7)
Амарант

За растението: Амарантът притежава изящни цветове в червен цвят. Тя произхожда от Мексико и преводът на името  означава  "който не умира". Листата са тънки, светло-зелени, които се развиват на метър височина около короната. Възрастното растение е силно разлистено, съцветията му са от пурпурни,  до  златисто-червени. Известни са над 70 подвида. Начин на отглеждане: Не  изисква специални грижи - лесно се приспособява към различен тип почва. Изисква топлолюбива среда, както и по 7-8 часа на ден пряка слънчева светлина, затова през лятото се отглежда на терасата. Необходимо е по-младите растения да се пресаждат всяка година в по-големи саксии, или на 2 – 3 години, при старите растения, в ниски и широки съдове, за да се даде простор на короната при растежа. Светлина:   Амарантът се нуждае от повече светлина. Поливане:   Въпреки, че тези растения  са сухоустойчиви, редовното поливане е благоприятно за доброто им развитие. Пресаждане:  Амарантът   се размножава чрез семена. Засяването става във влажна и наторена с минерали почва. Засажда се на място с пряка слънчева светлина, за да може растението да израсте  бързо и силно. Ако желаете да го отглеждате като стайно растение, препоръчително е  всяко лято да го изнасяте на топло, слънчево място  и да го подхранвате с минерални торове. Допълнителна информация: Амарантът се отглежда както за сух цвят, така и за семена, използвани за храна и подправки.      

амарант
ananas6
Ананас – джудже

За растението: Ананасът - джудже може да се отглежда в домашни условия ,  дори и когато е възрастно растение. То има листа, които рядко достигат дължина, повече от 40 см. Начин на отглеждане: Ананасът джудже се отглежда в помещения, в които температурата е постоянна около 20  градуса, като през зимата тя може да падне най-много до 15 градуса. Почвата за отглеждане  се състои от еднакви  части торф, гнили листа, пясък, оборски тор. Така тя става рохкава и пропускаща водата. Трябва да се наторява с  добре разреден тор, през 2 седмици. Растението се нуждае от свеж въздух, така че трябва да се изнася на проветриво място. Светлина: За да цъфне и даде плод е нужна  силна светлина и то минимум по 5-6 часа на ден. Ако няма достатъчно светлина, листата на ананаса бързо загубват цвета си. Поливане: Ананасът не трябва да се полива често. Използва се мека и топла вода. По време на цъфтежа се налива по малко вода и в подложката на съда. През лятото листата се оросяват периодично. Пресаждане:   Ананасът се размножава чрез коренови кленове, като се разделят и засадяват на ново място. Това става след като растението прецъфти и даде плод, когато голямата розетка на ананаса умира. Ананасът се размножава и и чрез върхови калеми, като  за целта през топъл сезон от годината се ползва плод с добре развит върхов филиз. който се отрязва , заедно с 2-3 см. от плода и се натрива с прах от дървени въглища. След като засъхне, калемът се поставя в смес от торф и пясък и се покрива.След време ще се появят нови корени, а растението се премества в саксия. Размноженият по този начин ананас ще цъфне чак след 3 - 4 години.

ананас джудже
Pelargonium grandiflorum Flamingo (2)
Английско мушкато

За растението: Английското мушкато (Pelargonium grandiflorum) - известно като налба, се различава от останалите мушката. Наричат го английско, защото след продължителна селекция в Англия, са създадени много сортове с различни багри и големина на цветовете. Стъблото на налбата е високо около 45-55 см и е слабо разклонено. Листата му се различават от тези на другите мушката, защото са лопатовидни, заострени, набръчкани, с дребни зъбци по краищата и  често имат  мирис на сакъз. Цветовете на налбата са едри, до 7-8 см в диаметър, в разнообразни багри – от чисто бели до тъмночервени, почти черни или пъстроцветни. Начин на отглеждане: През периода ноември-декември до март налбата трябва да се отглежда в светло помещение при температура около 12-13 градуса. Поливането е сведено до минимум и не трябва да се допуска преовлажняване. През месеците март-април растението се пресаждат в нова почва, състояща се от градинска пръст, листовка и пясък в съотношение 2:1:1 - да е по-тежка, но да не задържа влага. Подхранва се с тор за цъфтящи растения - препоръчва се всяка седмица или 2 пъти месечно. През периода май-октомври налбата се поставя на слънчево и проветриво място. Влажността на въздуха не е от значение. Светлина: Налбата трябва да се отглежда при силна слънчева светлина през лятото, а през зимата на  светло място. Поливане: Английското мушкато се нуждае от умерено поливане, като през лятото е обилно, а  през зимата оскъдно. Пресаждане:  Размножаването на налбата става с чепки, които без никакъв проблем се вкореняват и цъфтят пищно още през същия сезон. След пресаждането поливането трябва да се увеличи, температурата да е  около 20 градуса и 2 пъти през месеца да се тори с разтворим тор за стайни цветя.      

английско мушкато
Anemone
Анемония

За растението: Анемонията /съсънка/ произхожда от Югоизточна Европа и Мала Азия. Тя се среща под различни видове - цъфнали в гъсти групи от сини цветове в селските дворове или на туфи от бели цветове по краищата на поляните.  Има анемонии за средната или задната част на цветния бордюр и други, а други , съвсем различни, за алпинеума или за поляна с дървета. Не съществува - „типична“ анемония – цветовете и са звез­довидни или куповидни, листата – насечени или просто нарязани, цъфтежът може да е през пролетта, лятото или есента, а под почвената повърхност може да има грудки, ризоми или фиброзни корени. Въпреки своето многообразие видовете и сортовете се разделят на три групи  - маргаритоцветни , макоцветни и японски анемонии. Маргаритоцветните анемонии са подходящи за отглеждане в градината -сини, бели и розови цветове, макоцветните - използват се при аранжирането на букети -  бели, розови, червени, бледолилави или сини цветове, японските - за оформяне на цветни бордюри - бели и розови цветове. Начин на отглеждане:  Обича винаги лека влага, а по време на израстването е нужно да се натори само два пъти. Зимата се прибира на студено и тъмно място, но не е мразовито растение. Светлина: Анемонията  обича слънчеви или полусенчести места. Поливане: Почвата да е винаги леко влажна. Тъй като луковиците започват развитието си веднага след засаждане, трябва да се полеят обилно. По време на зимуването е необходимо да се поддържа слаба влажност на почвата. Когато растението поникне е необходимо  умерено поливане, но почвата трябва да е постоянно влажна. Пресаждане: Размножават се чрез грудки, ризоми или фиброзни корени. За  маргаритоцветните анемонии - засадете ризомите или грудките на около 5 см дълбочина през 10 см през септември; за макоцветните -  накиснете грудките за една нощ преди засаждане -засадете ги през 10 см с острата част нагоре на дълбочина 5 см, засадете през септември, за да цъфнат през март – април или през март – април, за да цъфнат през юни – септември; за японските -  те са бордюрни многогодишни и цъфтят между август и октомври. Допълнителна информация: Всички части на анемониите са отровни.  

анемония
Кученце
Антиринум (Кученце)

         КУЧЕНЦЕ, АНТИРИНУМ Antirrhinum  majus   Заради интересното устройство на цвета растението е получило името си от гръцката дума цвете и нос, муцунка. Дивите форми на този вид са от Европа и Северна Америка. Над 32 вида едногодишни и двугодишни растения.   Стъблото е единично или добре разклонено, добре облистено с ланцентни, целокрайни дребни листа. Съцветието е калас с различни по багра цветове. Създадени са различни сортове, които се различават по багра, едрина и хабитус. Има и форми за отрязан цвят.   У нас растението се отглежда като едногодишно (за балконски сандъчета и кашпи) или многогодишно (в скални кътове, цветни петна и др в градината). Без значение кой вид ще отглеждате, трябва да направите разсад. Семената са дребни, черно-кафяви, овални. В грам има 1000-1200 броя. За да се развият красиви и богато цъфтящи растения от едногодишните сортове, засейте семената още февруари-март в парник. За многогодишните засяването е по-късно- август. Целта е до края на лятото да се разсадят добре оформени растения, които ще цъфтят следващата година. При достигане на фаза 2-3 двойки същински листа (3-5 см) растенията се пикират в саксийки или директно на лехата. За по-добро разклоняване се пензират еднократно  при пикирането.   Растението изисква богати, отцедливи почви и открито слънчево изложение. Не е особено взискателно към воден и хранителен режим, но реагира добре на редовно поливане и подхранване.   Напада се от брашнеста мана и листни въшки. Подходящо е за засаждане на балкони, в цветни петна, алпинеуми. Високите форми добре се аранжират с рудбекия, кореопсис и др. и зацветяват по-сухи и слънчеви петна.

антиринум, кученце
Божур

За растението: Божурът е едно от най-често срещаните растения в градините. Родината му е Китай, където го наричат императорско цвете и в превод от китайски означава - "най-красив". Той е един от символите на страната, на него е наречен четвъртия месец от годината - Луната на божура.  Божурът е прекрасно растение, което може да краси градината десетилетия наред, да расте на едно и също място дори и 100 години и без да изисква специални грижи за отглеждане си. Божурите са тревисти и дървовидни. Цъфтят от късна пролет да началото на лятото - около две - три седмици. Цветовете са полупрозрачни, прости и кичести, в различни окраски - бяло, червено, розово, жълто.  На височина достига до 50 - 100 см. Начин на отглеждане: Засадете божурът на дълбоко в богата на хумус и обогатена с тор почва. През есента подкъсете стъблата, а дървесните божури подрежете леко през пролетта.  Светлина: Божурът е светлолюбиво растение, вирее и на полусенчести места, но много повече цъфти,  ако е на слънчево място. Поливане: Умерено поливане, не трябва да изсъхва почвата, особено в горещите месеци. Пресаждане: Божурът може и да не се пресажда и да остане на мястото си много години, без това да повлияе  на растежа му. Но ако желаете да го преместите, направете го през есента - септември месец. Внимателно извадете коренището и го засадете на друго място. Може да разделите коренището, като всяка част на която има пъпка ще даде ново растение.  Размножаването може да е и чрез семена, но това е много дълъг период, защото едва на третата година ще се образуват пъпки. Допълнителна информация: В категория "Любопитно" може да прочетете още интересни факти за Божура.

божур
Водна лилия
Водна Лилия

ВОДНА ЛИЛИЯ Numphaea alba L. Бялата водна роза, или както по-често я наричат водна лилия, расте из сладководни басейни с бавно течаща вода. От стелещи се по дъното на басейна масивни коренища се издигат нагоре дълги прави листни дръжки, които носят на върха си големи листни петури. Обикновено те са разположени перпендикулярно на дръжките и плуват по водната повърхност, но при гъсто обрастване на басейна петурите нямат възможност да се разпрострат свободно по повърхността и се изправят над нея , завити на руло.   Напълно развитите листни петури имат овално или кръгло очертание и достигат 30 см в диаметър. Листната им основа е силно врязана. От основата ветриловидно са разперени жилките, които към края се раздвояват под прав ъгъл. По този тип жилкуване видът се различава от жълтата водна роза. На дълги дръжки се изнасят до водната повърхност и цветните, конусовидно удължени пъпки. Четирите зелени чашелистчета остават и след разтварянето на цвета и с избеляващата си вътрешна повърхност се сливат със снежнобелите венчелистчета. Венчелистчетата са многобройни, спирално разположени и разперени встрани. Навътре от тях има множество тичинки, като най-външните, граничещи с венчето тичинкови дръжки са разширени и постепенно прохождат във венчелистчета. Най-отвътре има сферичен плодник с плоско близалце. Плуващите като звезди едри цветове на водната роза почти цял ден издават аромат, откъдето произлиза и местното наименование. Тя е примамка за водните насекоми, извършващи кръстосано опрашване. Бялата водна роза е декоративно растение, но отглеждането му изисква специални съоръжения и се ограничава само в добре уредени паркови басейни. Естествените му находища с всяка година намаляват. То вирее само по разливите на реките в долното им течение, по черноморското крайбрежие, в Тунджанската хълмиста равнина и Тракийската низина, а в Северна България само в езерото Сребърна. Едно от най-големите находища, обявено като природен паметник, е при устието на река Ропотамо. При Аркутино туристи и излетници от специални мостчета-площадки магат да наблюдават големи площи водна повърхност, покрити от от водна лилия – една действително романтична гледка. Стъблото на бялата водна риза съдържа ценни в медицинско отношение съставки.  

бяла водна оза, бяла водна роза, водна лилия, лилия
Водна роза
Водна роза

ЖЪЛТА ВОДНА РОЗА, БЪРДУЧЕ Nuphar luteum   Семейство Nymphaeaceae (Водни рози) у нас е представено с два вида – жълта и бяла водни рози. Името водна роза не се дължи на външната прилика с розата, а на специфичния аромат, излъчван от цветовете.   Бърдучето е многогодишно, красиво декоративно растение. По дъното на сладководни басейни пълзят дебелите му месести коренища – видоизменени стъбла. От тях се извисяват нагоре сочни дълги листни дръжки, изнасящи на водната повърхност едри листни петури. Те са елипсовидни очертания. Върхът им е заоблен, до леко стеснен, в основата са дълбоко врязани. Понякога, когато водата в басейна намалее или той обрасне гъсто, повечето листа нямат възможност  да се разстилат по повърхността на водата, а се завиват с петурите си по средната жилка и се насочват отвесно нагоре. Една част от листата са потопени във водата и те имат по-малка и прозрачна тънка петура. От коренището се образуват и цветовете. На дълги дръжки се изнасят на повърхността първо зелените сферични пъпки, обвити от чашелистчетата. Тогава те почти не се отличават от зелената маса на листата. Но през лятото (юни-септември) между плаващите листа се появяват напълно разцъфналите цветове. Чашелистчетата са кълбесто издути навън, уголемени, разтворени и оцветени отвътре ярко жълто. Те достигат 2 – 3 см дължина и се запазват и след цъфтежа. Навътре от тях са разположени многобройни също жълти, почти двойно по-къси венчелистчета, които се крият под многобройните тичинки. Тичинките са с плоски дръжки, с по два успоредно разположени по гърба им виолетови прашника. Сред оранжево оцветените тичинки се вижда бутилковиден плодник, на чийто връх се намира щитовидно плоско близалце. По брой на вълновидните нарези по ръба му може да се види, че плодникът е образуван от срастването на повече от десет плодолиста.   Жълтата водна роза може да се срещне из сладководните басейни със застояли или бавно течащи води – блата, езера, разливи на реки, а също и по черноморското крайбрежие и по устията на Камчия, Марица, Дунав и други. То с успех се отглежда в изкуствено създадени водни басейни в паркове. Едно от естествените му находища  - Аркутино – е обявено за защитен природен обект. Тръгнете ли по черноморското крайбрежие, отбийте се в резервата „Водни лили”, където наред с лилиите ще видите и жълтата водна роза, която образува с тях красиво естествено съобщество.   От далечни времена растението се е използвало за медицински цели.  

водна роза
iris_flow
Ирис /Перуника/

За растението: Ирисът е кръстен на древногръцката богиня Ирида, която е била посланик на боговете и е слизала при хората на земята по дъга /ирис/. Ирисът е известен още и с името "Градинска перуника" и у нас се отглеждат основно сортове от вида Ирис германика /Iris germanica/. Листата са синьо-зелени и във формата на меч. Използват се  за аранжировки, декорации и букети. Цветовете са в различни окраски и нюанси на лилаво, синьо, кремаво и бяло. Родина са и Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка. Начин на отглеждане: Ирисите се разделят на две основни групи - ризомни/коренови/ и луковични. Когато ги засаждате оставяйте разстояние между тях -  от 25 до 30 см.  От значение за отглеждането им е влажността на почвата, т.е. ако е много висока, то корените загниват и растението умира. Подходяща е песъчлива почва. Цъфтят в края на пролетта и началото на лятото. Ирисите се берат преди да са напълно разцъфтели, защото листата са им нежни и се пречупват лесно. С ирисите от луковичната група се изграждат алпинеуми. Светлина: Ирисите са светлолюбиви растения и ако са насадени на сянка те не цъфтят, а само вегетират. Изберете открито място, което в следобедните часове да е полусенчесто, защото ярките лъчи на слънцето ще навредяват на окраската на ириса. Поливане: Нормално поливане, което преминава в обилно през горещите и сухи месеци. Пресаждане: Ирисите от ризомната група - размножават  се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа. Ирисите от луковичната група - размножават се чрез луковици на 4-5 години.  

ирис /перуника/
Flammendes_Käthchen_-_Kalanchoe_blossfeldiana
Каланхое

За растението: Името на Каланхоето идва от китайски. В Европа е известно като "дървото на Гьоте" , защото той е открил неговите лечебни свойства. Родина са му Мадагаскар, Китай, тропическите области в Южна Африка и Южна Америка,  Югоизточна Азия, остров Ява. Най-често отглеждано в домашни условия е Kalanchoe blossfeldiana, поради целогодишния цъфтеж. Цветовете са в различни окраски - бяло, жълто , оранжево, червено, розово. Листата са големи, месести, зелени, а стъблото с годините се вдървява. Достига на височина 30 - 40 см, но има видове - до 1 метър. Начин на отглеждане: Каланхоето е лесно за отглеждане растение и създава уют в студените месеци със своите красиви и кичести цветове. Подходяща температура - 15 - 20 градуса  и много светлина, за да цъфти обилно. Цъфти през зимата и рано на пролет.  След прецъфтяване, цветовете се отрязват и може да поставите Каланхоето на хладно и полутъмно място за около 30 дни, почти без поливане. След този период отново го поставете на старото му място и го подготвяте отново за цъфтеж. За да се стимулира разклоняването и образуването на цветоноси   - може да подрежете връхчетата му октомври или февруари. По този начин намалявате височината, но увеличавате обема му. Светлина: Каланхоето е светлолюбиво растение. Подходящо място - южен или западен прозорец, особено през зимата. Поливане: Умерено поливане. Може да издържи дълго време да не се полива, но това не означава, че трябва да се полива рядко. Ако почвата е много влажна продължително време - това не е полезно за корените и стъблото - това довежда до загниването им. Не трябва да се опръскват листата на Каланхоето през зимните месеци, а само през горещите летни месеци.   Пресаждане: Размножава се чрез резници или семена. Резниците трябва да са сухи преди да се насадят в почвата. Семената се посяват края на февруари или март в топли помещения, за да покълнат. Подходящ сезон за пресаждане - пролетта.      

Каланхое
Dianthus
Карамфил

Карамфилът е едно от  най-ценните, широко разпространени цветя. Красивите му ароматни цветове с разнообразни багри и изящни дръжки са подходяща украса в градините, дворовете и парковете. Отглежда се и за отрязан цвят. За цветно оформяне на зелените площи се използват многогодишните видове карамфил, които имат компактна туфа, устойчивост на студове и са с дребни цветове: алпийски карамфил, китайски карамфил, самакитка и др. Тези видове се размножават чрез семена, които се засяват през юни-юли, а растенията се разсаждат на постоянно място през есента. За производство на отрязан цвят най-подходящи са сортовете Гренадин и Шабо. Сортовете Гренадин са студоустойчиви. Цъфтят еднократно, през юни, на втората година след засяването. Цветовете им са средно едри / 3-5 см./, кичести, с дълги около 60 см. дръжки. Семената се засяват през април-май, а растенията се засаждат на постоянно място в края на юни на разстояние 20/40 см. Сортовете Шабо имат по-едри / 5-6 см./  и кичести цветове, които са с по-здрави цветоносни дръжки. Те цъфтят непрекъснато, но се отглеждат като едногодишни, понеже измръзват през зимата.Семената се засяват през ноември в полутопли парници, на редове, при норма 3,5 грама за кв.м.  Разсадът се отглежда без пикиране. Полива се умерено при засъхване на почвата. При появата на трети лист, необходимо е подхранване с разтвор от минерални торове. Растенията се засаждат на открито в началото на април. Преди засаждането почвата се наторява с оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат. През вегетационния период растенията се окопават и поливат редовно. В края на май водещото стъбло се прекършва на третия възел , за да може да се получат повече разклонения и цветове. За борба срещу болести и неприятели растенията се пръскат с необходимите препарати, набавени от специализираните магазини. Цветовете се берат сутрин рано, като цветоносните дръжки се отрязват на 4-5 възел. От разпространените сортове Шабо с най-ценни качества са  Етинселант / огненочервени цветове /, Жан Дионис , с бели цветове и Мари Шабо, с яркожълти цветове. Сортът Неро е с черни цветове. Карамфилът се отглежда и за оранжерийно производство. Подходящ  за това е сортът Сим, с неговите разновидности - Карнавал, Скания, Харвест Муун и др. Карамфилът, с неговите багри и аромат е подходящ за всеки букет по повод или без повод, закупен от цветарски магазин или поръчан по Интернет.

карамфил
Bujorul-de-munte-Rhododendron-Kotschyi
Кочиев Рододендрон

КОЧИЕВ РОДОДЕНДРОН Rhododendron (Myrtifolium) kotschyi Smk.   Rhododendron е най-големият род на семейство е най-големият род на семейство Ericaceae (Боровинкови). Той има около 500 вида, повечето от които са северно американски и азиатски. Родовото име произлиза от гръцките думи rhodon – роза и dendron – дърво и се превежда розово дърво. До XVII век това име е давано на украсното растение зокум. Едва шведският естествоизпитател Карл Линей го е прехвърлил на истинския род. Поради приликата му с розата немците го наричат алпийска роза и с това име е познато и у нас. Някои видове с вечнозелни листа са известни в цветарството с името азалея. Кочиевият рододендрон е разклонено ниско храстче с кожести вечнозелени листа. Те са обратно яйцевидни или продълговато елипсовидни, с тъп връх, целокрайни. Разположени са последователно. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу – покрити с ръждиви люспици (такива има и при близкородствения алпийски вид Rhododendron ferrugineum, ръждив рододендрон). Пролетно време се образуват два вида пъпки – тесните развиват листни клонки, а дебелите – няколко (до 10) разположени на къси дръжки цветове в сенниковидни съцветия. Чашката е дребна, петделна, покрита с жлезисти власинки. Венчето е розовочервено, дълго към 2 см, с тясна тръбица и неясно изразена неправилност на коронката. Тя е петделна и достига 2 см в диаметър. Тичинките и плодникът са скрити в тръбицата. Кочиевият рододендрон цъфти през пролетта във високопланинските скалисти места след стопяването на снежната покривка. У нас неговите обилно цъфтящи храстчета покриват големи площи по северните склонове на Юрушка грамада, Малкото пръскало, Марагидик и Мазалат в Средна Стара планина на височина 1600 – 2100 м, а в Рила – по Белмекен и околните върхове на 2000 – 2500 м н.в. Освен у нас този вид се среща в Якупица планина в Югославия, в Карпатите, Галиция и Горен Днестър. У нас е обявен за защитен и събирането му е забранено. Той би могъл да се отглежда в някои предпланински градини, но неговото място е горе, в планините, където разнообразява скучните скални масиви.

кочиев рододендрон
white-lilies-hd-wallpaper
Лилиум /Крем бял/

За растението: Лилиумът е великолепно цвете с  опияняващ аромат. Съществуват повече от 2 000 хибрида с различни по форма, цвят и размер цветове. Лилиумът е известен и под друго име - "Звезда на земята". Разказва се , че падащите звезди,  достигайки земята се преобразуват  в цветя , а именно лилиуми. Първоначално са се отглеждали лилиуми с бял цвят, а сега са познати около 90 окраски - кремави, жълти , розови, червени, оранжеви, пъстроцветни и т.н. Родина са му страни от Азия -  Далечния Изток - Китай, Япония. Начин на отглеждане: Лилиумът е външно растение, то не може да бъде отглеждано в стая. Подходящи места са градината или в саксии на терасата или балкона.  Вместо прекопаване, поставете добре угнила тор около стъблата им.  За добра стабилност на растението може да поставите пръчки . Своевременно изрязвайте  и премахвайте увехналите цветове.  Ако лилиумът е в саксии, то декември ги внесете в закрито помещение, за да не измръзне, подрежете стъблата му до нивото на земята и от време на време го поливайте - не трябва да изсъхва почвата. Ако пък лилиумът е растял в градината, то оставете луковиците в земята през зимния сезон, като ги покриете с повече земя.  На три години сменявайте мястото им. Светлина: Лилиумите най-добре се развиват на шарена сянка, но не им пречи да са насадени на слънчево място. Поливане: От значение е да се поливат редовно и умерено по време на растежа. Пазете корените от загниване. Пресаждане:  Лилиумът е луковично растение и си размножава основно чрез луковици.  Ако сте решили да го засадите  в саксия, подходящо време за захващане е март-април и октомври - ноември. Дренажът в саксията трябва да е много добър, т.е. на дъното посипете едър пясък и после пръст, богата на хумус.    

STEPHANOTIS
Мадагаскарски жасмин / Стефанотис

За растението: Мадагаскарският жасмин  е  нежно и красиво растение. Представлява красив увивен храст с тънки и дълги до  3- 4 м. стъбла. Неговите листа са елипсовидни, блестящи, кожести. Цветовете са ефектни, многобройни, восъчнобели, събрани в съцветие и имат силен и специфичен аромат. Цъфтежът на жасминът е от месец Юли до месец Септември. Начин на отглеждане: През зимата изисква температура 16 – 26 градуса,  а през летния сезон 19 – 39 градуса. Растението не е особено взискателно. Спокойно може да бъде отглеждано в стайни условия като декоративно. Светлина: Мадагаскарският жасмин е светлолюбиво растение. Поливане : През лятото изисква честа поливка , а през зимния му покой – по-малко вода. Пресаждане: Размножава се с резници, поставени през м.февруари в смес от  пясък и торф. През март се поставя на място - влажно и защитено от слънце, докато се вкорени. След време се премества в друга почвена смес -  пясък, листовка и чимовка. Всяка пролет растението задължително се пресажда и реже ниско, така  че да остане основата на клонките , които са цъфтели предишната година. С безспорните си декоративни качества жасминът има славата на едно от най-красивите саксийни растения в дома

стефанотис
Мимулус
Мимулус

МИМУЛУС Mimulus sp. Родителските форми са от Северна и Южна Америка. Създадените хибриди ни радват  с голямо разнообразие. Багрите на цветовете са от бяло, жълто, розово, пурпурно, жълто-оранжеви или розови (те са студоустойчиви форми и издържат първите слаби слани). Едрината на цветовете е различна  и зависи от сортовата особеност. Предлага се и пъстролистни форми.   Растението се отглежда основно като едногодишно и в зависимост от времето  на засяване цъфти от март-април до трета слана. Презимуване не се налага, защото се образуват много семена, растението може да се размножи  и вегетативно с резници (практикува се при размножаване на ценни сортове или за по-ранен цъфтеж). Семената се засяват в чист субстрат без да се покрива с почва. Слага се найлон или стъкло. Полива се с пулверизатор до поникването. При температура от 20-22 градуса поникват за една седмица. Пикират се единично в саксийки или по няколко във висяща  кошница. Засаждат се в обогатен субстрат  за балконски цветя. Поливат се умерено като не се допуска засушаване. Торят се всяка седмица, за да се гарантира обилен цъфтеж. Редовно се почистват прецъфтелите връхчета. Напада се от брашнеста мъна и листни въшки.  Растението е подходящо за сенчести места на балкони или в комбинация с други сенколюбиви градински видове.

мимулус
convallaria-majalis-wallpaper
Момина сълза

За растението: Момината сълза е многогодишно растение, роднина на лилиите. Родина са и Азия, Европа и Средиземноморието.  Името и в превод от латински означава  "Лилия на долините". Наричат е още и "Сълзите на Мария".  Тя е често срещано пролетно растение в градината, устойчиво на зимни студове. Момината сълза е изящно растение с големи и широки зелени листа, с нежно бели цветчета,  излъчващи силен и неповторим аромат. Начин на отглеждане: Подходяща почва - глинесто-песъчлива, с достатъчна влага. Може да е насадите под храсти и дървета, на места с изразена влажност, да е използвате за озеленяване на сенчести площи. Започва да цъфти през месец май до месец юни, а червени плодчета се образуват през периода август - септември.  Светлина: Растението не е светлолюбиво. Може да вирее на полусенчести и сенчести места. Поливане: Понася обилно поливане. Пресаждане: Размножава се чрез разделяне на коренищата. Допълнителна информация: Момината сълза е отровна, обирайте червените плодчета, ако имате малки деца или изрязвайте стъблата след прецъфтяване.    

момина сълза
8796422930462
Мушкато /Пеларгониум/

За растението: Мушкатото е чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора. Почти няма къща, където то да е традиционното лятно цвете. Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. В превод от  гръцки език думата pelargos означава щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Начин на отглеждане:  Мушкатото е лесно за отглеждане и  с успех вирее навсякъде, дори понася сухия въздух. Предпочитано е  заради едрите си цветове от бяло до тъмно червено и лилаво. Освен в саксията или съда, в който е засадено, мушкатото може да презимува и извън него. След есента, растението се изважда от пръстта, почиства се от заболели и сухи цветя и се поставя в сухо и хладно  помещение / например мазето /, където прекарва зимата. Напролет растенията се засаждат в саксиите, наторяват се, като пръстта се обогатява с приготвена от нас или закупена от цветарските магазини почвена пръст. При нападане на цветята от вредители, веднага напръскайте с необходимите препарати, набавени също от цветарските магазини или ветеринарните аптеки. Светлина:Мушкатото вирее на светли, полусенчести и дори на северни изложения. Поливане: Препоръчва се умерено поливане, защото обилното поливане води до намаляване на  цъфтежа. Пресаждане:  Лесно се отглежда от резник или семе. Допълнителна информация: Ако мушкатото боледува :  Жълтеещи долни листа – ако листата са жизнени, или съхнат само краищата им, причината е недостига на влага. Ако пък са вяли или загниват , има излишък на влага. Почернели краища на листата - прекалено ниска температура. Оголени стъбла и опадали долни листа – недостатъчна светлина, мушкатото е светлолюбиво растение. Плесен по листата - преовлажняване на почвата. Проветрявайте помещението и намалете поливането. Липса на цветове – ако растението изглежда здраво, вероятна причина е прекалено топлият въздух в помещението през зимата.

мушкато
Немезия
Немезия

         НЕМЕЗИЯ            Nemesia sp.   Хибрид получен от африкански изходни форми. Ниски или по-високи, едногодишни тревисти растения. Стъблото образува компактна, добре облистена туфа. Листата са приседнали, ланцетни, назъбени. Съцветието е клас, обсипан с разноцветни по багра цветове (най-известната селекция е Карнавал).   Размножават се със семена. Засяват се през март и се пикират еднократно, за да се закалят. Пензират се за по-добро оформяне. Засаждат се в сандъчета за балкона или директно в леха със слънчево изложение. Растението изисква основни поливки и по-рядко торене. Ако в края на лятото спрат да цъфтят, се изрязват на 10 см от повърхността на почвата, подхранват се с комбиниран тор, за да се възстанови цъфтежа.   Растенията са много чувствителни на брашнеста мана, защото са нежни, и ако не забележите навреме, бързо ги поразява. Използва се фунгицид, а при голямо нападение също се изрязват растенията за нов прираст.  Немезията се използва основно в самостоятелни групи за зацветяване на слънчеви места или за балкони.

немезия, немезия отглеждане, немезия поливане, цветя в саксия
DCF 1.0
ПЛАНИНСКИ БОЖУР, ВИТОШКО ЛАЛЕ

ПЛАНИНСКИ БОЖУР, ВИТОШКО ЛАЛЕ Trollius europaeus L. Родовото име Trollius на латински означава овален. То е дадено поради кълбовидната форма на цвета. От 12-те вида на рода, спадащ към семейство Ranunculaceae, повечето са азиатски и само един вирее в Европа. Не случайно той носи видовото име европейски. Широко разпространеното у нас име витошко лале е съвсем неподходящо и неправилно и би трябвало да се изостави. Планинският божур е многогодишно тревисто растение. Неговите стройни, високи до един метър стъбла са неразклонени и облистени по цялата дължина. Най-доблните листа са с дръжки, а горните са почти приседнали. Листните петури са длановидно разсечени с 3-7 клиновидно стеснени дяла, чийто ръб е дълбоко напилен. Стъблата завършват с един-два кълбести цвята. Техните едри, десетина-двадесет на брой, широко овални, паничковидно извити околоцветни листчета са с лимоненожълт цвят. Само най-външните, които обвиват топчестата пъпка, имат в началото зелен цвят, после и те пожълтяват. Планинският божур цъфти от юни до август и цветовете му приличат на разтворен божур и не напразно нашият народ го е нарекъл планински божур. Ако се разтворят околоцветните листчета, ще се видят множество дребни нектарници с удължена вдлъбнатина, в която се отделя нектар – примамка за насекомите. Още по-навътре е жълтият венец на дребните тичинки. Върху изпъкналото цветно легло в центъра на цвета са разположени многобройни дребни плодници. Поради това че околоцветните листчета са закривени навътре, опрашването не може да стане нито от вятъра, нито от многобройните насекоми. Само един вид дребни мушици, които се задържат дълго време върху цвета, могат да извършат опрашването им. Едва след оплождането, когато плодовете наедреят, се вижда, че са образувани от един плодолист и се превръщат в същински плод-мехунка. Въпреки че зрелите плодчета не превишават един сантиметър, те се разпукват по шева само на върха и отвътре се изсипват черни семена с метален блясък. Планинският божур е защитено растение и се среща по влажни поляни и край потоци във високите части на планините на Западна България по силикатен терен. Неговите ярко жълти едри цветове контрастират на фона на тучната лятна зеленина и придават от юни до август прелест и неповторимост на изгледа. Освен у нас и в други европейски страни този вид се среща в Сибир, Кавказ и Северна Америка.

божур
327_01
Рилска иглика

РИЛСКА ИГЛИКА, БОЖЕСТВЕНА ИГЛИКА Primula deorum  L.   Род Primula с неговите 300 вида е един от най-големите от семейство Primulaceae. У нас е представен с осем вида. Родовото име е умалителна форма от латинската дума primus – първи и се отнася до свойството на повечето иглики да цъфтят през пролетта. Това име се среща в ботаническата литература още през XIV век. В повечето романски и славянски езици то е получило транскрипция. У нас родът е известен с името иглика.   За рилската иглика е съобщено за пръв път от сръбския ботаник Йосиф Панчич в 1883 г, но погрешно като P. integrifolia. Няколко години по-късно грешката била открита от първият български ботаник, проф. Ст. Георгиев, който я нарекъл P. bulgarica, но малко преди да излезе от печат публикацията му, бил изпреварен от чешкия ботаник Йосиф Веленовски, който нарекъл чудно красивата, растяща в Рила,  иглика P. deorum – божествена иглика.   Рилската иглика расте само край красивите рилски езера и потоци. Тя предпочита влажни, мочурливи и торфени поляни. Нейните къси месести коренища и десетината й тлъсти розетечни листа буквално се мият от студените води, които се оттичат или втичат в езерата. Листата са продълговато ланцетни, целокрайни и имат сивозелен цвят от восъчния налеп по тях. Листната петура е с една  средна жилка. След розетката се образува само един цветоносен стрък с не повече от десет цвята в сенниковидно съцветие, който е виолетовочервен и отделя лепливо вещество. Цветните чашки са звънчевидни с пет зъбчета. Венчето е с тръбичка и петделна, разперена  встрани коронка. Тичинките и горният плодник са скрити в тръбичката. След прецъфтяването цялото венче опадва и тогава сферичният плод с множество дребни  семена наедрява. Цъфти от юни да август, но най-масово през юли.   През месеците, когато рилската иглика е в масов цъфтеж, зелената трева, изпъстрена с бледовиолетови цветове, напомня пъстър килим, а когато прецъфтява, чудните й преливащи в синьо багри радват окото.

рилска иглика
d
Роза

За растението: Розата е най-благородното цвете.  Още от дълбока древност то е символ на красотата и любовта. Името и произлиза от латинското  "Rosa" . Тя се среща като цвете /миниатюрни рози/, храст или лиана /пълзяща роза - трендафил/, а  стъблото и е покрито с остри бодли. Цветовете  са с различни форми, окраски и големини и излъчват  приятни аромати.  Родина са и Китай, Индия, Персия /Иран/, Европа. Плодът на розата е така наречената шипка, много полезна  за имунната система на човека. От цветовете на розата се произвежда розово масло, като голям процент от добива му е в Розовата долина, край Казанлък. Начин на отглеждане: Когато решите да отглеждате рози в градината, изберете място, което да е огряно от слънцето почти през целия ден. За да не измръзнат през зимата, засаждайте такива видове рози, които може да издържат на климатичните условия в района Ви. За да избегнете измръзването им,  защитете ги  по следния начин - подрежете стъблата малко над пъпката на височина 30 см, засипете ги с градинска почва и естествена тор, отгоре завършете с  пласт слама или листа. На пролет ги премахнете,  преди да са се появили новите пъпки. Проверявайте за вредители - листни въшки и ако има такива веднага ги премахвайте с подходящи препарати или насадете между розите лавандула - тя гони въшките. Светлина: Розата е изключително слънцелюбиво растение, казано е поне 6 часа минимум да са огрени от слънцето през деня. Поливане: Почвата не трябва да е много влажна, затова поливайте обилно поне един път  в седмицата, а през горещите дни може и през ден.  Старайте се да не пада вода по листата на розите, защото покафеняват  - изсипвайте е  в корените на розата. Подходящо време за поливане - рано сутрин или в късните часове на деня. Пресаждане: Розата е многогодишно растение. Но когато решите да засадите нов храст, подгответе предварително почвата - прекопайте, добавете торф и пясък, подхранете с тор.

роза
Сакъзче
Сакъзче

САКЪЗЧЕ            Pelargonium peltatum   В природата е храстче с месести щитовидни листа. Стъблото е ръбесто, леко овласено. Цветовете са прости, с розово-червена багра. Произхожда от Южна Африка.   В резултат на ускорената селекция днес има много различни по багра и кичестост форми. Има и пъстролистни форми.   Растение за слънце и полусянка. Прави красиви каскади от цветове, особено простоцветните (алпийски сакъзчета).   Основен способ за рамножаване е с резници. Начупват се или се отрязват под коленце, с дължина 6-7 см. Засаждат се в торф или торф и перлит. При 22-25 градуса са готови за около месец. Засаждат се в богата почва, а в сандъче се засаждат 3 до 5 растения.   Поливат се умерено, като преполиването маже да е фатално. Признак за това преполиване са вкорковените петна от долната страна на листата. Изрязват се в кафяви грапавини по листата.   Подхранва се с тор за цъфтящи. Редовно се почистват от жълти листа, за да няма загниване и плесени. Защитават се от листни въшки, акари и белокрилки. Най-често боледуват от сиво гниене (появява се основно по цветовете и те не отварят).   Най-нетипичен представител е P. echinatum. Прилича на кактус, еуфорбия или друг сукулент, но не е на мушкато.   Храстчето е покрито с едри бодли. Нараства интензивно през зимата и пролетта, а лятото си почива.   Ако се вгледате в листата и цветовете (може да са бели или виолетово-червени), ще откриете приликата с останалите роднини.   През лятото и есента прибирете растението на слънчево и сухо място. Проверявайте за пухести въшки.   Използва се песъкливо-глинеста почва и се тори само по време на вегетацията.

pelargonium peltatum, сакъзче
Salvia Splendes
Салвия – Salvia Splendes

В род Salvia има лековити, но и много красиви растения- S. Splendes - пламъче, или пожарче, заради цвета и формата на съцветието. Растението е многогодишно, но при нашите условия е едногодишно. Има различни форми- от 20 до 80- 100 см, листата овални, заострени, с назъбена периферия, светлозелени, мъхнати. Разположени са срещуположно. Цветовете са класовидно съцветие, най- често са червени, но има бели, розови, виолетови. Най- лесно се размножава от семена. До времето на цъфтежа минават около 4 месеца, затова се засяват рано. Пикират се в отделни саксийки или на леха в парник. Засаждат се през май с появаване на първите цветове. Декоративният ефект се запазва до първите слани. Растенията изискват само открити слънчеви места. Не са претенциозни към състава на почвата и рядко се торят. Ниските сортове с различни багри се засаждат в цветни композиции за светли помещения или фигури на двора. Високите са подходящи за групи или самостоятелно в големи петна.

салвия
Saponaria_officinalis_03
Сапунче

Сапунчето, наричано още пенявец, е многогодишно коренищно тревисто растение от семейство карамфилови. Коренищата са червеникави, пълзящи, с възли и дебели до 1 см, стъбло изправено до 80 см, листа тесни или ланцетни. Цветовете са едри, бледорозови или бели, събрани по няколко метличини в пазвите на листата. Цъфти през лятото. Среща се по влажни места- край реки и в грдините като декоративно растение. Съдържа в корените си 5% горчив сапунин и слуз, преди е използвано, разбито във вода на пяна, за пране на вълна. Листата са богати на витамин C. Действа отхрачващо, диуретично и потогонно. Използва се като запарка при тежки бронхити, разтваря секрета и облекчава отхрачването. Една чаена лъжица от корените се накисва със студена вода за 7-8- часа. Пие се по 2-3- супени лъжици 3 пъти на ден. При налепи и ангина да се прави гаргара със същия извлек. Предизвиква изпотявания. В миналото при чернодробни проблеми, болен далак и венозни заболявания на долните крайници е използван сокът от растението или чай от листата му при цъфтежа. Сок се получава като се наситнят корени, стъбло и листа, смачкват се и се пресоват. Полученият сок се пие с вино или минерална вода, а може и чист по 18-20г дневно. Сироп от сапунче се прави чрез изваряване на цялото растение във вода. Към получената отвара може да се прибави мед (акациев) и се пие. От него може да се вземат 5-10 г (една, две чаени лъжици) и се смесват със слабо вино. Чай от сапунче : щипка от билката се вари 5 мин. и прецедена се пие. Действа разреждащо на секретите при жълтеница, воднянка. Външно при кожни обриви, краста (мехлем със свинска мас). Това хубаво лятно цвете трябва повече да познаваме и използваме. Старите фитолечители са го ценели много и често използвали при лечение.

сапунче
Saintpaulia
Сенполия /африканска теменужка/

За растението: Сенполията е много популярно красиво саксийно растение. Родината й е Източна Африка и затова е известна и с името африканска теменужка. Съществува невероятно голямо разнообразие от сортове и окраски - бели, розови, пурпорни, сини, виолетови, цъфтящи с два цвята или с различни цветове на едно растение. Листата са свежи, мъхести, кичести или опростени, възможни са и опръскани с бели петънца по края. Начин на отглеждане: Сенполията доставя удоволствие и радост със своите свежи листа и разнообразие от цветове само на  грижовните стопани, защото тя не е много лесна за отглеждане. Най-подходящата температура трябва да е около 20 градуса и ако може да се поддържа през цялата година. Вирее най-добре на перваза на прозореца, но на този, който не е огряван директно от слънчевите лъчи.  За да бъде симетрична розетката на листата , поне два пъти в седмицата завъртайте саксията на 45 градуса. Иначе листата ще се издължават само в една посока. От време на време намалявайте броя на листата и премахвайте новите чепки  - това се прави , за да бъде цъфтежа по-голям. Почиствайте често листата от прахта, защото тя пречи на фотосинтезата на растението. Светлина: Африканската теменужка е светлолюбиво растение, но преките слънчеви лъчи влияят зле на листата й. Изберете полусенчесто място или такова с разсеяна светлина. Поливане: Използвайте мека, престояла вода със стайна температура. Пазете листата, не трябва да ги мокрите, защото по тях ще се образуват кафяви петна. Сипвайте водата в подложната чинийка, а ако е в повече или не е поета от растението е изсипете. Когато поливате теменужките по-малко,  те цъфтят повече  и за по-дълъг период от време. Пресаждане: Препоръчва се пресаждане поне два пъти в годината - през пролетта и началото на есента. Младите растения поставете в малко по-голяма саксия , а възрастните - в същата. На дъното задължително направете дренаж. Размножаването е чрез резници от листата. Може да ги засадите веднага в почвата или да ги потопите във вода, като дръжките на листата не трябва да се допират. Коренчетата се появяват след 4-5 седмици.  

Сенполия /африканска теменужка/
старопланинска иглика
Старопланинска иглика

СТАРОПЛАНИНСКА ИГЛИКА Primula frondosa Jka.       Старопланинската иглика е много рядко растение. През пролетта нейните къси коренища образуват розетки близо до потоци, по влажни и обливани  с течаща вода скали. Листата й са овални, до обратно яйцевидни с клиновидна основа. Постепенно преминаващите в широка листна дръжка петури достигат дължина 7 см. и ширина 1,5 см. Ръбът им е целокраен или с неясно различими зъбци. Отгоре листата са тъмнозелени, а долната им повърхност като че ли е посипана с брашно. Този белег е дал името на близкия й вид Primula farinosa  (farinosа – брашно ) , която е по-разпространена у нас и в други страни.   Ниският цветоносен  стрък образува  от два до десет цвята. Те имат цилиндрична чашка с къса тръбица и остри триъгълни зъбци. Венчето е с бледооцветена тръбица и бледовиолетова разперена коронка от пет сърцевидно врязани на  върха, венечни дяла. То не надминава 1,5 см. дължина. Цветовете са на доста дълги дръжки и образуват съцветие сенник. Докато брашнестата иглика има широк ареал – среща се в арктичните области на Северното полукълбо, а Южното полукълбо е единствен представител на Игликите, старопланинската иглика е съвсем ограничено разпространена. Среща се на някои места в Средна Стара планина – по улейте на Троянския, Карловския и Калоферския балкан. Тя е типичен локален български (старопланински) представител на игликите.    

primula frondosa, старопланинска иглика
Стрептикарпус
Стрептокарпус

СТРЕПТОКАРПУС Streptocarpus   Цъфтящо стайно растение. Дивите форми са от Южна Африка, тропическите гори на Азия и Мадагаскар. По селекцията на това непретенциозно растение е работено много. S.rexii е най-масово разпространение заради големята приспособимост на вида към домашни условия. Листата са ланцентни, удължени, релефни, зелени, а при някои форми с лилав оттенък от долната страна. Развиват се в розетка. Цветовете  са в бяло, розово, червено, виолетово, с по-тъмно оченце в центъра. Разположени са по няколко в съцветие. S.drandis, S.wenlandii са много интересни, защото имат само по един голям лист през целия си живот. Тези два вида са взискателни към въздушната влага. Растението се размножава чрез разделяне на розетките пролетно време или чрез листни резници. Разделянето е бърз и лесен способ. Новите растения са добре развити и започват да цъфтят по-скоро. За получаване на повече растения или ако няма новообразували се розетки се вкореняват листни резници. Използват се листа от външната част на розетката. Ако не са големи, се слагат за вкореняване цели във вода или смес от перлит и пясък. Големите листа се нарязват на трапецовидни парчета с част от централната жилка и се слагат в субстрат за вкореняване (аналогично се вкоренява царската бегония). Резниците се покриват под стъкло или полиетилен, а температурата е 20-22 градуса. Засаждат се след като се появят новите растения от мястото на вкореняване. Използва се лек хранителен субстрат от торф и пясък.   Растението е почти  с непрекъснат цъфтеж. Държи се на светло, но защитено от пряко слънце място. През зимата може и да е на по-хладно място – до 10-12 градуса, като се полива рядко! Лятото се полива и тори редовно, а ако няма цветове, растението се къпе или оросява. Следи се редовно за неприятели – акари и листни въшки. S.drandis , S.wenlandiiса подходящи и за отглеждане във флорариуми с други тропически влаголюбиви видове – насекомоядни, папрати, орхидеи, бромелии. Стрептокарпусът е решение на проблема със зацветяването на сенчестите кътове у дома.

стрептокарпус
Hippeastrum_reginae
Хипеаструм

ХИПЕАСТРУМ   Хипеаструмът  е ефектно луковично растение, което се цени особено много поради своите цветове, с различна багра е, в зависимост от сорта. Той се отглежда като растение за вътрешна  украса в саксии и често се изнася през лятото на открито. За доброто си развитие изисква добре дренирани почви, влажен въздух и непряка слънчева светлина. Основен проблем при хипеаструма е червения листен пригор. Болестта се изразява в появата на яркочервени неправилни петна върху всички органи на растението. Впоследствие петната стават кафеникави и предизвикват  силна деформация  на нападнатите органи. При цветоносите могат да доведат до пречупване, а при луковиците – до загниване. Болестта се благоприятства от по-студено време и преовлажняване на почвата. При установяване на това заболяване на вашите растения, най-напред трябва да вземете мерки за премахване на неблагоприятните фактори, довели до заболяването, след което при по-силно нападение може да третирате растенията с един от следните фингециди: Пероцин 75 Б, Купроцин,Дитан, М45 и др.

Восъчно цвете
Хоя (Восъчно цвете)

Восъчно цвете или восъче - с това име е известно красивото и оригинално растение Хоя карноза. Наричат го още порцеланово цвете. Естественият ареал на този растителен вид са тропическите области на Азия и Австралия, но най- често се среща в островите на Меланезия. Намерено е още в началото на 19-ти век от Томас Хой- оттук и научното му название, посветено на неговия откривател.     Томас Хой бил бивш градинар в имението Сион хауз, графство Нортъмбърланд, който се посветил на изучаването на декоративни растения. Обходил Индия, той дълги години работил в Китай и проучил много от местните видове. Най- ефектните пренесъл в Европа. Едно от тях е Восъчното цвете /Хоя карноза/. Восъчното цвете е много красиво и оригинално пълзящо растение. То развива много стъбла, снабдени с кукички /адвентивни корени/, с които се закрепва по стени, подпори и решетки. Когато нямата подпора, стъблата грациозно падат. Листата са много красиви, месести и твърди, с хубав зелен цвят и силен блясък. Но най- интересното в него са цветовете. Те са звездовидни, не много едри, блестящи, с восъчна консистенция. Имат нежна бледорозова или розова багра и приятен аромат. В центъра на всяко цветче се откроява букетче от пурпурни тичинки и ги прави по- ефектни. Цветчетата са събрани в чадърести съцветия, които красиво изпъкват върху зелената маса на листата. В Европа восъчното цвете се отглежда преди всичко за украса на жилището. Известно е като не много взискателно растение. Дори при малки грижи, то се развива добре и цъфти редовно. Изисква светли места, но не бива да е изложено на преки слънчеви лъчи. Задоволява се и с разсеяна светлина, но тогава цъфтежът е оскъден. По отношение на температурата растението също не е много взискателно. Лете, по време на усилената вегетация, изисква 20- 22 градуса, за да се развива правилно и да цъфти обилно. През зимата му е необходима значително по- ниска температура 10- 15 градуса. Тази ниска зимна температура е нужна, защото тогава се залагат цветните пъпки. Презимувалите на топло растения имат оскъден брой цветове или не цъфтят. Хоята обича лека и пропусклива почва, без съсържание на варовик. Най- подходяща за развитие е почвената смес от равни обемни части ерикова пръст и листовка. Към нея е желателно да се поставят малко торф и счукани дървени въглища. Прехвърлянето в нови саксии не е необходимо всяка година. Това се прави, само когато съдът стане много малък. Особеност на восъчното цвете е, че залага и образува цветни пъпки на едно и също място. Ето защо при прехвърлянето трябва да се внимава да не се пречупят дръжките на прецъфтелите цветове- това ще осуети цъфтежа през следващото лято. Прехвърлянето може да става през целия вегетативен период, но не и когато вече са се появили цветните пъпки. Те са много крехки, лесно се отронват и има опасност растението да се осакати. Предпоставка за доброто развитие на цветето е редовното му и правилно поливане. През летния сезон, когато вегетацията е усилена, то трябва да се полива обилно. През този период /от март до септември/ е желателно и да се подхранва с торови разтвори един път в месеца. През зимата поливките се намаляват и се правят през определен период от време, чиято продължителност зависи от температурата и влагата на въздуха в помещението. Обилното поливане и торене през този сезон води до загиване на корените и стъблата. При подхранване на растенията трябва да се спазва следното важно условие: торовият разтвор не бива да се внася направо върху сухата почва в саксията. Предварително се прави поливка с чиста вода и след това се прибавя хранителния разтвор. За да цъфти хоята по- рано, поливането трябва да се намали веднага, щом се появят цветните пъпки. Размножаването на восъчното цвете става по вегетативен начин- чрез резници и чрез отводи - и е осъществимо през цялата година. Вкореняването на резници е доста тудно в условията на жилището и не винаги е успешно. Затова за прдпочитане е размножаване чрез отводи. Този начин е винаги сполучлив. Необходимо е само да се постави клонка в почвена смес, без да се отделя от майчиното растение. Така престоява, докато образува добре развити корени. Тогава младото растение се отделя от майчиното. Ранното разделяне е нежелателно. Восъчното цвете се отглежда лесно. При минимални грижи то се равива добре и показва цялата си красота. Чистите линии на неговите листа и цветовете хармонират със съвременната домашна мебел. В жилището то внася оригиналност и уют.

Hoya carnosa, восъчно цвете, Хоя, Хоя карноса, цвете в саксия
Chrysanthemum_'Misty_Primrose'_and_'Dublin'
Хризантема

За растението: Хризантемата е сред най-известните и препоръчвани за отглеждане в саксии цветя, а така също и за букети. Това растение е най-популярно в Китай и Япония, от където идва и в Европа през 17 век. Култивирани са хризантеми с различни цветове - бели, жълти, сини, тъмно червени. Съществуват две основни групи - едроцветни и дребноцветни. Начин на отглеждане: Подходящи места за отглеждане на саксиените хризантеми - добре осветени, източен или южен прозорец през зимата, западен прозорец - през лятото, при температури - 12 - 15 градуса. Подходяща почва - пропусклива, богата на хранителни вещества. Цъфтенето започва най-рано през септември и приключва в края на ноември. За да се стимулира цъфтенето, връхчетата на хризантемата се подкастрят /пензират/. На височина хризантемата може да достигне  90 - 100 см, затова използвайте подпори, за да укрепите стъблото. Светлина: Хризантемата е светлолюбиво растение . Отглеждайте е на слънчеви или полусенчести места, а ако е в саксия - светли места с малко директно слънце. Поливане: Поливането трябва да е обилно по време на растеж и постепенно да се намали по време на цъфтеж. Полезно е често да се оросяват листата на хризантемата. Пресаждане: Размножаването е чрез разделяне на туфите и чрез резници, които се взимат от майчините  растения. А тези растения се получават от издънки на коренищата, които трябва да се вкоренят и да престоят около 30 дни при температури 5 - 10 градуса. Майчините растения се засаждат на разстояние до 8 см/ да не са нагъсто / и да не са изложени на преките слънчеви лъчи. Подходящо време за пресаждане - пролетта. Допълнителна информация: Хризантемата е цвете лечител , защото: - пречиства въздуха; - излъчва енергия, предизвикваща издръжливост и чувство на спокойствие; - допринася за добра концентрация на мисълта; - действа успокояващо. Хризантемата като символ в Япония е включена в герба и паспортите. На нея е посветен един от националните празници - 9-ти септември - Празникът на хризантемата, като той преминава и във фестивал. Тя е символ на щастието, успеха и късмета за японците. Хризантемата е един от 4-те символа и в Китай. Тя е символ на мъдростта и дълголетието. На нея е наречен деветия месец на годината, а деветия ден от този месец е обявен за празник. В Китай също има фестивал на хризантемата.    

хризантема