Интересни съвети за цветята

Градински цветя: страст или нежен чар Нито една градина не е останала  без цветя, те се намират на специално подготвени цветни лехи, около беседките, служат като разделител в района на зониране. Техните сортове и видове, са толкова много, че дори запалените производителите не винаги могат да кажат, че познават всичките от тях. Най-простото деление включва периода, през който растенията ще радват със своя външен вид и аромат.   Растения по годишен тип   Както подсказва името, тези градински цветя ще растат за един сезон и цъфтят веднъж. Какви са техните предимства? Много просто: • Можете да промените всяка година  размера, цвета и вида на цветята. • Цената на растенията е сравнително ниска. • Често тези видове имат много приятен аромат, могат да се засадят и под прозорците. Има и недостатъци: например, харесваното  растение през следващата година може да не порасте същото , защото посадъчният материал се мени всяка година. За едногодишните, неразпространени в градинските стопанства, е необходимо от по-рано да се помисли за място, отговарящо на препоръките за цветята. Трайни насаждения: радост за дълго време   Градински цветя, растящи и радващи ви в продължение на много години, се наричат ​​трайни насаждения. Към избора на тези растения трябва да се подхожда от различни гледни точки: • От една страна - те трябва да са съобразени с размера и вида (нискостъблени, високи, разклонени и т.н.). • От друга страна – необходимо е ,  да се съобрази  времето на цъфтежа , за да се създаде реална хармония в зоната, когато от април  до ноември , всички те ще цъфтят и ще радват в ярки цветове. • От трета страна – необходимо е да се отчете собствения опит в отглеждане на цветя. Има растения, които изискват комплексна грижа, както и скъпи торове и новак трудно ще се справи За да може градината да ни радва с ярки цветове, трябва внимателно да се планират цветни лехи в съответствие с тези фактори: • кога започва периода на цъфтеж; • Необходими ли са на градинските цветя специални условия (няма проекти или обратното, постоянно да се прочиства мястото, и т.н.); • Имате ли нужда от специални грижи (земя, торове, строителство). Малко особени са виещите се растения: интересно изглеждат, дават възможност да се раздели градината на зони, често притежават плътна зеленина с ярки цветове, които отделят невероятни аромати. Чрез засаждане на тези растения по краищата на беседки, можете много бързо да получите уникално място за престой. Изборът на градински цветя не е прост, особено когато за засаждане се купуват много растения. Обикновено помага консултация с компетентен експерт, който може да разкаже за особеностите на различните групи и изискванията за вида на почвата, за поливане и други тънкости на цветарството.   Ние знаем, че красивата градина - това е не само и не толкова много овощни дървета и ягодоплодни храсти, колкото разнообразни ярки цветове и форми, които могат да дадат легла, граници и други цветни композиции. Градинските  цветя  създават атмосфера и добавят разнообразие на външния вид на участъка, при това  с лекота.    

Белоцветен дебелец

БЕЛОЦВЕТЕН ДЕБЕЛЕЦ Sempervivum leucanthum Panc. Научното наименование на рода Sempervivum се среща още при Плиний Стари (23-79 г. от н.е) за вечнозелени растения. Видовото име leucanthum произлиза от гръцките думи leucos - бял и anthus – цвят. Наричано е така от сръбския ботаник Панчич през 1833 г заради бледите му цветове. Белоцветният дебелец е многогодишно растение. Неправилно у нас го наричат алпийска роза – вероятно заради обилните розетки от месести листа, чиито червеникави краища наподобяват малки розички. Розетковите листа са дълги 2 см и широки 1 см., те са подути и двойно изпъкнали поради съдържащата се в тях водоносна тъкан. Тази морфологична и физиологична особеност позволява на дебелеца да понася неблагоприятни условия, особено продължително засушаване. Там, където други растения биха загинали, той продължава да се развива и цъфти. Цялата повърхност на розетъчните листа е осеяна с гъсти къси жлезисти власинки, а ръбът им е снабден с по-дълги стърчащи или прилегнали власинки. Цветоносните стъбла са много по-едри от тези на червеникавия и достигат 20 см височина. Те са сочни, покрити с продълговати листа. Съцветията са щитовидно разперени полусенници. Цветовете имат 11–14 разперени линейно ланцетни венчелистчета и наподобяват бледи жълтозелени звездици. От външната страна венчелистчетата са пухести. Многобройните разположени в средата на цвета тичинки имат голи белезникави дръжки (видов белег) и жълти прашници. Белоцветният дебелец расте по сухи каменисти и скални места. Често в скални пукнатини пуска дълбоки корени, а листните розетки се разполагат буквално на скалните плочи, където след отмиране на месестите листа в течение на много години се формират туфести образувания – начало на оскъдна почва. Расте и по скали, обрасли с тревисто-хвойнови съобщества. Ареалът му е по-широк, отколкото този на червеникавия дебелец. Среща се в почти всички наши планини, с изключение на Стара планина. Освен в България този вид расте в Югославия и Гърция, затова спада към групата на балканските ендемити. Поради лесното вегетативно размножаване и невзискателността му той може да се използва за декоративни оформления.  

Червеникав дебелец

ЧЕРВЕНИКАВ ДЕБЕЛЕЦ Sempervivum erythraeum Vel. Sempervivum  е род от семейство Crassulaceae (Тлъстигови), което наброява 10 рода с около 1 500 вида. Името на семейството идва от латинската дума crassus – тлъст, сочен, месест и изразява характерна особеност на растенията – наличие на месести, багати на вода и сокове листа. Родовото име  Sempervivum е от латински произход и означава вечно жив. То е дадено заради водоносната тъкан в сочните листа. Растенията не загиват и при най-сухи условия по места, където други трудно преживяват. Видовото име е от гръцки произход – erythros  - червен и erythreus – червеникав. То изразява баграта на цветовете.   Червеникавият дебелец е многогодишно тревисто растение. Подземното коренище образува къси издънки, които представляват нагъсто разположени, почти припокриващи се листни розетки. Всяка от тях не надминава 4.5 см в диаметър и наподобява малка зелка или розичка. Сочните листа се разперват встрани при влажно време и се подвиват като кълбо в сухо време. Те са стеснени в основата и заострени на върха. Покрити са отвсякъде с гъсти жлезисти власинки, само по ръбовете имат нееднакви четинести реснички. От средата на някои розетки се образува цветоносно стъбло, високо 10-20 см. То също е месесто, покрито с продълговати червеникави месести листа. Стъблото носи на върха къси разклонения с няколко цвята. Червеникавите чашелистчета са дълги и заострени, снабдени с пухести жлезисти власинки. Венчелистчетата са тесноланцетни, розови до тъмночервенопурпорни, дълги 1 см и широки около 1 мм. Разперени встрани, те наподобяват звезда. Многобройните тичинки са с виолетови дръжки  и жълти прашници.   Червеникавият дебелец цъфти през лятото (от юни до август). Расте по сухи, слънчеви скални групировки върху бедни на хумус почви в съседство с туфи от житно – острицови съобщества.   Този български ендемит вирее в някои планини на Западна България – Средна и Западна Стара планина, Рила, Пирин и Беласица. Неговото локално разпространение в България ни задължава да го пазим.   Червеникавият дебелец се отглежда лесно. Неговите красиви червеникави съцветия го правят удобен за разнообразяване на видовия състав в алпинеумни паркови композиции.

МАСЛИНОВИДНО ВЪЛЧЕ  ЛИКО,   БЯСНО ДЪРВО Daphne oleoides Маслиновидното вълче лико носи видовото си име от латинските думи – olea – маслина и oides – подобен заради външната си прилика с маслиновото дърво. То е ниско (до 40 см), силно разклонено храстовидно растение. Клонките на  върха са гъсто облистени. Последователно разположените листа са елипсовидни, слабо клиновидно стеснени в основата и едва заострени на върха. Имат синкавозелен оттенък поради наличието на восъчен налеп върху горната неокосмена повърхност. На самия връх клонките образуват няколко приседнали дребни цветчета. Тръбестото венче завършва с коронка от четири заострени дяла. В отвора на венечната тръбица се забелязват четири дребни тичинки, а още толкова се намират в тръбицата. Между тях е разположен горния плодник. Прецъфтелите венчета окапват и тогава се развиват месести едносеменни плодове. В края на лятото и през есента връхните части на храстите аленеят, като че са посипани с мъниста от зрелите плодове.   Маслиновидното вълче лико се среща по варовитите скални склонове във високопланинския пояс на западна и Средна Стара планина, Средните Родопи, Славянка и Беласица.  Неговите кичести маслиненозелени ниски храсти покриват неголеми площи по белите скалисти склонове на Пирин.  В планините Пирин и Славянка то расте в непосредствена близост с близкия му вид кошаниново вълче лико. Неговите кичести маслиненозелени ниски храсти покриват неголеми площи по белите скалисти склонове на Пирин. Те оживяват каменната пустиня с вечнозелените си клонки през всички сезони. Особено красиви са по време на цъфтежа през май – август.  

Кошаниново вълче лико

КОШАНИНОВО ВЪЛЧЕ ЛИКО, БЯСНО ДЪРВО Daphne kosaninii Stog.   Кошаниновото вълче лико е храст. Спада към групата на вечнозелените растения. За разлика от маслиновиднота вълче лико, от което на пръв поглед не се различава и към което доскоро е било отнасяно като негова разновидност, крайните разклонения на клонките на кошаниновото вълче лико са изцяло голи и с червеникав лъскав отенък / при маслиновидното вълче лико младите клонки са пухести и са с по-тъмна кафеникава матова кора, а листата по долната повърхност са покрити с прилегнали власинки /. Листата на кошаниновото вълче лико са дребни, лопатовидни и кожести , с гола подвита повърхност. На върха на младите клонки се намират дребни цветчета. Те са дълги около 1,5см. и имат кожесто венче със заострени венечни дялове и розова багра. Кошаниновото вълче лико се среща по варовити скални местообитавания в нискохрастови и тревисти съобщества. Обикновено е локализирано в Пирин и Славянка. През август, когато по върховете на Пирин към 2600м. н. в. се срещат храсти , обилно обсипани с цветове като розови звездички, в по- ниските склонове храстчетата му са вече отрупани с плодове. Към края на лятото храстите вече са посипани с огненочервени перли – така ярко се отразяват слънчевите лъчи в лъскавата повърхност на плодовете. У нас расте и друг вид – Daphne mezereum – представител на групата с опадливи листа. Листата опадват през есента и растението презимува с голи клонки. Напролет те обилно цъфтят преди разлистването. Останалите шест вида на род Вълче лико са с вечнозелени листа. Те всички са се запазили през ледниковия период още от терциера, когато са били в разцвет. Тези шест вида вечнозелени храсти са в списъка на защитените растения. Кошаниновото вълче лико е локален български ендемит.

Джел

Ilex aquifolium  L. Смята се, че семейството Aquifoliaceae (Джелови), което е широко разпространено и се среща в тропиците и субтропиците на двете полукълба, е произлязло от семейство Чайни (Theaceae). Един от видовете на род Ilex  - I. paraguariensis – е известен в Южна Америка и се отглежда като ценно културно растение под името парагвайски чай, чай мате. Родът Ilex, единственот трите рода на това семейство, е бил разпространен в цял свят още през ледниковия период. Родовото име е от латински произход и означава дъб с бодливи листа. Малко видове джел обаче имат такива бодливи листа, както растящия у нас вид Ilex aquifolium. Видовото му име също означава растение с бодливи листа.   Джелът е храст или малко дърво с вечнозелени, последователно разположени, голи, лъскави листа. Много често листните петури са пересто вълновидно изрязани, с остри зъбци, които завършват с бодли. В пазвите на листата се намират множество ароматни цветове, събрани в кичури. Те имат дребна четирилистна чашка, която се запазва при плодовете. Венчето е с четири тъпи и заоблени дяла, сраснали в основата в къса тръбица.   През пролетта (май-юни) снежнобелите цветове контрастират на фона на тъмнозелените лъскави листа и придават декоративност на растението. В мъжките цветове четирите тичинки са прикрепени за тръбицата. След прецъфтяването от горния завръз в женските цветове се развива месест ягодообразен плод. Той не е истинска ягода, а сборна костилка, като всяка от четирите костилки обхваща по едно семе. Плодовете са отровни за човека.   У нас джелът вирее изолирано на отделни места – из влажните сенчести гори по северните склонове на Средна гора, из усойни места в Странджа, Родопите, а също и по северните склонове на Беласица. Освен у нас джелът вирее спонтанно в южните средиземноморски европейски страни – Гърция, Италия, Франция, Испания, на северозапад през Германия и Дания, достига Британските острови, на изток – Западна Румъния и дори Кавказ, а на юг – Алжир и Тунис.   Със своите красиви вечнозелени лъскави листа, бели цветове през пролетта и червени плодове през лятото и есента, джелът е подходящ дървесен вид за паркови композиции. Джелът и паразитното растение бял имел са символични растение в някои страни  на Западна Европа. Коледният пудинг, който приготвят в Англия преди празника, се украсява с клонче или листа от джел. Освен това той има много бяла дървесина, която високо се цени за направа на инкрустации и мозайки.   Джелът е древно растение с характерен бавен растеж – терциерен реликт. Заради ограничените единични находища и научната стойност този вид е поставен под защита със закон. Събирането му е забранено, а в някои страни (Румъния) е запазен в специални резервати.

Сапунче и неговите лековити способности

Знаете ли, че Сапунчето или т.н. Пенявец спомага за преодоляването на бронхиалните проблеми. Ако искате да се запознаете с неговите лековити възможности, посетете този линк - http://cvetiata.net/?portfolio_159=%D1%81%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%BD%D1%87%D0%B5

Общи познания за цветята

ЦВЕТЯТА Общи познания за цветята Общите  познания за цветята са основа за успешното им отглеждане. Те се изразяват в няколко въпроса , на които ще отговорим , търсейки компетентна помощ.Преди това обаче нека уточним понятието цветя , защото неговото съдържание варира. Някои под думата цветя разбират само тревистите растения , други включват в това понятие и саксиините растения с храстовиден и дървесен произход , а трети му дават още по-широко значение , като с думата цветя означават всички тревисти цъфтящи и декоративни растения , саксиините храсти и дървета , както и храстите за открити площи.Нашето изложение ще засегне декоративната растителност , включена в третото , най-широко съдържание на думата цветя. Най-голямата част от декоративната растителност и цветята , отглеждани в Европа води началото си от Средиземноморската област . Следват цветята от Ю. Америка , Централна Африка , Азия , Кавказ и Австралия. При отглеждането на цветя от чуждестранен произход е необходимо да се познават видовете , тъй като успехът зависи от сходството между новите условия и тези в родината за съответния вид. (още...)