Интересни съвети за цветята

Градински цветя: страст или нежен чар Нито една градина не е останала  без цветя, те се намират на специално подготвени цветни лехи, около беседките, служат като разделител в района на зониране. Техните сортове и видове, са толкова много, че дори запалените производителите не винаги могат да кажат, че познават всичките от тях. Най-простото деление включва периода, през който растенията ще радват със своя външен вид и аромат.   Растения по годишен тип   Както подсказва името, тези градински цветя ще растат за един сезон и цъфтят веднъж. Какви са техните предимства? Много просто: • Можете да промените всяка година  размера, цвета и вида на цветята. • Цената на растенията е сравнително ниска. • Често тези видове имат много приятен аромат, могат да се засадят и под прозорците. Има и недостатъци: например, харесваното  растение през следващата година може да не порасте същото , защото посадъчният материал се мени всяка година. За едногодишните, неразпространени в градинските стопанства, е необходимо от по-рано да се помисли за място, отговарящо на препоръките за цветята. Трайни насаждения: радост за дълго време   Градински цветя, растящи и радващи ви в продължение на много години, се наричат ​​трайни насаждения. Към избора на тези растения трябва да се подхожда от различни гледни точки: • От една страна - те трябва да са съобразени с размера и вида (нискостъблени, високи, разклонени и т.н.). • От друга страна – необходимо е ,  да се съобрази  времето на цъфтежа , за да се създаде реална хармония в зоната, когато от април  до ноември , всички те ще цъфтят и ще радват в ярки цветове. • От трета страна – необходимо е да се отчете собствения опит в отглеждане на цветя. Има растения, които изискват комплексна грижа, както и скъпи торове и новак трудно ще се справи За да може градината да ни радва с ярки цветове, трябва внимателно да се планират цветни лехи в съответствие с тези фактори: • кога започва периода на цъфтеж; • Необходими ли са на градинските цветя специални условия (няма проекти или обратното, постоянно да се прочиства мястото, и т.н.); • Имате ли нужда от специални грижи (земя, торове, строителство). Малко особени са виещите се растения: интересно изглеждат, дават възможност да се раздели градината на зони, често притежават плътна зеленина с ярки цветове, които отделят невероятни аромати. Чрез засаждане на тези растения по краищата на беседки, можете много бързо да получите уникално място за престой. Изборът на градински цветя не е прост, особено когато за засаждане се купуват много растения. Обикновено помага консултация с компетентен експерт, който може да разкаже за особеностите на различните групи и изискванията за вида на почвата, за поливане и други тънкости на цветарството.   Ние знаем, че красивата градина - това е не само и не толкова много овощни дървета и ягодоплодни храсти, колкото разнообразни ярки цветове и форми, които могат да дадат легла, граници и други цветни композиции. Градинските  цветя  създават атмосфера и добавят разнообразие на външния вид на участъка, при това  с лекота.    

МАСЛИНОВИДНО ВЪЛЧЕ  ЛИКО,   БЯСНО ДЪРВО Daphne oleoides Маслиновидното вълче лико носи видовото си име от латинските думи – olea – маслина и oides – подобен заради външната си прилика с маслиновото дърво. То е ниско (до 40 см), силно разклонено храстовидно растение. Клонките на  върха са гъсто облистени. Последователно разположените листа са елипсовидни, слабо клиновидно стеснени в основата и едва заострени на върха. Имат синкавозелен оттенък поради наличието на восъчен налеп върху горната неокосмена повърхност. На самия връх клонките образуват няколко приседнали дребни цветчета. Тръбестото венче завършва с коронка от четири заострени дяла. В отвора на венечната тръбица се забелязват четири дребни тичинки, а още толкова се намират в тръбицата. Между тях е разположен горния плодник. Прецъфтелите венчета окапват и тогава се развиват месести едносеменни плодове. В края на лятото и през есента връхните части на храстите аленеят, като че са посипани с мъниста от зрелите плодове.   Маслиновидното вълче лико се среща по варовитите скални склонове във високопланинския пояс на западна и Средна Стара планина, Средните Родопи, Славянка и Беласица.  Неговите кичести маслиненозелени ниски храсти покриват неголеми площи по белите скалисти склонове на Пирин.  В планините Пирин и Славянка то расте в непосредствена близост с близкия му вид кошаниново вълче лико. Неговите кичести маслиненозелени ниски храсти покриват неголеми площи по белите скалисти склонове на Пирин. Те оживяват каменната пустиня с вечнозелените си клонки през всички сезони. Особено красиви са по време на цъфтежа през май – август.  

Кошаниново вълче лико

КОШАНИНОВО ВЪЛЧЕ ЛИКО, БЯСНО ДЪРВО Daphne kosaninii Stog.   Кошаниновото вълче лико е храст. Спада към групата на вечнозелените растения. За разлика от маслиновиднота вълче лико, от което на пръв поглед не се различава и към което доскоро е било отнасяно като негова разновидност, крайните разклонения на клонките на кошаниновото вълче лико са изцяло голи и с червеникав лъскав отенък / при маслиновидното вълче лико младите клонки са пухести и са с по-тъмна кафеникава матова кора, а листата по долната повърхност са покрити с прилегнали власинки /. Листата на кошаниновото вълче лико са дребни, лопатовидни и кожести , с гола подвита повърхност. На върха на младите клонки се намират дребни цветчета. Те са дълги около 1,5см. и имат кожесто венче със заострени венечни дялове и розова багра. Кошаниновото вълче лико се среща по варовити скални местообитавания в нискохрастови и тревисти съобщества. Обикновено е локализирано в Пирин и Славянка. През август, когато по върховете на Пирин към 2600м. н. в. се срещат храсти , обилно обсипани с цветове като розови звездички, в по- ниските склонове храстчетата му са вече отрупани с плодове. Към края на лятото храстите вече са посипани с огненочервени перли – така ярко се отразяват слънчевите лъчи в лъскавата повърхност на плодовете. У нас расте и друг вид – Daphne mezereum – представител на групата с опадливи листа. Листата опадват през есента и растението презимува с голи клонки. Напролет те обилно цъфтят преди разлистването. Останалите шест вида на род Вълче лико са с вечнозелени листа. Те всички са се запазили през ледниковия период още от терциера, когато са били в разцвет. Тези шест вида вечнозелени храсти са в списъка на защитените растения. Кошаниновото вълче лико е локален български ендемит.

Джел

Ilex aquifolium  L. Смята се, че семейството Aquifoliaceae (Джелови), което е широко разпространено и се среща в тропиците и субтропиците на двете полукълба, е произлязло от семейство Чайни (Theaceae). Един от видовете на род Ilex  - I. paraguariensis – е известен в Южна Америка и се отглежда като ценно културно растение под името парагвайски чай, чай мате. Родът Ilex, единственот трите рода на това семейство, е бил разпространен в цял свят още през ледниковия период. Родовото име е от латински произход и означава дъб с бодливи листа. Малко видове джел обаче имат такива бодливи листа, както растящия у нас вид Ilex aquifolium. Видовото му име също означава растение с бодливи листа.   Джелът е храст или малко дърво с вечнозелени, последователно разположени, голи, лъскави листа. Много често листните петури са пересто вълновидно изрязани, с остри зъбци, които завършват с бодли. В пазвите на листата се намират множество ароматни цветове, събрани в кичури. Те имат дребна четирилистна чашка, която се запазва при плодовете. Венчето е с четири тъпи и заоблени дяла, сраснали в основата в къса тръбица.   През пролетта (май-юни) снежнобелите цветове контрастират на фона на тъмнозелените лъскави листа и придават декоративност на растението. В мъжките цветове четирите тичинки са прикрепени за тръбицата. След прецъфтяването от горния завръз в женските цветове се развива месест ягодообразен плод. Той не е истинска ягода, а сборна костилка, като всяка от четирите костилки обхваща по едно семе. Плодовете са отровни за човека.   У нас джелът вирее изолирано на отделни места – из влажните сенчести гори по северните склонове на Средна гора, из усойни места в Странджа, Родопите, а също и по северните склонове на Беласица. Освен у нас джелът вирее спонтанно в южните средиземноморски европейски страни – Гърция, Италия, Франция, Испания, на северозапад през Германия и Дания, достига Британските острови, на изток – Западна Румъния и дори Кавказ, а на юг – Алжир и Тунис.   Със своите красиви вечнозелени лъскави листа, бели цветове през пролетта и червени плодове през лятото и есента, джелът е подходящ дървесен вид за паркови композиции. Джелът и паразитното растение бял имел са символични растение в някои страни  на Западна Европа. Коледният пудинг, който приготвят в Англия преди празника, се украсява с клонче или листа от джел. Освен това той има много бяла дървесина, която високо се цени за направа на инкрустации и мозайки.   Джелът е древно растение с характерен бавен растеж – терциерен реликт. Заради ограничените единични находища и научната стойност този вид е поставен под защита със закон. Събирането му е забранено, а в някои страни (Румъния) е запазен в специални резервати.

Орхидеи – знаете ли че…

Ако трябва да избираме царица на цветята, то тогава безспорно би била орхидеята. Богата на цветови нюанси, с причудливи форми, тя загатва екзотичното очарование на тропика. Грабвайки въображението на ботаници и естествоизпитатели, орхидеята е станала обект на описание и възхита в повече от 2000 книги. Самото име на уникалното цвете докосва романтични струни в душата, затова присъства и в заглавията на най- нашумели филми ("Дива орхидея", "Кръв и орхидеи" и т.н.).   Орхидеите красят земята от най- ранни времена, за което свидетелстват откритите вкаменени цветове. Човекът отдавна ги е оценил по достойнство и им е отделил почетно място в градините си, отдал им е много грижи. А търговците са ги направили достояние на Европа, на Америка, пренасяйки ги от родните им Тайланд, Сингапур, Малайзия, Япония, Индия. Там са известни 1300 вида орхидеи. Любопитното е, че за Изтока тези цветя са не само красота, а и стопанска потребност. От тях се плетат кошници, прави се лепило за музикални инструменти. Орхидеите се използват и за лечебни цели. В град Каси, Северна Индия, сокът им се преработва в лекарство за кръвосъсирване. За истерично болните се препоръчва прах от орхидеите Vanda spathulata, а видът Vanda tassellata се използва при ревматизъм, стомашни болки и отравяния. Още преди повече от 4 хиляди години Аюрведа е отделила внимание на чудесното цвете и е съставила множество рецепти с негови съставки. Можем да споменем препаратите Riddhi, Vriddhi, Muniatak, Amarcand и Rasna. Възможно е български кулинари да се заинтересуват от факта, че някои видове орхидеи се използват за приготвяне на гозби и сладкиши. Видът Dendroliut Sal accense се суши и листата се готвят с ориз. Освен с добрия вкус и аромат, ястието е ценно и за облекчаване на гастроентерологични проблеми. Може би не знаете, че и вие твърде често употребявате в ежедневния си бит божествения аромат на Изтока. Когато се наслаждавате на сладоледи, кексове, сладкиши, знайте, че уханието им, получено чрез ванилията, идва от специален вид орхидея.

Шефлера

ШЕФЛЕРА        Schefflera   Дивите форми произлизат от тропическите гори на Австралия. Родът е богат на видове – над 150 ,  и носи името си в чест на батаника J. Chr. Scheffler. В природата те са вечнозелени ниски храсти или дървета, листата са длановидни, зелени или вариегатни, цветовете са дребни, събрани в съцветие сенник и нямат декоративна стойност.     S. digitata е дърво до 5 метра с големи, дълбоко нарязани 7-10-делни листа. По тях има жълто изпъстряне, а периферията е мъхната. S. arboricola е храст до 2 метра с добре оформено, разклонено стъбло. От него има много вариегатни форми с жълти листа.  S.actinochyla е с дълги до 35 см и широки до 10 см листа.     Два са начините за размножаване на шафлерата – от семена и с резници . Семената са с добра кълняемост и се засяват през зимата – януари до март, използва се лека, пропусклива смеска – засяват се след добро уплътнение на субстрата и се покриват с 0.5 см смеска. Поливат се внимателно  - поддържа се температура от 22-25 градуса. Поникват за 10-14 дни. Те имат интензивен растеж и до края на есента са 30-40 см, прехвърлят се последователно в подходящи по големина саксии.  Почвата е богата на хранителни вещества, но отцедлива.  При размножаването от резници се използват връхчета с дължина 12-15 см (3-4междувъзлия – може и повече). Вкореняват се лесно във вода през пролетта и лятото.     Основни неприятели са акарите, щитоносната  и пухестата въшки, превантивно се използват инсекто-акарициди. Растението е за светли помещения без пряко слънце (пъстролистните форми са по-взискателни към светлината), за вътрешно аранжи

Ползата от стайни цветя

Според китайското изкуство Фън Шуй цветята натрупват енергия и е отдават на човека. Направени са изследвания и е установено, че в офиси, в които има стайни растения, служителите са 10% по-концентрирани и са 12% по-ефективни от тези служители, в чиито офиси няма растения.  От особено значение е помещенията, в които хората работят с компютри, да бъдат много озеленени. (още...)

Легенда за хризантемата

Известни са няколко легенди за хризантемата. Ето една от тях: (още...)

Символиката на цветята

Ако знаем  какво изразяват  цветята, много по-бързо бихме се ориентирали при избора на цвете. Символиката им е известна още от древни времена, като хората изразявали своите чувства чрез формата, аромата и окраската на цветята. Трябва да имаме предвид, че едно и също цвете може да означава различни послания при различните народи, а и с времето символиката се е променяла. Викторианската епоха е особено известна с така наречените "цветни" флиртове, т.е. послания чрез цветя. Но като се придържаме към старото романтично време ще Ви представим приказния език на цветята, с по няколко варианта за всяко цвете.  Прочетете, помислете и изберете най-подходящото цвете. (още...)

Легенда за божура и лечебните му свойства

Латинското име на божура е пеония. Според легендата лечителя Пеон е бил ученик на церителя Ескулап.  Той използвал чудно растение и излекувал бога на подземното царство Плутон, който бил ранен от Херкулес. Учителят му завидял и заповядал да се убие Пеон.  Плутон не разрешил това да се случи и превърнал лечителя в красиво цвете - пеония /божур/. Още от древни времена божурът е известен като лечебно и магическо растение. В китайската медицина се използват всички части на растението - корени, стъбла, цветове и с него се лекуват едва ли не повечето  болести. Поради наличието на хром и стронций в корените му, той се използва в състава на противоракови следства. През Средновековието в Европа се е прилагало при лечение на задушаване и подагра. А в България, в народната медицина се използва при стомашно - чревни разстройства, кашлица, треска, ревматизъм. Като лекарство е известна 10%  настойка от корените и стъблата му за лечение на безсъние, главоболие и като средство за повишение на работоспособността на човека. Тъй като божурът е отровен, не трябва сами да го използвате. Винаги се съветвайте с опитни билкари. Като магическо растение то е символ на просперитет и богатство.  Дом, в който се отглежда божур, се смята за защитен от зли духове.