Разноцветна каменоломка

Род Saxifraga от семейство Saxifragaceae (Каменоломкови) е многоброен. В Алпийската област виреят 40 вида, а у нас родът е застъпен с 23 вида. Родовото име идва от латинските думи saxus – скала, камък и fragus (от frango – ломя) – каменоломка. Това съчетание от думи изразява тяхната най-характерна особеност – растат изключително по скалисти места и пукнатини. Дълбоките им корени спомагат за разширяването на пукнатините и по този начин за разрушаването на скалите. Видовото латинско име означава различен цвят и е дадено заради различната багра на венчелистчетата. Разноцветната каменоломка е двугодишно растение. Образува приосновна розетка от листа с клиновидна основа и от три до пет зъбци на върха, дълги около 1 см и широки половин сантиметър . Те са тревистозелени, покрити с жлезисти власинки. Стъблата са високи 10-15 см, често разклонени, също с жлезисти власинки. Стъблените листа са по-удължени по форма, най-често с триделни върхове. Съцветията са сбити многоцветни метлици, също с жлезисти разклонения. Цветовете са на сравнително дълги дръжки. Чашката се състои от сраснали до средата листчета с триъгълни зъбци. Венчелистчетата са дълги около половин сантиметър, заоблени, леко врязани на върха, в основата си стеснени в нокът. Те са бледорозови при разтварянето на цвета, като розовият цвят постепенно преминава в розовочервен. Тази промяна в баграта на венчелистчетата, при което в съцветието винаги има цветове с различна степен на развитие, е дала основание на видния чешки ботаник Й. Веленовски да я опише като „разноцветна”. След прецъфтяването плодната кутийка остава обвита в чашката. В нея се образуват множество дребни тъмни семенца. Растението цъфти от юни до август. Разноцветната каменоломка се среща доста често във високопланинския пояс. Почти винаги расте на варовит терен. Красивите и доста едри и ярко обагрени цветове придават живописна гледка на фона на сивите еднообразни скални масиви. Истински естествени алпинариуми са скалите, обрасли с това растение в карстовия дял на Пирин – връх Вихрен, циркусите на Баюви дупки, Каменитица и Разложки суходол. На юг достига чак до връх Ореляка. Може да се види и на варовити и силикатни скали из Рила – край Джендемските езера, Седемте Рилски езера и по Урдина река. Разноцветната каменоломка е много рядко растение. Освен в посочените находища тя не се среща никъде другаде, затова е локален български ендемит.

Амарантос

Едногодишно растение със стъбло, високо 100 см. То е сочно и гъсто облистено. Листата са целокрайни, овални или заострени, зелени или атоцианови. Добре изразена нерватура. Цветовете са малки , събрани в съцветие клас. Семената са малки, кръгли, лъскаво черни. Те са много дребни - 1000 бр – 1 грам. Имат голям срок на кълняемост – над 5 години. Създадени са вариетети с пъстри листа. Цветовете варират от червено до тъмнолилаво. Растението е изключително бързо растящо, затова разсад не се прави, а се сее директно. Семената се засяват април-май , поникват за около 10-12 дни. Не се прореждат докато не се оформят по-едри растения, за да не объркат с плевелите. Оформянето в групи или лехи е през разстояние 30 или 40 см. Изисква слънчево и топло изложение. Почвата да е пропусклива и богата . Амарантосът добре реагира на натоварване. Почти не се напада от болести, с изключение на коренно гниене и сечене. Борбата е с фунгициди и правилен воден режим. От неприятелите се напада от листна въшка и белоклрилка. Използват се исектициди. Растението се отглежда самостоятелно или в групи за високи композиции на открити площи. Може да се използва и като отрязан цвят, но да се има предвид, че не поняся съжителство с други цветя.

Фритилария

Този вид е известен още като ходжово лале и често може да се срещне в домашните градини. Видът е обожаван на Запад, като специално за него се произвеждат голям брой аксесоари – подпорки на цветовете му, специални кошнички, в които да бъде засаждан сред тревните площи, и други. Отглеждат го както сред моравата, така и в цветните лехи и под короната на дърветата. В България основното приложение на вида е като репелент (нещо, което отблъсква) срещу къртиците. Освен този вид се отглеждат и някои с по-дребни цветове, които са особено подходящи за площи под короната на дърветата, както и на засенчени места. Растението е устойчиво на болести и неприятели. В изключителни случаи може да бъде наблюдавано нападение на брашнеста мана. По-често е възможно по листата да бъдат забелязани малки червено-кафяви издути точици, които са признак за ръжда. Тогава растенията може да бъдат третирани с : Анвил, Рубиган, Топас и др.

ФАСТХЕДЕРЕТА

Междуродов хибрид от кръстосването на аралията и бръшляна. Хибридът е получен от френска фирма през 1912 г. Растението е вечнозелено, с тънко полягащо стъбло. Листата са последователно разположени на средно дълги дръжки. Те са 3-5-делни, плътни, кожести, наситенозелени. Растението е много популярно заради лесния начин на отглеждане. Размножава се лесно от резници през цялата година. По-добри резултати се получават през периода на активна вегетация, когато коренообразуването е по-бързо. Използва се вкоренител. Резниците са с 3-4 междувъзлия и дължина 10-12 см. При фастхедерата се използва перлит или смес от перлит и торф. Температурата трябва да е около 20-22 градуса. Вкореняването става за 3-4 седмици. Растенията се пикират в малки саксийки. За оформяне на красиви, богато облистени саксии се препоръчва засаждането на няколко млади растения в общ съд. Поливането и храненето са умерени. За предпочитане е растенията да се отглеждат на шарена сянка. Нападат се от акари, щитоносни и пухести въшки. Растението се използва като листно-декоративно за вътрешно озеленяване. Възможност за поръчка на растението и доставка на цветя.