Общите  познания за цветята са основа за успешното им отглеждане. Те се изразяват в няколко въпроса , на които ще отговорим , търсейки компетентна помощ.

Преди това обаче нека уточним понятието цветя , защото неговото съдържание варира. Някои под думата цветя разбират само тревистите растения , други включват в това понятие и саксиините растения с храстовиден и дървесен произход , а трети му дават още по-широко значение , като с думата цветя означават всички тревисти цъфтящи и декоративни растения , саксиините храсти и дървета , както и храстите за открити площи.Нашето изложение ще засегне декоративната растителност , включена в третото , най-широко съдържание на думата цветя. Най-голямата част от декоративната растителност и цветята , отглеждани в Европа води началото си от Средиземноморската област . Следват цветята от Ю. Америка , Централна Африка , Азия , Кавказ и Австралия. При отглеждането на цветя от чуждестранен произход е необходимо да се познават видовете , тъй като успехът зависи от сходството между новите условия и тези в родината за съответния вид.

• Биологична същност на цветята

Същността , биологичната същност на цветята , определя начина на тяхното размножаване. Така те се разделят на две групи: естествени форми и селекционирани форми.

Естествените форми обхващат видове , които растат в природата – перуники , блатно кокиче , и т.н. Естествените  видове плодоносят и се размножават със семена. Обикновено те не се кръстосват помежду си , затова и не се израждат. Ако естествените видове са от местен произход , или са пренесени от места с близки условия , то те се отглеждат лесно и размножават бързо.Такъв е случаят с царския  крем , жълтичките и мн. др.

Селекционираните форми са създадени от човека , като новите селекционирани видове са регистрирани и техният произход е известен. Освен чрез кръстосване , са създадени нови форми и чрез третиране на растенията с йонизиращи вещества , някои алкалоиди несвойствена температура и др. Новите растения се различават от изходното по растовитост , едрина на цветовете , време на цъфтене и пр. Въпреки , че получаването на изменени растения , способни да се възпроизвеждат чрез семена , е трудно , човек е създал и нови видове . Те носят видово наименование –  хибриди , максима , супербисима , или имена човек.

Когато хибридите не дават семена , те се размножават вегетативно – чрез луковици , резници , пресаждане. Цветята се различават и по начина на опрашването си . При едни от тях , те се самоопрашват / шибой , цветен грах / , а при други опрашването е кръстосано /иглика , петуния / . При самоопрашващите се растения сортовете могат да се засаждат един до друг , а при кръстосано опрашващите ,   сортовете могат да се запазят в чисто състояние само чрез изкуствено опрашване.

• Период на покой

Той е тясно свързан със смяната на годишните времена , като обикновено съвпада със зимата , или сухия сезон в тропическите области , но много растения /кокиче , нарциси и др. / почиват през лятото. Нужно е да се знае времето на покоя , за да може цветята да се отгледат правилно. Тогава растенията намаляват изискванията си към външните условия , не изискват редовно поливане и интензивно осветление.

• Коренова система

Кореновата система при цветята е твърде разнообразна. Според устройството на корена  те се делят на отделни групи :

–          цветя  със силно развит , но слабо разклонен главен корен , без странични корени / мак , ешолция , лупина , шибой / . Такива корени показват , че растението изисква дълбока почва , издържа на суша. Тези растения се засаждат на мястото за което са пригодени , не понасят пресаждане.

–          цветя , чиито главен корен е със слаби разклонения /петуния , върбинка / . Те понасят засушаване и се разсаждат в млада възраст.

–          цветя с коренова система , съставена от многобройни нежни разклонения /бегония , богородички и др./ . Понасят разсаждане и изискват лека , обработена почва.

–          цветя с дебели коренища , в които са натрупани големи количества хранителни вещества /гергина , кана и др. /. Изискват богата градинска почва , могат да прекарат цяла зима вън от почвата и възобновят нарастването си през пролетта.

–           цветя с етажи от корени – при тази коренова система , засаждането на растението трябва да е по-дълбоко.

растения , които образуват въздушни корени /филодендрон и др./ Тези корени , като допрат до почвата , функционират като истински корени , затова при всяко ново засаждане се заравят по-дълбоко.