МАСЛИНОВИДНО ВЪЛЧЕ ЛИКО, БЯСНО ДЪРВО

Маслиновидното вълче лико носи видовото си име от латинските думи – olea – маслина и oides – подобен заради външната си прилика с маслиновото дърво. То е ниско (до 40 см), силно разклонено храстовидно растение. Клонките на  върха са гъсто облистени. Последователно разположените листа са елипсовидни, слабо клиновидно стеснени в основата и едва заострени на върха. Имат синкавозелен оттенък поради наличието на восъчен налеп върху горната неокосмена повърхност. На самия връх клонките образуват няколко приседнали дребни цветчета. Тръбестото венче завършва с коронка от четири заострени дяла. В отвора на венечната тръбица се забелязват четири дребни тичинки, а още толкова се намират в тръбицата. Между тях е разположен горния плодник. Прецъфтелите венчета окапват и тогава се развиват месести едносеменни плодове. В края на лятото и през есента връхните части на храстите аленеят, като че са посипани с мъниста от зрелите плодове.

Маслиновидното вълче лико се среща по варовитите скални склонове във високопланинския пояс на западна и Средна Стара планина, Средните Родопи, Славянка и Беласица.  Неговите кичести маслиненозелени ниски храсти покриват неголеми площи по белите скалисти склонове на Пирин.  В планините Пирин и Славянка то расте в непосредствена близост с близкия му вид кошаниново вълче лико. Неговите кичести маслиненозелени ниски храсти покриват неголеми площи по белите скалисти склонове на Пирин. Те оживяват каменната пустиня с вечнозелените си клонки през всички сезони. Особено красиви са по време на цъфтежа през май – август.