ВЕНЕРИН КОСЪМ
Adianthum capillus veneris L.
Венериният косъм, или както народът го нарича богородични коси, е получил наименованието си от многобройните тънки листни дръжки, които с металния си блясък и тъмновишневокафяв до черен цвят действително наподобяват женски коси.
У нас растението се среща на малко места в Средните Родопи (около Наречен и Смолян), в Славянка (при селата Петрово, Дебрен, Калиманци) и в Кюстендилско. Естественият му ареал са топлите средиземноморски области, Атлантическа Европа, Кавказ и топлите части на Америка, и за това почти не може да презимува при нашия континентален климат.
Венериният косъм е от семейство Папратовидни. То образува дълги подземни коренища, чиято повърхност е покрита с многобройни тесни ръждивокафяви люспи. Над земната повърхност се издигат листа с гладки, тъмни и лъскави дръжки, чийто разклонения завършват с нежни тънки листчета. Всяко листче има клиновидно стеснена основа и вилужно разклонени жилки. Върхът на листните дялове е врязан между разклоненията на жилките. В участъците между врязванията листния ръб се подвива и покрива купички от спорангии. Поради това общите очертания на листния връх са вълновидни. Спорите узряват през август.
Венериният косъм е нежно, декоративно растение и се отглежда стайно и оранжерийно. То е красив, естествен зелен декор на околната среда.
Растението има приложение в народната медицина. Листата му, т.е. надземните части, се използват за лекуване на кашлица.
