Арабис

Многогодишно тревисто растение, което през пролетта цъфти обилно, като се покрива с дребни, но разположени нагъсто бели и розови цветове. В България се култивират няколко вида арабис, а в природата ни се срещат и няколко диворастящи вида, които в чужбина се култивират като декоративни. Всички видове арабис имат почти сходни изисквания към условията на отглеждане и се нападат от едни и същи болести и  неприятели.

За да бъдат здрави и жизнени растенията, да се развиват добре и да цъфтят обилно, те изискват слънчево място и добре дренирани почви. Арабисът е невзискателен към почвен вид, като се развива много добре дори и на бедни почви.

Напада се сравнително рядко от болести. Чест проблем е бялата ръжда, която се появява в края на пролетта при повишаване на температурата. Болестта влошава значително външния вид на растенията, като причинява жълти петна по листата и по-рядко по стъблата. При единични нападнати растения се препоръчва изрязването и  унищожаването на нападнатите части или цялата надземна част на растението. При масово нападение може да третирате растенията с един от следните фунгициди – Анвил, Байлетон, Беномил, Байкор, Систан, Тилт, Фоликур и др.

Друг често срещан проблем е гниенето, което атакува  коренищата, когато арабисът се отглежда на по-тежки почви, които често се преовлажняват. Борбата с гниенето се състои в отглеждането на арабиса върху добре дренирани почви. Арабисът често се напада  и от някои неприятели. Характерна за него е арабисовата мушица, която причинява деформации и окапване на цветните пъпки. Борба се провежда само при силно нападение, което значително намалява декоративния ефект на растението. Използват се и системни инсектициди. Друг чест проблем са листните въшки.