Избрана Орхидея
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Ванда

За растението: Вандата е разпространена главно в Азия - Хималаите , Северна Австралия и някои части на Нова Гвинея.  Името и е на  индийски диалект санскрит. Растението понякога достига до 2 метра височина. Най - големите селекционери на хибриди са в Тайланд, Тайван, Флорида. В природата повечето представители  се закрепят по кората на дърветата с въздушните си корени. Вандата  има няколко стебла, дълги гладки листа и цветове, разположени отстрани по стеблата. Цветовете и са едри, на гроздове. Тя е една от най-красивите,  ефектни орхидеи, които цъфтят в наситено синьо (Vanda coerulea), но тя е богата на цветови нюанси - жълти, оранжеви, червени, сини, зелени. Цветът на растението може да издържи няколко седмици. Начин на отглеждане:  В домашни условия орхидеята може да се отглежда или в кошници, или качена върху корк, без други добавки. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Свежият въздух в помещението е много важен при отглеждането на орхидеята, в противен случай се развиват лисни заболявания.  Тя трябва да се почиства старателно от умрелите цветове. Желателна температура за растението през деня - 24 - 29 градуса, а през нощта - 18 - 24 градуса. За да може да цъфти повече от веднъж в годината, Вандата трябва да бъде похранвана. Използвайте тор с високо съдържание на азот. Торете  през равни интервали от време на равни дози. Този вид орхидея има нужда от подпора. Светлина: Вандата се нуждае  от много светлина, в стаята тя трябва винаги да е на най-светлото място - трябва да има поне 3 часа дневно директно слънце. Но трябва да се пази от прякото слънце в обедните часове. По вида на листата може да разберете за силата на светлината, т. е. ако листата и са жълти, това означава, че тя е била изложена на прекомерно слънце, а ако са тъмнозелени - светлината не е  била достатъчна. Те трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Ако има леко червено оцветяване по ръба им,  това е показател за добра осветеност, но червено оцветяване по целите листа, това вече е белег за прекалено силна светлина. Поливане: През активния сезон трябва да и се осигури много влага. Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. Но Вандата  е много чувствителна на преполиване. Почвата трябва да изсъхва между отделните поливания. Водата от чешмата се затопля до стайна температура и престоява поне няколко часа. След това поливате растението. Този вид орхидея изисква висока влажност на въздуха и често трябва да се опръсква. Пресаждане:  Пресажда се обикновено през 2 …

ванда
Orchidacea_Cymbidium
Цимбидиум

За растението: Цимбидиумът  е сред орхидеите, които се ползват за  отрязан цвят. Често се предлагат цели цветни стъбла, а може и цветчета, потопени в специални шишенца с вода. В естествено състояние те    растат върху кората на дърветата. Орхидеята е красива и с приятен аромат. Дори Конфуций е нарича  "Кралят на Ароматите" - и досега е известна с това име. Начин на отглеждане: Цимбидиумът вирее много добре в плетени кошници и висящи саксии. Подходящи температури за отглеждането му са около 20 - 24 градуса,  за да може по-продължително да  цъфти. Пазете го от течения. Светлина: Орхидеята обича светлината, но прякото огряване на слънцето е вредно. Ако светлината не е достатъчна, тогава растението няма да цъфти. Показател за подходяща светлина е цвета на листата - те трябва да са наситено зелени. Поливане: Внимавайте с поливането - през топлите месеци - един до два пъти през седмицата, а зимата - през 10-14 дни. Пресаждане: Може да пресаждате орхидеята през две три години.  Подходящ сезон е пролетта, след приключване на  цъфтежа. внимавайте при пресаждането с корените, осигурете им добро проветрение и място. Субстратът трябва да е  рохкав, препоръчват се  средно едри борови кори , едър перлит и торф. Внимавайте при отделянето на корените и ги поставете в саксията, като ново-израстващите псевдолуковици да бъдат  далеч от ръба. Старателно изсипете смеската  и леко притиснете.  

цимбидиум
Избрано Растение
Bela_detelina_listici
Детелина /Оксалис, киселче/

За растението: Детелината/Оксалисът/ е луковично тревисто растение. Известни са няколко видове и сортове, като разликата е във формата и цвета на листата, а именно има такива с  дребни, средни или много едри листа и с по-светли или тъмнозелени листа. Отделните сортове цъфтят и по различно време, като Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември с бели, розови, жълти цветове, а Oxalis regnellii (киселица) -  юли–август с  пурпорни  и розово червени цветове. Родина са и Мексико и Южна Америка. Начин на отглеждане: За Oxalis deppei: Четирилистната детелина /Оксалис депей/ е известна и с името "Растението на щастието" или "Железният кръст". Може да отглеждате четирилистната детелина на открито от средата на месец май до октомври - преди да паднат сланите. Тогава луковиците се изваждат, почистват се от земята и се оставят на сухо и хладно място, а на пролет - месец април се  засаждат отново в обогатена с хумус почва. Поливайте обилно с вода и торете всяка седмица по време на цъфтежа. Ако отглеждате детелината в саксия, трябва да знаете, че зимата растението е в покой. Първият признак е спиране на цъфтежа, повяхване на листата и лесното им откъсване от лукувиците. Оставете саксията на хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това растението започва да расте, появяват се нови листчета, тогава го преместите на светло и топло, започнете да поливате и торите. За Oxalis regnellii: Ако е отглеждате навън, есента извадете луковиците и ги оставете в хладно помещение. На пролет ги засадете отново, дори и на полусенчести места, които не са на течение. Поливайте много по време на растежа.  През зимата може да е отглеждате дори в неотоплявано помещение. Трябва да знаете, че при лошо време и нощем цветовете заспиват и се свиват Светлина: Детелината е светлолюбиво растение, но може и да расте на полусенчести места. Поливане: Нуждае се от редовно поливане, а по време на цъфтежа поливайте обилно. Пресаждане: Размножаването е чрез лукувици. Засаждайте ги плитко в земята на 1 см дълбочина. Може да ги поставите и във вода, докато пуснат коренчета. Допълнителна информация: Детелината е подходящо и лесно за отглеждане растение при домашни условия. През зимата то ще освежи интериора със своите нежни бели цветове на фона на тъмните листа.    

детелина
hyacinth-flowers-hyacinthus-orientalis-and-pink-azalea
Зюмбюл

За растението: Зюмбюлът /Hyacinthus/ е луковично многогодишно растение. Родина са му средиземноморските части на Европа и Мала Азия. Наименувано е на красивия младеж Хиацинт, известен в гръцката митология като герой, син на музата Клио и цар Пир. То е едно от най-отглежданите цветя в градината през пролетта. Цветовете му приличат на гроздове, излъчват силен и отличителен аромат и са в различни окраски - бяло, розово, синьо, жълто, червено, виолетово. Начин на отглеждане: Подходяща почва за виреене - песъчлива и лека. Освен в градините може да се отглежда и в саксии в  помещения с нормална влажност и нормална температура - около 20 градуса. Започва да цъфти от края на месец март до месец май. Светлина: Зюмбюлът е светлолюбиво растение, но може да се отглежда и на полусенчести места. Не трябва да се огрява от силните слънчеви лъчи. Поливане: Умерено поливане, за да не изгният луковиците. Пресаждане: Ако отглеждате зюмбюлът в градина, то луковиците трябва да се извадят след като прецъфтят през юни-юли и да се преместят на ново място.  

зюмбюл
Избрано растение
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Гузмания

За растението: Гузманията е впечатляващо и привлекателно растение със своите атрактивни цветове, които радват очите почти половин година. Родината и е Централна Америка. Листата и са дълги, твърди  и приличат на меч. Цветовете са в жълти, червени и  оранжеви нюанси. Начин на отглеждане: За да Ви краси дома, т. е. да задържи цвета си  около половин година, трябва да и подсигурите светлина почти през целия ден - 18 часа. Затова е поставете на прозорец или място с източно или западно изложение. Ако е в градината - изберете полу-сенчесто и влажно място. Наблюдавайте за появата на листни въшки , акари и мушици. Ако се открият такива веднага предприемете мерки за унищожаването им. Растението се нуждае от висока влажност, затова от време на време го пулверизирайте. Светлина: Гузманията е светлолюбиво растение, но трябва да не е изложено на директна слънчева светлина. Поливане: Гузманията не трябва да се преполива, защото това ще доведе до загниване на короната и може да се появят гъбички. Водата трябва да се изсипва в розетката на растението, а не отстрани на корените, тъй като  то  почти няма такива - това се прави през топлите летни месеци. През зимата -  поливането е оскъдно, но водата се изсипва около растението, върху почвата. Пресаждане: Размножаването на Гузманията се прави след цъфтежа, като се използват издънки от растението. След прецъфтяването основното растение загива, но израстват много издънки, които може да се засадят  или пък да се оставят. Така Гузманията ще изглежда още по-атрактивна - с много листа и цветове.  

гузмания
aechmea
Ехмея

За растението: Ехмеята е невероятно красиво и интересно растение, особено когато е цъфнало. Родината й е Бразилия, в тропическите гори, като там расте по дърветата. Листата й са сиво-зелени на цвят, дълги, извити навън и оформят отворена розетка. Може да достигне на височина до 50 см. Цветът излиза от центъра на розетката върху цветоносно стъбло. Той е във формата на конус и е съставен от много розови брахтеи с бодливи ръбчета. Растението цъфти на третата  или четвъртата си година за около 5-6 месеца.  След като прецъфти се появяват издънки, които се отстраняват едва след като са достигнали височина на половината на майчиното растение. Точно в този си период растението прилича на финикс - затова са го нарекли цветето феникс. Начин на отглеждане: Ехмеята не е претенциозно за отглеждане растение. Изберете място, където тя ще расте на воля, т.е. просторни помещения. Температурата вътре трябва да е умерена, като през зимата да не е по-ниска от 10 градуса. Светлина: Растението е светлолюбиво - поставете го на източен или южен прозорец. Поливане: През лятото - редовно и обилно поливане, а през зимата - по-рядко. През топлите и горещите месеци пръскайте листата с топла вода, за да създадете по-висока влажност на въздуха. Тогава може да капвате и малко вода в розетката, но внимавайте да не загние растението. Пресаждане: Размножаване - чрез издънки / резници/. Премахнете ги , когато са достатъчно израснали и укрепнали. Отстранете ги с остър нож от майчиното растение и ги поставете в съд с вода, докато пуснат коренчета. После насадете в саксия със специална пръст за бромелиеви растения. Цветът ще се появи една след няколко години - трябва да имате търпение, докато това се случи. А през това време се радвайте на вече прецъфтялото растение. Пресаждайте на две - три години, на пролет , след цъфтежа. Допълнителна информация: Ако ехмеята не цъфти, поставете в саксията ябълка и обвийте растението с полиетилен.  До няколко дни Ехмеята ще цъфне - може би?!

ехмея
Случаен Бонсай
1875177763_f03dacc1d6_b
Бонсай – изкуството на отглеждане на малки дръвчета

Изкуството за отглеждане на малки растения в саксия е резултат от традиционния източен мироглед за дървото, което събира в себе си Вселената, символизира нейното единство и многообразие. Бонсаят намира благоприятно разпространение в Япония, първо като занимание на висшите самураи, а по-късно като начин на препитание на фамилии от градинари. Буквалният превод от японски е „ дърво в купа”, но това не характеризира същността на бонсай, защото това е изкуство със собствена философия, сътворявана в продължение на стотици години. Началото на отглеждане на бонсай поставяме с : ИЗБОР НА РАСТЕНИЕ Избират се растения с малки, прости листа, които понасят подрязване на подземните и надземни части, като- бук, габър, дъбовете, гинко билоба и др. За любителите на цветни и плодни дръвчета интерес представляват : киселица, джанка, дива круша, дрян и т.н. Характерни за тези видове са големите размери на плодовете, в сравнение с останалите части на растението. При иглолистните се насочваме към видовете с малки, къси игли – бял бор, кедър, тис, кипарис и туя. Годни млади фиданки можем да получим по вегетативен начин. Вегетативното възпроизводство ускорява желания ефект на състаряване. Екземплярите придобиват по-дебело стъбло и характерен вид на короната, поради което могат да се използват за създаването на бонсай. Вегетативните начини на производство се прилагат  при върбата, габъра, бръшляна идруги видове, при които вкореняването се извършва по-лесно. ИЗБОР НА СЪД -  след избора на растение за бонсай, избираме и съда, в който го засаждаме. Той трябва да е плитък, така че да прибере кореновата система на растението, когато то е засадено на малка дълбочина. При бонсай саксията подтиска кореновата система на растението, която израства с малка дължина на кореновите власинки. Саксията създава устойчивост на възрастното растение, затова трябва да е керамична, каменна или глинена, но не и пластмасова. Саксиите са различни по цвят – от натурален до ярки или приглушени цветове. ЗАСАЖДАНЕ НА РАСТЕНИЕТО – след избора на съда, приготвяме почвената смес, състояща се от равни части пръст, оборска тор, листна пръст и половин част пясък. Подготвяме растението за засаждане, като подрязваме корените и заболелите и негодни клони и листа. Засаждаме растението вертикално, или под наклон в съда, в зависимост от предпочитанието ни. Поливаме с вода до прихващането му, след което поддържаме влажността на почвата, според нуждите на дадения дървесен вид. Периодично всеки месец подхранваме бонсая с минерални торове, като един път годишно подрязваме надземните части на растението, в зависимост от исканата форма на възрастното растение. По тази причина привързваме или изкривяваме някои клонки от дървото. Един път годишно пресаждаме бонсая, като предварително подрязваме и корените му. По време на отглеждането, поддържаме оптимална влажност на въздуха, допуска се и пулверизиране на вода върху растението. До голяма степен отглеждането на бонсая отразява и нашата философия и естетическо усещане.

бонсаи
Избрано растение
Alokaziya-amazonskaya
Алоказия

За растението: Алоказията е красиво декоративно растение, впечатляващо с големите и интересно оцветени листа. Родина са и  Филипинските острови.  Листата са под формата на стрели, нашарени с бели жилки. Алоказията цъфти, докато расте, като цветовете и са съцветия с дължина около 11 см. Начин на отглеждане: Алоказията е претенциозно за отглеждане растение, особено при смяна на климата и температурните промени. Добре е през зимата да се пренесе в парник. Светлина:  Вирее на топли и светли места, но не пряко огрени от слънцето. Поливане: Алоказията се нуждае от повече поливане през лятото, особено по време на растене, докато през зимата - много малко. Често е пулверизирайте с вода през топлите месеци. Прeсаждане: Размножаването става чрез разделяне на ризомите/издънките/ през пролетта.    

алоказия
lemon
Лимон

За растението: Лимонът в България се отглежда освен като декоративно дърво, а  и като плодоносно дърво. Листата са твърди, кожести, светлозелени на цвят. Цъфти с нежнобели и ароматни цветове. Родина са и Индия и Индокитай. Начин на отглеждане: Може да го поставете до прозорците на стаята, дори и северни, важно е да има светлина.  От голямо значение за добрия растеж на лимонът е да има богата почва и допълнително подхранване с естествени и изкуствени торове, смесени с вода. През топлите месеци пулверизирайте с вода листата или ги почиствайте с влажна кърпа - създавате допълнителна влажност. Светлина: Лимонът е светлолюбиво растение, а ако е в градината - намерете място с шарена сянка. Поливане: Зависи от много неща - големина на саксията, съдържание на почвата, температурата и влажността на въздуха. Но трябва да знаете , че през лятото - поливането е често, а през зимата - по-рядко. Водата да е престояла, стайна и да достигне долния слой на саксията, т.е. трябва да видите вода в чинийката. Пресаждане: Размножаването е чрез семена, които може да се поставят в почвата, веднага след като сте ги отстранили от плода. До един месец те ще покълнат. В този случай растението ще дава плодове едва след около осем години,  но пък иначе ще имате постоянно зелено дърво у дома. Може да се размножи и чрез листен резник, който се поставя в почвата, покрива се с буркан и се оставя на топло място. След около месец растението ще се е вкоренило и може да го пресадите в подходящ съд. Допълнителна информация:  Известно е, че в помещения с лимоново растение,  въздухът е много свеж, приятен, дори стерилен, т.е. не се размножават болестотворни организми. Това се дължи на аромата, на етеричните масла, които се изпускат от листата и цветовете на лимона.    

лимон
Избрано растение
white-lilies-hd-wallpaper
Лилиум /Крем бял/

За растението: Лилиумът е великолепно цвете с  опияняващ аромат. Съществуват повече от 2 000 хибрида с различни по форма, цвят и размер цветове. Лилиумът е известен и под друго име - "Звезда на земята". Разказва се , че падащите звезди,  достигайки земята се преобразуват  в цветя , а именно лилиуми. Първоначално са се отглеждали лилиуми с бял цвят, а сега са познати около 90 окраски - кремави, жълти , розови, червени, оранжеви, пъстроцветни и т.н. Родина са му страни от Азия -  Далечния Изток - Китай, Япония. Начин на отглеждане: Лилиумът е външно растение, то не може да бъде отглеждано в стая. Подходящи места са градината или в саксии на терасата или балкона.  Вместо прекопаване, поставете добре угнила тор около стъблата им.  За добра стабилност на растението може да поставите пръчки . Своевременно изрязвайте  и премахвайте увехналите цветове.  Ако лилиумът е в саксии, то декември ги внесете в закрито помещение, за да не измръзне, подрежете стъблата му до нивото на земята и от време на време го поливайте - не трябва да изсъхва почвата. Ако пък лилиумът е растял в градината, то оставете луковиците в земята през зимния сезон, като ги покриете с повече земя.  На три години сменявайте мястото им. Светлина: Лилиумите най-добре се развиват на шарена сянка, но не им пречи да са насадени на слънчево място. Поливане: От значение е да се поливат редовно и умерено по време на растежа. Пазете корените от загниване. Пресаждане:  Лилиумът е луковично растение и си размножава основно чрез луковици.  Ако сте решили да го засадите  в саксия, подходящо време за захващане е март-април и октомври - ноември. Дренажът в саксията трябва да е много добър, т.е. на дъното посипете едър пясък и после пръст, богата на хумус.    

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Азалия (Рододендрон)

За растението: Азалията , в диво състояние  се среща на остров Ява и в Индия. Едва през 1808 г е пренесена от Индия в Европа- Великобритания. От този цъфтящ храст чрез  селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са създадени много сортове азалии. Това растение е  необичайно декоративно и пленително със своите красиви цветове, които имат формата на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те са  прости или кичести и са в различни нежни тонове - бели, розови, червени, тъмно лилави или пъстри. Азалията цъфти и през зимата и през лятото. Начин на отглеждане: Подходящата температура за отглеждане на азалията е  около 20 градуса, дори и по-хладен въздух. Трябва да имате предвид, че пренасянето и от хладно на топло място ще навреди на цветовете и. За да се увеличи цъфтежа на растението, т. е. да се образуват повече цветове, растението се пензира - премахват му се връхните пъпки. Това се прави на три пъти от февруари до юли-август. Първото подрязване се прави 30-40 дни след цъфтежа, когато на младите клонки се появи четвъртата двойка листа, а последното - през юли, август. През август се образуват и цветните пъпки. За да бъдат цветните пъпки по-големи и да се оформи храст, прецъфтелите клонки се отрязват. Веднага след като азалията спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите или растящите навътре и накриво клонки. Ако спазвате съветите за отглеждането и, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години. Светлина:  Азалията обича  светлината, но не преките слънчеви лъчи. Ако е в стая - поставете е на изток или на запад. Поливане:  Азалията се полива с престояла питейна вода през ден и се оросява един път в денонощието, а в горещите дни – два пъти.  Не я поливайте обилно , но и не я оставяйте да се засушава. Може да е пръскате с вода, но само докато има пъпки. Цъфналите вече цветове образуват петна от влага. Пресаждане: За  предпочитане е почвата да бъде иглолистна или торф.  Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове. Размножава се предимно с резници, но това е много трудно при домашни условия. Другият начин е чрез разделяне на коренището. Допълнителна информация: Ако листата на азалията започнат да окапват или да се сбръчкват - причините са недостатъчното поливане или ниската влажност на въздуха, висока температура или преки слънчеви лъчи. Ако азалията цъфти много кратко - причините са  сухият топъл въздух или силните слънчеви лъчи и недостатъчното поливане.      

азалия, рододендрон
Случаен кактус
Клистокактус страусии
Сребърно копие

За растението: Сребърното копие е кактус, който впечатлява със своите цилиндрични стъбла, извисяващи се на височина до около 3 метра. Тънките бодли  по стъблото са в сиво-бял цвят , а пък от основата на бодлите излизат цветовете на кактуса. Родината е Америка - полупустинните области. Начин на отглеждане: Пулверизирането с вода е благоприятно за този кактус. Светлина: Кактусът вирее добре на огрени от слънце места, но когато е много силно слънцето желателно е да го преместите. Поливане: В периода април - юни поливайте по-често, но ако почвата е засъхнала. През лятото - юли - септември започнете постепенно да намалявате количеството вода, като през зимата - от ноември - почти не го поливайте. Присаждане: Размножаването е чрез семена или резници.

сребърно копие
Опунтия овата
Опунтия

За растението: Опунтията е кактус, който освен  бодли има и така наречените глохиди - много малки бодливи власинки с кукички, които се забиват в кожата. Затова , когато го пресаждате или размножавате - слагайте ръкавици. Родината на Опунтията е Мексико. Кактусът цъфти през лятото - юли - август с жълти и червени цветове. Начин на отглеждане: Подходящи места - тези с южно изложение, като през лятото може да го изнесете на терасата.  През зимата издържа на температура до 5 градуса. Светлина: Вирее добре на много слънчеви места. Поливане: През лятото - умерено, а през зимата - намалява се до минимум. Пресаждане: Размножаването е чрез откършени части от кактуса, които се оставят за около две седмици извън почва - да засъхнат и след това  се засаждат.

опунтия
Случайна палма
Areca-Palm
Арека (Кокосова палма)

За растението: Ареката /Кокосовата палма/  Тя е сред едни от най-популярните палми,  които се отглеждат в домашни условия. Наричат е Кокосова палма, защото произхожда от декоративен кокосов орех, но по външен вид се различава от кокосовите палми.  Родината и е Малайзия. Там, в естествен вид тя може да достигне 12  метра височина. Листата и отначало са редки и тънки, но в последствие стават гъсти и хубави и растат на снопчета.  Стъблото и наподобява това на бамбука. Начин на отглеждане: Ареката вирее на топли и с голяма влажност места. Листата и се нуждаят постоянно от опръскване. През нощта температурата да не е под 17-18 градуса. Светлина: Палмата вирее на светли и топли места, но не понася директното слънчево огряване. Прякото слънце може да изгори листата и. Поливане: Използвайте вода със стайна температура и много е поливайте през лятото. Тъй като почвата трябва да е влажна, то в състава и трябва да има пясък за добър дренаж , за да не загниват корените и. През есента и зимата поливането значително трябва да се намали. Пресаждане: Може да се пресажда едва след 3 години. Размножава се чрез семена/които са отровни/  и резници, но това е трудно за хора, които нямат опит в отглеждането на растения.

арека
phoenixrupicola_icon
Ховея

За растението: Ховеята спада към групата палми, които се отглеждат лесно в домашни условия. Тя е изящна и красива, със своите тънки, дълги листа, извити във всички посоки. Родината и е остров Лорд-Хау, откъдето идва и името и. Начин на отглеждане: Палмата изисква минимални грижи за отглеждане и е издръжлива към условията,  при които е поставена. Мястото и може да бъде навсякъде в къщата. Проверявайте за вредители - акари и листни въшки. Ако има такива ги премахвайте с влажна кърпа или подходящи препарати. Светлина: Ховеята е непретенциозно растение и относно светлината - може да вирее и на слънчеви места, и на сянка. Единствено биха и навредили преките слънчеви лъчи около обяд. Поливане: Използва се мека, престояла вода за поливането на палмата. През лятото се нуждае от обилно поливане, а през есента и зимата - значително трябва да го намалите. Добре е през топлите месеци да опръсквате растението с вода, може да го измиете под течаща стрия или да триете листата с влажна кърпа - по този начин ще допринесете за създаване на по-добра въздушна влажност около палмата. Пресаждане: Размножаването е чрез семена. При пресаждане може да засадите няколко млади растения в една саксия. Старите растения се пресаждат обикновено на 2 - 3 години, но може и да не го правите, а само да подмените горния слой на почвата с нов.  

ховея
Случайно Сукулентно
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Зебрина

За растението: Зебрината е сукулентно растение, което пълзи около първоначалната си локация и по този начин прави гъста земна покривка. Известно още като "Пълзящият евреин", това растение е типично за крайбрежието на Мексико, като през 70те години се превръща в едно от най-популярните градински растения в САЩ. Има атрактивни листа със зебрени шарки, откъдето носи и името си. Начин на отглеждане: Зебрината се отглежда в градината при по-топли условия или вкъщи във висящи саксии. При отглеждане навън трябва да се има предвид, че тя няма да преживее замръзването, но пък ще осигури чудесен цветен килим в градината ви.  В домашни условия трябва да бъде гледана на не по-малко от 12 градуса. Предпочита богата, органична почва. Дори, когато са отглеждани при идеални условия, засадените зебрини стават прекалено дълги с времето. Решението е да изрежете дългите израстъци и да ги пресадите. За разлика от повечето растения, зебрината няма веднага да пусне нови стебла на мястото на отрязаните. Вместо това, голите стебла ще останат така дълго време. Светлина: Зебрината толерира всички видове светлина, но предпочита светла сянка или полусянка. Поливане: Зебрината изиксва постоянна влага на почвата, което е и основното изискване при отглеждането и. Поливайте растението със половин до 1 чаша вода ежедневно, в зависимост от неговия размер. Пресаждане: Зебрината рядко цъфти или възпроизвежда семена, затова пък е лесна за пресаждане. Просто отрежете стръкче от стеблото и пресадете отрязаната част в богата на хранителни вещества почва. В случай, че се полива добре, през първите две седмици, отрязъците поставени в органична почва, ще развият корени. Не забравяйте да поставите новите растения на сенчесто място. Допълнителна информация: В югозападно Мексико зебрината се използва като студен билков чай, наричан Матали. Китайците пък я използват като лубрикант. Може да предизвика дразнене на кожата при постоянен контакт с растението.

зебрина
Green_plant_with_white_spots
Хавортия

За растението: Хавортията е малко, сукулентно растение, типично за южната част на Африка. Подобно на алоето, хавортията е член на подсемейство Asphodeloideae, затова тя прилича на миниатюрно Алое с изключение на цветовете на листата и, характеризиращи външния й вид. Като размер, растението е между 4 и 20 см високо, макар някои видове да достигат 40 см. Повечето видове имат твърди, жилави листа, обикновено тъмно зелени на цвят, докато други са с по-меки, полупрозрачни листа, пред които слънчевата светлина може да достигне до по-вътрешните фотосинтезиращи тъкани. Цветовете им са малки, бели и много сходни, дори между различните видове хавортия, но листата показват значителни разлики дори в рамките на един и същи вид. На снимката по-горе виждате представител на Хавортия Аттенуата. Начин на отглеждане: Хавортията е светлолюбиво, вечнозелено растение. Предпочита температури над 10 градуса, което я прави подходяща за градинско цвете през пролетта и лятото. Важно е да бъде изложена на пряка слънчева светлина. Отглежда се в суха почва, смес от пясък, глинеста почва, торфен мъх в пропорции 2:1:1. Саксията и не трябва да бъде по-голяма от нужното, като е за предпочитане да не задържа вода, тъй като хавортията е сухолюбиво растение. Хавортията расте отлично при средна влажност на въздуха. Светлина: Пряка слънчева светлина. Най-добре да сложите саксията на прозорец, целодневно огряван от слънцето. Ако отглеждате хавортията си в градината, намерете отново подобно място. Поливане: Не се нуждае от често поливане. Веднъж на всеки 3-4 седмици е достатъчно, като е добре почвата да се остави да изсъхне напълно, преди следващото поливане. Пулверизирането не е задължително. Пресаждане: Размножава се чрез семена или с пресаждане на издънки.   Допълнителна информация: Не се нуждае от богата на хранителни вещества почва, така че наторяване веднъж годишно е напълно достатъчно. Страда от листни въшки и акари. Често заболява от фунгуси и загниване на стеблото.

хавортия